Мария Барет
Неприлично поведение (10)

Девета глава

На следващата сутрин Теа стана рано и слезе в кухнята заедно с Том. Когато Хеда се появи облечена и напарфюмирана, готова за обичайното си съботно посещение в клиниката, Теа още седеше в старото копринено кимоно, което си беше купила за една лира от магазин за втора употреба.

Хеда остана за няколко секунди на вратата, оглеждайки внимателно дъщеря си, преди да я извести за присъствието си. Отново изпита удивление от коренната промяна в Теа, настъпила за толкова кратко време. Дали Джейк не бе имал право? Дали Теа не бе копняла толкова отчаяно за вниманието на родителите си, че бе решила да отхвърли всичко, което те биха желали за нея? Или чак сега бе разцъфтяла красотата й, както става с някои жени? И дали тази красота не бе неразривно свързана с новооткритата самоувереност и стил?

Хеда въздъхна и в този момент Теа вдигна глава и я поздрави:

— Здравей, мамо. Искаш ли чай?

Хеда потрепери, както и предишната вечер, при думата „мамо“.

— Не, благодаря. Ще си направя кафе — отвърна тя бързо.

Теа продължи да разлиства списанието си — някакво банално женско издание, както забеляза майка й — докато Хеда си направи кафе — силно, без захар, само с малко мляко. Тя отпи от чашата, погледна часовника си и веднага се раздразни от необходимостта вечно да бърза. Теа бавно и спокойно отпиваше от чая си, забравила за напрежението и стреса на обикновения живот, а ето я Хеда — трябва да изгълта набързо кафето си и да хукне към метрото (където в средата на лятото е потискащо горещо и човек веднага плувва в пот), да работи извънредно, да се чувства все по-напрегната и на всичко отгоре да се справя с изключително разстройващите последици от съжителството с малко бебе. Челюстта на Хеда се напрегна, вратът й направо се схвана от напрежение и тя усети началото на поредното главоболие на нервна почва в основата на черепа си.

— Теа? — попита тя рязко. — Какви са плановете ти за днес?

Теа вдигна глава. Том издаваше някакви весели звуци, настанен в столчето си до нея, и преди да отговори на майка си, тя се наведе и му подаде една дрънкалка.

— Нищо особено. Ще излезем с Кора, може би ще отидем и да поплуваме с Том — отново се наведе към детето и му прошепна: — Това ще ти хареса, нали, малкото ми сладурче? Какво ще кажеш за плуване с мама и Кора? — тя се усмихна на Том, който отново загука, а Хеда усети как започва да скърца със зъби от раздразнение.

— Е — заяви тя, преди да успее да се овладее, — мисля, че е крайно време да започнеш да обмисляш по-сериозно какво искаш да правиш с живота си, Теа. Мисля — Хеда погледна към Том, — че е време да намериш подходящи детски ясли за този млад мъж и да продължиш редовното си следване в университета!

Теа я погледна.

— Този млад мъж? — тя се усмихна, без да оценява дълбочината на чувствата на Хеда. — Та той е само едно малко бебе, мамо, съвсем не е готов за детски ясли, нали така, мъничкият ми?

— Теа! — избухна Хеда. — Може ли, ако обичаш, за момент да разговаряш само с мен, без непрекъснато да намесваш и шестмесечното бебе! Не исках да ти задам въпрос, Теа, а да ти кажа, че трябва да започнеш да мислиш за бъдещето си. Или трябва да си намериш работа, или да се върнеш в университета! Няма да позволя да се мотаеш из къщата, да ходиш на аеробика и да харчиш парите си по барове в Сохо в компанията на някаква неграмотна безделничка! И — добави Хеда — което и да избереш, Том ще трябва да тръгне на ясли, Теа, за това нямаш избор!

По време на цялата гневна тирада на майка си Теа седеше, стиснала устни и втренчена в ръцете си. До нея Том бе спрял да гука, беше се намръщил, повлиян като всички малки бебета от настроението на околните и усетил напрежението в стаята.

Хеда отпи голяма глътка от кафето си, изля остатъка в мивката и заяви:

— Трябва да тръгвам за работа. На някои от нас се налага да го правят, както изглежда, а за теб съм оставила в дневната няколко брошури от университета и предлагам да се заемеш с тях и да ги прегледаш като начало, а след това да вземеш „Жълтите страници“ и да започнеш да звъниш по яслите.

Теа продължаваше да гледа ръцете си.

— Теа! На теб говоря!

— Не, не ми говориш — каза Теа, без изобщо да знае, че само дванайсет часа по-рано Джейк бе изрекъл съвсем същите думи, — ти ми крещиш.

Хеда усети нов бурен, необясним прилив на гняв и тръгна към вратата.

— Ще се видим довечера — заяви тя възможно най-спокойно. — Ще очаквам с нетърпение да науча какво си свършила днес! — отиде в коридора, взе куфарчето си и затръшна вратата.

Теа остана сама. Въздъхна дълбоко и се наведе да вземе Том. Гушна го в ръцете си, подуши невероятно сладкия мирис на бебешката му кожа и затвори очи. Промяната у Теа бе напълно завършена. Това, което бе започнало като липса на трезва преценка за реалността, сега се бе превърнало в твърда и непоколебима увереност какво иска да прави с живота си. Нямаше да се върне в университета и нямаше да тръгне на работа, която би изисквала Том да е по цял ден на ясли. Нямаше никаква представа какво може да прави, но знаеше какво иска да свърши незабавно. Отиде с Том в дневната, грабна брошурите, които Хеда бе разхвърляла съвсем очебийно из цялата стая, и ги понесе към задната врата на къщата. Там вдигна капака на кофата за боклук и пъхна всички брошури вътре. Като свърши това, се усмихна облекчено. Сега вече можеше да продължи живота си.

 

 

Теа още не се бе облякла, когато Джейк се появи в кухнята, но това не го смути особено. Всъщност дори му харесваше, беше облекчение след всички години, през които бе тръгвал за работа, оставяйки Теа облечена и готова за училище, препасала се с престилка и заета с някаква неприятна задача, като например да чисти фурната, преди да дойде училищният автобус.

— Добро утро! — каза Джейк. — Том спи, нали? — отиде до мивката, напълни чайника с вода и остана прав, изчаквайки водата да кипне. — Какво ще правиш днес, скъпа? — попита той, докато си правеше кафе, а после седна до масата с вестника си. Беше свикнал да използва подобни мили обръщения към Теа — обръщения, които никога не бе изричал в миналото, защото Хеда ги смяташе за унизителни и типично мъжкарски, обръщения, които сега той изричаше с необикновено удоволствие.

— Ще се видим с Кора за урока по четене и после смятах… — Теа спря.

Беше разсъждавала доста усилено през двата часа, откакто Хеда бе тръгнала за работа, но може би сега не бе подходящият момент да обсъжда идеите си с Джейк. Паузата се проточи достатъчно, за да го накара да вдигне глава.

— Смяташе?

— Нищо особено. Слушай, татко, какво е мнението ти за стриптийзьорките? — попита Теа възможно най-небрежно. — Одобряваш или не одобряваш това, което правят?

Джейк остави вестника си.

— Стриптийзьорки! Боже Господи, какъв въпрос! Защо питаш?

— Не знам, просто от любопитство, предполагам.

— Добре. Ами всъщност не знам дали одобрявам, или не одобрявам. Предполагам, че за някои това е просто начин да осигурят прехраната си, но все пак не смятам, че е особено приятно. Мисля, че е доста унизително и неприятно през повечето време — Джейк едва успяваше да обмисли думите си, защото главата му забуча от тревога. „Стриптийзьорки? Божичко, ако Хеда беше чула този разговор, щеше да ни подреди и двамата! Стриптийзьорки? Какво, по дяволите, си мисли Теа? Да не би да е ходила в стриптийз клуб?“ Джейк преглътна голяма глътка кафе и попита: — Всъщност защо се сети за това? Да не си ходила снощи в стриптийз клуб?

— Не, разбира се, че не! Нямах конкретен повод да те питам. Просто се чудех — Теа не искаше да лъже, но не виждаше основание отсега да разбунва духовете.

— Ако е направено с вкус — продължи Джейк, чувствайки се леко облекчен, — предполагам, може да се твърди, че стриптийзът си е някаква артистична изява — чувстваше, че трябва да подходи честно към въпроса. — Да, някои биха го определили като форма на изкуство — той се усмихна и взе вестника си.

Теа изчака няколко минути, после зададе нов въпрос:

— Имаш ли нещо против днес следобед да разгледам колекцията ти от джаз, татко?

Джейк бе много изненадан: Теа никога не бе проявявала интерес към определена музика, с изключение на класическата. Това явно бе някакъв напредък.

— Разбира се, че не! — възкликна той. — Всъщност много ще се радвам. Може да го направим двамата и да вземем Том при нас, за да му пуснем някои от по-известните парчета и да започнем отрано да възпитаваме вкуса му.

— Много отрано! — усмихна се Теа. — Благодаря ти — след като се бяха уговорили и за това, тя остави Джейк да дочете на спокойствие вестника си и се качи горе да се изкъпе и облече.

 

 

Готова за излизане и вече настанила Том удобно край Джейк, Теа тръгна за урока с Кора по-рано от обикновено, възнамерявайки първо да мине през пазара на „Портобело Роуд“. Тя имаше известни спестявания, не кой знае колко — около двайсет и пет лири, но навярно щяха да стигнат за това, което бе намислила. На пазара имаше сергия, където продаваха стари дрехи, и Теа искаше да се порови из тях. Имаше някаква идея, доста оформена вече, но преди да я изпробва пред когото и да било, тя трябваше да събере всичко необходимо и да се убеди сама, че с достатъчно старание и труд идеята може да проработи.

Докато си говореше с момчето на сергията, Теа внимателно прерови няколко кошници дрехи, избра едно-две неща и дълго се пазари за цената им. Трябваха й и други дрехи, които не откри на сергията, и момчето й даде номера на някаква жена, която се била специализирала в продажба на такива, и я посъветва да се представи като негова позната. След това предложи на Теа да излязат да пийнат по нещо и тя толкова се изненада от предложението, че се изчерви силно и заекна нещо от рода, че трябва да намери бавачка за бебето си. След този коментар продавачът забъбри, че през следващите няколко седмици всъщност ще е доста зает и не може да направи твърда уговорка. Теа плати за покупките си и продавачът ги постави в една стара торбичка. Тя се сбогува и тръгна. Може и да беше наивна, но не беше глупачка. Следващия път, когато някой й предложеше да излязат, нямаше да споменава за бавачката.

Когато пристигна в гарсониерата на Кора, тя още спеше. Теа звънна, изчака търпеливо няколко минути, после реши да се върне по-късно. Надраска бележка на Кора и тръгна към телефонната кабина малко по-нагоре на улицата. Набра номера, който й бе дал младежът от сергията, откри жената и уговори да се види с нея след половин час. Жената нямаше магазин, съхраняваше дрехите в една от стаите на апартамента си, който се намираше на „Латимър Роуд“.

— По дяволите! — измърмори Теа. Трябваше отново да прекоси града почти до мястото, откъдето бе дошла. Извади джобната си карта и провери как точно да стигне до адреса, после се върна в метрото и взе влак в посока „Нотинг Хил“.

 

 

Апартаментът, който Теа търсеше, се намираше на първия етаж на висока бяла сграда в регентски стил с черна двойна входна врата, която явно някой лъскаше всеки ден, с месингова топка и звънец. Теа звънна, изчака, после надникна любопитно през стъклото на вратата и видя широк дълъг коридор с кремави стени, огледала с тежки рамки и врата, облицована в черно и бяло. По домофона се чу някакъв глас, Теа се стресна, после се успокои, съобщи името си и чу бръмченето на бравата. Теа влезе, спря нервно до вратата и съжали, че не е облечена в нещо по-елегантно.

— Здравейте. Вие ли сте Теа Маршъл?

Теа се обърна. Една махагонова врата в дъното на коридора бе отворена и от вътрешната й страна стоеше жена, за която Теа прецени, че е около седемдесетгодишна. Беше висока и добре сложена, извивката на ханша й се подчертаваше от широкия черен колан от велур, стегнат така здраво на талията, че плътта преливаше от горната му страна. Голямата му златна тока подхождаше на също толкова големите златни обици и на халката, която крепеше зеления шифонен шал. Жената изглеждаше необикновено, лицето и тялото издаваха възрастта й, но не можеха да заличат младежкото излъчване. Беше облечена в ярки наситеносини панталони и копринена риза, която се опъваше от пищната й гръд и леко се разтваряше между копчетата. Косата й беше бяла, опъната назад и фиксирана в стегнат кок на тила.

— Влизай, скъпа — викна тя. — Не гледай толкова уплашено.

Теа прекоси коридора към жената и забеляза нанизите перли, пет на брой, които висяха тежко между гърдите й.

— Доли Хийли — представи се жената, като протегна пухкава ръка с изпъкнали сини вени. — Радвам се да се запознаем. Теа, нали? Да не би да е съкратено от Доротеа? Не, вероятно не, не ми изглеждаш като Доротеа, това не е често срещано име в наши дни, така е.

Доли отвори вратата малко по-широко и се усмихна. Устните й бяха наситено вишневи, а зъбите — безупречни, макар и леко пожълтели.

— Хайде, хайде, влизай да разгледаш дрехите. За кого каза, че работиш? Не за някоя от независимите малки кинокомпании, нали? Толкова са превзети и никога не плащат навреме, а и са толкова стиснати. Това не би могло да стане едно време, когато бях в бизнеса. Е, тогава имаше само големи звезди. Никой не ти обръщаше внимание, ако не работиш за някоя от големите клечки.

Жената преведе Теа през тъмен коридор и през три много особени стаи, които бяха свързани помежду си с тежки, обшити с тежести завеси, дръпнати леко на една страна. В стаята, където се озоваха, имаше полилей, който блестеше дори и незапален, отразявайки светлината и превръщайки я в хиляди слънчеви зайчета по стените. Самите стени бяха покрити от тавана до пода със снимки, картини, ескизи, фотографии, карикатури и цели редици от театрални афиши. Имаше и камина от бял мрамор, върху която бяха подредени малки кутийки, бронзови фигурки, избледнели пощенски картички и една старинна гравирана покана. Имаше, разбира се, и мебели — столове в стил Луи XV, маси за карти, отрупани с порцеланови фигурки, дълго канапе с дамаска от избеляла жълта коприна, обрамчено с копринен ширит, и най-странното кресло, което човек можеше да си представи, тапицирано с пурпурен брокат, и тъмночервени кадифени възглавнички.

Теа гледаше като омагьосана.

— А, май фотьойлът ти хареса — отбеляза Доли. — Малцина го одобряват, но ако съдя по вида ти, теб не те е шокирал. Ужасно е грозен, разбира се, но принадлежеше на Макс, съпруга ми. Той беше художник, не особено известен, но изкарваше добри пари с изкуството си — тя се приближи и потупа облегалката на фотьойла. — Беше много подходящ при портрети на голи любовници — засмя се гърлено. — И за други неща беше много подходящ, но това е друга история.

Теа продължаваше да гледа удивено, без да може да произнесе и дума.

— Е, с какво мога да ти помогна, Теа? Каза, че искаш да огледаш колекцията ми. Има ли някой период, от който се интересуваш по-конкретно?

— Ами всъщност — да. Викторианският.

— А, викторианският, имаш късмет. От кое студио каза, че си?

— Студио? О, ами всъщност не съм казала за студио, това е частна покупка… — Теа замлъкна, несигурна как да продължи.

Доли присви очи. Огледа Теа изпитателно, преценявайки цялата й външност, от което Теа съвсем се смути. После Доли каза:

— Обикновено не продавам на дребно, не искам някой да дойде да ми прави проверки, не и на моята възраст и като се има предвид какви неща имам тук, от гледна точка на сигурността де — тя спря, нацупи устни и поклати глава. Последва неловко мълчание, Доли отново огледа Теа от главата до петите, после изведнъж, сякаш решила нещо, каза: — Е, голяма работа! Сега си дошла, да действаме. Хайде, ела в задната стая да огледаш дрехите — тя поведе Теа към дъното на стаята. — А и ми говори на „ти“, никога не са ми викали мисис Хийли, просто Доли — отново се засмя с дрезгавия си гърлен смях. — Някои биха казали, че не съм заслужила подобно уважение — продължи да се смее. — И може и да са прави.

Стаята беше дълга и тясна, с френски прозорци в дъното. Стените отново почти не се виждаха от окачените по тях картини и снимки. Но тук нямаше мебели, само редици закачалки с дрехи и под дрехите — рафтове с обувки и шапки. Теа се огледа. Обходи с поглед официалните рокли, прозрачните, обшити с мъниста шифони, воалите от газ и коприна, но не видя нищо, което да прилича на обикновени дрехи. Нямаше палта, дневни рокли или костюми. Тъкмо се канеше да попита Доли, когато тя обясни:

— Викторианските са на онзи ред, от епохата на Едуард — тук, и насам са подредени по хронологичен ред до шейсетте години на нашия век.

Теа огледа закачалките с дрехи от шейсетте — винилови ботуши до бедрата, кожени корсети, лъскави бикини с прашки, с перушинки, всички съвсем миниатюрни, и в този момент осъзна точно какъв тип дрехи събираше и продаваше Доли Хийли. Изчерви се от притеснение и с разтуптяно сърце се опита да смотолеви някакво извинение, с което да си тръгне.

— Аз… ъъъ… май… — после рязко спря. На редицата от епохата на крал Едуард забеляза корсет с шарка като китова кост с миниатюрни кукички на гърба. Под него Доли бе поставила чифт кремави кюлоти от коприна с дантели и фини копринени чорапи. Беше идеално, точно същото, каквото Теа си бе представяла, и това я накара да забрави цялото си смущение. — Чудесен е — посочи тя корсета. — Точно за нещо такова си мислех.

Доли бе наблюдавала внимателно лицето на Теа. Независимо от седемдесет и двете си години, тя никога не изпускаше нищо от поглед. Каза само:

— Ясно — отиде до закачалката и свали корсета. — Искаш ли да го пробваш?

— О, да, ако може.

— Добре — Доли дръпна една кадифена завеса, която висеше на месингов корниз в ъгъла. — Можеш да се преоблечеш тук, така става нещо като пробна — обясни тя. — А докато го пробваш, аз ще сложа вода за кафе и ще извадя голямото огледало — подаде на Теа корсета, после се наведе бавно — като човек, страдащ от артрит, и издърпа чифт кремави копринени обувки изпод закачалките. — Ето — тя ги постави в ръцете на Теа. Обувките бяха много изящни — с остър връх, тънък ток и каишка, която се закопчаваше около глезена с перлено копче. — С тези обувки ще се получи цялостната идея, скъпа — обърна се и тръгна към вратата. — Нямам търпение да видя как ще изглеждаш — отбеляза Доли, докато издърпваше едно голямо огледало в рамка, подпряно в ъгъла. — А после — погледна към нея през рамо, докато излизаше от стаята, и Теа бе сигурна, че долови намигване, — после, скъпа Теа, можем да поговорим за представлението ти!

Зад кадифената завеса Теа нави копринените чорапи и внимателно ги опъна по бедрата си, издърпа жартиерите и ги намести на височина. Обу обувките и взе корсета от закачалката, обви го около тялото си и протегна ръце назад, за да закопчае телените копчета.

— Всичко наред ли е, Теа? — викна Доли иззад завесата. — Направих кафе. Турско. Надявам се, че харесваш турско кафе. Повечето хора не го обичат, но аз просто го обожавам и не пия никакво друго.

— Няма проблем, пия турско кафе — отвърна Теа. — Аз… ъъъ… не мога да закопчея всички кукички на гърба. Дали ще можеш да ми помогнеш?

— Разбира се, мила, излез отпред.

Теа дръпна завесата и пристъпи в стаята.

Доли повдигна вежди.

— Боже Господи! — възкликна тя.

— О, не! Смешна ли изглеждам?

Доли отстъпи встрани, за да може Теа да се огледа в огледалото.

— В никакъв случай, скъпа — отговори тя. — Човек определено не би те нарекъл смешна.

Теа надникна плахо към огледалото.

— О, разбирам какво имаш предвид — ефектът беше дълбоко еротичен по един старомоден и неосъзнат начин. Просто изглеждаше, сякаш някой е сварил Теа само по бельо, и усещането за невинност подсилваше ефекта.

Теа се завъртя и Доли закопча корсета. Стоеше й съвсем стегнат около кръста и подчертаваше по най-красноречив начин извивката на ханша. Освен това повдигаше гърдите й и те изглеждаха още по-пищни и съблазнителни. Теа се закикоти.

— Проблемът ти ще е как да го сваляш — каза Доли, докато оглеждаше внимателно Теа от главата до петите.

— Можем да го направим с вързалки, така че щом най-горната примка се освободи, той просто да се плъзне надолу и да го изхлузиш през краката си, но няма да има същия ефект, талията няма да е толкова пристегната и гърдите ти няма да са толкова повдигнати.

Теа спря да се кикоти и се втренчи в Доли.

— Как позна, че…

— Инстинкт! — прекъсна я Доли. Доближи се към Теа, коленичи и оправи една гънка на копринения чорап. — Да го кажем така, скъпа Теа, ако ти не си мислеше за стриптийз, аз щях да се опитам да те убедя — усмихна се и се изправи. Коленете й изпукаха и тя направи измъчена гримаса. — И аз го правех дълги години, преди да вляза в истинския театър. Не такъв стриптийз като сега, разбира се, не така груб и вулгарен. Истински стриптийз, това правех аз, стриптийз представление, свалях дрехите си бавно и артистично, като оставях нещо и за въображението — тя се усмихна. — Доста ги разгорещявах. Веднъж едва не сринаха залата в Портсмут — „Олдбри Тиътър“. Завъртях се, за да зърнат за момент задните ми части, после се обърнах с лице, като скривах същественото с една голяма сламена шапка. Тръгнах да излизам странично в такт с музиката, но не видях едно стъпало, препънах се и изтървах проклетата шапка. Отпред направо се надигна буря, аз просто се усмихнах, наведох се грациозно, така че всичко да се види още по-добре, вдигнах шапката и напуснах сцената.

Теа я слушаше с отворена уста.

— Гримьорната ми бе задръстена с цветя седмици след това, докато се преместих в друг град — Доли се засмя отново. — Собствениците на цветарски магазини в Портсмут ме обожаваха, чакаха с нетърпение всяко следващо мое посещение в града. Продажбите им винаги скачаха — Доли прекоси стаята и откачи една голяма шапка от закачалката с шапки. — Ти имаш естествен сексапил, Теа, веднага го забелязах. Родена си за стриптийзьорка, ако може да се каже така — Доли пак се разсмя и й подаде шапката. — Хайде, сложи си я, така че косата ти да се прибере.

Теа послушно изпълни това, като прибра косата под шапката.

— Сега я свали — нареди Доли. — Бавно, така че косата ти да се разпилее по раменете, и завърти леко глава, докато го правиш.

Теа отново изпълни указанията.

— Невероятно! — похвали я Доли. — Ти си роден талант! Ако имаш и чувство за ритъм, също така, както се движиш естествено, ще бъдеш истинско явление! Хайде, направи го отново, като се гледаш в огледалото.

Теа се обърна към огледалото, прибра косата си под шапката, после свали бавно шапката и остави косата да се разпилее по раменете, като през цялото време наблюдаваше отражението си. Доли изръкопляска.

— Браво! — тя взе шапката и я постави на стол край огледалото. — Ей там има един копринен халат, наметни го и да вървим да пием кафе — Теа взе копринената роба от закачалката и изчезна зад завесата. — А после — викна Доли — можеш да ми разкажеш за плановете си и аз ще мога да преценя: защото, макар че съм стара и задникът ми вече е провиснал, все още разбирам от тези работи — ще мога да преценя дали от плановете ти ще излезе нещо! Какво ще кажеш?

Теа се появи, преметнала корсета и чорапите през ръката си. Коприненият халат едва покриваше пищните извивки на тялото й.

— Звучи ми малко стряскащо — призна тя. — Дойдох само да потърся някои по-стари дрехи и бельо…

— А ще си тръгнеш с наполовина готово представление — отвърна Доли. — Не е зле като за един ден! — Доли отново се засмя, но този път Теа също се смееше.

 

 

Когато Теа се върна пред блока на Кора, тя вече бе станала и я чакаше. Прозорците на гарсониерата бяха отворени, Кора стоеше до единия, изложила лицето си на слънчевите лъчи, и видя Теа още докато тя вървеше по улицата.

— Хей, Теа!

Теа вдигна поглед нагоре.

— Здрасти! Как си?

— Чудесно! А сега, като те виждам — още по-добре.

И двете се засмяха, това си бе тяхна шега.

— Не се качвай — викна Кора. — Аз ще сляза. Може да проведем урока в парка, времето е прекалено хубаво, за да стоим затворени вътре.

— Добре — викна в отговор Теа. — Чакам те!

След няколко минути Кора бе при нея. Носеше учебниците си, малък несесер за моливи, слънчевите си очила и шишенце слънцезащитен крем.

— Реших, че може да се попечем в парка и да убием с един изстрел два заека, както се казва — тя размаха шишенцето с крема. — Обула съм си и банския.

— Ами! Не можеш едновременно да се концентрираш върху урока и да се печеш!

— Разбира се, че мога! — възрази Кора. — Хайде!

Теа се усмихна и двете се хванаха за ръце и тръгнаха към парка в края на улицата.

— Както и да е, ти какво прави цяла сутрин? Очаквах да пристигнеш доста по-рано!

— Това-онова.

— Така ли? — Кора я сръга в ребрата. — И какво по-точно?

— Ще ти кажа в парка, щом свършим с урока.

— По дяволите! — намръщи се Кора. — Е, знаеш ли, че си права?

— За кое по-точно?

— Приличаш на майка си повече, отколкото си даваш сметка!

Теа се разсмя, сръга я в отговор и Кора изписка от болка.

 

 

След като свършиха с четенето и писането, Кора се излегна по гръб на тревата, сложи си слънчевите очила и издърпа полата си нагоре, за да се пекат краката й. Тя бе с много светла кожа, косата й — преди всички експерименти с боядисване — бе светлоруса, а по краката й имаше почти невидим мъх от светли косъмчета. Кора беше свалила фланелката си и бе останала по горнището на банския си — малки триъгълници, които едва покриваха гърдите й.

— Е, с какво толкова потайно си се заела? — попита тя и направо стресна Теа, която си мислеше, че приятелката й е заспала — толкова неподвижно лежеше от известно време.

— Ами… — Теа вдигна поглед от вестника, който четеше. Придърпа коленете към тялото си и сплете ръце около тях. — Всъщност е дълга и широка.

— Добре — Кора се претърколи настрана и погледна Теа. — Давай.

— Не съм сигурна, че съм готова да ти го кажа.

Кора леко я ощипа по крака.

— Не съм сигурна, че съм готова да ти го кажа — изимитира интонацията на Теа тя. — Е, каква е голямата тайна? Дяволите да те вземат с твоите превземки! Не е готова да ми го каже…

— Добре, добре! — прекъсна я Теа. — Обаче обещай, че ще ме изслушаш докрай. Няма да ме прекъсваш, обещаваш ли?

Кора свали очилата си и присви очи.

— Добре. Обещавам.

— Ами всичко започна с това, че Хеда ми вдигна скандал тази сутрин.

— Ами! — Кора седна заинтригувано. — Защо?

— Свързано е с това, че иска да се върна в университета и да не си губя повече времето — смята, че в момента точно това правя. Всъщност аз я разбирам, поне отчасти, тя иска най-доброто за мен, но… — гласът й съвсем заглъхна при мисълта за Хеда. Теа всъщност не знаеше какво точно иска Хеда. Никога не бе успявала да отгатне.

— И?

Теа се стресна.

— А, да, извинявай. Ами най-общо казано, тя иска или да продължа да следвам, или да си намеря работа. Сигурно си мисли, че на мен ще ми е по-лесно да се върна в университета, отколкото да си намеря работа, но аз не смятам така. Просто не искам да продължа следването си.

Кора не каза нищо. Следването и университетите й бяха съвсем неясни.

— Така че трябва да си намеря работа, но проблемът е, че не желая да изпращам Том на ясли, искам аз да си го гледам… — Теа отново спря. Каза по-скоро на себе си, отколкото на Кора: — Просто не искам, смятам, че така е редно — той е мой и аз искам да съм всичко за него, аз… — тя рязко се обърна към Кора. — Кора, хрумна ми една идея. Всичко започна снощи, в клуба на Юърт…

— В клуба на Юърт? О, Боже, да не е това, което си мисля! Да не смяташ…

— Обеща да не ме прекъсваш! — спря я Теа. — Хайде, не мога да се доизкажа, ако постоянно ме спираш и не ме оставиш да довърша изречението си.

Кора кимна, прехапа устната си, но не каза нищо.

— Ами тази сутрин направих някои проучвания. Снощи дълго обмислях всичко и реших днес да проверя някои неща и напълно случайно попаднах на една невероятна личност. Кора, трябва да се запознаеш с нея! Та ние обсъдихме нещата с нея и май ще имам едно предложение за теб.

Кора беше започнала да къса тревички и не гледаше Теа.

— Разбрах, че тази жена — впрочем казва се Доли — продава старинни дрехи и аксесоари и отидох да ги разгледам тази сутрин, защото ми беше хрумнала една идея, че двете с теб…

— Двете? — Кора беше шокирана. — Не си помисляй да намесиш и мен в тази история! Мен не ме брой!

— Добре де, помислих си, че може да си измисля някаква композиция.

— Композиция! — изсумтя Кора. — Да си сваляш дрехите не може да бъде никаква композиция, това си е чисто и просто разсъбличане.

— Добре, и така да е, макар че грешиш, защото си е композиция и тази, която аз замислям, ще бъде съвсем различна. Отидох при Доли, защото тя продава старинни дрехи, а се оказа, че всъщност продава старинно бельо, разни еротични неща и освен това се оказа, че тя самата е била стриптийзьорка преди много години и е изкарала цяло състояние от това.

— Нима? И на колко години е тази Доли?

— Не знам, над седемдесет, предполагам.

— Ясно, обаче тя е направила състоянието си — както ти се изразяваш — по времето, когато е било подвиг да покажеш дори само глезена си! — Кора поклати глава. — Слушай, Теа, не искам да вгорчавам ентусиазма ти, но май не си обмислила добре нещата. Стриптийзът не е това, което си мислиш! Съвсем не е! Тълпи пияни мъже, които настояват да видят всичко. Не искат старинно бельо и представления, искат хард порно, защото са тъпи гадни свине! Ще се отнасят с теб като с боклук, и то заради няколко стотачки — Кора откъсна цяла шепа тревички и ги хвърли във въздуха.

— Добре, може и да си права, но това се отнася за най-ниското ниво стриптийзьорки, а аз не ти говоря за това, аз ти говоря за най-високите нива, където са големите пари, и ако ние… Извинявай, ако аз предложа нещо напълно различно, но сексапилно и въздействащо, ще се намерят подходящи заведения. И те ще бъдат съвсем различно нещо от евтините стриптийз барове!

Кора продължи да къса тревички и да мълчи.

— Виж, знам, че ти звучи странно, но смятам, че е много добра възможност и за двете ни. За теб ще означава отново да работиш вечер, както си свикнала, и да продължиш с учението през деня, с тази разлика, че ще изкарваш много повече пари, много повече!

— А ти?

— За мен ще е възможност сама да гледам Том. Ще ми трябва бавачка само за няколко часа вечер, когато той вече ще е заспал и даже няма да разбере, че ме няма, а през деня ще мога да съм с него.

Чу се подсмърчане, което Теа възприе за съгласие.

— Слушай, Кора, тази сутрин у Доли пробвах някои неща, направих няколко движения и се получи страхотно! Ако дойдеш с мен утре и сама видиш всичко, може би ще…

— Слушай! — прекъсна я Кора. — Да си изясним едно нещо веднъж завинаги. Нямам никакво намерение да се събличам пред разни тъпанари и точка по въпроса!

— Добре, добре! — Теа вдигна ръце в знак, че се предава. — Но наистина не разбирам какво те притеснява! Аз смятам да стоя над тези неща, да не позволя да ме възприемат като боклук и толкова! Освен това аз ще съм в по-силна позиция, защото ще съм на сцената и ще мога да държа всичко под контрол, ще мога да регулирам напрежението и страстите, както аз си реша, и на всичко отгоре те ще ми плащат за това — Теа сви рамене. — А и съдейки по това, което Черил ми каза снощи, и това, което чух от Доли днес, не става въпрос за няколко стотачки, Кора, а за нещо от рода на шестстотин на седмица. За всяка.

Кора вдигна глава.

— Шестстотин за всяка? — тя свали очилата си. — Занасяш ме!

— Не.

— Как е възможно?

— Ами голяма част идват от бакшишите — парите, които пускат в ботушите ти, хвърлят на сцената или ти дават лично. Но уговореното заплащане от заведението също не е никак малко. Стига да имаш редовни ангажименти и да привличаш клиенти на заведението, можеш в общи линии сама да си определяш тарифата. Парите, които тези заведения изкарват от напитки и куверти, когато представлението е добро, очевидно възлизат на хиляди.

Кора мълчеше. Тя сложи очилата си и се извърна, така че Теа съвсем не можеше да отгатне какво си мисли приятелката й. Теа опъна крака и легна на тревата, завъртя се на една страна и се подпря на лакът. Не каза нищо, просто чакаше.

— И защо искаш да го правим заедно? — попита Кора най-после. — Ако се изкарват такива пари и ти стиска, защо искаш и аз да се включа?

— Защото сме приятелки — отвърна тя. — Всъщност ти си най-добрата ми приятелка, а и си много привлекателна. Мисля, че заедно можем да предизвикаме фурор.

Отново последва мълчание.

— Освен това не съм сигурна, че ще се осмеля да го направя сама и — тя погледна крадешком Кора — мисля, че може да ни е забавно, ако сме двете заедно.

— Забавно? — възмути се Кора. — Ти си откачила!

— Да — отвърна Теа и се отпусна по гръб. — Може и да съм откачила — вдигна полата си, за да попече краката си. — Но може би, ако не дойдеш с мен у Доли утре, ти си тази, която е откачила. Какво имаш да губиш, Кора? Просто трябва да опиташ — тя затвори очи, чу как Кора се изправя, взема си нещата и тръгва. Теа не направи опит да я спре, защото знаеше, че всяко нещо си има граници.