Владимир Набоков
Пнин (48)

4

Когато отново посетих Париж шест години по-късно, узнах, че Тимофей Пнин се оженил за Лиза Боголепова наскоро след моето заминаване. Тя ми изпрати отпечатан сборник със свои стихотворения „Сухи устни“, надписан с тъмночервено мастило: „На непознатия от непознатата“. Срещнах я с Пнин на вечерен чай в жилището на известен емигрант есер, на едно от онези домашни сборища, на които старомодни терористи, героични калугерки, надарени хедонисти, либерали, дерзаещи млади поети, възрастни писатели и художници, издатели и журналисти, свободомислещи философи и учени представляват своеобразен рицарски орден, дейно и влиятелно ядро в обществото на изгнаниците, през трийсетте години свое съществуване останало неизвестно за американската интелигенция, научена от хитрата комунистическа пропаганда да съзира в руската емиграция мътна и съвсем фиктивна тълпа от тъй наречени троцкисти (какво значи тази дума — никой не знае), разорили се реакционери, отметнали се или преоблечени чекисти, титулувани дами, професионални свещеници, собственици на ресторанти, белогвардейски съюзи, които нямат никакво културно значение.

Като се възползва от момента, в който Пнин на другия край на масата бе погълнат от политически спор с Керенски, Лиза ми съобщи — с присъщата й примитивна прямота, — че „всичко казах на Тимофей“, че той е „светец“ и че ми бил „простил“. За мой късмет сетне рядко го придружаваше на другите сборища, където имах удоволствието да седя до него или срещу му в компанията на близки приятели в нашата малка самотна планета над черния град, блеснал в елмази, под лампата, обливаща в електрическа светлина нечий сократовски череп, докато резенчето лимон се въртеше в чашата разбъркван чай. Една вечер, когато д-р Баракан, Пнин и аз седяхме у Болотови, заговорих с невропатолога за братовчедка му Людмила, сега лейди Д., познавах я от Ялта, от Атина и от Лондон, тогава Пнин внезапно се провикна през масата на д-р Баракан: „Не му вярвайте нито дума, Георгий Аврамович. Само си измисля. Веднъж измисли, че уж в Русия сме учили в едно училище и сме преписвали един от друг по време на изпитите. Ужасен фантазьор е.“ Двамата с Баракан толкова се слисахме от този му номер, че само се спогледахме безмълвно.