Владимир Набоков
Пнин (23)

6

Преди деня, в който щеше да пристигне Виктор, Пнин се отби в спортния магазин на Главната улица в Уейндъл и поиска футболна топка. Макар че това негово желание не отговаряше на сезона, подадоха му една.

— Не-не — каза Пнин. — Не ми трябва нито яйце, нито торпедо. Искам обикновена футболна топка. Кръгла!

С китки и длани изобрази портативна топка. Беше същият жест, който използваше пред курса, когато говореше за „хармоничната цялостност“ на Пушкин.

Продавачът вдигна показалец и безмълвно извади европейска футболна топка.

— Да, такава ще купя — каза Пнин с удовлетворение, преливащо в достойнство.

Отби се в книжарницата заедно с увитата си в кафява хартия и залепена с тиксо покупка и поиска „Мартин Идън“.

— Идън, Идън, Идън — забъбри високата тъмнокоса жена зад тезгяха, като си търкаше челото. — Чакайте, имате предвид книгата за английския министър, нали?

— Имам предвид — каза Пнин — прочутото произведение на прочутия американски писател Джек Лондон.

— Лондон, Лондон, Лондон — каза тя, като си притисна слепоочията си.

На помощ се притече мъжът й с лула в ръката, някой си г-н Туид, който пишеше злободневни стихотворения. Като порови, измъкна от прашните дълбини на не особено процъфтяващата си книжарница старо издание на „Синът на вълка“.

— Боя се — каза той, — че имаме само това от този автор.

— Странно! — каза Пнин. — Превратности на славата! Както си спомням, в Русия всички — малките деца, големите, докторите, адвокатите — всички го четяха и препрочитаха. Тази не е най-хубавата му книга, но — окей, окей — ще я взема.

Щом се върна вкъщи, в онази къща, където бе на квартира през същата година, професор Пнин остави топката и книгата върху писалището в гостната на горния етаж. Леко извил глава встрани, огледа подаръците си. Топката изглеждаше жалка в безформената си обвивка: разгърна я. Сега красивата й кожа излезе наяве. Стаята бе чиста и уютна. Момчето сигурно ще хареса картината (професорски цилиндър, съборен от снежна топка). Приходящата чистачка току-що бе застлала леглото; старият Бил Шепард, собственикът на къщата, се качи от долния етаж и важно завинти нова крушка в настолната лампа. Топъл влажен вятър нахлуваше през отворения прозорец, отдолу достигаше шумът на разлудял се поток. Канеше се да вали; Пнин затвори прозореца.

В стаята си на същия етаж намери бележка. Бяха предали по телефона кратката телеграма на Виктор: в нея се съобщаваше, че ще закъснее точно двайсет и четири часа.