Васил Крумов
Родопски хоризонти (21) (Пътеписи, скици, приключения)

Две карстови чудеса

Чудати карстови явления из родопския лабиринт се срещат почти навсякъде. Особено в Централните Родопи. Стилизирани пещерни тавани, бездънни понори, реки, които потъват и отново избликват като буйни планински извори, допълват и без това богатото многообразие от минерални извори и безизходни гори. Но като истински перли на тази разновидна огърлица от природни чудеса първо място заемат безспорно прочутата вече Ер-Кюприя (Чудните мостове) и безподобния за нашата земя Буйновски каньон.

Издълбаната от малък планинки поток Ер-Кюприя между върховете Персенк и Кара баир е не само един полезен естествен мост (между селата Орехово и Забърдо), но преди всичко едно величаво по своите размери скулптурно творение. Скулптура, която природата със своето водно длето продължава и до днес да доизгражда.

Но ако неръкотворното майсторство на този замайващ карстов храм напомня обмислено строителство от разумно някакво същество, което пести енергия и материал, то причудливите мраморни увеси из километрическата клисура на Буйновския каньон, широка колкото манастирски коридор, напомня капризна забава на ваятел, който без да си е направил каквато и да е сметка за материала, прахосвал го из огънатите поднебесни увеси, убеден, че природата му го е дала в безгранично изобилие.

Наистина неръкотворното строителство на добре планираната Ер-Кюприя е истински природен храм, който обайва човешкото въображение, но увесите на Буйновския каньон, по чийто барелефи са накацали множество иглолистни дървета, закрепили корените си в самата скала, поразяват всеки пътник, маршируващ в подножието им. Особено по вечерните часове, когато залязващото слънце щедро разлива обагрените си лъчи. В такива часове човек изпитва чувство, че е попаднал в някакъв безизходен дантевски ад, възклицава и бърза да се върне към светлия слънчев свят, защото малката Каиначалска рекичка понякога зле се шегува и може при най-обикновен дъжд човек да се озове между два съборени моста на издълбаното в самата скала горско шосе, или да бъде отвлечен като непотребна песъчинка заедно с чакъла от шосето.

Буйновската река подобно на Ер-Кюприйската продължава и днес да доизгражда обширната си каменна творба и тъкмо заради това навярно не обича бръмченето на моторните коли. Не се минава пролет, без да е съборила мост или подронила някоя подпорна стена.

Слава богу, че туристи и географи не са узнали все още, че в нашата малка страна има такова величаво творение. Иначе ревнивата Каинчалска река не би оставила и следа от това лекомислено изградено сред скалите паянтово шосе.