Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тримата мускетари (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Trois Mousquetaires, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 161 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
belleamie (2009)
Разпознаване
?
Сканиране
Стоян
Корекция
Сергей Дубина (1 август 2005 г.)
Добавяне на илюстрации, допълнителна корекция
dave (2013)

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Александър Дюма, Тримата мускетари

Преведе от френски Йордан Павлов

Редактор Людмила Харманджиева

Художник Морис Лероар

Художествено оформление Стефан Груев

Художествен редактор Димитър Чаушов

Технически редактор Маргарита Лазарова

Коректор Мери Илиева

Френска. IV издание.

Издателство „Народна младеж“, София, 1978

История

  1. — Добавяне
  2. — Редакция: belleamie, 2009
  3. — Добавяне на илюстрации, сканирани от dave; Корекции от dave

Статия

По-долу е показана статията за Тримата мускетари от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Тримата мускетари.

Тримата мускетари
Les trois mousquetaires
Арамис, Атос, д'Артанян и Портос (от ляво надясно) – илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.
Арамис, Атос, д'Артанян и Портос (от ляво надясно) – илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.
АвторАлександър Дюма - баща
ИлюстраторМорис Лероар
Първо издание1844 г.
 Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторическа
Приключенска
Видроман
ПоредицаТримата мускетари
СледващаДвадесет години по-късно

Издателство в България„Народна младеж“, София, 1955
ПреводачЙордан Павлов
Тримата мускетари в Общомедия

„Тримата мускетари“ (на френски: Les trois mousquetaires) е роман на френския писател Александър Дюма - баща. Разказва за приключенията на млад гасконски благородник, наречен д'Артанян, напуснал дома си за да стане мускетар. Д'Артанян не се включва в броя на мускетарите от заглавието на романа. Тримата мускетари са неговите приятели Атос, Портос и Арамис, неразделните другари, чието мото е „Един за всички, всички за един“.

Историята за д'Артанян е продължена в другите романи от трилогията – „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“.

Първоначално „Тримата мускетари“ е публикуван като сериал от списание Le Siècle в периода мартюли 1844 година. Дюма твърди, че романът се основава на ръкописи, които той е намерил в Националната библиотека на Франция. По-късно се доказва, че Дюма базира своето произведение на книгата „Спомените на господин д'Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари“, написана от Гатен дьо Куртил дьо Сандра (Кьолн, 1700). Дюма заема книгата от марсилската градска библиотека.

Сюжет

През 1625 г. бедният благородник д'Артанян напуска семейството си в провинция Гаскония, за да стане кралски мускетар в Париж. В Тарб до Мьон той е пребит и ограбен от непознат благородник, който е забелязан от младежа да говори с красива дама наречена милейди. В Париж пострадалият отива в дома на капитана на мускетарите г-н дьо Тревил, който обещава на момчето, че ще съдейства да влезе в Кралската академия. Неочаквано д'Артанян хуква навън, видял своя грабител. По пътя се сблъсква случайно с мускетарите Атос, Портос и Арамис, като с всеки от тях си урежда дуел. Двубоят е провален от гвардейците на кардинала. Между двете групи започва битка, в която победители излизат кралските мускетари и д'Артанян.

Слухът за подвизите на четиримата стига до крал Луи XIII и той поисква да се срещне със славните воини. Преди срещата с краля, д'Артанян предизвиква още една вражда между кралските мускетари и гвардейците, в която едва не изгаря дома на г-н дьо Ла Тремуй. Този път кралят е бесен, но дьо Тревил оневинява своите мускетари и владетелят връчва на д'Артанян парична награда. През следващите месеци между четиримата започва неразделно приятелство. Д'Артанян е приет за кадет в гвардейската рота на г-н де-з-Есер. Междувременно парите свършват и мускетарите изпадат в затруднения.

Една вечер при д'Артанян идва за помощ хазяина на неговата квартира, г-н Бонасийо, чиято съпруга Констанс, работеща като прислужница за Ана Австрийска, е била отвлечена. Набеден за отвличането е благородникът от Мьон. Зад привидно обикновеното престъпление обаче се крие любовната интрига между Бъкингамския дук и кралицата. Хазяинът е отведен от хора на кардинала в Бастилията, а избягалата от плен г-жа Бонасьо е спасена от д'Артанян. Дръзкият спасител веднага се влюбва в младата дама и ѝ помага в тайната среща между дука и кралицата. Ана Австрийска подарява на своя ухажор своята огърлица за спомен.

По-нататък версията на Дюма обхваща приключенията на д'Артанян и неговите приятели от до 1628 година и обсадата на Ла Рошел.

Персонажи

Д'Артанян и тримата мускетари

  • д'Артанян – осемнайсетгодишен гасконец, главен персонаж в историята. Дръзко и смело момче, нечувано ловък с шпагата за възрастта си. Набит и дребен юноша с мургаво лице. Раздразнителен и горд, винаги готов да защити честта си.
  • Атос – верен и благороден мускетар с красива външност. Арамис позволява да бъде поучаван само от него.
  • Портос – шумен и груб мускетар, който се слави със своя весел нрав и дразнеща суетност. Портос винаги се старае да се отличава от другите с облеклото си. Харесва му да се хвали с многото си любовни похождения. Безкрайно разговорлив и склонен да клюкарства. Притежава висок ръст и е леко пълна фигура. Лицето му излъчва надменност.
  • Арамис – 22 – 23 годишен мъж, който, по собствените му думи, временно е мускетар, преди да стъпи в служба като абат. красив младеж с наивно и миловидно лице, черни и кротки очи и тънки мустачета. Има плавни и изискани маниери. Не обича да говори много, но не е необщителен. Суетен към външността си. Изкарва се пред другите духовен, но е забелязван в компанията на много жени.

Второстепенни персонжи

  • Милейди де Уинтър – жена на 20 – 22 години, изключително красива с бледа кожа, руси къдрави коси и големи сини очи.
  • Граф дьо Рошфорд – 40 – 45 годишен благородник, верен слуга на кардинал Ришельо. Високомерен и груб, склонен да действа подмолно и нечестно. Има сурово изражение на лицето. Носи черни, грижливо поддържани мустаци. Облича се във виолетови дрехи.
  • Констанс Бонасьо – прислужница на кралицата Ана Австрийска и нейна вярна помощница в любовната ѝ авантюра с Бъкингамския дук. Женена за г-н Бонасьо. Д'Артанян моментално се влюбва в нея.
  • Г-н Бонасьо – страхлив и малодушен човек, хазяин на Д'Артанян. Той е съпруг на Констанс, но не таи особена привързаност към нея.

Исторически личноси

  • Луи XIII – крал на Франция и наследник на Анри IV, към чиято памет се отнася с голямо уважение. В романа на Дюма владетелят е описан като слаб и неуверен, намиращ се под силното влияние и зависимост на кардинал Ришельо. Егоистичен и неискрен към обкръжаващите го хора. Таи голямо уважение към граф дьо Тревил, чийто баща е бил верен служител на предишния крал.
  • Граф дьо Тревил – капитан на мускетарите, който произхожда от беден благороден род от Гаскония. Верен на своя господар Луи XIII, към когото постъпва с нужното внимание, взимайки предвид неговите слабости. Умел интригант, Тревил често измъква своите мускетари от гнева на краля и кардинала. Ползва се с голямо уважение и възхищение сред мускетарите, които непрекъснато се навъртат в дома на улица Стария гълъбарник. Известен е с многото си завоевания от женски пол.
  • Кардинал Ришельо – съветник на Луи XIII и пръв министър на Франция. Лукав и интригант. Сдобива се със своя собствена гвардия, за да съперничи на мощта на краля. Подиграван и мразен от кралската гвардия. Мадам д’Егийон е спрягана за негова любовница.
  • Ана Австрийска – съпруга на краля и любовница на Бъкингамския дук.
  • Джордж Вилиърс – безразсъден любовник на кралицата.

Слуги на мускетарите

  • Планше – слуга на д'Артанян.
  • Гримо – слуга на Атос.
  • Мускетон – слуга на Портос.
  • Базен – слуга на Арамис.

Епизодични персонажи

  • Г-н дьо Ла Тремуй – благородник, който е на страната на кардинал Ришельо.
  • Бернажу – гвардеец на кардинала, славещ се с бойните си умения.
  • Г-н дьо Жюсак – предводител на гвардейците на кардинала. Убит е от д'Артанян.
  • Каюзак – гвардеец, любимец на кардинала.
  • Бикара – гвардеец, измъкващ се единствено мъртъв от двубой.

Издания на български език

  • 1955; София. Изд: „Народна младеж“. Биб: „Пътешествия и приключения“, №1.[1]
  • 1983; Издателство: ЦК на ДКМС „Народна младеж“, София; „Тримата мускетари“; Редактор: Людмила Херманджиева; Твърди корици; Стр. 736 (роман от 9 до 721); Формат: 1/16 60/90
  • 1997; Издателска къща „Хермес“, Пловдив; „Тримата мускетари“ (Адаптирано издание за деца); Серия „Златно перо“ (№5 по ред на издаванията); Преводач: Светозар Златаров; Художествено оформление и илюстрации: Борис Стоилов; Меки корици; Стр. 100; ISBN 954-459-366-7
  • 2005; Издателска къща „Пан '96“, София; „Тримата мускетари“; Поредица „Вечни детски романи“ №96; Меки корици; Стр. 449; ISBN 954-657-105-9

Външни препратки

Източници

  1. Тримата мускетари – Александър Дюма. 1955 // admin. biblio.detstvoto.net, 10 ноември 2009. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 27 юли 2015.

XXXII
Два демона

— Ах! — възкликнаха едновременно Рошфор и милейди. — Вие!

— Да, аз съм.

— И вие пристигате?… — запита милейди.

— От Ла Рошел, а вие?

— От Англия.

— Бъкингам?

— Мъртъв или тежко ранен. Когато заминавах, без да успея да получа нищо от него, един фанатик го уби.

— А! — усмихна се Рошфор. — Каква щастлива случайност! Това ще зарадва много негово високопреосвещенство! Предупредихте ли го?

— Писах му от Булон. Но как попаднахте тук?

— Негово високопреосвещенство, разтревожен, ме прати да ви търся.

— Аз пристигнах едва вчера.

— И какво направихте от вчера?

— Не изгубих времето си.

— О, не се съмнявам в това!

— Знаете ли кого срещнах тук?

— Не.

— Отгатнете.

— Как мога да отгатна?…

— Жената, която кралицата освободи от затвора.

— Любовницата на оня хлапак д’Артанян ли?

— Да, госпожа Бонасийо, чието убежище кардиналът не знаеше.

— Е — каза Рошфор, — ето още една случайност, не по-малко важна от другата. Господин кардиналът е наистина щастлив човек!

— Разбирате каква беше изненадата ми — продължи милейди, — когато се намерих лице срещу лице с тази жена?

— Тя познава ли ви?

— Не.

— Тогава гледа на вас като на чужда. — Милейди се усмихна.

— Аз съм най-добрата й приятелка.

— Кълна се в честта си — каза Рошфор, — само вие, скъпа контесо, можете да извършите такива чудеса!

— И тъкмо навреме, кавалере — додаде милейди, — защото знаете ли какво става?

— Не.

— Утре или другиден ще я потърсят със заповед от кралицата.

— Гледай ти! И кой ще я потърси?

— Д’Артанян и приятелите му.

— Наистина, те ще направят така, че ще ни принудят да ги пратим в Бастилията.

— Защо не сте направили още това?

— Какво да ви кажа! Господин кардиналът има към тези хора някаква слабост, която не разбирам.

— Наистина ли?

— Да.

— Добре! Кажете му следното, Рошфор: кажете му, че разговорът ни в странноприемницата „Червеният гълъбарник“ е бил подслушван от тия четирима мъже; кажете му, че след неговото тръгване единият от тях е дошъл в стаята при мене и ми е измъкнал насила открития лист, който той ми беше дал; кажете му, че те бяха предупредили лорд Уинтър за заминаването ми в Англия, че и този път едва ли не провалиха моята задача, както провалиха задачата с диамантения накит; кажете му, че от тия четирима мъже само двама са опасни — д’Артанян и Атос; кажете му, че третият, Арамис, е любовник на госпожа дьо Шеврьоз — той трябва да остане жив, знаем тайната му и може да бъде полезен, а четвъртият, Портос, е глупак и самохвалко и дори да не се занимава с него.

— Но тези четирима мъже сега трябва да са при обсадата на Ла Рошел.

— И аз мислех като вас, но едно писмо, което госпожа Бонасийо е получила от съпругата на конетабла и има непредпазливостта да ми покаже, ме кара да вярвам, че напротив, тези четирима мъже сега са на път, за да я освободят.

— Дявол да го вземе! Какво да се прави?

— Какво ви каза кардиналът за мене?

— Да взема вашите писмени или устни донесения, да се върна веднага и когато узнае какво сте свършили, ще реши какво трябва да правите.

— Тук ли трябва да остана?

— Тук или в околността.

— Не можете ли да ме вземете със себе си?

— Не, заповедта е изрична: в околностите на лагера може да ви познаят, а вашето присъствие, разбирате, нали, би злепоставило негово високопреосвещенство.

— Значи ще трябва да чакам тук или в околността.

— Само че кажете ми предварително къде ще чакате известия от кардинала, за да зная къде да ви намеря.

— Слушайте, навярно не ще мога да остана тук.

— Защо?

— Вие забравяте, че враговете ми могат да пристигнат всеки миг.

— Наистина, но тогава тази женичка ще се изплъзне от ръцете на негово високопреосвещенство?

— Ха! — извика милейди с усмивка, която беше свойствена само на нея. — Вие забравяте, че аз съм най-добрата й приятелка.

— Да, наистина! Значи мога да кажа на кардинала относно тази жена…

— Да бъде спокоен.

— Това ли е всичко?

— Той ще разбере какво означава това.

— Ще се досети. Сега кажете какво трябва да правя аз?

— Ще заминете веднага, струва ми се, че вестите, които ви нося, заслужават труда да се бърза.

— Каляската ми се счупи, като влизах в Лилие.

— Чудесно!

— Как чудесно!

— Да, аз имам нужда от вашата каляска.

— А как ще замина аз?

— На кон.

— Лесно ви е да говорите, сто и осемдесет левги.

— Че какво от това?

— Ще ги измина. После?

— После: като минавате през Лилие, ще ми изпратите своята каляска и ще заповядате на слугата си да бъде на мое разположение.

— Добре.

— Вие навярно имате в себе си някаква заповед на кардинала?

— Имам пълномощие за пълна свобода на действие.

— Ще го покажете на игуменката, ще й кажете, че днес или утре ще ме потърсят и че ще трябва да последвам лицето, което ще се представи от ваше име.

— Много добре!

— Не забравяйте да говорите грубо за мене в разговора си с игуменката.

— Защо?

— Аз съм жертва на кардинала. Трябва да вдъхна доверие на тази нещастница, госпожа Бонасийо.

— Имате право. А сега ще ми докладвате ли за всичко, което се е случило?

— Но аз ви разказах случая, вие имате добра памет. Повторете всичко, както ви го казах; хартията може да се изгуби.

— Имате право; само че трябва да зная къде да ви намеря, за да не обикалям напразно цялата околност.

— Да, почакайте.

— Искате ли карта?

— О! Познавам много добре тоя край.

— Вие ли? Кога сте идвали тук?

— Тук съм отрасла.

— Наистина ли?

— Виждате, че понякога е хубаво човек да е отрасъл някъде.

— И къде ще ме чакате?…

— Оставете ме да помисля малко; а, знаете ли, в Армантиер.

— Какво е това Армантиер?

— Малко градче на река Лис, само да премина реката и ще бъда в чужда страна.

— Прекрасно! Но, разбира се, вие ще преминете реката само в случай на опасност.

— Разбира се.

— А в такъв случай как ще узная къде се намирате?

— Имате ли нужда от слугата си?

— Не.

— Доверен човек ли е той?

— Проверен е.

— Дайте ми го; никой не го познава, ще го оставя на мястото, което съм напуснала, а той ще ви доведе, където се намирам.

— И вие казвате, че ще ме чакате в Армантиер?

— В Армантиер.

— Напишете това име на едно листче, боя се да не го забравя; името на един град не може да ни злепостави, нали?

— Кой знае? Все едно — рече милейди, като написа името на едно листче, — аз се злепоставям.

— Добре! — каза Рошфор, като взе листчето от ръцете на милейди, сгъна го и го пъхна в подплатата на шапката си. — Но бъдете спокойна, аз ще постъпя като децата и в случай че загубя листчето, ще повтарям името през целия път. Сега това ли е всичко?

— Мисля.

— Да си спомним добре: Бъкингам мъртъв или тежко ранен; вашият разговор с кардинала подслушан от четиримата мускетари; лорд Уинтър предупреден за вашето пристигане в Портсмут; д’Артанян и Атос в Бастилията; Арамис любовник на госпожа дьо Шеврьоз; Портос е самохвалко; госпожа Бонасийо е намерена; да ви изпратя каляската колкото може по-бързо; слугата ми да бъде на ваше разположение; да ви представя за жертва на кардинала, за да не се породи у игуменката някакво подозрение; Армантиер е на брега на Лис. Това ли е?

— Наистина, скъпи ми кавалере, вие имате чудна памет. Но чакайте, прибавете още нещо…

— Какво?

— Видях много хубава гора, която навярно стига до градината на манастира, кажете, че ми е позволено да се разхождам в тая гора. Кой знае? Може би ще стане нужда да изляза през някоя задна вратичка.

— Вие мислите за всичко.

— А вие забравяте едно…

— Какво?

— Да ме попитате имам ли нужда от пари.

— Вярно, колко искате?

— Всичко, което имате в себе си.

— Имам около петстотин пистола.

— И аз имам толкова. С хиляда пистола може да се посрещне всичко. Изпразнете джобовете си.

— Ето.

— Добре! Заминавате ли?

— След един час. Ще похапна, а през това време ще пратя да ми намерят един пощенски кон.

— Чудесно! Сбогом, кавалере!

— Сбогом, контесо!

— Моите почитания на кардинала.

— Моите почитания на сатаната.

Милейди и Рошфор се усмихнаха един на друг и се разделиха.

След един час Рошфор препусна в силен галоп. След пет часа минаваше през Арас.

trimata_musketari_531_1.jpg

Нашите читатели вече знаят как д’Артанян го позна и как тая среща вдъхна опасения у четиримата приятели и ги накара да ускорят пътуването си.