Владимир Набоков
Пнин (6)

3

Гостите си затръгваха. Пнин закрета нагоре с чиста чаша в ръка. Ентуисъл и домакинът излязоха на прага последни. Сред черната нощ плаваше мокър сняг.

— Колко жалко — каза професор Ентуисъл, — че не можем да ви съблазним завинаги да се преселите в Холдуин. При нас са Шварц и старият Крейте, и двамата ваши горещи поклонници. Ние имаме истинско езеро. Имаме всичко, каквото пожелаете. Дори имаме свой професор Пнин.

— Зная, зная — каза Клемънтс, — но тези предложения, които валят, идват твърде късно. Смятам скоро да се пенсионирам, а дотогава предпочитам да остана в плесенясалата си и затънтена, но привична дупка. Как ви хареса — той сниши глас — мосю Блоръндж?

— О, той прави впечатление на чудесен момък. Ала трябва да отбележа, че в някои неща ми напомня за онзи, вероятно митичен шеф на Френска филология, който смятал, че Шатобриан е прочут готвач.

— Внимавайте — каза Клемънтс. — За пръв път този виц е бил разказан за Блоръндж, при това е съвсем верен.