Стен Никълс
Пазителят на светкавицата (5)

5.

Страк не дочака да ги нападнат. Смуши коня си и препусна срещу най-предния ездач, но в последния момент дръпна юздите наляво, за да се размине с него. Конят му се изправи на задните си крака. Страк съумя да го овладее, усукал поводите около лявата си ръка. С дясната вдигна меча и замахна.

Изненадан от неочаквания му ход, ездачът се опита да избегне удара. Но беше късно.

Острието на Страк разцепи въздуха. Главата на коболда отхвърча от раменете му и се изтърколи на пътя. Тялото остана да седи с изпънат гръб, от прерязаната шия бликна кървав фонтан. Киргизилът продължи да препуска към мелето зад Страк.

А той си избра нов противник.

Койла прониза с метателен нож един от ездачите. Ножът се заби право в шията на коболда. Съществото нададе ужасени писъци и се преметна назад.

Тя се прицели в друга жертва и хвърли още един нож. Целта й инстинктивно дръпна юздите и подложи на удара главата на киргизила. Острието попадна право в окото му. Животното изрева от болка, хвърли ездача си и започна да го тъпче. И двамата се гърчеха в страшна агония.

Койла овладя коня си и посегна към следващия нож.

Скочил от седлото, Джъп размахваше двуостра секира. Насреща му се изправи коболд, повален от сблъсъка с някой от Върколаците. Джъп му разцепи черепа, но в този миг към него препусна вражески ездач. Той се извъртя рязко, заби острието в тъничкото му краче и го преряза.

Почти всички орки вече бяха въвлечени в битката. Около една трета от тях бяха слезли от конете. Стрелците бяха извадили лъковете и пускаха стрели по всяка неприкрита цел. Но сражението вече бе твърде ожесточено и рядко им се удаваше подобна възможност.

Хаскеер беше заобиколен от двама противници. Единият го нападна отзад, другият размахваше алебардата си пред лицето му, за да отвлече вниманието му. Изплашен от гущерите, конят на Хаскеер се дръпна рязко — първо надясно, после наляво.

В този миг единият от противниците бе уцелен от стрела в гърдите. Хаскеер насочи вниманието си към другия. Мечовете им се сблъскаха, отскочиха назад и пак се срещнаха.

Върхът на противниковото острие облиза Хаскеер по бузата. Раната не беше сериозна, но ударът го завари неподготвен и той се изхлузи от седлото. Докато се търкаляше между бясно тъпчещите копита, до него се забоде острието на едно копие. Хаскеер се изправи и го измъкна.

Коболдът, който го бе свалил, вече се приближаваше за съкрушителен удар. Хаскеер нямаше време да замахва с копието. Вдигна го инстинктивно и дръжката му попадна под удара на меча. Дървото се разцепи на две. Хаскеер захвърли по-късата част, а дългата завъртя като сопа и я стовари върху лицето на коболда, който се стовари на земята.

Хаскеер изтича до него и започна да тъпче лицето му с тежките си подковани ботуши. След това, завладян от гняв, започна да скача по гърдите чу, да го рита и да го блъска с юмруци. Гръдният кош на коболда се пропука и хлътна. От устата и носа му рукна кръв.

Алфрей се сражаваше да опази знамето на Върколаците. Един висок коболд, изправен върху стремената, бе успял да се улови за горната част на дръжката. Алфрей стискаше долната. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели от усилие. За такова крехко на вид същество, коболдът притежаваше удивителна сила. Присвил очи, стиснал устни в злобна цепка, той съскаше заплашително. Още малко и щеше да се сдобие с мечтаната награда, когато Алфрей го надари с една оркска целувка.

Той се изпъна напред и заби зъби в костеливото чело на коболда. Съществото се дръпна назад и пусна дръжката, като че тя беше нагорещено желязо. Алфрей я завъртя и халоса с нея коболда. Сетне се извърна, очаквайки някой друг да се нахвърли срещу него. Вместо това видя един оръженосец, който се дуелираше с яхнал киргизил коболд и очевидно губеше двубоя. Тъкмо в този момент, забелязал незащитено място в гарда му, коболдът се втурна напред и изрисува с ятагана си едно X върху гърдите му. Нещастният войник се строполи.

Алфрей пришпори коня си и се нахвърли върху коболда, насочил знамето като копие. Острието му прониза гърдите на съществото и се показа от гърба му.

Страк продължаваше да си пробива път нагоре по пътеката, оставил зад себе си неколцина сразени противници. Не беше сигурен за бройката им, но и нямаше навика да обръща внимание на това. Преди два или три сблъсъка бе пуснал юздите и бе оставил коня да се управлява сам. Трябваха му и двете ръце. Само от време на време насочваше коня с леко притискане на бедрата. Стар трик, който всички орки владееха.

Коболдът, който се изпречи насреща му, държеше голям изрисуван щит. Тъй като другите противници не бяха въоръжени с щитове, Страк реши, че този трябва да е военачалник. Щитът обаче го принуждаваше да предприеме друга стратегия.

Миг преди да се изравни с изправилия се на задните си крака гущер, той сграбчи гривата на коня си и я дръпна, като го накара да спре рязко. След това се пресегна светкавично и усука поводите около муцуната на киргизила, като внимаваше да избягва стрелкащия се език. Когато приключи, дръпна с всичка сила юздите нагоре. Полузадушен киргизилът замята глава и започна да сумти оглушително.

Страк заби пети в хълбоците на коня си и го пришпори. Животното напъна мишци, но го задържаше усуканата около муцуната на киргизила юзда. Неспособен да овладее животното, коболдът се наведе на седлото и замахна с меча си към Страк, но не можа да го достигне.

С извит под почти неестествен ъгъл врат, киргизилът най-сетне се поддаде на напъна. Завъртя се на място, а ездачът му кресна изплашено и се свлече от гърба му, изпускайки щита. Страк пусна юздите и насочи коня към сваления си противник. Коболдът още се мъчеше да се изправи, когато едно от предните копита на коня се стовари върху голия му череп.

Страк погледна през рамо. Успя да разпознае Койла, която бе изгубила коня си и се сражаваше в страховито меле. Към нея се приближаваха едновременно неколцина противници.

От подобна къса дистанция не можеше да ги задържи с метателни ножове. Използвайки ножовете си като кинжали, тя отбиваше ударите им и нападаше, като се въртеше бясно, за да избегне дългите им копия.

Един по-невнимателен коболд получи косящ удар с кинжала през шията и тупна възнак. Но веднага мястото му бе заето от друг. Докато вдигаше меча си, Койла се шмугна отдолу и му нанесе два къси, отривисти удара в гърдите. Трети ездач изникна пред нея, замахнал с копие. Беше твърде далеч, за да го нападне с кинжал, но прекалено близо, за да мята по него. Тя заотстъпва, втренчила се като хипнотизирана в назъбеното острие.

Зад гърба на коболда блесна секира и главата му отлетя настрани. Тялото остана изправено още няколко секунди, сетне рухна в кървавия прахоляк. Мястото му зае ухилената физиономия на Джъп.

— Май няма да издържим още дълго — викна й той.

— Продължавай да сечеш! — бе късият отговор.

Двамата опряха гърбове и размахаха оръжия.

Алфрей подкоси с ритник един коболд, докато отбиваше с меча ударите на друг, яхнал киргизил. Гущерът стрелкаше с език коня на знаменосеца и той едва успяваше да го удържи. Наблизо двама оръженосци сечаха повален коболд.

Хаскеер успя да вдигне от земята меча, който бе изпуснал, но почти веднага бе блъснат от коболдски ездач и отново го изпусна. Друг ездач се извиси над него, примамен от лесната плячка на невъоръжения орк. Ятаганът му просветна. Хаскеер се наведе. Острието изсвистя на косъм над главата му. Хаскеер скочи и стовари тежкия си юмрук в лицето на противника си. С другата си ръка го сграбчи за китката и я извъртя толкова рязко, че костите му изпукаха. Коболдът изпищя. Хаскеер продължи да го удря в лицето, докато онзи изпусна оръжието си. После го повали и го прониза със собственото му острие.

Завладян от желание да убива, Хаскеер се извърна към следващия противник. Коболдът бе с гръб към него и се биеше с друг орк. Хаскеер го изтръгна от седлото и го удари в земята. След това започна да го налага. Тъничките крайници на коболда подскачаха при всеки удар.

Наблизо прелетя оръженосец, ударен от опашка на киргизил, и се стовари в групичка от неколцина противници. Орки и коболди се затъркаляха по земята, вплетени на кълбо.

Последният коболд, който препречваше пътя на Страк, се оказа колкото опитен в ръкопашния бой, толкова и упорит. Вместо да сече и да мушка, Страк се оказа въвлечен в истински дуел. Киргизилът на коболда бе по-нисък от коня на Страк и командирът на Върколаците трябваше да се навежда, за да може да достига врага си. Това неудобство, комбинирано с уменията на противника му, значително го затрудняваше в опитите да пробие защитата му. Всеки удар беше париран, на всяко мушване се отвръщаше със същото.

След около една минута бой, през която никой от двамата не можеше да се похвали с надмощие, оръжието на коболда попадна в целта. Острието му се плъзна по рамото на Страк и от раната шурна кръв.

Разгневен, Страк удвои усилията си, засипвайки по-ниския ездач с дъжд от смазващи удари, твърдо решен да надмогне уменията му с груба сила. Въпреки че несекващото млатене бе лишено от какъвто и да било финес, то скоро донесе първите си резултати. Прегърбен под този истински стоманен щорм, коболдът започна да се огъва и реакциите му се забавиха.

Мечът на Страк покоси щръкналите му уши и коболдът изпищя. Следващият удар го посече през рамото, оставяйки след себе си широка, зейнала рана. Този път противникът нададе продължителен болезнен вой. Тогава Страк нанесе яростен удар по главата му и го повали.

Задъхан, с пламнали от изтощение мускули, Страк се отпусна на седлото. На пътеката пред него нямаше повече коболди.

Нещо се удари отзад в коня му. Животното подскочи. Преди Страк да успее да се обърне, някой го блъсна в гърба. Една сгърчена ръка се плъзна покрай тялото му и се впи болезнено в гърдите му. Нечий горещ дъх накара козината на врата му да настръхне. Появи се и другата ръка и опря кинжал в гърлото му. Той я сграбчи за китката и я изви.

Освободен от юздите, конят препусна в галоп. С крайчеца на окото си Страк зърна лишен от ездач киргизил да се носи зад тях — сигурно принадлежеше на коболда на седлото зад него.

Страк продължаваше да извива китката, твърдо решен да я строши. Същевременно нанесе няколко удара с лакът в гърдите на своя противник. Другият изсумтя от болка в ухото му. Кинжалът се изтърколи от сгърчените му пръсти и падна на земята.

Още един коболд ги застигна с животното си, размахвайки ятаган.

Страк го изрита в рамото. От това обаче изгуби равновесие и изпусна китката на противника зад него. Коболдът дръпна ръцете си, а Страк отново го блъсна с лакът. Този път не уцели.

Конят му продължаваше да галопира. Коболдът върху гущера препускаше редом с тях и дори ги бе изпреварил с половин дължина.

Страк отново усети ръцете да се плъзгат по тялото му, но този път се спуснаха към пояса. Той се извърна и удари с юмрук коболда в лицето, но нямаше достатъчно замах.

Пръстите на злостното създание продължаваха да ровичкат в пояса му. И тогава Страк изведнъж осъзна какво търси коболдът.

Цилиндърът.

В мига, когато тази мисъл блесна в съзнанието му, коболдът намери това, което търсеше, изсъска триумфално, дръпна металната кутия и я измъкна от пояса му.

Страк имаше чувството, че времето забавя своя ход и се разтяга, превръщайки във вечност всяка секунда.

Докато се озърташе замаяно, сякаш виждаше всичко това насън, едновременно се случиха няколко неща.

Ръката му улови увисналите юзди на коня и ги дръпна рязко. Конят изопна шия и тялото му се разтърси.

Коболдът се изправи на седлото зад него и замахна.

Сребрист метален предмет профуча покрай лицето на Страк.

Времето най-сетне възвърна нормалния си ход.

Ездачът улови цилиндъра във въздуха.

Конят на Страк се спъна. Той се преметна през шията му и се удари в земята. Коболдът, който стоеше зад него, бе паднал наблизо. Все още със замъглен поглед, Страк наблюдаваше безпомощно как конят му се изправя и се отдалечава напред. Носеше се към далечния край на клисурата, следвайки ездача, който бе отмъкнал цилиндъра.

Коболдът изстена. Обхванат от безумна ярост, Страк се нахвърли върху поваления противник и изля гнева си върху него. Притисна с коляно гърдите му и със систематични удари превърна лицето му в кървава пихтия.

Въздухът бе разцепен от пронизителен звук. Страк вдигна глава. Отдалечил се на безопасно разстояние, ездачът на киргизила бе опрял в устните си медна тръба.

Щом призивът на тръбата достигна останалите коболди, те наскачаха върху животните си и препуснаха след него.

— Ей, к’во става тук? — извика учудено Джъп, след като секирата му разсече само въздуха там, където доскоро бе бил поредният му противник.

Всички коболди се изтегляха. Някои бяха спешени, други пришпорваха гущерите си. Тичаха или препускаха към изхода на клисурата, откъдето ги зовеше коболдът с тръбата, или се катереха трескаво по стръмните склонове. Неколцина орки се втурнаха да ги преследват, но повечето останаха да ближат раните си.

Койла видя, че Страк куцука към нея.

— Насам! — викна тя.

Останалите се втурнаха да го посрещнат.

— Цилиндърът! — изрева той като обезумял.

Не бяха необходими повече обяснения. Беше ясно какво се е случило.

Джъп се затича по пътеката, засенчил очите си с ръка. Успя да различи коболда с тръбата, който вече се катереше по стръмнината. Малко след това силуетът му стигна върха. За миг се очерта там, сетне изчезна напълно.

Джъп изтича обратно при Страк и Койла.

— Избяга — докладва той с помръкнало лице.

Страк не отговори. Извърна се и закрачи прегърбен към останалите. Койла и Джъп размениха обезпокоени погледи.

На местата на най-свирепите стълкновения пътеката бе покрита с кръв и смазани трупове. Поне половината от орките имаха различни по тежест наранявания, но въпреки това се държаха на крака. Само един лежеше на една страна и неколцина негови другари се бяха надвесили над него.

Зърнали своя вожд, Върколаците го наобиколиха.

Страк намери в тълпата Алфрей и излая:

— Загуби?

— Още проверявам.

— Поне приблизително — тонът му бе заплашителен.

Алфрей изсумтя недоволно.

— Изглежда нямаме убити. Макар че младият Меклун е пострадал сериозно. — Той кимна към поваления оръженосец. — Останалите имат различни наранявания, но ще живеят.

Хаскеер избърса кръвта от брадичката си и рече:

— Извадихме късмет.

— Късмет ли? — озъби се Страк. — Негодниците ми взеха цилиндъра!

Тези думи стреснаха всички.

— Крадливи малки копелдаци! — изруга Хаскеер. — Да ги последваме!

Върколаците нададоха одобрителни възгласи.

— Мисли! — тросна се Страк. — Докато съберем конете, докато се погрижим за ранените…

— Защо да не пратим един малък отряд да ги последва? — предложи Койла.

— Онези са повече и ще им видят сметката. Пък и следата им вече е изстинала.

— Е, това все пак ще е по-добре, отколкото да се мотаем тук — подметна Алфрей.

— Няма да се мотаем — изръмжа свъсено Хаскеер. — Тук има и техни ранени. Ще ги накарам да проговорят. — Той извади нож и опря острието му в палеца си.

— Че можеш ли да говориш техния език? — сряза го Страк. — Някой въобще знае ли го? — Той огледа останалите. Всички поклатиха глави. — Така и предполагах. Каква полза тогава да ги изтезаваме?

— Въобще не биваше да навлизаме в клисурата, без да сме пратили съгледвачи — отбеляза ядосано Хаскеер.

— Не съм в настроение за подмятанията ти — изгледа го Страк. — Но все пак, ако имаш някакви възражения относно моето командване, сега е моментът да ги споделиш.

Хаскеер вдигна ръка и каза:

— Чакай, командире. — На лицето му грейна измъчена усмивка. — Само… мислех на глас.

— Мисленето не е силната ти страна, стотник. Остави го на мен. Това се отнася за всички ви!

Настъпи напрегната тишина. Алфрей я наруши:

— Какво искаш от нас, капитане?

— Първо: съберете колкото успеете от конете. Ако Меклун не може да язди, направете носилка. — Той кимна към бойното поле. — Избийте всички ранени коболди. Прережете им гърлата. Захващайте се!

Върколаците се разпръснаха. Само Койла остана до него.

— Не ми го казвай — рече й той. — Зная. Ако не занесем проклетото нещо на Дженеста, песента ни е изпята.