Владимир Набоков
Пнин (39)

8

След малко гостите с пълни чинии отново се преместиха в гостната. Яви се пуншът.

— Божичко, Тимофей, но откъде сте се снабдили с тази направо божествена купа! — възкликна Джоана.

— Подари ми я Виктор.

— Но къде я е открил?

— В антикварния магазин в Крантън според мен.

— Но тя сигурно струва куп пари.

— Един долар? Десет долара? По-малко?

— Десет долара — ама че глупости! Две стотачки, бих казала. Погледнете я само! Погледнете този лъкатушен орнамент. Вижте какво, трябва да я покажете на Кокерълови. Те се ориентират в старинното стъкло. Имат дънморска кана, която изглежда бедна роднина на тази купа.

На свой ред Маргарита Теър се полюбува на съда й каза, че през детството й се струвало, че стъклените обувчици на Пепеляшка са тъкмо с такъв зеленикавосинкав оттенък, при което професор Пнин отбеляза, че, primo, би искал всеки да каже дали съдържанието е също толкова хубаво, колкото и съдът, и че, secundo, обувките на Сандрильона са били не от стъкло, а от кожата на руска белка — на френски vair. Това, каза той, е типичен пример за оцеляване на по-жизнеспособната дума, защото verre (стъкло) се запомня по-лесно от vair, според него произлизаща не от varius, разнообразен, а от веверица, славянска дума, означаваща красива, бледа на цвят кожа както при белката зиме със синкав или, по-точно казано сивкав, колумбинов оттенък — от латинското columba, гълъб, както някои тук чудесно знаят. Затова, ето виждате, госпожа Файър, общо взето, бяхте права.

— Съдържанието е чудесно — произнесе се Лорънс Клемънтс.

— Тази напитка е направо замайваща — каза Маргарита Теър.

(„Винаги съм смятал, че «колумбина» е някакво цвете“ — прошепна Томас на Бети и тя се съгласи, без да се замисли.)

Сетне бе прегледана възрастта на децата на някои от присъстващите. Виктор скоро ще навърши петнайсет. Ейлин, внучката на по-голямата сестра на госпожа Теър, ще стане на пет. Изабела бе на двайсет и три, ужасно й харесвала секретарската й работа в Ню Йорк. Дъщерята на д-р Хаген била на двайсет и четири, всеки момент щяла да се върне от Европа, където великолепно прекарала лятото, като обикаляла из Бавария и Швейцария с много мила стара дама, Дориана Карен, прочута филмова звезда от двайсетте.

Телефонът звънна. Някой искал да говори с г-жа Шепард. С напълно необичайна за него в такива случаи подробност Пнин не само издиктува новия адрес и телефонен номер, но дори добави сведения и за нейния по-голям син.