Дженифър Уайнър
Нищо общо (60)

59

Маги се облегна на лакътя на едната си ръка и се взря в сестра си. В познатото лице, в разпиляната позната коса. Този път в Роуз тя видя не заплаха, не човек, който ще й се скара, че отново не е направила нещата както трябва, а съюзник. Приятел.

За миг настана мълчание. Затаила дъх, Ела наостри уши в съседната стая.

— Ще успея — обади се Маги. — Ще разработя „Любимите неща“. Някой ден ще отворя и собствен магазин.

— Непременно ще дойда за официалното откриване — увери я Роуз.

— И искам да ти кажа.

— Че съжаляваш — довърши сестра й. — Че си се променила.

— Не! Всъщност, да, променила съм се.

— Знам, знам, че си се променила.

— Не това обаче исках да ти кажа. А да те помоля да не си купуваш рокля.

— Моля?

— Не си купувай булчинска рокля. Това ще бъде моят подарък за теб по случай сватбата ти.

— О, Маги… Не знам…

— Довери ми се.

— Искаш да се омъжа с рокля, която дори не съм виждала? — Роуз се засмя доста нервно, като си представи типа рокли, които Маги харесваше — силно изрязани, с дълбоки цепки, без ръкави, без гръб и с ресни.

— Повярвай ми. Знам какво харесваш. Ще ти покажа снимки. Ще можеш да я пробваш. Ще направим и проби.

— Ще видим — колебливо рече Роуз.

— Нали ще ми позволиш да се пробвам? — настояваше сестра й.

— Е, добре — въздъхна Роуз. — Опитай се. Счупи си главата.

Поредно мълчание.

— Обичам те — рече едно от момичетата.

Ела не можеше да определи кое точно. Роуз ли беше? Или може би Маги?

— Я стига! — обади се другата. — Да не вземеш да се разкиснеш.

Ела почака известно време в стаята си. Не смееше дори да диша. Чакаше. Нищо. Няколко часа по-късно тя стана и се запъти на пръсти към стаята на момичетата. Отвори внимателно вратата и влезе вътре. Двете спяха свити по един и същи начин, на една и съща страна, с ръка под бузата. Наведе се и предпазливо докосна с устни челото първо на едната, после на другата. Късмет, помисли си тя над едната. Любов — над другата. От цялото си сърце ти желая всичкото щастие на света. Остави колкото можеше по-тихо до главата на всяка по една чаша вода с кубче лед вътре. След това излезе от стаята на пръсти.