Кей Хупър
Откраднати сенки (23)

Епилог

12 март 1999 г.

 

— Длъжна бях да забележа — говореше Каси, клатейки глава. — Безпокоеше ме фактът, че убиецът има различно поведение, различни методи и начин, по който оставя жертвите си. Трябваше да се сетя за методите на Васек.

Застанал до леглото й, Мат отвърна:

— Как би могла, след като от него са те делели три хиляди мили разстояние и месеци раздяла? Освен това, както е споделил истината пред Бен, копелето се е погрижило да не се досетиш за него.

— С други думи — обади се Бен — не си и никога не си била виновна за престъпленията на Конрад Васек. — Забрави го, добави безмълвно и когато тя се обърна, за да му се усмихне, той почувства физически топлината и ведрия полъх в съзнанието й.

Командваш ме.

Никога.

Признай си — харесва ти да ме командваш.

Харесва ми да си до мен — има огромна разлика.

Каси протегна ръка и пръстите й се преплетоха с неговите. Усетил погледа на шерифа, той не я целуна, но си го помисли и усмивката й се разшири.

Несъзнаващ играта им, Мат започна да коментира:

— След като Васек е мъртъв, Майк Шоу е съсипан и дори надутият му адвокат призна, че единственият въпрос е дали го очаква газовата камера или доживотно пребиваване в тапицирана стая в лудницата. Ако питат мен, предпочитам да не харчат парите от данъците ми, за да го издържат.

— Ще бъдеш сред мнозинството — отговори Бен. — Но се обзалагам, че ще го изкарат невменяем.

Мат поклати глава:

— Тогава по-добре да го извозим някъде далеч от община Сейлъм. Получи се едно объркване заради ролята на Васек в цялата история, но всички знаят, че Майк е бил заловен с ръце около шията на Аби. — При този спомен лицето му помръкна.

— Тъй като нямаме затвор или болница, която да е и състояние да се погрижи за него, предполагам, че ще го преместят другаде.

— А Луси? — обърна се Каси към Мат.

— Най-после ще получи помощта, която й е била необходима от години. Изправен срещу делата на сина си, Ръсел най-сетне бе принуден да признае, че не е било разумно да пази някои тайни само в семейството си. Цял живот е прекарал със съзнанието, че родът им има наследствена психическа обремененост, която се предава от поколение на поколение. Смятал е, че е в състояние да се справи с това: да опази майка си от евентуални опасности, а Майк — от по-лоши прояви. Би могъл и да успее, ако Васек не си бе потърсил инструмент.

Което не е по твоя вина, напомни настойчиво Бен на Каси.

Зная, зная.

— Както и да е, всичко свърши — обобщи Мат. — Нещата най-сетне се връщат в обичайното си русло. А утре те изписват от болницата, което ми напомня за уверенията на Бен, че всичките ти ясновидски способности са отишли по дяволите.

— Не се изразих точно така — възпротиви се приятелят му.

— Но доста сходно. Е, истина ли е? Вече не можеш да четеш мислите ми?

— Очевидно не мога да чета ничии мисли — освен тези на Бен.

Шерифът се ухили на приятеля си:

— И как се чувстваш като отворена книга?

Бен се усмихна на Каси:

— Направо е страхотно и дълбоко вълнуващо.

Мат поклати глава:

— По-добре ти, отколкото аз. Завинаги ли е?

— След като прочетох дневниците на леля Алекс, трябва да приема тази възможност — отговори Каси. — Поне така мисля. По-късно е възвърнала част от способностите си, но това й е отнело почти двайсет години и вече не е била толкова силна, колкото преди.

— Преди какво?

— Преди замалко да бъде впримчена в съзнанието на един луд. Не е споменала много подробности, но доколкото разбрах, точно преди да се скара с майка ми, я помолили да помогне за откриването на изгубено дете. Похитителят бил напълно побъркан и тя останала заключена за известно време в съзнанието му.

— Тръпки ме побиват! — отбеляза Мат.

— Да. — Каси премълча, че вече се е сблъсквала с подобен факт, че Конрад Васек си е намирал път до ума й безброй пъти, без тя да го усети, и сега трябваше да се отърси от това. — Леля Алекс е била променена след тази случка. Емоционално, психически и физически. — Вдигна ръка и докосна за момент белия кичур върху лявото си слепоочие.

— А ти? Съжаляваш ли за нещо?

— За нищо.

Мат я изучаваше:

— Да ти призная — изглеждаш доста по-спокойна. Май мълчанието е злато, а? Тоест — като изключим Бен.

Каси му се усмихна:

— И представа си нямаш.

— Значи ако ми е нужна гадателска помощ в бъдещите ми разследвания…

— Опитай с листа от чай. Или с кристална сфера.

— Всичко друго, но не и ти?

— Точно това имам предвид.

— Мм. Но ще останеш тук, нали?

— Да — отвърна Бен. — Ще остане.

Командваш ме.

Никога.

— Радвам се да го чуя — отговори сериозно шерифът. Изгледа ги за момент, после добави: — Смятам, че е време да тръгвам.

— Нямаме намерение да те гоним — каза меко Бен.

Мат се ухили:

— Добре, тръгвам си. Но преди да заключите вратата след мен, знайте, че Бишъп вероятно ще се отбие по някое време днес, за да се сбогува.

Бен изчака, докато приятелят му излезе, преди да заяви пред Каси:

— Да се сбогува! Ще извади късмет, ако не го натупам.

— Казал ти е, че можеш да ме върнеш — напомни му усмихнато тя.

— Да, но копелето ме остави сам да се досетя за начина. Ако го бе сторил още в началото, нямаше да прекараш цяла седмица в кома, а аз нямаше да се побъркам от тревога по теб.

Каси изглеждаше замислена:

— Може би и двамата се нуждаехме от време. Аз — за да… се рея из преддверието на ада, където не ми оставаше друго, освен да разсъждавам над нещата, а ти — за да откриеш готовността да се отвориш и да ме достигнеш.

Вдигна ръката й и я потри до бузата си:

— Бог знае защо ми бе нужно толкова време, защо не бях готов да си призная по-рано, че те обичам. Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало, а се боях да го приема. Толкова се страхувах, че за малко не те загубих.

— Не ме загуби. — Гласът и бе ведър, както и усмивката й. — Всяко нещо си има причина, Бен. Леля Алекс е знаела, че ако бъда въвлечена в издирването на убиеца тук, Аби ще бъде спасена, но освен това е знаела и какво ще ми се случи — ще бъда пленена от смъртта на убиеца — и се е уплашила, че ще бъда унищожена. Затова е опитала да промени и двете съдби. Предупредила е Аби с надеждата, че ще успее да промени собствената си орис, а на мен е оставила предупреждение да те избягвам, надявайки се, че това ще ме опази. Трябвало е да ми го предадат навреме, но щастливо стечение на обстоятелствата го е забавило. Това пък ми даде шанса да те срещна и да се влюбя в теб — единственият човек, който действително можеше да ме спаси. Всичко е било писано да стане точно както си е.

— Щом така казваш — прошепна Бен. Но ужасът да я загуби беше все още жив у него. Наведе се и я целуна.

— Мога да намина и по-късно — обади се Бишъп откъм вратата.

Бен издаде груб звук, но Каси му отправи приветлива усмивка:

— Не, влез.

— Ако си дошъл да се сбогуваш — додаде Бен.

Бишъп не се натъжи от нетърпението да го отпратят.

— Тъкмо затова съм дошъл — отвърна спокойно.

Каси погледна към любимия си и той се примири.

— Благодаря за помощта — обърна се Бен към агента.

— И ме проклинаш, че не я предложих по-рано. Мислиш си го, нали?

— Добре е да те разбират.

Каси се намеси:

— Значи ни напускаш. Заради още един мним ясновидец, когото да разобличиш ли?

— Не, боя се, че няма да е толкова интересно. Повикаха ме в службата заради далеч по-обикновени въпроси.

— Е, мога да кажа, че за мен е било удоволствие, но и двамата ще знаем, че е лъжа. Поне беше любопитно, както обикновено.

— За мен — също. — Бишъп погледна Бен за момент, после отново към Каси: — И да не пропуснете да ме поканите на кръщенето. А дотогава ви желая всичко добро.

— И на теб също. — Каси изчака, докато той бе почти до вратата, и каза: — Бишъп?

Обърна се, повдигнал въпросително вежда.

— Успех! Надявам се да я намериш.

Коравото белязано лице остана напълно безизразно, абсолютно неразгадаемо. После той кимна — по-скоро като потвърждение, отколкото като съгласие — и излезе.

— Да намери кого? — поинтересува се Бен.

— Онази, която търси — усмихна се Каси.

— А тя е?

— Друга история.

Той се замисли за момент над това, после премигна:

— Кръщене ли?

— Не зная защо смята, че ще има кръщене — отвърна Каси разсеяно. — Знае, че не съм религиозна.

— Кръщене?

Плъзна ръце около шията му, когато той се наведе над нея, а смехът й бе нежен и топъл:

— Ясно си спомням, че когато излизах от комата, те чух да твърдиш, че със сигурност си готов за дългосрочно обвързване. В интерес на истината — доста се бе разгорещил.

— Да, но… Сигурна ли си? Толкова скоро?

— Напълно. Имаш ли нещо против?

Мила моя…

Обичам те, Бен!

Каси… моята Каси… Толкова те обичам!

Мина доста време, преди той да вдигне глава:

— Буквално телесна връзка. Точно така се изрази той, докато ти все още беше в кома. Сметнах, че има предвид, че сме любовници, но явно не е искал да каже това. Сега пък пожела да го поканим и на кръщенето! Знаел е. По дяволите, Бишъп е знаел. Как?

Каси отвърна ведро:

— Предполагам, че го е отгатнал чрез листата от чай, скъпи. Има ли значение?

Топлите й сиви очи му се усмихваха, стройното й тяло бе в прегръдките му, а удивителната близост на присъствието й гореше в него някъде по-дълбоко от мисълта. И Бен реши, че нищо друго няма значение.

Абсолютно нищо.