Владимир Набоков
Пнин (21)

4

Когато градеше планове за образованието на своя син, Лиза се разкъсваше между две либида: да му осигури всички най-нови предимства на съвременната детска психотерапия и същевременно да подири вътре в американската религиозна структура най-близко подобие до мелодичните и благотворни хубости на Православната църква, тази благостна община, изискваща толкова малко от съвестта в сравнение с утехите, които обещава.

Отначало малкият Виктор посещаваше прогресивен киндергартен^[1] в Ню Джързи, а сетне, по съвета на руски познати, бе пратен в тамошното училище. Това училище се ръководеше от англикански свещеник, оказал се умен и талантлив педагог, снизходителен към надарените деца въпреки чудатостите или лудориите им. Безспорно Виктор беше не съвсем посредствено момче, но същевременно и много спокойно. На дванайсет години постъпи в училището „Св. Вартоломей“ или „Сейнт Барт“.

Външно „Сейнт Барт“ представляваше масив от червени, фалшиво импозантни тухли, въздигнат през 1869 година в предградие на Крантън, Масачузетс. Основното здание образуваше трите страни на голям правоъгълник, четвърта страна бе остъклената галерия. Привратната къщурка с двускатен покрив откъм едната стена бе увита с гланцов американски бръшлян и малко недодялано бе увенчана с каменен келтски кръст. При вятър по бръшляна преминаваха вълни като по кожата на кон. Обичат да приписват на тухлата способността след време да придобива благороден оттенък: сейнтбартските обаче бяха станали просто мръсни. Под кръста и непосредствено над екливата, в действителност неотзивчива входна арка, бе издълбано нещо като кинжал с намерението да бъде изобразен месарски нож, хванат толкова укорно (във Виенския требник) от св. Вартоломей, един от апостолите — а именно този, комуто жив одрали кожата, а сетне го оставили да го изядат мухите през лятото на 65-а година май след Р. Хр. в Албанопол (сега Дербент, Югоизточна Русия). Ковчегът му, хвърлен от ядосания цар в Каспийско море, благополучно доплавал до остров Липари, край бреговете на Сицилия — явно приказка, тъй като Каспий още от плеистоцена винаги е бил вътрешно море. Под това хералдично оръжие — малко приличащо на морков с края нагоре — с полиран църковен шрифт бе изписано: Sursum^[2]. Две английски овчарки с кротък нрав, много привързани една към друга и принадлежащи на един от преподавателите, дремеха обикновено пред портата в собствената си Аркадия.

При първото си посещение в училището Лиза изпадна във възторг от всичко: като се почне от площадките за игра на fives^[3] и от параклиса и се свърши с гипсовите украшения в коридорите и със снимките на катедрали в класните стаи. За трите начални класа бяха определени спални с прозорец във всяка ниша; в дъното бе стаята на възпитателя. Посетителите не можеха да се нарадват на прекрасната гимнастическа зала. Силно впечатление правеха също тежките дъбови пейки и подпокривната греда в параклиса — постройка романски стил, подарена преди половин век от Юлиус Шонберг, фабрикант на текстил, брат на прочутия египтолог Самуел Шонберг, загинал при земетресението в Месина. Имаше двайсет и петима преподаватели и един директор, преподобният Арчибалд Хопър, който в топло време носеше елегантни сиви одежди и изпълняваше задълженията си в блажено незнание за интригата, която всеки момент щеше да го свали.