Стен Никълс
Пазителят на светкавицата (12)

12.

Оставиха конете и продължиха пеша към следващия наблюдателен пост.

Бяха почернили остриетата на оръжията си с въглен, за да не отразяват лунните лъчи. С напрегнати докрай сетива, Върколаците се придвижваха крадешком.

Почвата под тях беше мека и податлива. Сякаш равнината отстъпваше място на мочурища.

Когато наближиха, вече се зазоряваше. Кървавочервеният диск на слънцето бавно изплува над хоризонта, но скоро се скри зад облаци. Още един дъждовен ден.

Мълчаливата среща със съгледвачите протече на едно невисоко възвишение, обрасло с ниска горичка. Малко по-късно слънцето се издигна достатъчно, за да разкъса мъглата над Черна скала.

Ниски, едноетажни дървени къщурки и грубо сковани колиби с различни размери и форми се простираха докъдето им стигаше погледът. Съгледвачите посочиха две близки къщи — една по-голяма и една по-малка, разположени встрани от селището. На размер бяха като оркските хижи, но нямаха тяхната украса. Зад тях се виждаше обор, в който спяха гущерите. Животните бяха абсолютно неподвижни, вероятно изпаднали в летаргия от резкия спад на температурата през нощта. Страк се зачуди докога ли коболдите щяха да продължават да ги използват.

Той се наведе към един от съгледвачите.

— Какво става, Орбон?

— Допреди час се мяркаха тъдява. Повечето се прибраха в голямата къща. Един влезе в по-малката. Оттогава никакво движение.

Страк повика Койла и Хаскеер.

— Вземете четирима оръженосци и слезте долу. Орбон, и ти иди с тях. Искам да разучите терена и разположението на коболдите. Ако има часовои, премахнете ги.

— Ами ако ни забележат? — попита Койла.

— Постарайте се да не ви забележат! В противен случай всеки ще се оправя поединично.

Тя кимна и се зае да пренарежда метателните ножове в калъфите.

— А ти внимавай какво правиш! — озъби се Страк на Хаскеер.

Лицето на стотника бе картина на наскърбена невинност.

Койла подбра орките, които възнамеряваше да вземе със себе си, и малката група започна да се спуска безшумно по отсрещния склон.

В началото притичваха от едно дръвче до друго. Когато дръвчетата свършиха, започнаха да пълзят между шубраците — последното им прикритие преди открития участък. Приведени ниско, те оглеждаха всеки сантиметър от местността пред тях.

Вече се различаваха ясно коболдските постове. Часовоите бяха загърнати в кожи, за да се предпазят от нощния студ. Имаше по двама пред всяка къща. Никой от тях не помръдваше.

Вече решила как ще е най-добре да действат, Койла предаде плана си на останалите на езика на знаците. Тя и двама от оръженосците щяха да минат отдясно, където беше по-малката къща, Хаскеер и другите трябваше да се приближат към голямата. Обясненията й завършиха с красноречив жест — прокара пръст през гърлото си.

Изчакаха още известно време, за да са сигурни, че обстановката няма да се промени. Осъзнаваха ясно рисковете от прекосяването на откритата местност. Изминаха няколко минути. И тогава, сякаш по благоволение на боговете, часовоите от едната двойка им обърнаха гръб и започнаха тихо да си шушукат. Събратята им от втория пост също бяха полуизвърнати към орките.

Хаскеер и Койла първи напуснаха укритието и се затичаха. Оръженосците се разгърнаха зад тях.

Пъхнала нож между зъбите си и с още един в дясната си ръка, Койла се носеше безшумно по тревата. Беше на половината път до къщата, когато часовоите прекъснаха разговора си и се разделиха.

Койла замръзна неподвижно и даде знак на останалите да последват примера й.

Без да поглежда към тях, първият часовой стигна ъгъла на къщата и се скри зад него. Вторият все още бе с гръб към Койла и ровичкаше с крак в тревата.

Тя погледна към голямата къща. Пазачите там все още не ги бяха забелязали. Групата на Хаскеер бе някъде назад и встрани, защото от мястото си Койла не можеше да ги види.

Изминаха няколко секунди. От поста я деляха около трийсетина крачки. Вдигна ръка и хвърли ножа с всичка сила. От инерцията на замаха се приведе напред и издиша рязко.

Беше се премерила точно, защото ножът попадна точно между лопатките на коболда. Чу се приглушено „фуп“. Пазачът падна, без да издаде звук.

Койла хукна напред и оръженосците я последваха. Пристигнаха на място тъкмо когато вторият коболд се задаваше иззад ъгъла. Оръженосците се нахвърлиха върху изненадания коболд и го посякоха, преди да успее да си извади оръжието. Краят му бе безмилостен и брутален.

Двете тела бяха извлечени встрани. Койла и останалите се притаиха и се втренчиха в голямата къща. Групата на Хаскеер се прокрадваше към своята цел.

Почвата около голямата къща бе изпотъпкана от киргизилите и придвижването в калта бе значително по-трудно. Хаскеер, който не обръщаше внимание на такива подробности, но пък беше достатъчно самонадеян, успя да затъне с единия крак в калта и докато го вадеше, се преметна през глава, а мечът му отхвърча настрани.

Коболдът, към когото се прокрадваха, го чу, обърна се и зяпна от изненада. Хаскеер задраска отчаяно към меча си, но осъзна, че е твърде далеч от него. Затова сграбчи един камък и го хвърли. Камъкът удари коболда в долната челюст и от раната рукна тъмна кръв. Миг по-късно оръженосците го достигнаха и довършиха започнатото.

Хаскеер вдигна меча и продължи нататък. Вторият коболд обаче вече го очакваше, оголил ятагана си. Успя да отбие първия удар, но със следващия Хаскеер го повали на земята и сетне го довърши с промушване в гърлото.

И този път телата бяха извлечени чевръсто настрани.

Задъхан, Хаскеер се озърна за Койла и размени победни жестове с нея. След това, пак със знаци, двамата се уговориха да претършуват къщите.

Тази, пред която се бе събрала групата на Хаскеер, беше без прозорци. За врата й служеше един отвор, закрит с грубо чергило. Хаскеер повдигна внимателно чергилото, като се ослушваше и за най-малкия шум. Сиянието на зората бе достатъчно, за да види какво има вътре.

Там имаше коболди. Бяха налягали на пода, в плътни редове, чак до отсрещната стена. Оръжията им бяха разхвърляни наоколо.

Хаскеер неволно затаи дъх, от страх, че и най-малкото движение може да разбуди тази малка спяща армия. Заотстъпва бавно назад. Един от спящите до вратата коболди се размърда в съня си. Хаскеер замръзна и остана така, докато се увери, че не са го забелязали. След това спусна бавно чергилото и се подпря облекчен на стената.

Чергилото се размърда. Хаскеер и останалите орки го гледаха като омагьосани.

Един сънен коболд излезе навън и направи няколко крачки право напред, без да се оглежда. Спря и с все така унесено изражение започна да се облекчава, изпускайки право пред себе си димяща струя урина. Хаскеер се прокрадна зад гърба му и го улови за шията. Последва кратко сборичкване. Струята на коболда се замята във всички посоки. С едно последно и силно движение Хаскеер прекърши врата му.

Но дори след това Хаскеер остана неподвижен и се заослушва напрегнато. Успокоен, че не са ги чули, той метна трупа на рамо и го отнесе в дълбоката трева. Върху ботушите му продължаваше да капе жълтеникава урина. След като захвърли тялото на коболда в тревата, той изтърка ботушите си в крачолите на бричовете си.

Освен че бе по-малка, къщата, която бяха наобиколили Койла и оръженосците й, се отличаваше с още две неща. Имаше врата, и то затворена, и на едната стена имаше прозорец. Койла нареди на оръженосците да останат на пост и се прокрадна към вратата. Там спря и наостри сетива, опитвайки се да долови шумовете вътре. След като се поуспокои, чу равномерно похъркване.

Тя пристъпи до прозореца и пъхна глава в отвора.

Малката стая имаше трима обитатели. Двама от тях бяха коболдски пазачи, които седяха с изпружени на земята крака, с гръб към нея. И двамата изглеждаха заспали, а единият от тях беше източникът на похъркването.

Вниманието й обаче бе привлечено от третия обитател на стаята.

Завързано на единствения стол в помещението, седеше набито същество, по-ниско от коболдите. Имаше огромна, несъразмерна глава, кръгла като тиква, и щръкнали уши. Грубата му козина беше зеленикава. В ъгъла, под който се извиваше шията му, личеше нещо хищническо. Издължените му очи бяха скрити под месести клепачи и заобиколени от гъста мрежа подкожни вени. Темето и лицето му бяха неокосмени, ако се изключеха гъстите бакенбарди от червеникавокафява козина, която беше изрусяла по краищата.

Съществото бе облечено в мръсна сива мантия. Краката му бяха напъхани във високи до прасците ботуши с катарами, които бяха виждали и по-добри времена. Там, където се виждаше — по лицето и ръцете, кожата му не беше като оркската, а набръчкана като на змия. Койла предположи, че съществото е много старо.

В мига, когато й хрумна тази мисъл, гремлинът отвори очи и я видя.

Очите му се разшириха, но въпреки опасенията й, не издаде никакъв звук. Гледаха се в продължение на няколко секунди, сетне Койла се дръпна назад.

Описа накратко, предимно с езика на жестовете, онова, което бе видяла вътре, и нареди на оръженосците да останат по местата си. След това махна на Хаскеер. Той напусна групата си и се присъедини към нея.

Когато изкатериха билото, Страк вече бе започнал да губи търпение.

— Погрижихме се за всички пазачи — Докладва Хаскеер. — В голямата къща е събран целият отряд. Поне така ми се стори. На тези дребосъци им трябва малко място.

— Някакви следи от цилиндъра?

Хаскеер поклати глава.

— Не — додаде Койла. — Но в малката къща видях нещо интересно. Там държат един затворник, Страк. Гремлин. Изглежда ужасно стар.

— Гремлин ли? За какво им е притрябвал?

Койла сви рамене.

Хаскеер едва се сдържаше.

— Ама какво чакаме? Да вървим да ги избием до крак, докато още спят!

— И това ще стане — успокои го Страк. — Но ще го направим както трябва. Не забравяйте, че сме тук заради цилиндъра. Това е единствената ни възможност да го открием. Но освен това не искам пленникът да пострада.

— Че защо?

— Защото врагът на моя враг, е мой приятел.

Тази идея очевидно бе чужда на Хаскеер.

— Ние нямаме приятели.

— Съюзник, тогава. Искам го жив — стига да е възможно. Ако цилиндърът не е там, може би той ще знае къде е. Съмнявам се някой от вас да се е научил да разбира брътвежите на коболдите.

— Време е да действаме — подкани ги Джъп. — Преди да открият телата.

— Правилно — кимна Страк. — Ето как ще постъпим. Две групи. Аз, Койла и Алфрей ще се присъединим към оръженосците при малката къща. Искам да съм сигурен, че пленникът ще оцелее. Хаскеер, Джъп и останалите ще обкръжите голямата. Но не предприемайте нищо, докато не дойда. Ясно ли е?

Стотниците кимнаха, но избягваха да се поглеждат.

— Добре. Тръгвайте!

Върколаците се разделиха на две и се спуснаха по склона. По пътя си не срещнаха никаква съпротива.

Веднага щом Страк се присъедини към оръженосците при малката къща, те заеха позиции около вратата. Джъп и Хаскеер направиха същото при голямата къща.

— Готови по моя заповед — нареди с приглушен глас Страк. — Койла, ела да огледаме прозореца.

Тя го поведе и той я последва приведен. Надникна първа, сетне му даде знак да направи същото. Сцената беше същата като преди малко — двамата спящи пазачи и техният пленник. Този път гремлинът не ги забеляза и остана с увесена глава. Койла и Страк се върнаха при останалите.

— Време е да действаме — прошепна Страк. — Но да го направим бързо и тихо.

Той почука по рамката на вратата и се дръпна встрани. Измина цяла напрегната минута. Започна да се чуди дали не е избрал погрешен начин на действие и дали след миг наоколо няма да гъмжи от въоръжени до зъби коболди. Огледа местността, не забеляза никого и почука отново. След няколко секунди се чу изскърцване на резе. Вратата се отвори и единият от пазачите подаде глава навън. Направи го съвсем нехайно, което означаваше, че не очаква неприятности. Страк мигом го улови за врата и го дръпна навън. Оръженосците нахлуха в помещението.

Страк уби гърчещия се коболд с един удар с кинжал в сърцето. Вторият пазач вече беше мъртъв. Дори не бе успял да се изправи — бе срещнал смъртта си спейки. Страк захвърли трупа на първия пазач до него.

Койла бе притиснала с длан устата на разтреперения пленник. С другата ръка бе опряла кинжал в шията му.

— Гъкнеш ли, мъртъв си! — закани се тя. — Ще мълчиш ли, ако си дръпна ръката?

Гремлинът кимна с разширени от страх очи. Тя свали ръката си от устата му, но продължи да опира острието в шията му.

— Нямаме време за любезности — изръмжа Страк. — Знаеш ли нещо за цилиндъра?

Гремлинът изглеждаше объркан.

— Един метален цилиндър?

Гремлинът огледа първо тях, после и мъртвите коболди, вдигна очи към Страк и кимна.

— Къде е?

Гремлинът преглътна. Когато заговори, се оказа, че има нисък и басов тембър.

— В голямата къща, при онези, които спят.

— Дано не лъжеш — стрелна го със заплашителен поглед Койла.

— Остани при него — нареди й Страк. — Останалите да дойдат с мен.

Той ги отведе при голямата къща.

Войниците наизвадиха оръжията за близък бой. Повечето бяха избрали ножове. Страк предпочиташе комбинацията от меч и кинжал. Хаскеер се подпираше на секирата си.

Както вече знаеха, имаше само една врата. Скупчиха се около нея, като най-отпред бяха Страк, Хаскеер, Джъп и Алфрей.

Намираха се в покрайнините на голямо селище, принадлежащо на чужда раса, а наоколо цареше изумителна тишина. Страк неволно оприличи това спокойствие на спокойствието, което предхождаше всяка битка; тишината, която предшестваше смъртта.

— Напред! — изръмжа той.

Хаскеер повдигна чергилото.

Върколаците нахлуха в стаята и започнаха да секат и мушкат с бликнала в миг ярост, поваляйки всичко, което им се изпречваше на пътя. Тъпчеха коболдите, ритаха ги, пронизваха ги с мечовете си, прерязваха гърлата им или посичаха телата им със секири и кинжали. Общият хаос се подсилваше от виковете и писъците на жертвите. Много от тях загинаха, преди още да се надигнат. Но някои, които бяха спали в отсрещния край на помещението, успяха не само да станат, но и да организират нещо като отбрана. Касапницата постепенно се превърна в яростна ръкопашна схватка.

Въпреки напредналата си възраст, Алфрей подскачаше чевръсто и поваляше един след друг съпротивляващите се коболди. Хаскеер замахна със секирата си, разцепи главата на един коболд, завъртя се на пети и заби острието в корема на друг.

На Джъп се падна противник, въоръжен с рапира. Джъп изби оръжието му с един удар и заби меча си в окото му.

Клането секна също така внезапно, както беше започнало. Коболдите бяха изтребени до крак.

Страк обърса кръвта и потта от челото си.

— Бързо! — кресна той. — Намерете цилиндъра, преди да са дошли още!

Войниците се разпръснаха и започнаха да тършуват из къщата. Ровеха из дрехите на убитите, преобръщаха сламениците, разхвърляха във всички посоки вещите им.

Страк се наведе над един коболд, който се оказа не толкова мъртъв, отколкото очакваше. Коболдът се изправи рязко и понечи да го прободе с ножа си. Страк го натисна с коляно в гърдите и го промуши с меча си. Коболдът бе прикован мъртъв към земята. Страк продължи да тършува.

Вече се опасяваше, че всичките им усилия са напразни, когато Алфрей нададе вик.

Всички спряха и се обърнаха към него. Страк ги разблъска. Алфрей сочеше един посечен коболд. Цилиндърът се подаваше от пояса му.

Страк коленичи и побърза да го извади. Вдигна го високо и го огледа на светлината. Изглеждаше непокътнат.

Хаскеер подсмъркваше радостно.

— Никой не може да краде от орките!

— Да изчезваме! — просъска Страк.

Измъкнаха се навън и се затичаха към малката къща.

Този път гремлинът изглеждаше по-скоро възбуден, отколкото уплашен. И не можеше да свали очи от цилиндъра.

— Трябва да се махаме оттук! — подкани ги Джъп.

— А с него какво ще правим? — попита Хаскеер и посочи гремлина с меча си.

— Да, Страк — присъедини се Койла. — Какво ще правим с него?

Хаскеер вече имаше готово решение.

— Да го пречукаме и да се омитаме!

Гремлинът се сви уплашено.

Страк видимо се поколеба.

— Цилиндърът има огромно значение! — обади се неочаквано гремлинът. — За всички орки! Мога да ви помогна със знанията си!

— Лъжеш! — отряза го Хаскеер и го заплаши с меча. — Дайте да му клъцнем главата!

— В края на краищата — продължи разтреперано гремлинът — заради него ме отвлякоха коболдите.

— Какво? — подскочи Страк.

— За да им обясня за какво служи. Затова ме доведоха тук.

Страк се втренчи в лицето му. Още не беше сигурен дали гремлинът казва истината. И дали това може да има някакво значение за тях.

— Какво ще правим, Страк? — попита нетърпеливо Койла.

— Ще го вземем с нас — реши той. — А сега да изчезваме.