Мария Барет
Неприлично поведение (18)

Седемнадесета глава

Детектив Лорънс стоеше в коридора на къщата и разговаряше с доктор Люси Кеърнс, след като Кора и Теа бяха тръгнали.

— Три часът през нощта, така каза в показанията си. Как ти звучи това?

— Съдейки по състоянието на раните, бих казала, че е станало приблизително по това време.

— Но приятелката й казва, че тя е дошла в къщата й чак в пет, а разстоянието от Хоршъм се изминава само за половин час. Приятелката й е сигурна за часа. Чудя се какво е правила между три и пет.

— Ами — доктор Кеърнс взе чантата си — ако е ходила някъде другаде, ще разберем от дрехите й. Може би не е имала точна представа за времето, била е в шок и вероятно много разстроена. Било е доста брутално нападение.

Дейв Лорънс си запали цигара — петата му през последния час — и вдиша дълбоко. Стресът при случай с жестоко сексуално нападение винаги бе голям.

— Кога ще бъде готов докладът ти? Кеърнс погледна часовника си.

— Утре следобед към пет.

— Не може ли по-рано?

— Не, Дейв, не може, даже и за мъж с твоя чар! — тя му се усмихна и отвори вратата. — Ще се видим утре. Обади ми се по-късно днес, ако искаш, и ще ти кажа какво съм открила на първо време.

— Добре, благодаря, доктор Кеърнс — той се обърна тъкмо когато младши детектив Джъд се появи в къщата.

— Нося адреса, шефе — каза Джъд. — Имаме заповед за обиск и освен това установихме, че колата, в която е пътувала жертвата, е регистрирана.

— Добре — Лорънс взе сакото си. — Къде живее този господин Уейкс?

Джъд му подаде листче хартия и Лорънс го погледна.

— Охо, ясна работа. Тежкарски квартал — той отвори входната врата, пусна недопушената си цигара на тревата отвън и я остави да си дими. — Тогава да тръгваме, Луис — отвори вратата на колата си, метна небрежно сакото си отзад и седна зад кормилото.

 

 

Джейсън Уейкс отвори входната врата по халат. Беше десет часът в неделя сутрин и той бе небръснат и сънен.

— Да?

Джъд и Лорънс бяха с цивилни дрехи, но в момента, когато Джъд тръгна напред, за да покаже полицейската си карта, една патрулна кола спря до къщата и трима униформени полицаи изскочиха от нея.

— Какво, по дяво…

— Джейсън Уейкс?

— Да, аз съм. Какво, по дяволите, става тук?

— Джейсън Уейкс, арестувам ви като заподозрян в изнасилване. Имате право да не казвате нищо, което…

Докато изреждаха на Уейкс правата му, детектив Лорънс влезе в къщата. Усещаше се мирис на изгоряло кафе — наситен, задушлив мирис, и Лорънс прекоси антрето и след като отвори напразно две врати, откри кухнята. Тя бе безупречно чиста, но мирисът идваше точно от нея. В мивката откри каничка от кафе машина за еспресо, изгорена и почерняла. Нищо друго — нито чаши, нито следи някой да е влизал.

Върна се в преддверието. Уейкс седеше на един стол, стиснал глава между ръцете си.

— Не мога да повярвам, че всичко това ми се случва — повтаряше той. — Просто не мога да го повярвам.

— С какви дрехи бяхте облечен снощи? — попита го Джъд точно когато Лорънс се приближи към тях. — Костюм? Спортни дрехи? Хайде, господин Уейкс, искаме да ни кажете с какво сте били облечен.

— Не си спомням.

— Така ли? Не е минало чак толкова време, откакто сте ги свалили!

— Шефе? — един от униформените полицаи бе открил пералното помещение. — Шефе, пералнята е била включена неотдавна. Вътре има дрехи.

— Мислех, че току-що сте се събудили, господин Уейкс. Да не би в пералнята да са ризата и бельото ви от снощи?

— Много вероятно. Връщам се вкъщи само един-два пъти седмично и тогава пера наведнъж дрехите си от цялата седмица. Повечето хора перат дрехите си в неделя!

— Съберете всички мръсни дрехи, които откриете! И чаршафите от леглото!

— Не можете да направите това!

— Можем и още как! — каза му Лорънс. — Действам изцяло в правомощията си, господин Уейкс! — той погледна Джъд. — Заведи го горе да си облече нещо и да тръгваме.

— Никъде няма да тръгвам! — изкрещя Уейкс. — Искам да се обадя на адвоката си. Това е заради онази тъпа кучка Корин, нали? Заради нея ли е?

Лорънс се обърна настрани.

— Не съм направил нищо! Тя искаше да се чукаме, умоляваше ме! Харесва й, като е по-грубичко, пада си по…

— Предлагам ви да запазите мълчание, докато пристигне адвокатът ви, господин Уейкс! — прекъсна го Лорънс. — Вече ви прочетоха правата, нали? — мъжът млъкна и детективът излезе да изчака навън.

Уейкс поиска да се обади по телефона, преди да тръгне от къщата, но не позвъни на адвоката си, а на баща си. Майкъл Уейкс, който в момента бе в имението си с новата си жена и още не бе станал, веднага слезе в кабинета си и се обади на шефа на адвокатската фирма, с която работеше от години.

— Искам най-добрият ви специалист по криминални дела да отиде веднага в Кроли. Помисли кой адвокат ще ми препоръчаш — заяви той. — Не ме интересува колко ще платя, искам най-добрия. Арестували са Джейсън, а той има много повече за губене заради някаква си евтина стриптийзьорка!

Последва отговор, но Майкъл Уейкс не го изслуша. Беше властен и арогантен човек и рядко се вслушваше в думите на другите.

— Искам подробен доклад от твоя човек веднага щом е говорил с Джейсън, ясно ли е? Може да ме намери на този номер цялата сутрин — Майкъл Уейкс продиктува номера, включи пейджъра си и без да каже и дума за сбогуване, затвори телефона.

Новата му жена стоеше до вратата, облечена в дълга черна копринена нощница. Беше само на трийсет, трийсет и три години по-млада от него, и като съпруга номер три не можеше да му предложи приятелство, а само секс и възможност да се фука пред приятелите си.

— Махай се — каза й той. — Зает съм.

Тя вече знаеше кога да не натрапва компанията си и това бе едно от най-ценните й качества заедно с умението й да поддържа ерекцията му. Жената се прозя, сви рамене и остави Майкъл Уейкс сам.

 

 

Даниъл Елис остави Петула да се грижи за момчетата — нещо много необичайно за неделя сутрин, дори и за половин час, и отиде да си купи вестник и пресен хляб от селския магазин. Освен това купи бурканче домашно сладко, прясно изпечено кафе и ягоди. Сложи покупките в багажника на колата си и измина шестте километра до дома на Теа, спря пред къщата и с чантата от магазина в ръка почука на лъскавата тъмнозелена входна врата. Никой не отвори.

Той извика, заобиколи къщата и видя Теа по къси панталонки, тениска и гумени ботуши да полива зеленчуковата си градина. Тя изглеждаше страхотно, естествена и секси — независимо от гумените ботуши, и му се стори дори още по-неустоима от предната вечер. Постоя незабелязан за момент и се усмихна. Божичко, понякога хубавите неща просто се случваха и той имаше чувството, че това ще е едно от тези неща. Видя Том, който седеше под един чадър на верандата и ядеше сладолед, и си помисли: „Време е, време е нещо хубаво да ми се случи и на мен.“ Той се приближи.

— Здравейте!

Теа бързо се обърна към него:

— О, Господи! Даниъл! Изкара ми акъла!

Изглеждаше уморена, бледа и отнесена и въпреки че Даниъл не бе голям специалист, можеше да познае, че е плакала.

— Да, Даниъл! Помниш ли ме? От снощи? — Теа се изчерви и той реагира толкова физически, че се наложи да използва торбата с покупките, за да скрие ерекцията, станала очевидна под късите му гащета. — Донесох закуска.

— Ооо, благодаря, но… — Теа млъкна и отметна косата, паднала на лицето й. — Виж, изчакай за момент, сега ще… — отново не довърши изречението си. Отиде до крана на градинската чешма, спря водата и пусна маркуча на земята. — Том, това е Даниъл Елис. Той е баща на…

— Знам, на Уилс и Чарли. Познавам Чарли.

— Добре — Теа и Даниъл си размениха усмивки и тя усети пронизваща болка, незабавно изместена от непоносима тъга. Нищо нямаше да излезе помежду им, просто нямаше, не и сега. — Слушай, Даниъл, защо не дойдеш да се поразходим из градината?

— Ти ще водиш, така ли? — попита той и Теа се усмихна, но усмивката й пак бе много тъжна. — Ясно, шегите ми са отвратителни. Знам, но…

Теа се обърна към него и го погледна. Реши да бъде откровена или поне доколкото бе възможно. Пое си дълбоко дъх.

— Виж, благодаря ти за закуската, но проблемът е, че не мога да те поканя вкъщи. Имам гости и ще е неудобно, ако и ти се появиш, просто… — о, Боже, чувстваше се ужасно, получи се съвсем различно от това, което бе искала да каже.

— Ясно — Даниъл отмести поглед и се втренчи в далечината. Беше разбрал нещата погрешно.

— Не е това, което си мислиш — Теа направи отчаян опит да изясни положението. — Просто вкъщи е някой, който… — как най-точно можеше да обясни коя е Кора, без да споменава за бизнеса им? — Виж, това е… — какво можеше да му каже, без да разкрие цялата истина? Той бе интелигентен, честен мъж, как можеше тя да очаква, че ще изслуша истината за Кора и за самата нея и после ще продължи да желае компанията й? Не можеше да му каже истината, но и не можеше да го излъже. — Много неловко се получава — измъкна се тя. — Съжалявам.

— Да, ясно — промълви Даниъл. Явно в къщата бе приятелят й. Теа изобщо не си бе дала сметка, че не е споменала, че в къщата е нейна приятелка, жена. Той й подаде торбата. — Както и да е, това беше за теб. Петула вече е направила закуска за момчетата, а аз загубих апетит.

Теа взе торбата и преглътна с мъка, опитвайки се с всички сили да не се разплаче.

— Благодаря, много мило от твоя страна…

Даниъл протегна ръка, за да сложи край на разговора.

— Недей, няма защо — той се обърна, зърна само за миг Джейк през прозореца на къщата, пъхна ръце в джобовете си и тръгна към колата.

След няколко минути вече си бе тръгнал.

 

 

— Не мога да повярвам, че това се случва точно на мен — каза Джейсън Уейкс. — Цял час ме измъчваха с най-болезнените и отвратителни прегледи, които могат да се измислят, а ти не можеш да направиш нищо, за да ме измъкнеш оттук, това ли се опитваш да ми кажеш? — той крачеше в стаята за разпити, прекалено изнервен, за да седне спокойно. — Това е непоносимо! Казвам ти, когато се измъкна от това шибано място, ще дам под съд целия участък. Да видим после как ще ми платят обезщетението! — спря на едно място. — Още колко време ще ме държат тук?

Адвокатът обясни:

— Колкото решат. Страхувам се, че това е тяхно право. Предявили са ти обвинение и докато не мине съдебното заседание за определяне на гаранцията, не можеш да излезеш оттук — адвокатът Питър Килън се изправи. — Ще изляза да попитам отново кога ще е заседанието, но дотогава ти предлагам да поуспокоиш малко топката.

— Да поуспокоя топката, така ли? — избухна Джейсън. — Сигурно се майтапиш, а? Някаква шибана стриптийзьорка, долна курва, ме набеждава да ме приберат, след като съм се чукал с нея по нейно желание, а ти ми казваш да успокоя топката? — той удари с юмрук по стената. Килън само премигна. — По дяволите!

Адвокатът не каза нищо, просто стана и излезе от стаята. Малко време насаме със себе си щеше да се отрази добре и на двамата.

Той приближи бюрото на дежурния сержант и попита:

— Искам да знам кога ще бъде разпитан клиентът ми. Имате ли представа?

Дежурният сви рамене:

— Не, още не. Ще ви уведомя веднага щом науча.

Килън кимна.

— Къде е детектив Лорънс? Мога ли да разменя няколко думи с него?

— В момента не. На разпит е. Но ще му съобщя за молбата ви.

— Благодаря — Питър Килън седна в коридора и постоя там половин час, докато клиентът му се поуспокои.

 

 

В десет и половина същата вечер Джейсън Уейкс бе изведен от килията за разпит. Пред стаята за разпити детектив Лорънс и младши детектив Джъд информираха адвоката му за обвиненията. Те бяха изчакали да получат писмените показания на Кора и следобеда тя се бе върнала в къщата, където записването на показанията й бе отнело четири часа. Сега вече всичко бе подробно протоколирано и детективите бяха готови да разпитат заподозрения.

— Обвинен е в изнасилване — каза Лорънс — и ще се стремим да го докажем. Жертвата го обвинява в брутално сексуално нападение в три часа сутринта, има синини и рани по лицето и бедрата и вътрешни разкъсвания. Вече имаме писмените й показания, имаме доклад от лабораторията, потвърждаващ, че извършителят е бил клиентът ви, и сега искаме да го разпитаме.

— Добре. Искам да поговоря с него насаме само за момент — Килън влезе в стаята за разпити, за да говори с Уейкс, и излезе десет минути по-късно. — Клиентът ми е готов да сътрудничи на полицията в разследването на този случай — обяви той.

Детектив Лорънс въздъхна. Чакаше ги дълга нощ.

— Добре, Джейсън, да повторим всичко отначало. Ти покани Корин в къщата, за да правите секс, така ли? Каза ли й го съвсем ясно? — разпитваха го от два часа. Уейкс признаваше, че е правил секс с Корин, но твърдеше, че това е станало с нейното съгласие.

— Напълно. Тя каза нещо като: „Готова съм да го направим.“ Мисля, че точно това каза.

— Така че ти я покани вътре и я заведе на горния етаж?

Джейсън погледна адвоката си.

— Да.

— И не сте ходили в кухнята да пиете кафе? Или въобще да пийнете по нещо?

Джейсън отново погледна адвоката си. Килън попита:

— Може ли да прекратим разпита за момент? Искам да се консултирам с клиента си насаме.

Лорънс кимна.

— Разпитът на Джейсън Уейкс се прекъсва временно в… — той погледна часовника си. — … в един часа сутринта на петнадесети май, понеделник — изключи касетофона и се изправи. — Пет минути. Стигат ли ви?

Килън кимна и детективите излязоха.

— Какво, по дяволите, става? — избухна Уейкс. — Защо за трети път ме питат за шибаното кафе?

— Предполагам, че имат нещо, свързано с кафе, в показанията на жертвата.

Уейкс замълча. Изправи се и закрачи из стаята. След малко каза:

— Наистина правих кафе, като се замисля сега, си спомням, че правих. Но така и не го изпихме, разгорещихме се прекалено и забравихме за кафето. След това й предложих да изпие една чаша, но тя не искаше. Искаше да си ходи.

Килън записа нещо в бележника си. Не каза и дума, но вътрешно се чувстваше много раздразнен. За трети път Джейсън променяше показанията си.

— Има ли още нещо, което може да си забравил?

Уейкс сви рамене:

— Не. Поне не се сещам.

— Добре, тогава ще ги извикам да влизат.

— Добре.

Уейкс седна на стола си и след минута разпитът бе подновен.

— Клиентът ми иска да добави нещо по повод кафето — съобщи Килън. — Джейсън?

— Наистина правих кафе — каза Уейкс. — Или по-скоро започнах да го правя, но много се разгорещихме от целувки в кухнята и се качихме горе, така че забравихме за кафето. Мисля, че когато бяхме свършили, я попитах дали иска да изпие една чаша кафе, преди да тръгне, но тя отказа. Искаше веднага да си ходи.

— Какво? Предложил си й кафе, след като си я удрял по лицето? Предложил си й кафе, въпреки че тя е кървяла като заклано прасе по килима ти? — Лорънс поклати глава: — Какво гостоприемство! — той се наведе напред. — Хайде, Джейсън, да не би да си включил кафе машината и после да сте тръгнали да й покажеш къщата? Може би сте стигнали до спалнята ти и там си поискал да правите секс, а тя те е отблъснала, ти си я ударил в лицето, блъснал си я във вратата, докато се е опитвала да избяга, и си я изнасилил жестоко? Не беше ли така? — Лорънс бе повишил глас.

Уейкс поклати глава. Седеше мълчалив, със сведена глава и само я поклати в отговор.

— За записа: заподозреният поклаща глава — последва мълчание.

— Стана точно както аз ви казах — настоя Уейкс.

— Точно както ти ни каза? — прекъсна го Лорънс. — Затова ли постоянно променяш версията си? Не, не си правил кафе; да, правил си. Хайде, реши окончателно! — той млъкна и извади цигарите си. Запали една, дръпна пепелника към себе си и попита: — Ударил си Корин Уайт с лявата си ръка, нали?

— Не, тя падна — Уейкс се намести на стола си. — Казах ви, падаше си по грубите игрички! Поборичкахме се и тя падна. Удари си лицето на вратата и й потече кръв, аз исках да почистя раната и да спра кръвта, но тя не искаше да спираме. Каза, че вкусът на кръв я възбуждал.

— Джейсън, тя е плачела. Ти си я ударил в лицето и си закачил носа й с пръстена си, пръстена с герб.

— Нямам пръстен с герб — бързо каза Уейкс. — Вижте! Не нося пръстен!

— За записа: заподозреният вдига лявата си ръка. На нея няма пръстен — Лорънс въздъхна. — Добре, да си представим, че е станало точно както ти твърдиш. Предлагаш й кафе, разгорещявате се в кухнята и се качвате направо горе, в спалнята. И двамата желаете да правите секс. Защо тогава е било необходимо насилието? Синините, разкъсаната рокля?

Уейкс сви рамене.

— На някои им харесва да го правят по този начин. Аз лично не си падам по такива работи, но тя така настояваше, че се съгласих.

— Тя настояваше, така ли? — Лорънс поклати глава. — Сигурен ли си?

— Та тя е една шибана стриптийзьорка, по дяволите! — извика Уейкс. — Коя жена ще тръгне да се съблича пред пияни мъже, а? Долна курва, готова на всичко, за да… — той млъкна, защото Килън го потупа по ръката. Помълча няколко минути, после добави: — Корин Уайт искаше да прави секс с мен и искаше да съм груб с нея. Не съм я изнасилил, не съм направил нищо, което тя не е искала. Напълно невинен съм.

Лорънс погледна младши детектив Джъд и се протегна към касетофона.

— Разпитът се прекратява в един и петнайсет сутринта, петнадесети май, понеделник. Присъстващи: аз, детектив Лорънс, младши детектив Джъд, полицай Брайън, заподозреният Джейсън Уейкс и неговият адвокат — изключи касетофона и се изправи. Излезе от стаята, без да каже нищо повече.

 

 

Даниъл стана рано. Всъщност почти не бе мигнал. За пръв път от месеци бе сънувал съня, по-точно — кошмара с катастрофата на Шарлът. Той не бе присъствал на катастрофата, не бе виждал колата след това, но в съня му сцената се повтаряше отново и отново: Шарлът в смазаната кола, вика го за помощ, а той е безсилен да й помогне. Опитва се да изтича към нея, но не може да помръдне, сякаш е залепен за земята, само крещи, обзет от паника и ужас, и вижда как колата избухва в пламъци. Когато се събуди, откри, както винаги след този кошмар, че е плакал насън.

— Рано си станал — каза Петула, като слезе още по нощница в кухнята и свари Даниъл, вече облечен, да чете вестника си и да закусва. — Пи ли чай?

— Благодаря, да, пет — той вдигна глава. — Ще тръгна по-рано за работа днес. Смятам да отида с колата. Вие можете да използвате училищния автобус, става ли? Страхувам се, че няма да се прибера за вечеря, имам да наваксвам с работата.

Петула кимна. Огледа го внимателно за момент и разбра, че не е спал. Когато не можеше да спи, се потапяше в работа, навярно по този начин се опитваше да прогони мъчителните мисли. Но в резултат на това само се преуморяваше.

— Ще направя чили и ще можеш да си го стоплиш, като се върнеш — каза тя. — Трябва да се храниш.

Той се усмихна.

— Благодаря, ще се върна за вечеря, макар че утре в кантората съвсем няма да са ти благодарни.

 

 

Даниъл приготвяше куфарчето си, когато телефонът иззвъня. Обади се от кабинета и като чу кой се обажда, седна на бюрото.

— Джон. Радвам се да те чуя. На какво дължа това удоволствие? — Джон Едуардс бе стар приятел, шеф на адвокатска фирма и много добра връзка.

— Имам нещо за теб, Даниъл, важно е, може да се вдигне шум и искам ти да се заемеш. Ти си най-подходящият адвокат за този случай или по-точно случаят е най-подходящ за теб.

— Наистина ли? Затова ли звъниш направо на мен, а не първо в кантората?

— Не искам да ми пробутат някой друг, благодаря, колкото и да са добри другите…

Даниъл се засмя:

— Добре. За какво става въпрос, Джон?

— Нуждаем се от адвокат за защита. Дело за изнасилване, но всъщност е било секс по взаимно съгласие. Клиентът ми е невинен, твърди, че момичето му е дало аванси, но сега тя го обвинява в изнасилване.

— Звучи съвсем просто. Защо ти трябвам точно аз?

— Защото клиентът ми пожела да наеме най-добрия адвокат по криминални дела, ето защо.

— И кой е клиентът ти?

— Обвиняемият е Джейсън Уейкс, но клиентът ми всъщност е баща му — Майкъл Уейкс.

— Председателят на „Хайнд Индъстриъл“?

— Точно той.

— Аха — усмихна се Даниъл.

— Един от най-крупните ни клиенти. Усещам, че се усмихваш, Даниъл!

Даниъл се засмя:

— Прати ми материалите и ще ги прегледам. Кога се е случило?

— През уикенда. Тази сутрин е заседанието за гаранцията, но баща му иска нещата веднага да се задвижат. Не желае някакъв висящ процес да заплашва кариерата на сина му, а Майкъл Уейкс обикновено получава всичко, което иска.

— Сигурен съм, че е така — Даниъл погледна часовника си и поради някаква странна причина си помисли: „Преди трийсет и пет часа бях с Теа.“ — Джон, изпрати всичко тази сутрин и ще се заема веднага щом пристигна в кантората. Трябва да те предупредя обаче, че обикновено не се занимавам с изнасилвания.

— Знам това, но става дума за солиден хонорар, Даниъл.

— Е, все с нещо трябва да плащам училищните такси.

Джон се засмя:

— И не само тях: има и колежи, университети, дисертации, професионални курсове, какво ли не. Дъщеря ми например е решила да се записва в готварско училище, представяш ли си!

Даниъл се усмихна.

— Ще видя какво мога да направя, Джон.

— Чудесно. Благодаря, Даниъл. Веднага ще изпратя материалите по куриер и ще се чуем по-късно днес.

— Да. Най-добре довечера, защото утре съм в съда и имам доста работа.

— Добре, довечера — доволен от постигнатото за момента, Джон Едуардс приключи разговора. Веднага се обади на клиента си и вече говореше по телефона с Майкъл Уейкс, преди Даниъл Елис да е успял да потегли за работа.