Владимир Набоков
Пнин (20)

3

И Ерих, и Лиза Винд бяха болезнено угрижени заради проблема с наследствеността и вместо да се радват на художествената дарба на Виктор, мрачно издирваха нейните генетични корени. Изкуството и науките бяха представени доста ярко в родословието им. Дали пък увлечението на Виктор по боите не произтичаше от Ханс Андерсен (не беше роднина на датчанина, дето четяха за приспиване), майстор на витражи в Любек преди да превърти, когато си въобразил, че се е превърнал в катедрала наскоро след като любимата му дъщеря се омъжила за белокос хамбургски златар, автор на монография за сапфирите, дядо на Ерих по майчина линия? Да не би пък почти патологичната точност на молива и перото в ръцете на Виктор да бе косвена последица от научната дейност на Боголепови? Защото прадядото на майката на Виктор, седми син на селски поп, е бил тъкмо този Теофилакт Боголепов, своеобразен гений, с когото може да си съперничи само изключителният руски математик Николай Лобачевски. Върви го разбери!

Геният е оригиналност. На две години Виктор не драскаше спираловидни плетеници, за да изобрази копче или илюминатор подобно на милиони други деца, но защо не рисуваше така? Грижливо изобразяваше своите абсолютно правилни затворени окръжности. Ако накараме тригодишно дете да прерисува квадрат, то ще направи един свестен ъгъл, а останалите ще предаде с вълниста или заоблена линия; Виктор обаче на три не само изкопира с презрителна точност не дотам идеалния квадрат, предложен му от изследователя (д-р Лиза Винд), ами дори прибави от себе си един по-малък до него. Не премина през онзи начален стадий на графична дейност, когато децата чертаят „kopffüsslers“ (попови лъжички) или яйцевидни човечета с крачета като ръженчета и с ръце, завършващи със зъбци на гребло; изобщо не рисуваше човешки фигури и когато Татко (д-р Ерих Винд) го накара да нарисува Мама (д-р Лиза Винд), той изобрази нещо дивно вълнообразно, което според него било сянка върху нов хладилник. Преди четвъртата си година измисли нова система за туширане. На пет започна да изобразява предметите в перспектива — правилно скъсена странична стена на зданието; умалено от разстоянието дърво; един предмет, дополовина закрит от друг. На шест Виктор вече различаваше неща, които дори не всички възрастни са се научили да виждат — цвета на сянката, разликата в оттенъка между сянката от портокал и от слива или от круша — авокадо.

За Виндови Виктор беше трудно дете, тъй като отказваше да бъде такова. От тяхна гледна точка всяко дете от мъжки пол е завладяно от страстното желание да скопи баща си и от носталгичен стремеж да се върне в утробата на майка си. Виктор обаче не проявяваше никакви дефекти в своето поведение, не си бъркаше в носа, не си смучеше палеца и дори не си гризеше ноктите. Д-р Винд в своя стремеж да избегне това, което като радиофил наричаше „статични шумове в личните отношения“, помоли двойка външни хора, младия д-р Стърн и усмихнатата му съпруга („Аз се казвам Луис, а тя е Христина“), да психометрират недостъпното им дете в института. Но резултатите бяха или чудовищни, или просто никакви: седемгодишният пациент издържа тъй нареченото изпитание на Годунов „Да нарисуваме животно“ с поразителна интелектуална оценка, достойна за седемнайсетгодишни, но когато му предложиха теста на Фервю за възрастни, веднага се смъкна до умственото равнище на двегодишните. Колко труд, умение и находчивост бяха вложени в изобретяването на тези възхитителни методи! Колко жалко, че някои пациенти не желаят да съдействуват! Ето например изследването за „Абсолютно свободна асоциация“ (Кент — Розанофф), когато предлагат на малките Джо или Джейн да отговорят на някаква Насочваща дума от рода на: маса, патица, музика, болен, голям, нисък, дълбок, дълъг, щастие, плод, майка, гъба. Или пък чаровната игра „Любознателност и Отношение“ (Биевр) — разтуха през дъждовните вечери — предлагат на малките Сам или Руби да отбележат думите, от които се страхуват, като например смърт, падане, сън, циклони, погребение, баща, нощ, операция, спалня, тоалетна, конвергирам и тъй нататък; съществува абстрактният текст на Августа Ангст, където малкото (das Kleine) трябва да изобрази редица понятия (стон, удоволствие, тъмнина), без да вдига молива. Е, разбира се, и „Играта с кукли“: на Патрик или Патриция се връчват две еднакви гумени кукли и симпатично късче глина, което той (тя) трябва да залепи за една от тях, преди да започне играта, колко е дивна тази куклена къщичка, колко стаи има, колко интересни миниатюрни нещица, включително нощно гърненце с големината на желъдово калпаче, аптечно шкафче, ръженче, двойно креватче и дори чифт гумени ръкавички в кухнята; можеш да бъдеш лош и да правиш каквото си искаш с куклата Татко, ако ти се стори, че бие куклата Мама, когато загасват лампата в спалнята. Но лошото момче Виктор не желаеше да играе с Лу и Тина, игнорираше куклите, задраскваше всички думи до една (което бе нарушение на правилата) и правеше рисунки, напълно лишени от всякакъв нечовешки смисъл.

Не можеха да принудят Виктор да види поне нещичко що-годе интересно за лекарите в много, много красивите мастилени петна на Роршах, в които децата намират, или трябва да намират, какво ли не: бягство, морско крайбрежие, червеите на идиотизма, невротични стволове, еротични галоши, чадъри и гири за гимнастика… От друга страна, никоя от небрежните скици на Виктор не представляваше тъй наречената „мандала“ — термин, който по предположение би следвало да означава (на санскрит) вълшебен пръстен и бе употребяван от д-р Юнг и от други за обозначаване на всякакви драскулки с повече или по-малко четиристенна структура, като срязано на две манго или кръст, като колело, върху което всяко его се разчупва като Морфо, или по-точно като молекулата на въглерода с четворната й валентност — основния химически компонент на мозъка, — механично увеличена и нанесена върху хартия.

В отчета си семейство Стърн написа, че „за съжаление психическата ценност на Менталните Образи и Словесните Асоциации на Виктор са напълно затъмнени от художествените склонности на момчето“. Оттогава на малкия пациент на Виндови, заспиващ трудно и лишен от апетит, бе разрешено да чете в леглото след полунощ и да отказва сутрешната овесена каша.