Владимир Набоков
Пнин (34)

3

Пнин току-що бе наел малка къщичка и покани Хагенови, Теърови, Клемънтсови и Бетси Блис да отпразнуват с него това събитие. Сутринта на същия ден добричкият д-р Хаген бе направил отчаян опит да посети Блоръндж в неговия кабинет, за да му разкрие, единствено нему, цялата ситуация. Когато сподели с Блоръндж, че Фалтернфелс е убеден антипнинист, Блоръндж сухо отбеляза, че споделя това негово убеждение и че нещо повече, след като понаблюдавал Пнин, така да се каже, в обществото, той „с положителност почувствувал“ (наистина, не е ли удивително, че тези хора са склонни повече да чувствуват, отколкото да мислят), че Пнин не бива да бъде допускан дори до оградата на Американския университет. Непреклонен, Хаген посочил, че в продължение на вече две години Пнин превъзходно се справя с Движението на романтизма и че навярно би могъл да обитава заедно с Шатобриан и Виктор Юго под егидата на Френската катедра.

— С тази пасмина се занимава д-р Славски — отсече Блоръндж. — Всъщност понякога ми се струва, че прекалено наблягаме на литературата. Отсъдете сам, тази седмица мис Мопсуестия подхваща Екзистенциалистите, оня ваш Бодо е взел Ромен Ролан, аз чета лекции за генерал Буланже и за Дьо Беранже. Не, смятам, че трябва да прекратим цялата тази музика.

Залагайки на последната си карта, Хаген вметна, че Пнин би могъл да преподава френски език: както толкова много руснаци и нашият приятел имал в детството си гувернантка французойка, а след революцията е живял над петнайсет години в Париж.

— Искате да кажете — строго попита Блоръндж, — че може да говори френски? — Хаген, който прекрасно знаеше специалните изисквания на Блоръндж, се поколеба.

— Кажете си направо, Хърман — да или не?

— Сигурен съм, че ще може да се приспособи.

— Е, какво — говори ли, или не говори?

— Ами говори.

— В такъв случай — каза Блоръндж — не можем да го използваме в началния курс по френски. Няма да е справедливо спрямо нашия Смит, който тази година води елементарния курс и от когото, естествено, се иска да бъде само на един урок от учебника пред курса. Вярно нашият Хашимото се нуждае от помощник за препълнената си преходна група. Дали пък вашият приятел не само говори, но и чете на френски?

— Повтарям, ще може да се приспособи — изклинчи Хаген.

— Знам аз какво значи да се приспособи — навъси се Блоръндж. — През 1950 година, когато нашият Хаш бе заминал, взех един швейцарски учител по ски, а той тихомълком домъкнал преснимана някаква стара френска антология. Наложи се сетне да изгубим почти цяла година, за да върнем курса на началното равнище. Накратко, ако този, как му беше името, не може да чете на френски…

— Опасявам се, че може — с въздишка призна Хаген.

— Тогава изобщо не е за нас. Както знаете, вярваме само в грамофонните плочи с разговори и в прочие механични пособия. Не се допускат никакви книги.

— Остава все пак курсът за усъвършенстване на езика — избъбри Хаген.

— Този курс водим двамата с Каролина Славска — отвърна Блоръндж.