Владимир Набоков
Пнин (44)

13

Пнин отнесе в умивалника мръсните съдове и приборите от бюфета и от масата. Прибра цялото останало ядене в хладилника, осветен от ярко арктическо сияние. Шунката и езикът, както и малките кренвирши бяха ометени до шушка, но зеленчуковата салата не бе предизвикала интерес, а от хайвера и пирожките бе останало за закуска и за обед. „Бум-бум-бум“ — избоботи шкафът за съдове, когато мина покрай него. Огледа гостната и се захвана да я разтребва. В прекрасната купа блестеше капка от пнинския пунш. Джоана бе сплескала в чинийката си изцапана с червило угарка. Бети не бе оставила следи и бе отнесла чашите в кухнята. Г-жа Теър беше забравила на чинията до късчето нуга книжле с красиви разноцветни кибритени клечки. Г-нът по най-чудат начин бе сгънал половин дузина хартиени салфетки. Хаген бе угасил измокрената и раздърпана пура в недокосната чепка грозде.

В кухнята Пнин се приготви да измие съдовете. Свали коприненото си сако, вратовръзката и зъбите. За да не измокри ризата и смокинговия панталон, върза субретъчна престилка на точки. Изстърга от чиниите разните вкусни късчета в кафява хартиена кесия, та по-късно да ги даде на шугавото бяло кученце, което понякога го навестяваше вечер — човешкото нещастие изобщо не бива да отнема радостта на кучето.

Приготви сапунена вана в умивалника за съдовете, стъклариите и приборите, безкрайно предпазливо пусна аквамаринената купа сред пяната. Когато тя напълно потъна, звучният й английски кристал нададе мелодичен глас. Изплакна под крана кехлибарените бокали и приборите, удави ги в същата пяна. Сетне измъкна ножовете, вилиците и лъжиците, изплакна ги и захвана да бърше. Работеше съвсем бавно, някак отнесено, у по-малко методичен човек би изглеждало разсеяност, събра подсушените прибори в букет, пусна ги в каната, която изми, ала не избърса, а сетне захвана отново да ги вади една по една и да ги бърше. Порови из пяната, около бокалите под мелодичната купа — дали няма още прибори — и измъкна оттам орехотрошачката. Добросъвестният Пнин изми и нея и тъкмо почна да я бърше, когато този разкрачен предмет, кой знае как, се изплъзна изпод кърпата и рухна като човек от покрив. Почти я хвана в движение — дори я докосна с връхчетата на пръстите: но това само ускори падането в пазещата безценно съкровище пяна на мивката и отвътре веднага екна непоносим трясък.

Пнин захвърли кърпата в ъгъла и постоя към минута извърнат, вперил очи в чернотата през прага на разтворената врата. Безшумно и малко зелено насекомо с дантелени крилца се завъртя в ослепителната светлина на силната гола крушка над гланцовата плешива глава на Пнин. Той изглеждаше много стар с беззъбата си зяпнала уста и с пелената сълзи, замрежила празния му немигащ поглед. Сетне със стон на мъчително предчувствие се върна до умивалника и събрал смелост, дълбоко гмурна ръка в пяната. Предпазливо извади строшен бокал. Чудесната купа се оказа невредима. Взе чиста кърпа и отново се захвана за работа.

Когато всичко беше измито и избърсано, а купата се изправи равнодушна и невъзмутима на най-сигурния рафт в шкафа за съдове, малката ярко осветена къща беше здраво заключена в черната нощ и Пнин седна край кухненската маса. Извади от чекмеджето лист евтина жълта хартия, свали капачката на автоматичната писалка и започна да подготвя черновата на писмо:

„Скъпи Хаген — пишеше той с ясния си твърд почерк, — позволете ми да тегна (зачеркнато), да тегля чертата под нашия днешен разговор. Той, да си призная, малко ме порази. Ако съм имал честта да разбера правилно, вие казахте…“