Мария Барет
Неприлично поведение (12)

Единадесета глава

Веднага щом нещата бяха уточнени и двете наеха Фил за свой агент, той се задейства с такава експедитивност, че представлението, което нарекоха „Коприна и дантели“, се оформи с невероятна бързина. Нито Теа, нито Кора харесаха името: решиха, че звучи много банално, но Доли им обясни, че в началото не е разумно да си прекалено авангарден, че е необходимо хората да са наясно какво им се предлага и момичетата се съгласиха, че макар и да не притежава особен шик, името е съвсем подходящо.

Една седмица след първоначалната им среща в апартамента на Доли, Теа седеше с Фил в приемната на един много скъп фризьорски салон в Мейфеър и преглеждаше списъка с уговорените ангажименти, докато чакаха Кора. Всъщност „списък“ бе малко преувеличено, ангажиментите бяха само три, но това все пак бе начало, и то добро, като се имаше предвид, че Фил бе посетил всеки от клубовете лично, бе проверил каква е атмосферата, клиентите, гримьорните. Беше се запознал със собствениците на клубовете, с барманите и бодигардовете. Бе дал на всички да разберат, че той се грижи за „Коприна и дантели“ и че ще направи всичко възможно на Кора и Теа да бъдат спестени нежеланите проблеми.

— Е? — попита Фил Теа, която продължаваше да чете списъка. — Какво ще кажеш?

Теа вдигна глава.

— Мисля, че е страхотно, Фил, благодаря ти. Но не мога да разчета какво си отбелязал тук. Какво пише?

— Направил съм нещо като легенда на следващата страница, така че синтезирано да ви представя цялата налична информация. Това специално е съкращението за клиенти. Клиентелата на този клуб е основно от работещи в Сити^[1] млади мъже между двайсет и трийсет години, които имат достатъчно пари, но невинаги имат достатъчно стил в поведението си. Търговци, дилъри от борсовите къщи, от този род. Нарекъл съм ги МПЛМ — Много Пари Лоши Маниери.

— Фил, това е страхотна идея! Аха, има УИО — Умни и Опасни, БЧ — Богати Чужденци, НГОВК — Надути Гадняри от Висшата Класа, Фил, това е доста злобничко!

— Не, скъпа, не е злобничко, а точно. Ще попаднете на какви ли не типове в тези клубове, не искам моите момичета да хранят каквито и да било илюзии. Те очакват от вас забавление и ще си плащат за тази привилегия, но не трябва да си мислите, че в отношението им има нещо повече, защото пътят до падението е съвсем кратък и хлъзгав, а ти, мила моя — той хвана ръката й и я целуна, — ти си прекалено прекрасна, за да ти се случи нещо такова — той пусна ръката й и се изправи. — Запази листа с легендата, за да можете по-лесно да си изяснявате как класифицирам всеки клуб. Има и един екземпляр за Кора. Впрочем къде е чудесната Кора? Мислех, че досега ще е свършила. Скъпа, отивам да проверя, а ти стой тук и изчакай Доли.

— Доли?

— Да, имаме среща с нея тук, не ти ли каза?

Теа поклати глава.

— Е, няма значение. Имаме план да опустошим едно много изискано заведение за обяд. Имам изненада за вас и за Доли и смятам, че след като всичко е общо взето уредено, е време за малко празненство. А, Кора! — извърна се Фил. — Тъкмо идвах да те търся. Кажи й, Теа.

Кора още беше с черното найлоново наметало, което й бе вързал фризьорът. Тя си пое дъх и пристъпи напред, притеснено докосвайки врата си в основата на косата.

— Боже Господи, Кора! Изглеждаш фантастично! — Теа изрази реакцията си съвсем спонтанно. Скочи и прегърна приятелката си, после се отдръпна назад и огледа продължително подстриганата, боядисана и оформена по нов начин коса. — Изглеждаш съвсем нов човек, направо невероятно!

— Какво ми беше преди?

— Нищо, просто… — Теа видя, че Кора се усмихва. — Знаеш, че не исках да кажа това, просто наистина ти отива така, толкова е…

— Елегантно! — намери точната дума Доли. Тя тъкмо се бе появила и сега отиде до Кора и я целуна по бузата. — Прическата ти изглежда много шик и много скъпа, Кора, напълно те преобразява — Доли се обърна към фризьора: — Майкъл, чудесна е! Ти си истински магьосник! Благодаря ти.

— Като част от процедурата — обясни той, докосна главата на Кора и леко я завъртя. — Боядисах цялата коса в два тона на топло русо — десет и осем, и подстригах отзад — завъртя Кора, за да се види вратът й, — за да се разкрие прекрасната извивка на дългия й врат. Запазих косата сравнително дълга отпред, ето тук — той отново завъртя Кора с лице към останалите. — И готово! Получи се прекрасна линия! Мисля, че е много добре.

— Ние също, уверявам те! — каза му Доли. — Браво!

На лицето на Майкъл грейна усмивка и той хвърли поглед към Фил, с който го подкани да отиде на рецепцията, където да му изготвят сметката.

— Май ще трябва и аз да си запиша час при теб, Майкъл — каза Фил, за да скрие причината за отиването си на рецепцията. Той се отдалечи заедно с Майкъл, повеждайки тихо някакъв видимо приятелски разговор. Теа и Кора си размениха погледи, чудейки се дали някоя от тях трябва да предложи да плати, но Доли им прошепна:

— С Филип се уточнихме, че отсега нататък той ще поема разходите ви. Той е уверен, че ще възвърне инвестициите си много бързо — Доли помогна на Кора да свали наметалото. — Носеше ли яке, скъпа?

— Не, само жилетката, която е на мен.

— Е, ако Фил е приключил, мисля, че можем да отидем на обяд.

— Обяд? — изненада се Кора.

— Не се притеснявай, мила, просто ще хапнем нещо леко и ще пийнем по чашка, за да отпразнуваме началото! Знаем, че Теа трябва да се върне при бебето си, но Фил носи снимките…

— Доли! — извика Фил, дочул разговора им. — Предателка такава! Това беше моята изненада!

— О, съжалявам, скъпи. Както и да е, снимките са готови и Фил умира от нетърпение да ви ги покаже.

— Добре — Кора направи физиономия на Теа и й прошепна: — Хайде, скъпа, сладка, мила.

Теа я сръга и сподави кикота си.

— Момичета! — каза Доли високо и леко плесна с ръце. — Да тръгваме!

 

 

Хеда се бе прибрала у дома рано, както никога. Цял ден я бе мъчило главоболие, навярно от времето. Имаше някакви много ниски и плътни облаци, които явно задържаха горещия задушен въздух близо до земята, и всички се чувстваха отпаднали. Хеда беше напрегната, готова да избухне раздразнено и при най-малкия повод и след като се скара два пъти на секретарката си само в рамките на няколко часа, реши да си тръгне по-рано. Когато пристигна вкъщи, свари Джейк в дневната. Килимът бе осеян с играчки и бебешки вещи, а Джейк седеше на креслото и невъзмутимо си четеше вестника, без изобщо да забелязва хаоса. Хеда изскърца със зъби — навик, който бе развила от известно време, и се опита да се овладее.

— Здравей, Хеда! — поздрави я Джейк от креслото си. — Рано си идваш.

— Не особено — отвърна тя рязко и спря пред вратата на дневната. — Повечето хора се прибират по това време, просто аз работя до толкова късно, че вие вече го приехте за нормално — не изчака отговора на Джейк, а се замъкна изморено до кухнята, стовари чантата и куфарчето си върху масата и веднага отвори хладилника, за да си налее чаша вино. Напълни чашата си, отпи голяма глътка и се облегна на стената. Хеда не вярваше в ползата от пиене на лекарства и никога не ги препоръчваше на пациентите си, нито ги пиеше. Чаша вино за отпускане, малко релаксация в хладна тъмна стая и всичко е наред. Винаги бе успявала да направи и двете. Не си падаше по безкрайното тъпчене с парацетамол. Беше лесно да имаш непоклатими принципи, ако никога не ги подлагаш на изпитание.

— Искаш ли да вечеряме по-рано, щом си вече тук? — попита Джейк, който също дойде в кухнята.

— Не веднага — отвърна Хеда. — Искам първо малко тишина и спокойствие — знаеше, че звучи като заяждане, но не можа да се сдържи, в такова настроение беше. Остави Джейк в кухнята и тръгна по стълбите към горния етаж, но чу, че Теа къпе Том в банята и се зачуди дали причината беше само настроението й. Джейк се бе променил толкова много през последните месеци. Вече не беше нейната сродна душа, за какъвто тя винаги го бе мислила. Това, което Хеда не осъзнаваше, бе, че той всъщност никога не е бил нейната сродна душа в истинския смисъл на думата. Беше се съгласявал с нея в повечето случаи, беше приемал предложенията й, за да няма конфликти, но това не бе духовно сродство. А сега вече не правеше и това — не можеше, сега вече се съобразяваше и с други хора. Джейк бе открил — по-добре късно, отколкото никога — че животът не свършва с Хеда.

— Здрасти! — поздрави я Теа, която в този момент се появи в коридора. — Тъкмо ще къпя Том, отивам само да взема хавлия.

— Ясно — Хеда заобиколи дъщеря си и продължи към спалнята. Не каза нищо друго и Теа, която също не измисли как да продължи разговора, взе една хавлия от шкафа и се върна при Том. Той вече можеше да седи сам, така че Теа го постави на дъното на ваната и приседна на ръба й, за да реагира, в случай че той се преобърне. Започна внимателно да го плиска с вода и той запищя възторжено. Хеда се появи на вратата на банята с чаша в ръка. Беше размислила, съжаляваше, че не е обърнала внимание на Теа и реши да направи опит да се включи в забавлението им.

— Явно му харесва да се къпе — отбеляза тя.

— Направо обожава да е във водата.

— Вече седи доста стабилно. Спомням си, че и с теб беше така.

Теа се обърна.

— Наистина ли? — за пръв път Хеда споменаваше нещо за времето, когато е била бебе. Теа се усмихна и се пресегна да отмести хавлията и дрехите за спане от стола. — Ела седни и постой малко при нас, ако искаш.

Хеда се поколеба, но като по чудо главоболието я бе отпуснало, тя прие предложението на Теа и седна на стола.

— На колко стана, на седем месеца ли?

Теа преброи на пръстите си.

— Да, точно така — насапуниса ръцете си и внимателно разтърка пяната върху телцето на Том. — Не мога да повярвам, мина толкова бързо.

— Нима? — изненада се Хеда. На нея й се струваше, че Том е станал част от живота им преди цяла вечност. — Изглежда вече доста голям, със сигурност е готов за яслите.

Теа вдигна глава. Прехапа устната си, но не каза нищо.

Хеда отпи от питието си.

— Забелязах, че брошурите са изчезнали от дневната — виното, което бе изпила на празен стомах, изморена и на всичко отгоре с главоболие, започваше да й действа. — Радвам се, че послуша съвета ми, Теа, радвам се, че най-после започна да мислиш трезво — още една глътка и чашата се изпразни. Хеда се изненада, че я е изпила толкова бързо. — Между другото какво реши? Избра ли си специалност?

Теа, която се напрягаше да не отмества поглед от Том, се поколеба дали да пренебрегне последния въпрос, но с ъгълчето на окото си долови, че Хеда я гледа и чака отговор.

— Теа? — подкани я Хеда.

— Аз… ъъъ… взех решение, да — промълви тя. После възкликна: — О, забравила съм крема против подсичане в стаята си — това не беше отговор, но можеше да отвлече вниманието на Хеда. — Ще можеш ли да постоиш тук, докато го донеса?

Хеда се изправи.

— Не, аз ще го донеса. Ти продължавай — тя тръгна към вратата. — Къде в стаята ти?

— Мисля, че върху скрина; ако не е там, сигурно е в стаята на Том.

— Добре — Хеда изчезна и Теа въздъхна с облекчение.

В стаята й Хеда отиде право при скрина и откри крема отгоре. Би трябвало веднага да излезе от стаята с крема в ръка, но не го направи. Огледа стаята и видя един кафяв плик с размер А4 върху нощното шкафче на Теа. Беше адресиран до Теа и Хеда го взе, без да се замисля. Очевидно бе от някой университет, на такъв приличаше, но нямаше пощенска марка и любопитството на Хеда надделя. Отвори плика и извади съдържанието му. Погледна това, което се показа, и видя, че са черно-бели снимки на Теа и Кора — и двете в специални костюми и заели съблазнителни пози. Кора прикриваше едната си гърда само с ръка. Хеда усети как се задушава, как гневът и отвращението на дългогодишната феминистка се надигат, изтича от стаята и нахлу в банята със снимките в ръка.

— Какво, по дяволите, става тук? — изрева тя, като натика снимките в лицето на Теа. — Какво, за Бога, означава това?

Теа скочи на крака.

— О, Боже… — заекна тя. — Аз… ъъъ… аз… — не можеше да мисли рационално, водата се изтичаше от ваната, лицето на Том се бе сбръчкало в нещастна гримаса и снимките още стояха пред очите й. — О, Божичко, Хеда, не исках да научиш по този начин. Аз… — Том се разплака. — Всичко е наред, миличък, аз…

— Не, не е наред, миличък! — изръмжа Хеда. — Никак не е наред! — излезе на площадката и извика към долния етаж: — Джейк! Джейк, ела тук веднага! — в гласа й вече се усещаше истерия и Теа стисна зъби още по-силно, а Том се разплака още по-гръмогласно. Теа го зави с хавлията точно когато Джейк дотича в банята. Тримата се изправиха един срещу друг, с Том помежду им, на площ от пет квадратни метра, а въздухът се насити от напрежение. — Виждал ли си това? — извика Хеда. — Знаеше ли за всичко това? — тя тикна снимките към Джейк, който ги взе и се втренчи в образа на дъщеря си.

Разгледа набързо снимките и прочете печата на гърба „Коприна и дантели“, „Традиционен стриптийз“, „Агент Фил Хабен“.

И неговия адрес, телефон и факс.

Джейк погледна Теа.

— Такова ли е, каквото си мисля?

— Разбира се, че е каквото си мислиш, по дяволите! — изкрещя Хеда. — Не се дръж като теле, Джейк! Теа съвсем съзнателно ни е предала. Тайно от нас, зад гърба ни, се е забъркала в нещо толкова катастрофално и невероятно глупаво! — Хеда постави длан на тила си, главоболието й се бе подновило с пълна сила. — Не мога да повярвам! — продължи тя истерично. — След всичко, което сме направили за нея, след всичко, което сме й дали…

— Хеда — каза Джейк спокойно, — моля те. Хайде всички да се успокоим — той се обърна към Теа: — Теа, облечи Том и го сложи да спи, а ние ще те изчакаме долу, в дневната. Дължиш ни обяснение — той й подаде снимките. — Надявам се да е убедително.

 

 

Теа сложи Том в креватчето му, даде му зайчето и се наведе да го целуне. Той гушна зайчето с една ръка и пъхна палеца на другата в устата си. Теа му пожела тихо лека нощ и излезе от стаята. Затвори вратата и остана облегната на нея няколко минути, вслушвайки се дали Том няма да се разплаче. Опита да се успокои и да обмисли обяснението си. Но истината беше, че не бе готова с обяснение. Чувстваше, че каквото и да каже, ще нарани родителите си, че ще изтълкуват погрешно думите й, че обяснението й ще прозвучи неубедително и егоистично и за Хеда, а вероятно и за Джейк. Беше решила да се заеме с това заради Том, защото й изглеждаше разумен вариант за положението, в което се намираше — както от финансова гледна точка, така и заради малката заетост. Но щяха ли Хеда и Джейк да възприемат нещата по този начин? Зачуди се за момент — за един съвсем кратък момент — дали причината бе, че докато тя се занимава със стриптийз, Хеда няма да се успокои. Теа щеше да е постоянно в мислите й, а за дете, което се бе стремило с всички сили да спечели вниманието на майка си, не беше ли това крайната цел?

 

Долу Хеда и Джейк седяха мълчаливо и чакаха Теа. Хеда пушеше и продължаваше да пие, главоболието й бушуваше, подхранвано от нервите и прекалено многото вино, изпито на гладен стомах. Джейк не правеше нищо, просто седеше. Чуха как Теа слиза и си сипва чаша вода в кухнята, преди да дойде при тях в дневната. Когато тя се появи, Хеда бе застанала права до камината — така се чувстваше по-уверена.

Теа остави чашата си на масичката за кафе, седна на ръба на фотьойла и сви ръце в скута си.

— Двете с Кора — започна тя — решихме да започнем тази работа.

— Работа! — изсумтя Хеда. — Нима наричаш това работа?

Джейк я хвана за ръката.

— Защо първо не изслушаме Теа? — каза той тихо. — После може да се опитаме да го обсъдим.

Хеда не каза нищо, само дръпна ръката си и се отдалечи.

— От известно време подготвяме представление на класически стриптийз — продължи Теа. — Имаме композиция, костюми, рекламни снимки — тези, които видяхте, и си наехме агент: Фил Хабен. Първото ни представление ще бъде в края на тази седмица в един клуб в Уест Енд — Теа взе чашата си и отпи глътка вода. Гърлото й бе пресъхнало. — Това не е някакво внезапно хрумване, подходихме много професионално, с подкрепата и напътствията на една жена, която е била сред най-скъпоплатените изпълнителки в продължение на години — Доли й бе подсказала да използва този довод, ако се наложи да дава обяснение на родителите си. — Всичко е съвсем легално. Щом нещата потръгнат, ще си наемем и счетоводител — отново отпи от водата. В стаята цареше ледено мълчание. Гледайки право пред себе си, тя добави: — Знам, че това не е кариерата, която сте си представяли за мен… — в този момент Хеда изпусна нещо като вопъл. — Но ще е много удобно, защото ще работя само вечер и ще мога сама да се грижа за Том през деня. Това е много важно за мен… — гласът й потрепери и заглъхна. Тя сведе глава, защото не смееше да погледне нито Хеда, нито Джейк. — Решила съм, че искам да го направя — съвсем загуби увереността си. — Съжалявам, че това толкова ви разстройва.

— Съжаляваш? — каза Хеда. — Че това толкова ни разстройва? — гласът й бе станал дрезгав от усилието да овладее гнева си. Тя поклати глава невярващо. — Не съжаляваш, че това е отвратително, унизително, ужасно, гнусно. Че така си стигнала съвсем до дъното, че си ни предала, че си захвърлила добрите възможности на боклука… Не, ти не съжаляваш за нищо от това, а само, че си ни разстроила — Хеда грабна чашата с вино и отпи голяма глътка. — Колко си загрижена за нашите чувства!

— Хеда! — опита се да я спре Джейк. — Нали трябваше да обсъдим нещата спокойно!

— Спокойно, а? Как можеш да бъдеш спокоен! — тя още повече повиши глас. — Теа вече е взела решението си, организирала е всичко и ние не можем да направим абсолютно нищо! — обърна се към Теа: — Нали така? Нямаш намерение да се откажеш от идеята си, защото ние не я одобряваме.

Теа бе като парализирана от гневния изблик на Хеда.

— Отговори ми! — изкрещя Хеда.

— Н-няма — заекна Теа. — Аз… — не можа да довърши изречението си, защото се разплака. Цялата й наскоро придобита увереност в собствените сили я бе изоставила.

— Боже Господи! — извика Хеда. — Как, по дяволите, си мислиш, че ще се качиш на сцената и ще започнеш да се събличаш пред тълпа пияни и разгонени мъжаги, когато не можеш да запазиш спокойствие дори пред собствените си родители! Не мога да си го представя! — Хеда отиде до масичката за кафе и грабна цигарите си. Запали една и застана до прозореца, пушейки мълчаливо, с гръб към стаята.

Джейк заговори:

— Защо направи това, Теа? Ако си искала да печелиш пари, защо не дойде да се посъветваш с нас? Щяхме да ти помогнем, щяхме да направим всичко възможно, за да избереш най-доброто решение. Моля те, обясни ми защо!

Теа потърси кърпичка в джоба си и издуха носа си. Пак пийна вода.

— Съжалявам, че не се посъветвах с вас, но ако го бях направила, какво щяхте да кажете? Хеда иска Том да тръгне на целодневни ясли, а аз не. Хеда иска да продължа следването си, а аз не. Каква работа бих могла да си намеря, за да мога сама да гледам Том и — ако всичко потръгне, както сме го планирали — да изкарвам достатъчно пари, за да издържам и двама ни? Може би дори ще мога някой ден да си купя къща.

— Това ли ти казаха? Че ще изкарваш много пари?

— Не само са ми го казали, знам го. Фил е уговорил заплащане от двеста лири на вечер за първите три ангажимента и това е само началото. Ако сме достатъчно добри и хората научат за нас, тарифите ни ще скочат на триста, после на четиристотин и някой ден и на хиляда на седмица.

— Така ли мислиш?

— Не само го мисля, татко, знам го! Защо продължаваш да ми задаваш въпроси, сякаш аз не съм проучила всичко?

— Защото, Теа, съм сериозно загрижен, че наистина не знаеш цялата истина за хората в този бизнес. В сексиндустрията винаги са си търсели жертви — наивни млади момичета като теб и Кора, които си мислят, че ще изкарат много пари просто ей така. Забъркват се с наркотици и Бог знае още какво и преди да са се осъзнали, вече са затънали в блатото на проституцията.

— О, Джейк, знам, че това се случва с някои. Но ние и двете с Кора знаем, че има такива опасности. Вярваме, че ако подходим правилно, ако сме много внимателни, тогава…

— И какво значи „ако подходим правилно“? — извърна се Хеда. — С какво вие двете сте по-различни от останалите?

— Не можем да сме сигурни — отвърна Теа, — докато не опитаме.

Хеда поклати глава.

— Виждаш ли — каза тя на Джейк. — Тя изобщо не ни чува! Мисли си, че знае всичко!

— Просто смятам, че предлагаме нещо от по-висока класа. Тренирахме много, вложихме много усилия, за да направим всичко добре, и вярвам, че ще имаме успех. Имаме и Фил, той първо проверява клубовете и след това поема ангажименти, ще се грижи за нас, ще ни кара дотам, ще стои отпред, докато трае изпълнението ни, предварително ще се запознава с охраната в клубовете, в които са представленията ни, за да сме напълно подсигурени… — Теа спря, за да си поеме дъх. — Направили сме всичко, за да имаме успех, и ако не се получи, добре — ще се откажем. Моля ви, трябва да ме разберете!

— Защо? — настоя Хеда. — Защо трябва да те разберем? Защо трябва да те разбера, когато си тръгнала срещу всичките ми принципи, срещу всичко, в което вярвам: правата на жените, отстояване на позицията им в обществото като пълноценни личности, не само като обект на сексуални желания и потисничество, обременени от майчинството и мъжкото господство. Защо трябва да те разбера, когато правиш нещо в отрицание на всичко това? Кажи ми, Теа, защо?

Теа преглътна трудно.

— Защото… — тя погледна към Хеда, която я изгаряше с погледа си, и млъкна. Последва дълго мълчание. Теа се взираше в ръцете си, а Хеда продължаваше да я гледа. После Теа намери някакъв неподозиран кураж и прошепна: — Защото понякога трябва да направим компромис с принципите си, за да оцелеем.

— Компромис с принципите си! — извика Хеда. — Не мога да повярвам, че чувам това! Какво искаш да кажеш, Теа? Че трябва да се откажа от стремежа да живея според възгледите си, за да си щастлива ти? — Хеда се върна в средата на стаята и ядосано изгаси цигарата си в зеления стъклен пепелник.

— Не, аз…

— Какво тогава се опитваш да кажеш? Хайде, изплюй камъчето! Да не би да долавям критика в думите ти?

— Тя просто казва — неочаквано извика Джейк, — че е крайно време да слезеш от проклетия си пиедестал, Хеда, и да видиш какъв е истинският живот! Това казва тя!

Последва изумено мълчание, а Джейк се изправи и уморено разтри лицето си с длани.

— Понякога принципите ни се оказват толкова откъснати от обикновения живот, че губим връзка с реалността, губим представа за истинските си цели — продължи той. — Съвсем не одобрявам това, което Теа е решила да прави, най-вече защото се плаша от евентуалните последици. Въпреки това виждам на какво се основава решението й и я уважавам, че има достатъчно кураж да опита.

Хеда го изгледа.

— Искаш да кажеш, че си съгласен с цялата тази история? Нима най-после ще ми се противопоставиш, Джейк?

Джейк се обърна към нея:

— Да. В общи линии точно това казвам.

Теа задържа дъха си. Видя как челюстта на Хеда се напрегна и вените на шията й изпъкнаха. Хеда запали нова цигара с треперещи ръце, дръпна дълбоко, задържа дима в дробовете си и го издиша бавно и постепенно. Последва нова минута ужасяващо мълчание. Хеда и Джейк гледаха в различни посоки и напрежението в стаята бе физически осезаемо.

— В такъв случай не ми оставяте избор — каза Хеда най-после. — Бих искала и двамата да напуснете къщата още тази вечер, веднага.

Джейк рязко се обърна към нея:

— Да напуснем? Какво, за Бога, искаш да кажеш? Да се изнесем?

— Точно така — отговори Хеда студено. — Тръгвайте и двамата, прибирайте си багажа и напуснете къщата ми!

— Твоята къща?

— Да! Ако провериш документите по ипотеката, ще откриеш, че къщата се води на мое име напълно официално — тя скръсти ръце, защото изведнъж й стана много студено. — Напълно в правото си съм и желая да напуснете дома ми. Изчезвайте!

— Хеда, полудя ли? — не можеше да повярва Джейк. — Не можеш да изхвърлиш самотна майка с бебето й на улицата посред нощ и да очакваш тя да успее да си намери подслон! Боже Господи, Хеда! Какво ти стана? — той пристъпи към нея, но тя веднага се отдръпна назад.

— Казах ви да си тръгвате! — изкрещя тя. — И ако се доближиш и на сантиметър още, ще се обадя на полицията, че ме заплашваш с насилие!

Джейк погледна за миг Теа, на лицето му бе изписана болка и недоумение.

— Хеда, не прави това — каза той кротко. — Аз ще си отида, но не постъпвай така с Теа, моля те.

Хеда се обърна с гръб към тях и отиде до прозореца.

— До десет часа да сте напуснали къщата — каза тя, без да ги погледне. — Не мога да се откажа от това, в което вярвам, и ако то значи толкова малко и за двама ви, вие нямате повече място в дома и в живота ми.

Теа се изправи и Джейк я хвана за ръка.

— Хеда, моля те! — опита за последен път той. Не последва отговор. Джейк преглътна ужасната, смазваща мъка и без да каже нито дума повече, поведе Теа към горния етаж, за да опаковат багажа си.

 

 

Джейк и Теа седяха в колата му пред блока на Кора на „Хубърт Роуд“. Том спеше в столчето си на задната седалка. Току-що бяха ходили до работата на Кора, за да им даде ключ за гарсониерата.

— Добре ли си? — попита Джейк.

Теа кимна.

— Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб и да ти помогна да качиш Том до горе?

— Не, благодаря, ще се справя — Теа погледна спящото бебе. — И ти ще се оправиш, нали, татко?

Джейк сви рамене:

— Разбира се. Не се притеснявай за мен, ще се оправя. Не съм дете.

Теа се усмихна.

— Мисля, че ще й мине. Минавали сме и през по-големи караници — това беше лъжа и тя го знаеше. — До края на седмицата ще сте се върнали вкъщи.

Теа поклати глава:

— Не мисля, че ще стане така — Джейк премигна в отговор. — Ако отидеш там сутринта, ще се върна да взема останалите ни неща — тя вдигна чантата си от пода на колата. — Джейк?

Той я погледна и за момент тя толкова му напомни за Хеда на млади години, че сърцето му щеше да се пръсне от болка.

— Благодаря ти — каза му Теа. — За това, което каза за принципите, и че ме подкрепи.

Той се наведе и я целуна по бузата.

— Не е необходимо да ми благодариш.

— Напротив. И то не само за тази вечер — Теа отвори вратата на колата, слезе и отвори отзад, за да свали Том. След минута вече бе изчезнала в сградата и бе започнала съвсем нов и различен живот. Живот, който Джейк не разбираше напълно, но който той не можеше да не уважава, ако искаше да остане част от него.

 

 

Теа тъкмо приспиваше Том, когато Кора се върна. Беше малко след единайсет, а тя би трябвало да е на работа още поне три часа.

— Кора? Какво…

— Казах им, че съм болна и си тръгнах. Добре ли си?

Теа кимна, но притисна пръст към устните си. Кора се доближи до леглото, погледна Том и се усмихна.

— Изглеждаш, сякаш те тресе — прошепна Кора. — Хайде лягай в леглото да се стоплиш!

Теа изпълни заповедта.

— Просто съм разстроена — каза тя, като придърпа завивките до брадичката си. — Не мога да се стопля.

— Има си хас! — Кора разкопча ципа на якето си, свали го и го метна на един стол. — По дяволите, теб май наистина те тресе!

— Май… да… — прошепна Теа с тракащи зъби.

Кора не каза нищо повече. Бързо се съблече и облече пижамата си.

— Хайде — каза тя тихо. — Направи ми място.

Теа се премести по-близо до Том. Леглото беше единично и бяха решили да спят в различни посоки, но сега Кора се пъхна до приятелката си и я прегърна.

— Сега ще те стопля — прошепна Кора. Теа кимна и усети как топлината от тялото на Кора започва да се предава и на нея и как постепенно престава да трепери. Затвори очи, но не можа да спре сълзите, които се стичаха по страните й. — Стига, хайде, стига, всичко ще се оправи — каза тихо Кора. — Нали сме приятелки. Ще се погрижа за теб.

Затоплени от прегръдката, двете момичета заспаха.