Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Антилски корсари (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Corsaro Nero, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 39 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
hammster (2009)
Сканиране
Стоян Димитров
Корекция
Сергей Дубина

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Емилио Салгари. Черният корсар

Издателство „Отечество“, София, 1981

Художник МАРИО ВЪТКОВ

Редактор ЛЪЧЕЗАР МИШЕВ

Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ

Технически редактор ИВАН АНДРЕЕВ

Коректор МИНА ПЕТРОВА

 

Emilio Salgari. Il corsaro nero

Edizioni Paoline, Roma 1977

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция: Светослав Иванов, 2009
  3. — Добавяне на анотация (пратена от Даниел Б.)

ПОСЛЕСЛОВ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

Някога малкият френски град Мантон влизал във владенията на италианския херцог Савон, чиито владения включвали също Ница, Вентилия и други градове. Оттогава са минали повече от два века, но и сега жителите на Мантон могат да ви покажат гроба на Емилио ди Роканера, синьор на Вентимилия, наречен Черният Корсар. Много са легендите свързани с името му, тук всеки може да разкаже живота му, но дали всичко е било така или не, това никой не може да потвърди. Истина е, обаче, че такъв синьор е живял действително и когато през 1898 г. Салгари написва романа си „Черният корсар“, той само възкресява едно познато на всички име, съживявайки блясъка на неговия ореол и спомена за онези исторически събития, на които Емилио ди Роканера е действуващо лице.

Интересно е тук да кажем, че годината 1898, в която се появява книгата на Салгари, съвпада със събитията около освободителната борба на Куба против испанските колонизатори, завършила с победата на кубинските патриоти и обявяване на независимостта на острова. Общественото мнение в Европа, настръхнало от изнесените факти за зверствата на испанските колонизатори, било изцяло на страната на кубинския народ, и в общност — на всички латиноамерикански народи, останали под колониално робство. Естествено, Салгари не е могъл да разгърне разказа си на фона на тези конкретни политически събития, най-вече поради факта, че цензурата била в ръцете на папата, а Испания — най-вярна и католическа негова дъщеря. Затова Салгари се връща малко назад и описва приключенията на Черния корсар, отдал целия си живот в борбата срещу човека, който поругал семейната му чест — испанският губернатор Ван Гулд.

На какъв исторически фон се движи Черния корсар?

Салгари намира начин да ни подскаже, че се отнася за периода, в който Испания се намесва в Тридесетгодишната война 1618–1648) на страната на австрийските Хабсбурги, поддържани от папата, против Франция, Русия и Англия, образуващи антихабсбургската коалиция. В отговор на военните действия на Испания във Фландрия, Англия и Франция почват усърдно да подкрепят пиратските нападения на флибустиерите и буканиерите над испанските кораби. Действията на флибустиерите и буканиерите — френски, английски и холандски заселници в Карибския архипелаг, нанесли големи вреди на тихоокеанската флота на испанците. В глава XV на своя роман, Салгари подробно ни запознава с произхода, живота и борбите на тези заселници против испанските подтисници. Но онова, което трябва най-дебело да подчертаем е, че нито на едно място в романа си Салгари не си е послужил с наименованието пирати. Черният корсар не е пират, а борец за правда, флибустиерите и буканиерите, наричащи се братя от брега, не са разбойници, а защитници на земята си. Днес ние знаем, че тези скромни и честни земевладелци, принудени да станат моряци — единствен начин да противостоят на набезите на испанските кораби, които насилствено искали да ги прокудят от земите, за да заселят там изметта на Испания — се отдали на пиратство, защото останали без дом и земя, не са имали друг начин да просъществуват. Разбира се, към тях се прикачили какви ли не авантюристи, дошли, по времето на златната треска в Америка, хугеноти, побегнали от папските гонения във Франция, каторжници и разорени благородници, жадуващи за бърза слава. Но всичко това става малко по-късно, макар имена като тези на Морган, Михаел Баска, Пиер Олонеца и други съратници на Черния корсар, споменати в хроники от онова време като имена на безмилостни пирати, получават в романа на Салгари благородната окраска на положителни герои.

Черният корсар е аристократ по произхождение, но по характер е великодушен към победените, безмилостен към предателите и насилниците, готов да отдаде целия си живот за справедливостта, истинската любов и приятелството.

Наречен от своите сънародници „Италианският Жул Верн“, Салгари (1863–1911) ни е оставил богато литературно наследство. За него знаем, че никога не е пътувал по море, освен един единствен път, когато от Генуа отишъл до Бриндизи с кораб. Завършил на младини морското училище във Венеция, той пропаднал на изпита за капитан на далечни плавания поради слабата си физика и с това завършила цялата му морска кариера. Но плодовете на невероятната си фантазия изливал в своите романи, които пишел вечер на свещ, след работния си ден в кадастралното отделение на Генуезката община. Ломбардо-Радиче и Дж. Карбоне, биографи на Салгари, изтъкват, че той е бил най-добрият възпитател на редица поколения юноши и младежи. И не само заради богатата си фантазия и дарба на неизчерпаем разказвач, а и заради смайващите природоописания и трудолюбиво придобитите знания по зоология, ботаника, астрономия и морско дело. Затова Салгари заема място на голям енциклопедист сред писателите на приключенска литература.

В миналото Салгари е издаван на български в отделни брошури а подобрен превод, които далеч не са могли да го представят в истинската му светлина на голям приключенски автор. С романа „Черният корсар“ издателство „Отечество“ открива поредица от творби на Салгари, включващи прочутия му „корсарски цикъл“. А сега на нашата млада читателска публика да пожелаем нови, щастливи плавания с „Мълния“, кораба на Черния корсар!

 

Божан Христов

Край
Читателите на „Черният корсар“ са прочели и: