Владимир Набоков
Пнин (33)

2

Леонард Блоръндж, шеф на Катедрата по френска литература и език, имаше две интересни особености: не обичаше литературата и не знаеше френски. Това не му пречеше да преодолява огромни разстояния, за да присъствува на конгресите по съвременно езикознание, на които се перчеше с невежеството си, сякаш това бе някаква царствена прищявка, и парираше всеки опит да го въвлекат в мрежите на „парле ву“ с мощни атаки на здравеняшки масонски хумор. Високо почитан ловец на пари, той наскоро бе придумал един престарял богаташ, когото безуспешно бяха наобикаляли три престижни университета, да вложи фантастична сума за цяла оргия от изследвания, извършвани от аспирантите под ръководството на канадеца д-р Славски за създаването върху хълм в околностите на Уейндъл на „френско село“ от две улици и площад — точно копие на дребното градче Вандел в Дордона. Въпреки постоянното наличие на грандиозна основа в административните озарения на Блоръндж той самият бе човек с аскетични вкусове. Случайно се бе оказал съученик на Сам Пур, президента на Уейндълския университет, и дълги години, дори след като президентът бе изгубил зрението си, двамата редовно ходеха за риба на унилото, разчорлено от вятъра езеро в края на нешосирания път, обраснал от двете страни с върбовка, на седемдесет мили северно от Уейндъл, в някаква тягостна местност с дъбове джуджета и разсадници за бор, които в света на природата отговарят на градските бордеи. Съпругата му, мила простовата жена, зад гърба му го наричаше в своя клуб „професор Блоръндж“. Водеше курс под названието „Великите французи“, който беше дал на секретарката си да препише от комплекта „Хастингско историческо и философско списание“, от 1882–1894 година, намерен от него на тавана и липсващ в Университетската библиотека.