Сандра Браун
Фантазия (10)

Десета глава

— Винаги съм си мислил, че си много примерно момиченце.

Елизабет се повдигна от бицепса му, където си играеше да го захапва, и се усмихна причудливо.

— Доказах ти, че грешиш, нали?

Отпуснат в приятно задоволство на дивана, той въздъхна и каза:

— И още как.

Тя положи глава на рамото му.

— Всъщност костваше ми и последната частичка смелост да прекося двора с високите токове, тренчкота и гордостта си на рамо. Имам чувството, че съм събирала целия си кураж от деня, в който съм се родила, до ден-днешен, само за тези няколко секунди разходка.

Голата му гръд се разтърси от смеха му. Тя я погали нежно с връхчетата на пръстите си.

— А аз се почувствах като гръмнат от снаряд, като те видях да развързваш колана на наметалото си — призна си той.

— Да кажем, че просто бе шокиран — поправи го Елизабет.

Той изви врат и я погледна в очите.

— Направо си мислех, че това не е реалност.

— Но аз съм реална.

Той се претърколи и я притисна под себе си.

— Колко добре се убедих в това.

Започна да я целува страстно и нежно едновременно. Бяха щастливи да научат, че не бяха толкова изтощени, колкото си мислеха. Мекият гърлен звук, който тя издаде, го насърчи още повече.

— Сърцето ми направо спря, когато се пресегна към ципа ми и го разкопча — прошепна той дрезгаво. — Къде научи номера с шампанското?

— Сама си го измислих.

— Вярвам ти — отвърна той.

Елизабет се усмихна закачливо.

— Нали ти казах, че искам да изпълня фантазиите ти — каза тя.

— Надмина ги.

Той пое гърдите й в дланите си и нежно ги целуна поред.

— Изглеждаше толкова хубаво в бодито — добави той.

— Тогава защо не ме остави да го понося по-дълго? — отново се усмихна тя.

— Защото най-хубавата част бе да те наблюдавам как го събличаш.

— Да „ни“ наблюдаваш как го събличаме — поправи го тя.

— Струваше ми се, че се нуждаеш от малко помощ за жартиерите.

Той отново целуна страстно шията й.

Въздишаше от удоволствие по жарките му устни, но знаеше, че преди да се любят отново, има неща, които трябва да си кажат.

— Тед?

— Хмм?

— Нали ще се ожениш за мен?

Той повдигна глава и погледна разтревоженото й изражение.

— Не съм сигурен. Колко добър готвач си?

Тя го ощипа и той изпищя.

— Ох!… Добре, добре, ще се оженя за теб.

После я прегърна и я притисна силно към себе си.

— Дяволски си права! Ще се оженя за теб. Като знам как ти работи въображението, мислиш ли, че ще те оставя ей така сред мъжете? Особено с този знак „Фантазия“ на номера на колата ти.

— Не бих била способна да направя това, което направих тази вечер. Изобщо не бих била тук, ако не бях безнадеждно влюбена в теб.

Сериозният тон, с който говореше, го накара да изтрезнее.

— Знаеш ли какво? — Погали нежно бузата й. — Ако ти не бе поела инициативата, щях да преглътна яда си, да закопая гордостта си и да дойда да те взема. Толкова отчаяно те желаех. И не само в леглото… Въпреки че си страхотна в него. — Прокара поглед по голото й тяло. То бе идеалното допълнение към неговото. — Искам те в живота ми, Елизабет.

— А Мат и Меган?

— Цялата дружина.

— Ти не си свикнал с тази дандания. Не знаеш колко изнервящо е понякога…

Той допря пръста си до устните й и я накара да замълчи.

— Ще се науча да бъда родител. Искам да стана добър родител. Сега спри да говориш и ми остави да ти кажа колко те обичам.

Тя го послуша и го погледна мълчаливо. Той прокара пръсти в косата й.

— Обичам те, Елизабет. Признавам, беше физическо привличане в началото. Искаше ми се да спя с теб поне хиляда пъти, преди дори да си помисля да спра. След това те опознах и разбрах що за жена си. О, все още искам да съм в теб колкото пъти ми се удаде възможност. Но ми се иска да съм и в мислите ти, в сърцето ти. Бях циник и не подозирах, че има подобно нещо като романтика. Сега съм уверен, че има. Главата ми хвърчи из облаците още от онзи ден, в който се бе заклещила на дървото и аз имах честта да откача фустанелата ти.

— Знаех всичко за романтиката във фантазиите си — каза тя и любвеобилно докосна устните му. — Само че не очаквах да я открия в собствения си двор. Няма нужда да разширявам бизнеса си, за да намеря ново предизвикателство. Всеки ден, в който те обичам, ще бъде цяло…

— Хей, чакай. Повтори какво каза! Какво беше това около разширяването на бизнеса ти?

— Нищо. Няма никакво значение сега. Адам ме покани на обяд днес и ми направи предложение.

— Какво предложение?

— Тед, вече ти казах. Сега това няма никакво значение. Аз ще се омъжа за теб.

— Какво предложение? — повтори твърдоглаво той.

Тя му разказа накратко за разговора им с Адам Каванот.

— Но сега, разбира се, ще трябва да му откажа — завърши тя.

— Но защо?

Тя го погледна изумена и се засмя.

— Защо ли? Защото не мога да бъда и съпруга, и майка, и да ръководя верига от магазини „Фантазия“ едновременно.

Той облегна глава на ръката си.

— Защо не? Аз също ще бъда съпруг и баща и ще се грижа за работата си едновременно. Ако аз имам кариера, защо да не можеш да имаш и ти? Ако искаш да имаш такава, ето ти прекрасна възможност.

Тя се опита да му отговори на няколко пъти, но думите й излизаха безсмислени. Мислите се въртяха в главата й до зашеметяване.

— Би била златна възможност, която не се явява всеки ден — успя да свърже тя накрая, като се усмихна срамежливо.

— Тогава я използвай. — Той я целуна звучно. — Имаш моята благословия.

— Ще си помисля още малко, но трябва да кажа, че идеята ми се струва все по-съблазнителна всеки път, като се замисля.

Прокара пръсти между космите на гърдите му и каза с наведен поглед:

— Ами Адам? Ще се наложи да прекарвам доста време с него. Не ревнуваш ли вече?

— Не. Преди малко не седеше в неговия скут. Не те…

Тя постави длан на устните му.

— Достатъчно приказки.

Той се усмихна.

— Освен това не мога много да му се сърдя. Човекът ми помогна да спечеля цяло състояние. — Тя го погледна въпросително. — Всеки инч бетон в хотел „Каванот“ бе излят от компанията за бетон „Рандолф“. Не знаеше ли това? — Тя поклати глава. — Не мисля, че и Каванот го знае, защото работих предимно с предишния собственик. Но в отговор на първия ти въпрос — не, не те ревнувам от него. Не мога да го виня, че е бил привлечен от теб.

Тя цялата се изчерви от удоволствие.

— Никога не е имало сексуално привличане помежду ни. Той просто ме харесва. И аз го харесвам. Но никога не бих могла да бъда с мъж като него. Прекалено е погълнат от работата си. Много амбициозен. Много властен.

Тед легна по гръб и пъхна ръце под главата си.

— Какъв точно мъж би могла да обичаш? — попита.

Самонадеяността и самодоволството му бяха направо очарователни. Тя се качи върху него. Тялото й се точеше по дължината на неговото. Елизабет се наслаждаваше на удоволствието да наблюдава как очите му започват да искрят от странно желание.

— Един точно като теб. — Тя целуна устните му нежно и прошепна между тях: — Един, който излезе направо от фантазиите ми.