Сандра Браун
Фантазия (4)

Четвърта глава

Непознатият изникна от тъмнината. Сякаш беше изваян от самата нея. Беше част от нощта… Сякаш изведнъж фигурата му доби конкретни очертания — висок, с широки рамене, тесен ханш, тяло във формата на обърнат триъгълник, цялото покрито с мъжествени мускули.

Не можех да видя много ясно лицето му, но веднага разбрах кой е. Чертите му бяха някак замъглени, но аз го познах. Ето защо и внезапното му появяване не ме уплаши. Вълнуващо — да… Възбуждащо — определено… Забранено — със сигурност. Но не и страшно.

Той не каза нищо. Нито пък аз. Думите бяха излишни. И двамата знаехме какво искаме един от друг, какво очакваме. В тъмнината на нощта щяхме да даваме и да получаваме без граници, без забрани. Удоволствието бе общият ни интерес. Личността губеше своето значение в това примитивно сношение. Нито миналото, нито бъдещето имаха значение. Само настоящето… Това настояще, наситено с плътски страсти, които трябваше да бъдат приети и овладени в името на общото удоволствие.

Той протегна ръка и погали косата ми. Бавно измъкна единствената игла, която сякаш магически я държеше вдигната нагоре. Дългите коси се разпиляха богато върху ръцете и между пръстите му. Знаех, че това му харесва — гъделичкащият допир на косата ми. Въпреки че все още не можех да видя лицето му, знаех, че се усмихва, докато прокарваше пръстите си между гъстите коси.

Сложих ръцете си на гърдите му. Странно, не бях стеснителна. В тази кадифено черна тъмнина срамът не съществуваше. Дързостта бе добре приета, дори желана. Никой нямаше да види. Никой нямаше да разбере. Тъмнината бе приятелски настроена. Прикриваше недискретността. Правеше всичко напълно приемливо. Тук никой не се считаше отговорен за действията си. Нямаше правила за поведение. Нямаше задължения, освен това да бъдат задоволени всички тайни желания.

Твърдата мускулеста извивка на гърдите му изпълни дланите ми. Извих пръсти по стегнатата плът, която едва се поддаваше на натиск. Носеше риза, но една-единствена моя мисъл успя да я премахне и гърдите бяха внезапно разголени.

Прокарах ръце по нежните косми на гърдите му. Пръстите ми бяха чувствителни към всеки оттенък на тъкан или форма. Зърната му бяха твърди и оформени като камъчета. Наведох се и навлажних едното с върха на езичето си. Той простена от удоволствие.

Хвана лицето ми между двете си длани и го повдигна нагоре. После прокара палеца си по мокрите ми устни. Разтвори ги и докосна зъбите ми. Ухапах го леко. Игриво прокарах зъби по кожата му.

Той плъзна ръката си надолу по шията чак до гърдите ми. Пое ги в ръцете си и ги погали нежно, докато връхчетата им се втвърдиха.

Устните ни се събраха в гореща целувка. Едно страстно сливане на две човешки усти. Езикът му се вплете с моя. Страстите се разгоряха. Той грубо ме опря на една стена, за която не подозирах, че е наблизо. Едва успяваше да контролира дивия глад, който внезапно го бе обзел. Отнемаше ми дъха. Цялото ми тяло тръпнеше в отговор на неговото.

Целувките му се преместваха все по-надолу от устата ми, все по-горещи, докато се спряха на гърдите ми. Действията му причиниха несъзнателния вопъл, който се изтръгна през открехнатите ми устни. Инстинктивно знаех, че очите му бяха затворени, че пиеше от плътските удоволствия в отговор на една неудържима жажда, притаена в самата му същност. Исках да имам мляко, за да задоволя тази жажда. Когато изказах мислите си на глас, той се трогна дълбоко.

Ръцете му се свиха в нежно любовно движение около кръста ми, преди да се преместят на хълбоците ми. Всичко, от което се нуждаех, бе само да кажа „да“ и най-съкровената ми мечта щеше да бъде задоволена. Знаех го чудесно. Но не казах нищо. Исках да удължа сладката агония на покачващото се желание. Освен това молбите бяха излишни. Той знаеше моите желания, моите нужди. Всичко, от което се нуждаех, бе да си помисля какво желая и той щеше да го направи.

Знаеше точно кога и как да проникне в мен. Превзе ме внезапно, бързо, сигурно. Изпълваше жадното ми тяло със стоманената си страст. Докарваше ме до границата на лудостта. Ръцете му бяха навсякъде, вечно галещи кожата ми. Устните му бяха навсякъде, открехнати и горещи.

За него нямаше правила. Нямаше съвест. Беше роден да дарява удоволствие. Заченат от сексуално желание, кърмен от сладострастие, той не знаеше нищо друго, освен да ме дарява с безгранична радост и задоволство. Удоволствието ми достигаше върхове, за които не бях подозирала.

Напълно изчерпана, покрита със своята и неговата пот, аз се прилепих безсилна до него. Нежно и с чувство погали отново косата ми и я повдигна от гладките ми рамене.

Накрая, с все още засенчени от вечно прощаващата и възнаграждаваща тъмнина, той ме напусна и се оттегли в нищото, откъдето бе дошъл.

Никога не видях лицето на невероятния ми любовник. Никога не чух гласа му. И все пак, ако дойде отново при мен, съм сигурна, че ще го позная.

 

 

Непрекъснатото бучене в главата й не се оттегли заедно с изчезването на любовника й. То остана в кръвта й като успокояващ наркотик дълго след това.

Отпаднала и зашеметена, Елизабет се събуди и отвори очи. Господи, чувстваше се като изцедена. Крайниците й тежаха по тон всеки. Усмивка на задоволство бе изписана по влажните й устни. Не можеше да събере силите си. Лежеше като прикована на леглото. Кожата й беше покрита със студена пот. Нощницата й беше безнадеждно измачкана и усукана около тялото й. Между бедрата й бе неприлично горещо. Тръпнеше цялата.

Внезапно премигна и осъзна, че главозамайването й не е последица от невероятно любене, а от шума от електрически трион навън. Нямаше любовник — тайнствен или какъвто и да било. Лежеше сама в леглото си. Не беше тъмно. Слънчевите лъчи проникваха през затворените капаци.

Беше събота сутрин. По-късно същия този ден имаше среща с Тед Рандолф.

Въздъхна уплашено. После метна краката си на пода и седна на ръба на леглото. Часовникът на нощното й шкафче показваше девет и нещо. Протегна се за пеньоара си от другата страна на леглото и го облече. Преметна внимателно предниците върху гърдите си, за да прикрие настръхналите им връхчета. Сетне се изправи на крака, но едва успяваше да се задържи на…

— Ей тази щеше да се хареса много на Лайла — измърмори тя, докато вървеше, поклащайки се, към банята. Да говори за фантазии! Господи! Тази безименна, безмълвна, невинна среща не можеше да се цени само заради обикновената еротика в нея. Това бе тайната и най-съкровена мечта на всяка жена, защото всичко бе позволено. Нямаше последствия, които щяха да създават проблеми по-късно.

Болна — ето каква беше. Ако щатските власти знаеха какво бе сънувала, вероятно щяха да й отнемат децата.

След като си взе душ — с доста студена вода — тя намери децата си в кухнята. Закусваха каша от подсладени овесени ядки. Тя бе предпочела захарта пред всякакви други заместители, що се отнасяше до децата й. Прегърна ги и след целувките се запъти към кафеварката.

— Тази вечер е карнавалът, мамо — подсети я Мат с пълна уста.

— Точно така.

Опита се да прозвучи развълнувана. Цяла седмица избягваше да мисли за събота вечер, като че ли мисленето придаваше някакво особено значение на събитието.

Не бе видяла Тед, откакто я бе изпратил до задната врата понеделник вечерта. Децата я информираха подробно за развитието на кученцата на Пени, но за Тед не знаеше нищо. Чувстваше се някак облекчена, че страшният ден най-после бе настъпил. Утре по това време всичко ще е вече свършило.

— Не закъснявай след работа. Тед каза, че ще дойде да ни вземе няколко минути преди седем — предупреди я Меган.

— Обещавам да не закъснявам — отвърна Елизабет малко троснато. Сетне промени тона и добави: — Ще се върна доста по-рано, за да имам време да се преоблека. Само се постарайте да приключите с всичките си задължения. Оставила съм списък на госпожа Алдер.

Обикновено часовете, прекарани във „Фантазия“ в съботните дни, минаваха доста бавно. Чувстваше се виновна, че децата й не са на училище и прекарват доста време от уикенда си вкъщи без нея. Точно тази събота обаче времето хвърчеше. Не можеше да забави лудия ход на времето, независимо колко трудни задачи си поставяше. Стана пет часът. Елизабет заключи и си тръгна.

Децата бяха толкова развълнувани, че едва не я повалиха на пода, когато прекрачи прага.

— Тед се обади и каза, че ще е тук в седем без петнайсет. Побързай, мамо.

— Меган, това е след час и половина. Ще съм готова дотогава. Обещавам.

Естествено не успя.

Бейби повърна върху дивана в хола. Образува се петно, което приличаше на размазано сирене. Трябваше незабавно да го почисти. Мат и Меган се спречкаха заради дистанционното управление на телевизора. Впоследствие Мат залитна и си удари главата в нощната масичка толкова силно, че се нарани. Имаше кръв по косата му и по килима.

Елизабет си счупи маникюра на чекмеджето на тоалетката си. Когато се опита да си сложи изкуствен, залепи двата си пръста. Докато стигне до грима, беше толкова нервна и забързана, че не можеше да постави очната си линия правилно. Не можеше да реши какво да облече. Беше боса и по бельо, когато Мат влезе в спалнята й, за да й съобщи, че е седем без седемнадесет.

— О, мамо — извика той, като видя, че още не е готова.

Тя бе възмутена от неговото облекло, колкото и той от нейното. Дрехите му не ставаха за нищо друго, освен за вехтошар.

— Матю, тези дънки имат дупки на коленете. Иди да си обуеш новите.

— Много са твърди и ми драскат.

— Вече не са. Изпрах ги два пъти.

Тя стоеше пред отворения гардероб и се чудеше какво точно да облече. Не можеше да реши между синята пола и черните бермуди.

— Искам да съм с тези дънки. Много са готини.

Може би трябваше да сложи синята пола.

— Новите, казах. Моля, господине. И тази риза е голяма, колкото за мен. Веднага иди да се преоблечеш. Сложи си зелената риза.

— Много е смотана.

— Няма да те пусна пред хората с тези…

На вратата се позвъни.

— Ето го! — възкликна Мат.

— Върни се веднага тук! — извика Елизабет.

Чу как синът й тичаше по стълбите и се надпреварваше със сестра си кой пръв ще стигне до вратата.

— Аз ще отворя!

— Аз ще отворя!

Елизабет никога не разбра кой победи. Следващият глас бе на Тед.

— Виждам, че сте напълно готови за тръгване.

— Готови сме — каза му Меган.

— Но мама не е — добави Мат. — Винаги закъснява, защото кисне във ваната, докато всички мехурчета изчезнат. Сега се облича. Това също й отнема доста време.

— Е, не бързаме чак толкова, нали? Защо не я почакаме в хола?

Елизабет се погледна в огледалото, което бе в ъгъла на стаята. Бе долепила едното си ухо на вратата, за да не изпусне нито дума от това, което се бе казало долу. Полата й бе все още притисната до гърдите.

Ядосана на себе си, че изглежда и постъпва толкова глупаво дори когато никой не я гледа, тя се мушна в полата и намъкна една мека бяла блуза презглава. Набързо събра косата си в конска опашка, пръсна се с лек парфюм и излезе от стаята.

Не й се искаше Тед да си помисли, че се притеснява за външния си вид като ученичка пред първата си среща. Втурна се по стълбите, но се спря, преди да влезе в хола. Той стоеше с гръб към нея. Слушаше обърканото описание на Мат за кораба, който строеше в последно време.

— Здравей.

Като чу гласа й, той се завъртя на пети. Беше облечен в дънки, фина памучна фланелка и сиво спортно яке. Облеклото се съчетаваше страхотно с косата и очите му. Беше доста впечатляващ кавалер. Нещо повече от впечатляващ даже. Дланите на ръцете й се бяха изпотили.

— Здрасти. Мат каза, че все още се обличаш. — Погледът му се спусна надолу по тялото й. Стигна до кожените й ботуши с цвят на слонова кост, а сетне отново се вдигна нагоре. — Надявам се, че не сме те накарали да бързаш — продължи той.

— Не. Готови ли сме?

Той кимна. Децата въодушевено изразиха готовността си да тръгват.

Мат малко ги забави, като се заинати, че не желае да взема яке със себе си. Елизабет настояваше, защото повечето от карнавалите се провеждаха на открито. Якето щеше да прикрие облеклото му.

— Колкото по-скоро си вземеш якето, толкова по-скоро ще тръгнем — подсети го Тед.

Мат изтича до стаята си и се върна за рекордно кратко време. Тед ги съпроводи. Вървеше заедно с Мат и Меган. Елизабет остана по-назад, за да заключи. Чувстваше се странно на предната седалка на джипа, каран от Тед, с децата отзад. За страничен наблюдател те изглеждаха като обикновеното американско семейство на излет. Елизабет потрепери при тази мисъл. А когато Тед й каза: „Тази вечер изглеждаш много красива“, тя направо подскочи.

Той бе вметнал неочаквания комплимент, докато децата се бяха разбърборили на задната седалка.

— Благодаря. Също и ти. Изглеждаш добре, имам предвид — успя да каже тя.

— Благодаря ти.

Усмихнаха се един на друг. Елизабет се чувстваше доста напрегнато под настоятелния му поглед. Беше благодарна на Мат, когато отклони вниманието на Тед.

Училището гъмжеше от хора. Дворът бе препълнен с деца и родителите им, които напразно се опитваха да ги догонят по разноцветно украсените павилиони. Малките се опитваха да демонстрират способностите си на различните игри.

Първото нещо бе да се купят билети от някой павилион или будка. Елизабет познаваше разпоредителката и нямаше друг избор, освен да я представи на Тед. Любопитството на жената бе толкова голямо, че тя обърка два пъти сметката, преди да му върне правилно рестото.

— Трябваше да ме оставиш да платя билетите — каза Елизабет, когато се отдалечиха от павилиона.

Забелязваше всеки любопитен поглед към тях. Усещаше, когато ги одумваха.

— Приеми го като благотворителна акция към училището — каза невъзмутимо той. — Къде искате да отидем първо, деца?

Страховете на Елизабет, че той ще скучае, останаха неоснователни. За нейна изненада, Тед навлезе най-бързо в карнавалното настроение. Даде няколко хитри съвета на Меган за играта с въдицата и накрая тя спечели тубичка с течна дъвка за балони. На баскетболното състезание той повдигна Мат на раменете си, за да му даде възможност по-лесно да улучи коша. Така Мат завърши с цяла торба мраморни топчета и невероятна усмивка, която накара сърцето на Елизабет да се свие от щастие. Тя забеляза гордите погледи, които синът й хвърляше на приятелите си, когато вървеше с Тед за ръка. Нямаше баща, с когото да се хвали на другите момчета. Затова се възползваше максимално от успехите на Тед.

Посетиха няколко други павилиона, преди Елизабет да попита:

— Няма ли гладни? Изборът е между спагети и хотдог — обърна се към госта им с извинителен тон.

— Страхотно. Умирам от глад.

Решиха в полза на хотдога. Мат и Меган бързо изядоха своите.

— Може ли да отидем да ни изрисуват лицата, мамо? — попита Меган, след като изпи и последната глътка от чашата си с безалкохолно.

Мат скачаше покрай стола си.

— Да, аз искам да ми направят дяволското лице.

— Колко подходящо! — засмя се Елизабет и го пощипна по оцапаната с горчица буза.

— Може ли, мамо? Струва само шест билета.

— Двамата с Тед не сме привършили с яденето.

— Това може да продължи ужасно дълго — извика Меган. — След това ще поискате още един час да пиете кафе.

— Имаш ли нещо против те да отидат сами? — попита я Тед.

— Може ли, мамо? Може ли?

— Да, може, ако обещаете, че ще се върнете точно тук. Ако се загубите, не можем да ви намерим сред тази тълпа. И вървете заедно — извика тя след тях.

Като стискаха здраво билетите, които Тед им даде, те се втурнаха през тълпата към павилиона, в който рисуваха лицата на други деца.

— О, колко енергия имат тези деца — каза Тед и отхапа първата хапка от своя хотдог.

Елизабет поклати глава:

— Опитах се да те предупредя. Ще си ужасно изтощен, когато се върнеш вкъщи тази вечер.

— Страхотно се забавлявам.

Интересното беше, че той наистина приличаше на човек, който се забавлява добре. Изглеждаше толкова развълнуван от карнавала, колкото майките от училищното настоятелство се вълнуваха от новото гадже на Елизабет Бърк. Той сякаш четеше мислите й:

— Тук съм предмет на задълбочено внимание, нали? Или може би страдам от параноя? Наистина ли всички ме гледат или това е плод на моето въображение?

Тя се усмихна и наведе срамежливо глава.

— Наистина ни наблюдават. Всички знаят, че живея сама.

— От колко време живееш сама? Кога почина мъжът ти? — Тя го погледна изненадана. — Един от съседите ми каза, когато се нанесох в къщата — отвърна той на незададения й въпрос. — Аз не попитах. Информацията ми бе поднесена неволно.

Изглеждаше искрен, затова и Елизабет реши, че е напълно в реда на нещата да му разкаже за смъртта на съпруга си.

— Джон почина преди две години. Бе убит при автомобилна катастрофа. Умрял на местопроизшествието.

— Вие с децата бяхте ли с него?

— Не.

— Слава богу.

— Станало по пътя за работата му. Двама полицаи дойдоха вкъщи онази сутрин и ме помолиха да ги придружа до болницата. — Тя постави полуизядения си хотдог в хартиената чинийка, после продължи: — Сменях хартията на рафтовете в кухненските шкафове. Никога няма да забравя това. Когато се върнах обратно вкъщи същия следобед, всички чинии бяха струпани на масата и вратичките на шкафовете бяха отворени. За момент не можех да проумея защо.

— Сигурно ти е било доста тежко. Смъртта му е била съвсем неочаквана.

— Сякаш бях загубила почва под краката си.

Опита се да промени настроението, в което бе изпаднала. Погледна към него и попита:

— Случвало ли ти се е да загубиш много близък човек?

— Не, не по този начин — каза той с равен тон. — Искаш ли кафе?

— Да, моля.

Той стана от масата и се запъти към будката, в която продаваха напитки. Елизабет го наблюдаваше как си пробива път сред тълпата. Той също бе загубил някого, но не поради смърт. Кого? Как? Дали бе отблъснат от някого, когото е обичал?

Главите се обръщаха. Очите го проследяваха. Той привличаше вниманието на всяка жена, край която минеше. Коя жена би му устояла? Физически бе доста привлекателен, едър и силен. Характерът му обаче бе в противоречие с тази външност. Беше чувствителен по душа. Не беше от типа мъже, които се стремят да докажат що за мъжаги са. Мъжествеността му говореше сама за себе си.

Никога не бе виждала да влиза жена в къщата му, но беше повече от ясно, че не живее като монах. Беше придобил навика да се държи секси и едновременно респектиращо. Знаеше как да се отнася с една жена и да я кара да се чувства като лейди. И знаеше да се отнася с една лейди като с жена.

Не си лепеше ръцете по нея като октопод, но не се и стесняваше да я прихване за лакътя и да я поведе през тълпата. На няколко пъти бе усещала ръката му на кръста си, когато й даваше път да мине пред него. Тези маниери нямаше как да не предизвикат вълнение в душата на Елизабет.

Не, той определено не се стесняваше, когато се намираше в близост с жена. Защо тогава все още беше ерген? Може би е имал несполучлив брак и неприятен развод, които са го отказали от повторен опит. Дали месечните издръжки правят вторият му брак финансово невъзможен? А може би просто предпочиташе сексуалната свобода на ергенския живот. Но тогава защо никога не бе видяла жена в къщата му?

Той постави чашата с кафе пред нея и попита:

— Захар или сметана?

— Захар.

Подаде й пакетче захар, което се бе сетил да вземе. Тя разсеяно отвори пакетчето и започна да бърка с пластмасовата лъжичка.

— Били ли сте женен, Тед?

— Не — каза той и отпи от кафето си, като не спираше да я гледа през парата, която се вдигаше от чашата му.

— О!

Надяваше се на някаква развръзка, но явно личният му живот бе просто това, което и сама виждаше.

— Не съм обратен, ако си мислиш това.

Тя си изгори езика с кафето. Цялото й лице и шия бяха почервенели от неудобство.

— Не съм си мислила подобни неща.

— Помислила си си го.

Не можеше да издържи на настоятелния му поглед.

— Или може би съм си мислила… Но е било подсъзнателно.

— Не се обиждай. За нещастие, ако трябваше да ти докажа, че съм хетеросексуален, щеше да се обидиш. — Очите му станаха още по-сини от палавата нотка в тях. — Въпреки че ще бъда много по-щастлив да те успокоя — продължи той, — ако непременно искаш доказателство.

Предишният цвят на лицето й бе нищо в сравнение с този, който сега придоби.

— Вярвам ти. — Тя се покашля. — Само че обикновено докато стигне твоята възраст, един мъж се е женил поне веднъж.

— Докато стане на моите години, един мъж обикновено е правил от всичко по веднъж — каза той, за да я закачи отново. Засмя се заедно с нея, а след това наведе глава над кафето си. — Имах няколко възможности да се оженя. Имах няколко сериозни връзки, които можеха да завършат с брак, предполагам. Нищо не се получи, защото обикновено единият или другият, ако не и двамата, губехме интерес, преди да стане въпрос за брак. — Повдигна глава и попита: — Защо не си се омъжила повторно?

Мислите й се бяха насочили към неговите сериозни връзки. Затова й трябваше известно време, преди да успее да реагира на въпроса му.

— Много обичах Джон. Имахме щастлив брак. Много време след като почина бях неспособна да се привържа към някой друг. След това се захванах с „Фантазия“. Знаеш, че е доста трудно да се оправяш сам с частен бизнес. Проблемите стават четворни, ако си вдовица с деца. Трябваше да играя ролята на двамата родители заради тях. Като се има предвид всичко това, не остават нито време, нито сили за личен живот. И… — каза тя и си пое дълбоко въздух — … не съм се влюбила в никой друг.

— Предполагам, че това е основното, нали?

— Да не би да искаш да кажеш, че никога не си бил влюбен? — изненада се тя.

— Може би просто физически привлечен. Срещал съм много жени, с които ми харесваше да спя, но ужасно малко, с които ми е било приятно да се събуждам. — Въпреки шума на тълпата, Елизабет успя да чуе тихо произнесеното продължение на мисълта му: — Може би това ще бъде определящият фактор. Ще разбера, че съм влюбен, ако намеря жената, с която бих искал да се събуждам всяка сутрин.

За момент те задържаха очи един в друг. Гласът на Мат разкъса вперените им погледи.

— Ей, Тед, погледни!

Лицето на момчето приличаше на маска в черно и червено, разчупена само от широката му усмивка. Лицето на Меган бе направено по подобие на куклата Пиерет, с големи изразителни сълзи и червено сърце за уста.

— Меган, изглеждаш страхотно! — възкликна Тед. — Но къде, по дяволите, е Мат?

Момчето избухна в пристъп от смях и се хвърли на врата на Тед. Когато писъците му отекнаха, Меган попита:

— Свършихте ли вече с кафето?

Тед погледна Елизабет и безпомощно сви рамене.

— Да, свършихме — каза той на нетърпеливите деца.

След това помогна на Елизабет да стане и като наведе главата си толкова ниско, че да може тя да го чуе, каза:

— Искаш ли да продължим забавленията на закрито?

— Нямам нищо против. Като изключим само това, че Мат си донесе якето напразно.

Тед се засмя и преметна ръка през рамото й. Прегръдката бе приятелска, не прелъстителна. Нямаше причина сърцето й да прескача. Един мъж обикновено не говореше за жените, с които е спал, на жена, която възнамерява да вкара в леглото си. Споделяше й бившите си връзки като на приятел. Ако тази връзка изобщо се развиеше, то щеше да бъде в тази посока. Щяха да станат приятели, а не любовници.

Но очевидно Тед не знаеше това.

— Внимавай — каза й той, когато тя стъпи на неравната почва на площадката за игра.

Той прокара пръстите си между нейните. Ръката й беше притисната в неговата. Лакътят му бе потънал поне един инч в бюста й. От време на време — тя бе сигурна, че е несъзнателно — ръката му се протъркваше по връхчето на гърдите й. Резултатът бе видим.

— Може ли да се качим на каруцата със сеното, мамо?

— Разбира се. — Гласът й излезе неочаквано дрезгав.

Децата взеха да се карат в каруцата и водачът извика:

— Съжалявам, но не мога да поема отговорност за децата, ако поне единият родител не ги придружава.

— Няма проблеми — каза Тед. — Ние и без това щяхме да се качим.

Той се качи пръв и подаде ръка на Елизабет. Тя бе загубила контрол над положението и не можеше да реши кога и какво се бе случило. Хората, които вече се бяха качили, както и тези, които възнамеряваха да се качат след нея, я гледаха в очакване. Трябваше да избира между това да предизвика скандал или да поеме ръката на Тед и да го остави да я издърпа нагоре. Предпочете второто.

Тед се увери, че Меган и Мат са седнали безопасно, преди да намери място за себе си и Елизабет. Тя запретна пола около краката си, като се стараеше да не допира бедрата си до неговите.

— Не е ли забавно, мамо?

Меган попита през главите на хората, които седяха помежду им. Всички погледи се насочиха в нейна посока.

— Приказно е! — отвърна тя, като опита да се усмихне.

Усещаше ръката на Тед, поставена на облегалката зад гърба й. Ако се отпуснеше назад дори няколко милиметра, щеше да попадне в прегръдката му. Никога не би могла да запази толкова стабилна поза.

Кочияшът искаше да увеличи капацитета на каруцата. Когато дойде ред на последната група да се качи, той подкани останалите:

— Хайде, посгъстете се, моля, така че да може всички да се качат. Госпожо, бихте ли седнали в скута на мъжа си? Това ще освободи малко място.

Елизабет бе ужасена да разбере, че говореха на нея. Остана неподвижна като дърво. Всички се обърнаха да видят разглезената госпожа, която не желае да влезе в положение.

— Елизабет!

Тя много добре чу тихата покана на Тед. Беше като галещ полъх за ушите й, но не се обърна да го погледне. Чувстваше се безпомощна и примирена. Затова и не се възпротиви, когато Тед я повдигна и я сложи в скута си.

— Благодаря — каза водачът.

Той затвори металната решетъчна врата зад последния пътник. Сетне се промъкна към предната част, зае мястото си на върха на каруцата и подхвана юздите. Замахна с камшика и се провикна:

— Дръж се, народе! Потегляме!

Каруцата подскочи напред. Елизабет стоеше стегната и изправена, затова загуби равновесие. Притисна се плътно към гърдите на Тед. Тазът й се плъзна в скута му. Той изпъшка леко, но тя не разбра дали е от удоволствие или от болка. Всъщност сама не знаеше какво предпочита да бъде.

— Мамо, чу ли какво каза човекът? — провикна се Меган. — Той си помисли, че Тед ти е мъж.

— Тед ще бъде толкова добър — закикоти се дяволът, боядисан в червено и черно. — И тогава аз ще си имам истински татко, вместо такъв, който да живее само в рая.

Елизабет скръцна със зъби и се молеше земята да се отвори, за да може тя да потъне в нея. Благослови милостивата душа, която запя една популярна песен и отвлече вниманието на тълпата.

Тогава усети, макар и през якето, трептенето от сподавения смях на Тед.

— Подсети ме да убия децата си по-късно — промърмори тя. — Съжалявам, Тед.

— За какво?

— Че те поставих в неудобно положение.

— Ти се чувстваш неудобно, не аз.

— И за това, че се наложи да стоя в скута ти. Надявам се, че не възразяваш много.

Очите му се спряха върху нейните.

— Съвсем не. Всъщност, докато сме тук — добави той дрезгаво и я обгърна с ръце, — нека се отпуснем и се насладим на… ъ-ъ… возенето.

 

 

Той бе очарователен. Маниерите му бяха безупречни. Можеше да се намръщи, че се налага да му седи в скута на сеното. Можеше също така да се възползва от положението и да я поопипа незабелязано. Би било лесно, като се има предвид, че ръцете му бяха кръстосани пред гърдите й по време на цялото пътуване. Но той не направи нищо неприлично.

Бе истински джентълмен. Не беше ли й предложил якето си, когато вечерта стана студена? Да, предложи й. Тогава бе усетила и топлия му дъх да гали врата й като с перце. Тогава едва не се изкуши да отпусне тялото си и да облегне главата си на рамото му. Но едва ли можеше да предприеме нещо толкова романтично, когато той се бе постарал да задържи отношенията им на платоническо ниво.

Бе поддържал това приятелско, кавалерско поведение през цялата вечер. Бе съчувствал на Меган и Мат, когато билетите им от лотарията загубиха. Бе им благодарил поне десет пъти за това, че го бяха поканили на есенния карнавал. Не ги бе зарязал още на завоя, а ги бе изпратил чак до входната им врата, за да се убеди, че са в безопасност. Усмивката му бе открита и приятелска, когато й пожела лека нощ и й благодари, че се е съгласила да ги придружи.

Беше идеалният придружител за това празненство.

Тогава защо, за бога, бе отчаяна и разочарована?

Отново вкъщи, сама в спалнята си на горния етаж с леко светеща лампа и затворени капаци, защо мечтаеше той да бе направил нещо повече?

Можеше да я докосне нежно с устни по врата по време на разходката на каруцата със сеното. Можеше да я докосне с пръст по гърдите, за да й покаже, че не изглеждат зле за майка с две деца, приближаваща тридесетте.

Когато й помагаше да слезе от каруцата, можеше да я задържи към себе си секунда или две повече. Когато й каза лека нощ, след като децата бяха вече изпратени да се подготвят за лягане, можеше да влезе за чаша кафе. Можеше да я целуне приятелски по бузата за лека нощ. Можеше да направи нещо не чак толкова възпитано и доста по-вълнуващо.

Не че тя искаше нещо много романтично да се разгори между тях. Не мечтаеше за нищо подобно. Вечерта бе много по-приятна, отколкото тя смееше да очаква. Той се бе оказал много по-привлекателен, отколкото първоначално мислеше. Бившите му връзки я заинтригуваха и бе любопитна да научи какъв точно тип жени го привличаха. Мъж като него не оставаше ерген дълго време. Беше джентълмен, но не безчувствен. Всеки път, когато каруцата минеше през някоя дупка из полето и тя пропадаше по-дълбоко в скута му… Не, не, той определено не беше безчувствен.

О, по дяволите! Тя направо бе смешна. Засрамена от собствената си глупост, загаси лампата и издърпа завивката до брадичката си. Беше му ядосана, че е толкова възпитан.