Сандра Браун
Фантазия (8)

Осма глава

— Благодаря ти отново, Адам. Прекарах чудесно.

— Удоволствието беше мое. Лека нощ, Елизабет. Ще се видим скоро.

Той докосна устните си до челото й. Тя му се усмихна прощално и се мушна през предната врата в къщата. Дневната беше тъмна. Направи няколко крачки пипнешком, но преди да открие лампата, чу гласа на Тед. Идваше някъде от тъмното.

— Добре ли прекара?

— Господи! — възкликна тя. — Изплаши ме до смърт.

Светна лампата и го видя, проснат в единия край на дивана. Ботушите му бяха събути и лежаха на земята. Спортното яке, което носеше по-рано вечерта, сега беше преметнато през облегалката на фотьойла. Ризата му бе все още прибрана в панталоните, но беше разкопчана до кръста.

— Добре ли прекара? — попита той тихо, като едва мърдаше устните си.

Не питаше от чисто любопитство. Дори не беше поради благоприличие. Гласът му звучеше, сякаш беше на косъм да й се скара. В настроението, в което беше, Елизабет взе положение на защита. Егото й бе наранено, но тя по-скоро би умряла, преди да му даде да узнае аз това. Личният й живот не беше негова работа.

Хвърли му очарователна усмивка и каза:

— Прекарах разкошно.

За да му даде доказателство за верността на своето твърдение, тя потръпна видимо, което само й спечели неговия гняв.

— Защо седиш тук на тъмно? — попита го тя отново, тъй като първия път не бе могла да получи отговор.

— Какво му е лошото на тъмното?

— Нищо, но защо стоиш на тъмното, а не гледаш телевизия в хола?

— Не ми се гледаше телевизия.

Точно в момента той не й се харесваше много. Можеше да се примири с разпуснатата му поза на дивана, можеше да преглътне разкопчаната му до долу риза, но това, което стърчеше над корема му — в никакъв случай! В ръцете си имаше чаша.

Той забеляза посоката на нейния поглед и като я наведе към нея, каза:

— Имаш ли нещо против да се присъединиш с мен на една чашка?

— Да.

— Тогава надявам се, че не възразяваш, че се обслужих.

Възразяваше, но не за това, че той си бе сипал малко от бедния й алкохолен бар. Това, за което възразяваше, беше, че той не беше онзи приличен и добър човек, когото познаваше. По-скоро приличаше на бохем. Но защо? Да не би да съжаляваше, че е трябвало да пази децата й? Това, което най-много я дразнеше обаче, беше фактът, че сега все още беше привлекателен въпреки състоянието, в което се намираше. Дори може би много по-привлекателен.

Тя хвърли чантата си на една възглавница пред дивана.

— Не, не възразявам, че си си сипал алкохол. Децата създаваха ли ти някакви проблеми?

— А ти създаде ли проблеми на господин Каванот? — попита той.

Тя го погледна студено.

— Не ми харесва тонът, с който ми говориш, Тед.

Той се изправи до седнало положение и постави с трясък чашата си на масата. Ризата му се отвори и откри тази мускулеста окосмена гръд, от която дълго се стараеше да извърта очи.

— Ами това е много лошо за теб, Елизабет, защото тази вечер точно това е тонът, с който ще ти говоря.

— Грешиш. Изобщо няма да те слушам. — Изправи гордо гърдите си напред. — Оценявам услугата, която ми направи тази вечер. Благодаря ти. Сега мисля, че е по-добре да си вървиш.

Искаше й се да отиде до вратата, да я отвори и да му покаже пътя. Не го направи. Още в момента, в който му бе обърнала гръб, той скочи от канапето, ловък като пантера, и я хвана здраво за горната част на ръката. Завъртя я с лице към себе си.

— Знаеш ли колко е часът?

Грубото му държане я стъписа. За момент бе толкова потресена, че въпросът му й се стори не на място. После разбра, че той навежда на куп отвратителни асоциации.

— Близо един и половина, предполагам — отвърна тя с меден глас. — Защо? Да не би часовникът на ръката ти да се е развалил?

Челюстта му се стегна. Мускулът на скулите му трепна заплашително.

— Защо се прибираш толкова късно? Какво си правила през цялото това време с Каванот?

— Вечеряхме.

— Вечеряхте в продължение на шест пълни часа! — изкрещя Тед и едва не прокълна.

— Успокой се. Ще събудиш децата.

Той снижи глас, но повтори думите си с обвинително съскане.

— Никога в живота си не съм имал такова ядене, което да ми отнеме шест часа, за да го свърша.

— След вечеря отидохме да танцуваме.

Един танц около дансинг, голям колкото кибритена кутийка, едва ли можеше да се нарече „танцуване“. Имаше обаче някакъв, макар и малък шанс Тед да си помисли, че са обиколили нощните клубове на града.

Той се усмихна подигравателно.

— Да танцувате?

— Да, да танцуваме. Адам обича танците като мен.

— А след това какво направихте? Къде отидохте? — Тя нарочно свали поглед надолу, като се стараеше да изглежда колкото се може по-смутена от въпроса му. — Отидохте в стаята му, нали?

— Стая!? Ха! Тази дума някак съвсем не се помества в описанието на надстройката на хотел „Каванот“ — отвърна тя с насмешка.

Мускулите на челюстта му се стегнаха още повече. Очите му бяха студени от ярост, но горещи от ревност. Те се свиха злобно, докато той изсъска:

— Ти си спала с него.

Тя рязко освободи ръката си от здравия му захват.

— Ти си ми съсед, Тед, и допреди няколко минути си мислех, че сме и добри приятели. Никога не си ми бил личен изповедник. — Тя въздъхна нервно. — А сега ще те помоля да напуснеш къщата ми.

Тя дори не почака да го види как излиза. След като взе чантичката си, се обърна и започна да се качва по стълбите. Влезе на пръсти в двете стаи на децата и с облекчение установи, че нито Мат, нито Меган се бяха събудили по време на шумната им разправа.

Още в момента, в който влезе в спалнята си, тя се погледна в огледалото и забеляза колко червени бяха бузите й. Обвинението на Тед я бе накарало да се изчерви не защото бе много близо до истината, а защото бе прекалено далеч от нея.

Събу обувките си и съблече костюма на Лайла. Закачи го на закачалката му и го провеси в гардероба. След като нахлузи нощницата през главата си, тя се приближи до тоалетката и се загледа в изображението си.

— Голяма прелъстителка си, Елизабет Бърк — каза, все още втренчена в образа си в огледалото.

Нощницата подхождаше на предразсъдъците й. Тя също беше от друго поколение, от друга епоха. Беше бяла памучна нощница с широко деколте и надиплени в краищата ръкави. На полата си имаше широк волан на дупки. Старомодна и странна… точно като нея… или поне такава, каквато всички я мислеха.

Усмихна се причудливо, взе четката и с нея се опита да разруши тридесетдоларовата прическа, която бе толкова не на мястото си. Докато се решеше, тя се усмихваше сама на себе си, като си спомни как хвърчеше по пухкавия мокет от частния асансьор до гравираната стъклена врата на надстройката.

Мислеше си, че най-накрая щеше да изживее една от своите фантазии. Беше девствена, когато се ожени за Джон Бърк. Той бе единственият мъж, с когото бе спала. Дори собствената й сестра нямаше да повярва на това, но беше истина.

Тази вечер се бе замислила и решила, че е време да се присъедини към останалата част на човечеството. Защо да пропуска възможността, която й се предоставяше? Не искаше да мисли разумно. Не искаше да преценя последствията. Щеше да се остави да я повлече течението. Щеше да се наслади на физическата забава само заради удоволствието, което щеше да й донесе. Довиждане, Сандра Ди! Нали имаше една такава песен?

Сандра Ди беше ужасно досадна. Елизабет искаше да играе ролята на лошото момиче за известно време. Те обикновено се забавляваха по-добре. Омръзнало й бе да се прави на мис Гуди Ту Шууз, защото мис Гуди Ту Шууз беше скучна, скучна, скучна.

Всеки ден се занимаваше с предмети, предназначени да създават романтика. Винаги ставаше дума за чужда романтика. Никога нейната.

Единствените мигове, в които можеше да се освободи от задръжките си и задушаващата я моралност, бяха в нейните фантазии. И така животът си течеше и шансовете я подминаваха. Годините щяха да отлетят. Не можеше да си мечтае за по-патетична картина от тази на една възрастна жена, потънала в света на своите фантазии. Нямаше да има нищо да я поддържа. Нямаше дори сладко-горчиви спомени от някаква действителна любовна връзка.

Така че когато Адам Каванот бе отворил вратата на надстройката и я бе въвел в нея, тя буквално бе полетяла навътре с желанието да опита забранените плодове на модерния секс.

Съдбата си бе направила шега с нея. Адам бе доста превъзбуден, вярно… Бе невероятно превъзбуден от мисълта за новия си хотел, който сега се строял в Чикаго. Бе я повел към спалнята с очи, пълни с искрици на обещание… да й покаже макета на новия хотел. Гласът му трепереше от желание… да види как тази мечта става реалност. Беше направо на върха на ентусиазма си… като обясняваше как ще се отрази този последен хотел на цялата му верига.

След това седнаха на кафе и масленки да си поговорят за магазина й. Поръчката му бе доставена в стаята.

Елизабет се усмихна на своята наивност, постави четката на тоалетката и се отдалечи от огледалото. Тогава чу почукване на вратата.

— Влез, миличък — извика тя.

Тед Рандолф прекрачи прага на спалнята й и затвори вратата след себе си. Ключът се превъртя. Елизабет го гледаше, вцепенена от изумление.

— Кого очакваше? Каванот ли?

Елизабет бързо се отърси от шока.

— Всъщност очаквах едното си дете — троснато каза тя. — Не мислех, че нахалството ти ще стигне дотам, че да се промъкваш тихичко из къщата ми посред нощ, особено след като те помолих да напуснеш.

— Не казах всичко, което имах да казвам — опита да се оправдае той.

— Е, аз пък чух всичко, което ми беше нужно да чуя.

— Като например колко безотговорно постъпваш? Очаквах повече от жена като теб.

— Очакваше повече какво? И какво имаш предвид с това жена като мен? Какво ме разграничава от всички други жени?

— Дискретност. Благоприличие. Интелигентност. Знаеш, че Адам Каванот е плейбой, нали? Нямаш работа с човек, който кара жените поред.

— Той не кара жените поред. Той е джентълмен в истинския смисъл на думата.

Тед се приближи. Елизабет си помисли, че той се старае да не говори високо, само защото не иска да събуди децата. Те спяха на отсрещната страна на коридора. Усети и миризмата на алкохол в устата му. Очевидно бе прекарал останалото време долу да се налива с още алкохол.

— Ако се е държал като джентълмен, то е било само защото е знаел, че точно това трябва да направи, за да те вкара в леглото. Но единственото нещо, което го разграничава от уличните хулигани, които свалят всички мадами по улиците, е цената на неговия костюм. Или може би точно това ти харесва.

— Съвсем не. Аз го харесвам, защото е много интересен и…

Изведнъж реши, че не е длъжна да обяснява нищо на Тед Рандолф. Една среща на есенния карнавал в някакво начално училище едва ли беше достатъчна да установи някаква обвързаност между тях. Тя постави пръст на устните си.

— Какво ви дава право да ме разпитвате по този начин, господин Рандолф?

Направи предизвикателна поза на кокетка. Наклони главата си на една страна и започна да мига очарователно с клепачи.

— Или може би се вълнуваш за моята благодетелност? Изнасяш ми лекция по морал и всичко това е за мое добро? — каза тя, без да го поглежда в очите.

Никога не бе чувала някой да казва на глас това, което излезе от неговата уста. Ушите й пареха. Вулгарният поток от думи направо я парализира, като се има предвид, че тя го познаваше предимно като мек и мил човек. Беше се заковала на пода от изумление, когато той се наведе напред и я хвана за раменете. Раздруса я леко.

— По дяволите, Елизабет! Не знаеш какво е добро за теб дори ако то ти се покаже направо… направо, ох, боже.

Устните му се впиха в нейните. Беше жарка, страстна, дива целувка, която я вбеси. Вдигна ръцете към гърдите му и ги опря на голата му кожа. Въпреки първоначалния шок, тя го блъсна с всичка сила.

Той не би позволил да бъде отблъснат. Не обичаше да му се отказва. Когато тя откъсна устните си от неговите и се опита да отметне главата си, той промъкна и десетте си пръста в косата й и задържа главата й неподвижна между силните си ръце.

— Целуни ме, по дяволите!

Той пъхна езика си между устните й бързо и ловко. Насилието бе толкова осезаемо, че тя сякаш изживяваше отново разделянето с девствеността си. Инстинктивно се изви и прилепи тялото си към неговото. Пръстите й стиснаха здраво тялото му, но едва се впиваха в коравите му мускули. Нощницата бе тънка, жалка преграда за неговата мъжественост. Цялата му ярост и злоба бяха концентрирани в бедрата и долната част на тялото му. Бяха корави като скала и не отстъпваха и сантиметър, впити в нейната мека плът.

Още по-изненадваща беше нейната реакция на нападението му. Огън от чувства гореше в нейните бедра, чак до пръстите на краката й. Тя се бореше срещу неволния отговор на своето тяло.

— Тед, моля те, спри.

В отговор на това той я вдигна на ръце и я понесе към спалнята. Там безцеремонно я пусна на леглото. Този обрат в неговото поведение я учудваше толкова много, че Елизабет не можеше да се съпротивлява. Лежеше и го гледаше изненадана как свали ризата си и посегна към токата си.

— Какво правиш?

— Това трябва да е очевидно.

Разкопча колана си, а след това и ципа на панталоните, но не ги свали. Така се приближи до леглото. Елизабет се бореше с желанието си да погледне към черната сянка, която се виждаше през разкопчаните му панталони. Затова се сви и се хвана за дървената рамка на леглото си. Той се усмихна триумфиращо, наведе се, сграбчи я за китката и я изправи на крака толкова рязко, че зъбите й изтракаха. Опря длани на задника й и я придърпа рязко към себе си. Наведе главата си и потърси с уста нейните устни. Но тя въртеше глава и се опитваше да избегне насилствените му действия. Когато не разбра безмълвните му желания, той хвана челюстта й с едната си ръка. Устните му свършиха останалото.

Тя изпъшка — първо от ярост, сетне безпомощно се предаде. Езикът му ту се вмъкваше рязко навътре, ту се измъкваше плавно навън в толкова сексуален ритъм, че костите й започнаха да омекват.

Той на мига усети, че тя се предава. Езикът му престана да бъде похитител и стана гальовен. Самата й уста се възбуждаше. Постепенно престана да се съпротивлява. Движение след движение, тялото й ставаше все по-отпуснато и по-податливо, огъвайки се по формата на стоманената му фигура.

— Елизабет — изръмжа той. — Мили боже, Елизабет!

Устата му се придвижи надолу по шията й. Ръцете му потърсиха и намериха копчетата на нощницата й. Те обаче упорито отказваха да бъдат разкопчани. Възбудата му даваше сили, с които прилежно надиплената нощница не можеше да се пребори. Звукът на разкъсани дрехи се сля с напрегнатото им дишане. Бялата одежда падна на земята и се омота около глезените й.

Открехнатите му устни проследиха извивката на гърдите й. Сетне той вдигна главата си и с поглед изпи голотата й. С едната си ръка обхвана едната й гърда и си поигра с връхчето й, докато то не стана твърдо като грахово зърно. Сетне зарови главата си и го прехапа, отново и отново, докато Елизабет не прилепна към него за опора.

Той я пое в ръцете си. Само че този път, когато я постави на леглото, направи го нежно. Очите му горяха от страст, не от гняв. Изражението на лицето му бе пропито с желание, не с враждебност.

Гледаше го в недоумение, когато той се отдалечи от леглото и свали панталоните си и чифт дълги мъжки гащи. Когато легна до нея, беше гол. И топъл. И покрит с косми. И мъжествен. И прекрасен.

Повдигна ръката й до устните си и я целуна по дланта. След това я притегли надолу между бедрата си.

— Сега имам правото да те попитам, да знам. Спа ли с Каванот тази нощ, Елизабет?

— Не! Разбира се, че не.

Той погледна дълбоко в очите й и потърси признаци за лъжа, но видя само желание. Целуна я жадно. Възбудата му нарастваше. Той разтвори бедрата й и се намести между тях.

С едно дълго, бавно, гмуркащо се движение Тед се промъкна между стените на нейното тяло. Елизабет потръпна, изпълнена с удоволствие, с желание, с него. Той изпъшка от върховно задоволство и зарови лицето си в парфюмирания облак разпръснати по възглавницата коси.

Въпреки че й се струваше невъзможно, той проникваше всеки път по-дълбоко в нея. Чувстваше гъвкавите контракции с ръцете си, които жадно го дърпаха към нея… по-близо, по-високо. Той целуваше ушите й, шията й и когато ударите му зачестиха — устата й.

След няколко мига неочаквано се отдалечи от нея. Дишането й беше накъсано, пламналите й гърди се надигаха и потъваха с всеки дъх.

— Не си длъжен да се грижиш за мен, Тед.

Той я погледна изненадан и каза нежно:

— Напротив, длъжен съм.

— Наистина. Не трябва да го правиш заради мен — настояваше тя.

— Не го правя заради теб — каза той дрезгаво. — Правя го заради мен.

Тя въздъхна весело, когато той прокара ръка под ханша й. Потърка лицето си към връхчетата на гърдите й веднъж, дваж, като я накара да почувства бузите му, брадичката, носа и езика му последователно.

При следващия му удар вратът й неволно се изви назад и тя се предаде на магическия му ритъм. Бедрата й се движеха хармонично. Тя прилепи тялото си към неговото. Искаше още, винаги още.

И когато бе обзета от прилив на толкова силни усещания, че не можеше да ги сдържи, тя прехапа долната си устна и едва сдържа вик на удоволствие. Екстазът й се удвои, ако ли не утрои, когато усети в себе си насечените тласъци на неговия оргазъм.

Никой не би могъл да каже дали бяха секунди, минути или векове, в които те лежаха в състояние на пълно изтощение. Тед пръв помръдна. Повдигна се на лакът и я погледна в очите.

— Много си красива — каза, като все още дишаше тежко.

— Наистина ли мислиш така?

— О, да — провлечено каза той, като се усмихваше и клатеше глава.

Бавните му милувки бяха в унисон с изражението на лицето му. Той прокара показалеца си по брадичката, надолу по врата и сетне продължи по ключицата. Оттам се прехвърли на бюста й, като следваше високите извивки и плитките равнини. Проследи една малка бяла следа от разтягане.

— Два пъти съм ставала майка — подсети го тя в знак на извинение.

Той само измърка от удоволствие.

— Наистина.

Лениво кръжеше с пръст около зърната на гърдите й, докато те се отзоваха на въздействието. Той наведе главата си, пое едното в устата си, погали го с език и затвори устни около него. Елизабет нададе лек вик от удоволствие.

— Харесва ли ти това? — попита я, като прокара отново устни по набъбналата плът.

— Да.

— Много добре. Също и на мен. Изключително много — каза чувствено той.

После премести устните си на другата гърда и я засмука достатъчно силно да достави удоволствие, но достатъчно умерено да не я заболи.

— Това сънувах, когато ме събуди онзи ден. Правех любов с твоите сладки гърди.

— Същото каза и тогава.

— Имах прекрасни сънища с теб наскоро, но никога не те почувствах толкова добре, както сега. И нищо, за което съм сънувал или мечтал, не е било толкова вкусно, колкото това.

Тя си бе мислила, че Джон Бърк е романтичен мъж. Но в сравнение с бившия й съпруг, Тед бе Сирано де Бержерак. Имаше душата на поет, но плътски апетити като на султан.

— Ти си много добър любовник, нали, Тед? — попита внезапно Елизабет.

Той повдигна очи към нея. Първо си помисли, че тя го подиграва, но като разбра, че е сериозна, отговори по същия начин:

— Имал съм много малко оплаквания от жените, с които съм бил.

— И колко значи това?

Съжали за казаното още в мига, в който изричаше думите. Затова зарови главата си във възглавницата и побърза да каже:

— Съжалявам. Забрави, че изобщо някога съм питала. Нямам право да го правя.

След дълга пауза той каза с мек глас:

— Донесох ти бодито.

Тя вдигна глава, погледна го право в очите и не можа да каже нищо от изненада.

— Точно така. За теб. Няма никаква друга жена в живота ми сега.

Той подхвана гърдата й и започна да я гали, докато говореше.

— Когато се върнах от Виетнам, годеницата ми ме заряза заради друг мъж. Всъщност тя ме бе зарязала много преди да се върна, но поне бе имала благоприличието да не ми го казва или напише. Оттогава се стараех да поддържам всичките си връзки кратко време. Вземах от тях това, от което се нуждаех. Давах им толкова, колкото да ми е чиста съвестта. После се разделях, когато почувствах, че сексът е единственото, което ни свързва. Не съм светец. Никога не съм се преструвал на такъв. Така че да, бил съм с много жени. Никога не си позволих да се спра само на една жена, защото, честно казано, приятно ми е да живея сам. И — добави и сви раменете си — предполагам, че вероятно се страхувах да не се влюбя отново и да бъда отново отхвърлен. Както и да е, животът ми харесваше такъв, какъвто беше. После се преместих да живея тук. Децата ти бяха толкова сладки, че се замислих за начина си на живот. Непрекъснато ми се въртеше в главата мисълта да си имам и аз собствени деца.

Въздъхна дълбоко:

— И тогава, разбира се, намерих теб. Почти винаги като чуех колата ти да спира в двора, се хващах, че надничам през дърветата, за да те видя. Когато излизаше на двора, си измислях причина да съм и аз навън. Исках да видя дали си толкова красива, колкото изглеждаш отдалеч. Но ти никога не ме заговори. Така че оставих нещата да се развиват сами. Когато се чувствах самотен, си казвах, че съм щастлив и умен да не се обвързвам. Благодаря на Провидението, че заблуди това коте в дървото. То ми даде повод да се доближа до теб. — Прокара пръста си по бузата й. — Още в мига, когато видях лицето ти, загубих ума си. И всеки път, когато съм те виждал оттогава, ми се е искало да съм в леглото с теб и да правя това.

Гласът му стана прелъстяващ и тих:

— Онази нощ, когато те видях край кранчето за напояване, едва се спрях да не те обладая на стената.

— Защо не го направи?

Той се изненада от думите й.

— Би ли ми позволила?

— Честно казано, не знам. Но защо поне не опита?

Очите му бяха развълнувани, сякаш се бореха с дилемата дали да й кажат, или не. Накрая той я погледна право в очите и каза:

— Защото тогава си мислех, че те желая само физически. А ти заслужаваш повече от това.

Тя премигна и отстрани погледа си от него. Откровеността му я вбесяваше.

— Тогава защо дойде в магазина на следващия ден? — попита го.

— Не можех да стоя далеч от теб. Исках да те видя на дневна светлина, за да се убедя, че си истинска. Наистина беше.

Наведе се и я целуна горещо по устата.

— Истинска си! — зарадва се Тед.

След още една дълга целувка продължи:

— Така че вече бях дошъл във „Фантазия“, сигурен, че те обичам, но несигурен какво изпитваш ти към мен. Опитах се да те изпробвам, като те накарам да ревнуваш.

— Това беше доста долно, подло нещо от твоя страна — възмути се тя.

Той се усмихна палаво.

— Но даде резултат, нали?

Тя затвори устни и отказа да отговори.

— Хайде сега! Аз се направих на абсолютен глупак тази вечер, когато се върна от срещата си с Каванот. Не можеш ли да си признаеш, че и ти си била поне мъничко ревнива? — продължи той.

— Добре де! Но само мъничко. Помислих си, че е изключително невъзпитано от твоя страна и нетипично за един джентълмен да дойдеш в моя магазин, за да купиш скандално парче бельо за любовницата си.

— Любовница? — повтори той и се засмя бурно. — Чувствай се поканена да дойдеш по всяко време и да се намъкнеш в бодито и чорапите — прошепна думите, почти долепен до шията й. — Все още са опаковани в розовата хартия, въпреки че няколко пъти съм ги вадил да си поиграя с тях за малко.

— Колко извратено от твоя страна — искрено се възмути Елизабет.

— Хмм. Представях си как гърдите ти биха запълнили тези дантелени чашки. Виждах как връхчетата им напират през тях.

Целуна я задъхано. Ръката му се движеше назад-напред във вдлъбнатината на кръста й. После прилепи длан на корема й. Плъзна я надолу и прихвана страстния черен триъгълник. Елизабет се изчерви от неудобство, когато той прекрати целувката им, за да наблюдава внимателно движението на собствените си пръсти по нея.

— Толкова красива — прошепна Тед. — Толкова мека и сексапилна.

И това бе само началото.

 

 

— Това ли… имаше предвид, когато… ъ-ъ-ъ… сложи този… ъ-ъ-ъ… хамак тук?

— Можеш ли да се сетиш за по-приятна употреба от тази?

Тя въздъхна.

— Не.

Половин час по-рано бе я помолил: „Изпрати ме до вкъщи“.

Идеята й се бе сторила доста луда. Но тя не искаше тази вечер да свършва, затова се съгласи. Намъкна скъсаната си нощница, която той й бе хвърлил от пода, след като бе успял да я открие.

Той обу само панталоните си… нищо друго. Останалите си дрехи взе в ръце.

Измъкнаха се от къщата през задната врата, като внимаваха да не събудят децата. Никой от тях не бе забелязал колко скърцаха пантите й, докато не я отвориха.

Смееха се и се чувстваха невероятно, палаво млади. Бягаха с боси крака по студената влажна трева, разделяща двете къщи. По пътя се спираха по няколко пъти да се целуват и прегръщат. Той й предложи да опитат хамака, който така съблазнително висеше между двете дървета. Елизабет му подхвърли една малка шегичка относно това, че всичко, което притежавал, висяло доста добре. Той се засмя, прегърна я, целуна я и й каза, че била очарователно, божествено малко противоречие.

Така че сега си лежаха в хамака. Трябваше да им бъде студено, но не им беше. Елизабет не можеше да усети и най-малко свежия нощен въздух, въпреки че нощницата й висеше само около кръста. Не й беше хладно, защото Тед я покриваше и… я изпълваше.

Откриха, че извивката на ходилата й пасваше точно на тази на прасците му. Там тя ги облягаше, когато не можеше да стигне земята. Хамакът се люлееше мързеливо, но това усилваше физическото им усещане поне хиляда пъти.

— Не знаех, че можеш… Искам да кажа… Беше досега… Как можеш толкова да… — започна да заеква Елизабет.

— Пъти ли? — попита той. — Как мога да го правя толкова дълго време?

— Да — извика тя, когато той я натисна още по-силно. — Вероятно някакви чудеса стават тук.

Тя се засмя. Великолепните й вибрации му доставиха удоволствие.

— Тук сме вече… колко? Десет минути? — попита тя.

— Да, но това е нищо — каза й той, като я целуна отново. — Аз съм така вече от две седмици.

— Моля?

— Още от мига, когато сложих ръцете си на кръста ти и те повдигнах от това дърво. Не само сърцето ми щеше да се пръсне в този миг.

— Аз също бях загубила самообладание. Въпреки че ти се държеше с мен както подобава на съседка вдовица с две деца. Не видях нищо подобно на разярения мъж, който едва не ме изнасили снощи.

— Вярно, бях бесен. Не те нараних, нали? — разтревожено попита той.

— Не — отвърна тя, трогната от загрижеността му. — Не се страхувах, че можеш да ме нараниш. Просто не знаех, че може да си толкова агресивен.

— Само когато са ме провокирали и съм леко пиян — успокои я той.

— А защо беше провокиран и пиян?

— Защото не можех да понеса мисълта, че можеш да правиш това с Каванот… с когото и да било, освен мен.

Откровеността му я обезоръжи.

— Винаги ли си толкова открит? — попита го Елизабет.

— Винаги.

— Радвам се, че не си играеш игрички. Възхищавам се на откровеността.

Очите му блеснаха с ново желание.

— Наистина ли?

— Да.

— Тогава, ако искам нещо… — започна той с дрезгав глас — предпочиташ да дойда и да ти кажа направо, вместо да увъртам нещата?

Той притисна устни към нейните. От вълнение сърцето й заби по-силно.

— Да.

— Свали горната част на нощницата си — прошепна той тихо.

Тя се поколеба само за момент, после бавно повдигна едната си ръка към еластичния дантелен край. Гърдите й се показаха — пълни, гладки, меки, докато тя бавно дърпаше надолу. Тед изпъшка, когато краят се закачи на връхчето и го направи още по-твърдо. Накрая целият й бюст беше отвън и тя се опита да отдръпне ръката си.

— Не, остави я там. Точно там! Ох, господи! — извика Тед.

Гледаше я право в ръката и меките й движения. Започна леко да търка тялото си в нейното. Сетне — не толкова леко. Тласъците се засилиха и тя повдигна таза си, за да ги посрещне. Секунди по-късно последваха две едновременни бурни експлозии. Отне им доста време да съберат енергия да станат от хамака и да отидат до остъклената му веранда. Той задържа вратата отворена и се наведе за последна целувка.

— Иска ми се да можехме да спим заедно — каза й, когато вече се разделяха.

— И на мен също.

— Приеми ме.

— Не бих искала съседите да те видят, че се измъкваш от къщата ми на разсъмване. Или пък децата ми да те намерят в леглото с мен на сутринта.

— Да, не е редно.

— Моля те, разбери ме, Тед.

— Разбирам те.

Той повдигна ръката й към устата си и я целуна.

— Но се самопоканвам на закуска. В колко часа да съм там? — попита с усмивка.