Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (60)

(или защо човек не управлява света
Том I)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geheimgesellschaften und ihre Macht im 20. Jahrhundert, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 50 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Ян ван Хелсинг. Властта на тайните общества през XX век

Немска. Първо издание

Редактор: Мая Мутафова

Художествено оформление на корица: Огнян Илиев

Издателство: „Оргон“, София, 2009

ISBN: 978-954-90339-1-5


Какво можем да направим?

Съществуват редица подходи към всичко това. Някои вероятно биха искали да елиминират Илюминатите, което според мен няма голям смисъл, защото те бързо ще бъдат заместени от други хора. Все едно лампата за бензина в колата да свети, а в сервиза механикът да ви каже: „Аха, значи това било!“ — и да я отскубне от таблото. Ще се съгласите, че така не става, защото въпреки че вече не свети, причината си остава (липсата на бензин). Не бихте го причинили на колата си, но го правите със собствения си организъм и по принцип в живота. Подобно отношение ни е до болка познато от учебникарската медицина, където на пациентите просто се изрязва болният орган или раковата тъкан, но не се търси причината. Говорим за т.нар. симптоматично лечение. Ние обаче се нуждаем от лечение на причините. Следователно, дори да застреляме тези типове, все едно отскубваме лампата, а проблемът остава: безотговорността и мързелът на земните жители, от което Илюминатите се възползват. Ако хората не се променят, дори и след елиминирането на сегашните им представители, ще се намерят други субекти, които да се погрижат за тях.

Вероятно някои от вас са намислили да осъществят контакт с обществото „Туле“ или с писателите за НЛО, за да се сдобият с инженерните планове на летящите чинии След това бихте могли да напуснете Земята, но кой знае какво ви очаква на някоя друга планета?

А може би сте запленени от земните дълбини и искате да постъпите като Хитлер, за да откриете подземното царство Агарта?

Или просто да се преселите в планината и да наблюдавате цялата драма? Или ще потърсите помощ в молитвата?

Като автор на настоящата книга аз дълго и интензивно анализирах тематиката, обиколих пет континента да търся възможности за решение, разговарях с много хора от всички области на живота и неуморно търсих решение в душата си. От личен опит стигнах до заключенията, които обобщавам в тази последна глава. Те са мое мнение и не ангажирам никого с тях. Моля, отнесете се към следните редове толкова критично, колкото и към всичко, което ще правите в бъдеще. Ако не приемате казаното, то поне бихте могли да почерпите някои наистина интересни неща.

 

И така, какво да направим, за да поправим грешките от миналото и да избегнем тези от бъдещето?

За да отговоря, трябва да се върна още веднъж към началото:

Какъв е смисълът на живота?

Повечето от вас вероятно знаят, че той не е само ядене, пиене, спане, секс и собственост. Изключително важно е, че в края на живота си ще изоставим всички външни неща. Дори нашето тяло. Голи сме дошли и голи ще си заминем. Това означава, че летящите чинии и свободната енергия могат да ни направят щастливи само отчасти, тъй като с пътешествието до друга галактика сменяме мястото, но не и телата си. От тази гледна точка е относително маловажно дали обществото „Врил“ е посетило друга планета, или благодарение на съвременните си технологии САЩ са изградили първите бази на Марс още преди 30 години, защото тези хора буквално не могат да излязат от кожата си. Те са затънали в материята и в представата за самите себе си.

Деструктивният човек не заслужава повече обич заради технологията, която притежава, а тъкмо обратното. С оглед на ситуацията, която в момента цари на Земята, и събитията, предсказани от различни пророци за новото хилядолетие, наистина би било много удобно, ако просто напуснем това „все по-ужасно“ място или прескочим до бъдещето с една „машина на времето“. Представете си, това се прави много по-отрано, отколкото ние си мислим. Но дори и пътуването във времето не променя вътрешно хората. Ако някой е деструктивен, той ще бъде такъв и във времето, в което се озовава, защото ще има същите мисли, същите чувства и мотиви за действие. Той е зависим от машината. Ако му я отнемем, ще е точно толкова слаб, колкото и преди, и при поредната трудна ситуация ще трябва или отново да търси машина, или най-накрая да преодолее страха си и да разреши проблема си сам. Тъй като всички ние сме се родили без машини и ще си отидем без тях, следва че те не са ключ за пълноценност и цялостност на човека. Такъв е пътят на съзнателното самопознание, в който, поемайки своята отговорност, независимо от други субекти или материални помощни средства трупаме знания и еволюираме.

Един учител е казал:

„Човек не трябва да дава на хората риба, а да им покаже как се лови риба.“

Ако тикна под носа на някого решението на даден проблем, за момента той е щастлив, но остава глупак.

Когато напусне тялото си, нормалният земен жител няма да отнесе нищо друго със себе си, освен опита и знанията, които тук е събрал. Те се складират в енергийното ни поле — аурата. Медиумите и ясновидците, които я виждат или най-малкото черпят от нея информация, узнават опита, чувствата и ежедневните мисли на дадения човек. Ясновидецът не вижда каква кола кара той, колко пари има или колко често спи с някого, но вижда какво е чувствал и мислил и как е постигнал това. Този, който умее да вижда аури, може да разбере дали някой е конструктивен или деструктивен и дали за доброто на другите споделя това, което притежава или го пази само за себе си. Чувствата, мислите, настроенията т.е. опитностите му, са очевидни.

Когато напуснем материалното си тяло, знанията и опитът са единственото нещо, което ще вземем със себе си. Ако сме безтелесни, няма значение дали сме работили много или малко, дали сме имали голяма къща или хубави дрехи. От значение е какво сме почувствали и какви са били мотивите за делата ни.

Много хора вече са разбрали това, но въпреки това се чувстват безпомощни, защото не осъзнават закономерностите и не познават взаимовръзките.

Все едно един извънземен за първи път да кара кола на Земята и на първия червен светофар да се блъсне в друга кола. Това ще се повтори и на следващия червен светофар, защото за него той е само една от многото красиви, безсмислени светлинни игри между останалите реклами.

Ако му обясня какъв е законът и че на червено трябва да спре, той ще престане да прави нарушения и отсега нататък ще спазва светлинните знаци (указанията). Преди не го е правил, защото не го е знаел.

Все едно непросветеният човек да разсъждава за болестта си: „Имам мигрена, ще взема хапче и всичко ще мине.“ Това е равнозначно на шофьора и лампичката за бензин. Болният не вижда връзка между себе си и главоболието, той просто ликвидира сигнала, който му дава тялото. Подобно на извънземния и светофара, той няма да вижда връзката, докато не започне да обръща внимание на законите на живота.

Кои закони?

Както всеки астроном или физик би потвърдил, ние живеем в КОСМОСА, респективно сме част от космоса.

Ще кажете „Какво толкова, всяко дете го знае!“

Добре, но разбирате ли всъщност какво казвате? Думата КОСМОС е гръцка и означава РЕД. Значи ние живеем в един РЕД и респективно сме част от този ред. А редът подразбира закони, защото иначе няма да бъде никакъв ред. Тогава би бил ХАОС — думата също е гръцка и означава БЕЗРЕДИЕ. И така, ние сме част от реда и неговите закони. Ако разбирам духовните закони, в бъдеще ще се ориентирам, ще разпознавам знаците и посланията, които животът ми дава, и ще действам съгласно тях.

Първи закон: ЗАКОН ЗА ПРИЧИННОСТТА[1]

За него човек трябва най-малкото да е чувал, защото е част от всички духовни писания на религиите по света. Това е Законът за „причина и следствие“ или „Каквото посееш, това ще пожънеш“, или за материалисти или атеисти: „Каквото по викало, такова се обадило“. Според мен този закон, ако човек посее деструктивност, ще пожъне деструктивност. Ако посее злоба и омраза, ще пожъне злоба и омраза. Ако отглеждаме пшеница, 100% ще получим пшеница, а не ръж. Ако отглеждаме посятото внимание и му отделяме достатъчно време, семето ще израсне по-голямо и по-здраво, без значение за какво става дума.

 

И тук според мен идва най-важното. От решаващо значение е да се знае, че космосът, както и подсъзнанието ни, нямат оценка (т.е. за тях не съществува добро или зло, позитивно или негативно, красиво или грозно, ценно или маловажно…). Тези означения важат само нас. Това, което за вас е положително и добро, още дълго няма да е такова за друг.

Селяните например често са смятани за по-ниско стъпало в социалния ни живот. Малцина го казват, но мнозина го мислят. Но помислете: откъде щяхме да получаваме хранителните продукти, ако нямаше селски стопани и всички бяха в градските офиси? Или евентуално някой шофьор на „Ферари“ поглежда „надолу“ към работниците от нощните смени: ако тях ги нямаше, нямаше да го има и „Ферари“ — то, което сега кара. Или, да речем, чистачките. Има жени, които не желаят да вършат тази неприятна работа и плащат на други. Представяте ли си как би изглеждал светът без чистачки?

Любимото ястие за един може да е отвратително за друг. За хомеопата или билкаря едно растение може да е лечебно средство, а за градинаря да е непотребен плевел. За някои хора паяците са просто „ужасни“ и те ги убиват, а в същото време се дразнят от многото мухи, с които те се хранят.

Изобщо понятията добро или зло, ценно или маловажно са неточни и преди всичко са израз на нашата субективност.

Това става още по-ясно, когато се учим да работим с енергията. Тя няма нюанс. Ние решаваме дали ще я отклоним в положителна или отрицателна посока, т.е. дали ще я използваме конструктивно или деструктивно. Това означава, че каквото и да си пожелаем ще го получим. Вселената ни е надарила със свободна воля, за да открием живота в цялата му пълнота. Той не ни кара да опознаем само приятната или красивата му страна. Свободни сме да научим, каквото поискаме. Дали обаче, след като получим желаното, ще искаме да го задържим, е друг въпрос. Но най-малкото сме направили свободен избор. (Мерлин: „Бъди предпазлив за какво се молиш, защото молбата ти може да бъде изпълнена.“ Или Гьоте: „Той вече не желаеше духовете, които беше извикал“)

 

Пример:

Мислите за нещо определено и колкото повече мислите, толкова по-силна става мисълта ви за него. Така създавате причина. Следствието е, че това, което е било мисъл, един ден ще стане част от живота ви.

 

Обяснение:

Страхувате се от нещо, например, че ще ви изнасилят, че докато шофирате след няколко бири, ще ви спре полицай, или сутрин, след като се събудите, мислите за проекта, който ви предстои: „Да, наистина, всичко върви наопаки“. Енергията, която произвеждате с мисълта си, е заповед за вашето подсъзнание и за Космоса и стопроцентово ще се изпълни.

 

(Космосът най-сполучливо може да се оприличи на голям компютър с перфектни закони, които вашите мисли програмират (INPUT), и компютърът ще зареди за вас програмираното (OUTPUT).)

 

Вашето подсъзнание не познава страха, не различава позитивно и негативно. То получава само изпратената му енергия, заповедта, и работи с нея. Следователно на вас ще ви се сервира това, от което ви е страх. Проектът ви ще върви накриво и ако дълго и интензивно си играете с тази мисъл, ще бъдете изнасилени. Тогава ще кажете: „Виждаш ли, аз си знаех, трябваше да се случи“. Разбира се, че го знаехте, по-точно: само вие го знаехте.

 

И тъй като „Всекиму се случва според вярата“ — ще получите това, което причинят мислите и чувствата ви, т.е. това, което сте излъчили. В крайна сметка от вас самите зависи какво мислите и чувствате живот.

Втори закон: ЗАКОН ЗА АНАЛОГИЯТА (Каквото горе, такова и долу)

Хермес Триметист (трижди великият Хермес) е гръцкото обозначение на египетския Тот, автор на „Херметичните текстове“ с поетично учение за сътворяването на света и по онова време е бил смятан за най-големия магьосник, който можел да прави съкровищата и съдовете недостъпни (херметично заключване). Той преподавал херметичния закон:

„Онова, което е долу, е същото като онова, което е горе. И онова, което е горе, е същото като онова, което е долу, за да допринесе за чудото на едно — единствено нещо.“

Някои познават това и като „Каквото на небето, такова и на Земята“. В макрокосмоса, както и в микрокосмоса действат едни и същи закони.

 

Пример:

Най-малката позната градивна материална частица е атомът. Той е съставен от протони, неутрони и електрони. Протоните и неутроните образуват атомното ядро, а обвивката възниква от невероятно бързото движение на електроните около него. Цялото се държи заедно от електромагнитна сила.

Разликата между различните атоми възниква от разликата в броя на електроните и протоните. Има 105 основни елемента, от които всеки съществува, защото има различен брои електрони и протони. Ако вземем ядрото на водородния атом и го увеличим до големината на детска топка тогава неговият единствен електрон ще отстои на приблизително 40 см от него. Това показва, че атомът почти изцяло се състои от празно пространство и материята сама по себе си е незначителна.

Гледано от тази страна, един блок олово се състои от празни пространства, които атомарните частици обикалят. Отдалечеността на твърдите частици съответства на отдалечеността на нашите планети в Слънчевата система. Разстоянията между небесните тела отговарят на отстоянията между нотите в музикалната гама.

Снимка на атомното ядро (1 пиктометър) съответства на снимка на Земята от разстояние 1 млн. километра и на Млечния път от разстояние 10 000 000 светлинни години.

Магнитното човешко поле в състояние на въртене изглежда точно така, както нашата въртяща се галактика. („Гео — наука“, издание 2/1990; „Хаос и креативност“ публикува много хубави снимки на току-що дадените примери.)

Както виждате всичко представлява една перфектна система, дори на пръв поглед да не изглежда така. Животът в микро — и макрокосмоса е подвластен на перфектни закономерности, Намираме тези закони навсякъде — в Слънчевата система, в кръвните клетки, в електричеството и в магнетизма. Тъй като материята се определя и държи цяла от електромагнитни сили, а хората са част и от материята, ние се подчиняваме на същите закони, като например привличането и отблъскването. В „Болестта като път“ Торвалд Детлефзен пише:

„Аналогията «каквото горе, такова и долу» има оправдание само тогава, когато сме готови да разпознаем вселената като космос (=ред). Космосът обаче се владее от закони и няма място за случайности. Случайността като непредвидено и незакономерно действие би превърнала космоса (реда) в хаос (= безредие). Ако сглобим един компютър, той представлява един малък космос. Той е конструиран според закони и работата му е зависима от тези закони. Ако човек запои в платките няколко транзистора, кондензатора и съпротивления, които не принадлежат на инженерната схема, то тези «презентатори на случайността» биха превърнали целия космос в хаос и компютърът няма да работи правилно. Същото важи и за нашия свят. Дори при първото случайно събитие той би престанал да съществува.

Пример: Ако човек пусне камък от известна височина, той няма да падне случайно, а закономерно надолу. Ако този камък уцели господин X по главата, то господин X няма да е уцелен случайно, а също закономерно. Нито фактът, че господин Х е уцелен по главата с камък, нито времето, когато това е станало, е случайно…“

 

Прави ли ви впечатление, че нито една звезда не излиза съвсем „случайно“ от орбитата си, кръвната клетка не плува срещу кръвотока или може би лятното цвете цъфти в случайно през зимата? Може би сте чували за електрон, който, докато обикаля орбитата на атомното ядро, „случайно“ е започнал да се движи на зигзаг? Цялата материя се състои от 105 основни елемента, изградени от неутрони, протони и електрони с абсолютно перфектно ритмично движение. Защо тогава, след като целият живот в нас и около нас подлежи на голям, равномерен ритъм, точно човекът да е единствената „случайност“?

 

Не съществуват случайности! Зад всяко събитие стои един закон. Ние не винаги можем да познаем закона от първия път, но това не ни дава право да отричаме съществуването му. Камъните са падали и когато законът за земното притегляне все още не е бил познат.

Човекът е точно копие на макрокосмическата вселена. Затова над оракула в Делфи пише: „Човече, познай първо себе си и тогава ще познаеш Бог!“

Трети закон: ЗАКОН ЗА РЕЗОНАНСА (лат. resonare = отзвук)

Подобно на камертона или радиоприемника човекът също е подчинен на Закона за резонанса. Радио, настроено на УКВ, не може да хваща средни или дълги вълни. При хората е същото. Ако един човек е агресивен и изпълнен с омраза, той не възприема любовта. Всеки може да чувства и вижда тази област на действителността, с която е в резонанс. Поговорката „Всеки вижда това, което иска да види“ означава точно това.

 

 

Пример:

Четете книга. Пет години по-късно прочитате същата книга още веднъж и откривате напълно различни неща, отколкото първия път, въпреки че книгата е същата. Защо? Защото сте станал друг човек. Или хоризонтът ви се е променил, или светогледът. Затова виждате нещата по друг начин.

Хората се стремят да бъдат с подобни на себе си хора. Подобното привлича подобното. Вие добре знаете, че ако сте в лошо настроение или ядосани, околният свят ви дава повод за същото. Нека вземем един човек, който постоянно и всичко критикува. Стопроцентово той винаги ще намери нещо, за което да се ядосва. И обратното: на този, който пълни с радост деня си и намира другите за красиви и интересни, животът ще му сочи приятните хора.

Още един пример: представете си човек, който намира недостатъци на всеки: „Тоя там е идиот, а оня е неудачник и изобщо животът е скапан.“ Всичко му изглежда ужасно и той ясно го демонстрира с лошия си поглед и с трагичните, обърнати надолу чупки на устните. Не мислите, че има човек, който го смята за сърдечен. Присъствието му никак не може да се нарече приятно, дружелюбните и фините хора биха се отдръпнали от него. Въпреки това той ще открие съмишленици и ще получи потвърждение в тяхно лице за това, което преживява. Подобното привлича подобното.

За сравнение, човек, готов да помага, винаги има в запас някой виц и където и да се намира, създава приятна атмосфера. Усмивката е на лицето му и той дели това, което има, с останалите. Предполагам, че такъв тип човек би събрал около себе си много и предимно весели и приятни хора. Той ще е желан винаги, защото е свикнал да дава от себе си. Подобното привлича подобното.

 

Виждате, че това твърдение няма оценка. Тук няма добро и зло. Просто и двамата герои получават това, което излъчват и дават. И двамата се движат по спиралата на един и същи закон. При критикаря нещата ще стават все по-зле (дяволски кръг), а при другия все по-добре (еволюция), защото неговото несломимо дружелюбно съзнание (в случай, че не е само изиграно за пред останалите) ще привлича все повече хора със същия резонанс, ще излъчва и съответно ще получава винаги същото.

Ако аз се усмихна на някого, в отговор повечето от хората също ми се усмихват, защото всеки се радва на усмивка от страна на другите. Значи, ако се усмихвам по-често, мнозина също ще се усмихват в отговор. А в трудни моменти все ще се намерят приятели да ми дадат малко от своята радост.

За другия можем да се съмняваме. Не жена му или фирмата му вгорчават живота. Проблемът е той самият. Нали никой не го принуждава да работи на това място. За щастие времето на робство отмина. Съответно никой не го задължава да остане при съпругата си, след като от години животът им е ад. Той има нелош шанс да открие друга партньорка измежду 6 млрд. души, с която да живее по-щастливо. Не е изключено и с новата му жена нещата да не тръгнат добре, ако не открие и промени причините за проблемите в миналото. Когато в него настъпи вътрешна промяна, светът около него автоматично ще се промени. Хората имат обичай да казват: „Светът е твоето огледало“.

Светът около нас винаги ще ни дава това, което излъчваме. Ако лъжа, ще бъда лъган. Ако ме е страх, ще се конфронтирам със страховете си. Ако съм побойник, постоянно ще участвам в побоища. Ако съм в резонанс с любовта, ще привличам любов. Ако живея в радост, винаги ще намеря нещо, което да ме радва. Ако променя светогледа си, светът около мен ще го отрази — като огледало.

Осъзнали ли сте, че ежедневното гледане на филми на ужасите или с насилие (новини) оказва силно въздействие върху живота ви? Чрез деструктивните действия, мислите и всички убийства ние, хората, сме освободили невероятно много енергия през хилядолетията, която днес вкусваме чрез отрицателни мисли и внушения (към това спадат и филмите с насилие) и привличаме. Не само големите политически събития, но преди всичко ежедневната грубост допълва картинката. Ако се занимавам с деструктивно четене, писане, ще привличам подобни неща. Ако преживявам обратното, деструктивното няма да има влияние върху мен и няма да го привличам. И тук законът за резонанса работи безупречно. Вероятно това има предвид Умберто Еко с думите, които цитирах във въведението на книгата. Ако вярвам в сатаната, влизам в контакт с тази енергия, тя е от значение за мен и ще получа потвърждение за моята система от убеждения. Ако не й отдавам значение и се смея, тя няма никакво въздействие върху мен. Това енергийно поле няма да стигне до мен по своя воля. То принадлежи единствено на закона на резонанса. Всекиму се случва според вярата.

Тук е валидна аналогията „Каквото вътре, такова и отвън“.

Тялото е огледална картина на душата. Ако душевното състояние е в дисхармония, тялото също е в дисхармония, Ако отвътре съм изпълнен с яд, моето тяло също ще се „ядосва“ и ще ми го покаже чрез болест. Ако ми липсва вътрешна твърдост, ще установя това и навън, ако ми липсва вътрешна сила. Ще позная това по ръкостискането и т.н…

Човечеството е свикнало да търси извинения във външния свят за всичко, което не трябва да е така, т.е. за всичко, което на някого не му изнася. Скалата се простира от членове на семейството до правителството, от различни обстоятелства, обществото, Илюминатите чак до сатаната, на когото се прехвърля отговорността за съдбата ни. За някои виновен е Бог.

 

С оглед на духовно — космическите закономерности, които току-що разгледахме; това оправдание вече е безполезно. Следствието от тези закони показва, че всичко днес е резултат от причините, които човек е заложил. Дали става дума за състояние вън или вътре, за болест, нещастие или за положението на жителите на тази Земя, все едно. Ние самите сме причинили това и съответно ние сме съотговорни. Някои ще кажат: „Да, бе, и какво общо имам аз, нали съм само на 30 години?“ Или: „Като дете ме сполетя нещо, за което изобщо не мога да намеря причина (например малтретиране или изнасилване). С какво съм го заслужил?“ Самият въпрос съдържа част от отговора: да заслужите, означава, че съдбата ви възнаграждава за нещата, които сте направили. Вие сами сте изработили т.нар. „удар“ на съдбата, т.е. някога сте заложили причината за това, но не можете да си спомните. Би могло причината да е в ранното детство, в перинаталната[2] фаза или в някой ваш минал живот. Фактът, че нямате спомен, не означава автоматично, че не сте се прераждали. Земята е била кръгла и преди да можем да го докажем. Още тогава е имало учени и кръгове, които изповядвали възгледа, че тя е плоска, и наказвали тези, чиито възгледи са различни от техните.

 

Проблемът основно е в това, че повечето хора са загубили представа (т.е. спомена) за предишния си живот, където са заложили причините, чиито последствия днес търпят. НО НЕЗНАНИЕТО НЕ ВИ ПРЕДПАЗВА ОТ ДЕЙСТВИЕТО НА МИНАЛИТЕ ПРИЧИНИ! ЗАПОЧНЕТЕ ДА ТРУПАТЕ ЗНАНИЯ!

Четвърти закон: ЗАКОН ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО

Ортодоксалните християни твърдят, че според църковното учение не съществува реинкарнация (учение за прераждането). Те имат право, учението за реинкарнацията ДНЕС вече го няма в Библията и ще ви кажа защо!

 

През 553 г. сл.Хр. римският император Юстиниан (обърнете внимание, че не са били църковните власти) свиква Втория синод в Константинопол, на който е издаден едикт, отхвърлящ учението за миналия живот или реинкарнацията, въпреки че Христос му е отреждал голямо значение. С оглед на този декрет, от Библията изчезват всички, с изключение на едва разпознаваемите указания за реинкарнация. По този начин на ранните християни е отнет най-важният стълб на тяхната вяра. За да компенсира нещата, клирът учи, че ние ще възкръснем „в плът в деня на Божия съд“. Хубава измама!

Иска ми се да помоля християните между вас, които се уповават на Библията, да си направят труда ЛИЧНО да проверят истинността на току-що направеното изказване за църковния събор в Константинопол. А ако вече сте го направили, постарайте се още веднъж и се разровете в Никейския църковен събор от 375 г. сл. Хр. Надявам се, че ще можете да понесете истината, защото ще откриете доказателства Новият завет драстично е бил променен от първоначалния си вариант и в сравнение с оригиналното учение на Христос.

Нека сега да разгледаме по-подробно темата за прераждането. Още в началото казахме, че живеем в материя, чиито закономерности се базират на полярността, и че ритъмът и вибрацията, основата на всеки живот, възникват от постоянната смяна на полюсите.

 

Още мъдреците на Кибалион[3] са знаели, че нищо не е „спокойно“, а е в движение, вибрира. Модерната физика потвърждава, че всичко вибрира. Люлеенето на махалото ни показва, че махът наляво е последван от маха надясно. Този ритъм е валиден за всичко в живота, например при вдишване и издишване или в редуването на сън и будност. Ние вече познаваме законите „Каквото горе, такова и долу“, „Каквото вътре, такова и отвън“, „Каквото посееш, това ще пожънеш“. По същия начин зимата следва лятото, а залезът — изгрева. Има позитивно и негативно, електричество и магнетизъм, мъже и жени и смъртта следва живота, а животът — отново смъртта. Виждате, че навсякъде е налице този ритъм, само във вярванията на някои религии и учени животът е изключен от тази закономерност. Виждате ли противоречието?

Детлефзен го формулира така:

„Това ритмично бродене на душата през живота и смъртта от древни времена се нарича Път на душите или реинкарнация (= повторно физическо въплъщение). Платон е знаел за нея, както и Гъоте. Умишлено казвам «знаел», а не «вярвал», защото реинкарнацията не е въпрос на вяра, а на философския стремеж към познание. Всеки е свободен да вярва в нещо различно от реинкарнацията, но трябва да е наясно, че хипотеза «без» реинкарнация води до абсурд, тъй като само тя е в съзвучие с всички закони на тази вселена.“

(S.200)

 

Има учудващо много хора, които си спомнят своя предишен живот или поне части от него. Може би вие сте един/една от тях или когато сте били за пръв път на някое място, ви се е струвало, че ви е познато отнякъде, и знаете, че зад ъгъла има едно малко магазинче… Ако сте преживели нещо подобно, тогава имате личен опит, което означава, че вие „знаете“ какво сте преживели и повече нямате нужда да го „вярвате“. Така, както разделяме материята в две полярности, делим и миналия живот на тукашно и отвъдно. Умрем ли тук, се раждаме в отвъдното и за нас то става реалност. Умрем ли в отвъдното, отново се раждаме тук. Който може да се откъсне от субективността на явленията, ще разбере, че раждането и смъртта, съответно тук и отвъд, са двете страни на една и съща монета.

Същото става и в съня, „по-малкия брат на смъртта“, когато енергийното тяло напуска физическото тяло. В т.нар. сънуване ние преживяваме абсолютно друга реалност, изпълнена с болка, тъга, страх, радост и т.н. Има хора, които помнят всяка подробност от сънищата си, и такива, които твърдят, че изобщо не сънуват. Въпреки че не помнят, те също сънуват — нещо, което днес е доказано със съвременните технически средства. Радваме се, когато се будим или когато вечер след работа най-накрая си лягаме, тъй като знаем, че на сутринта отново ще сме свежи и спокойни. Сънят или будността не могат да бъдат наречени позитивни или негативни. Няма нюанс.

Ако пренесем това към смъртта, се оказва, че няма защо да се страхуваме от нея, тъй като се случва същото като в съня — с разликата, че интервалите от време са по-големи и не толкова ясни. Следователно смъртта е пик на живота, след който отново можем да си починем до следващото приключение на физическо въплъщение.

Ако до момента не си спомняте нищо от предишен живот, просто попитайте някого, който е преживял клинична смърт и чуйте какво ще ви каже за нея. Ще установите, че 90% от хората са имали приятни (положителни) преживявания и личният им опит би могъл да разсее вашия страх от смъртта.

И така, оказва се, че еволюцията на душата е дълъг учебен процес, за който имаме нужда от много, даже безкрайно много тела. Истинското Аз не е физическото тяло, а т.нар. душа, енергийното тяло или светлинното тяло. То запечатва спомените от целия този сценарий и е безсмъртно. То (аурата) е това, което ясновидецът вижда и от което черпи информация.

Пътят на човешката душа е път на учене. Учебният процес, чиято цел е опознаването на живота в неговата пълнота, е безкрайно дълъг път с безброй грешки и поправки. Преражданията могат да се сравнят с класовете в училище. Земният живот със своите задачи, проблеми, изпити, трудности и успехи отговаря на един учебен клас. Този период на учене се заменя с период на ваканция, в който пропуснатите или недостатъчните знания трябва да бъдат наваксани. Тогава преминаваме в нов клас. Едва когато постигнем добри резултати, ни разпределят наново. Ако не сме учили — трябва да повтаряме, ако сме способни, преминаваме в следващото по-високо ниво с нови и по-трудни изпити. Разликата между училището и живота е в това, че животът е безкрайно търпелив към нас и винаги предоставя нови възможности на душите да разберат не — наученото.

Обратно към въпросите, които чакат отговор. Някой е бил малтретиран или може би се е родил с увреждания. Защо?

Детлефзен пише:

„Животът означава учене, независимо дали го приемаме, или не. Съгласно изложените закони той с неподкупна справедливост се грижи всеки от нас да научи това, което най-малко иска да приеме и срещу което се съпротивлява най-силно. Ако го анализираме без задния план на реинкарнацията, човек наистина би могъл да се усъмни в смисъла на живота. Очевидно е, че не на всички хора е предоставен еднакъв старт — и със сигурност това не е така по причина на обществото. От религиозна или атеистична гледна точка без идеята за реинкарнацията е относително трудно да обясниш на някого защо е ням или парализиран, сакат или бавноразвиващ се и като такъв трябва да вижда светлината на «този най-добър от всички светове». Познаването на «неведомата божия воля» в случая не създава чувство за смисъл. А без смисъл животът за хората е непоносим. Търсенето на смисъл е фундаментална необходимост. Едва когато човек е готов да се откъсне от изолацията на неповторимостта и се възприеме като член на една голяма редица, той ще се научи да разбира справедливостта на «съдбата». Защото съдбата на един живот е резултат на досегашния учебен процес.“ („Болестта като път“)

Пети закон: ЗАКОН ЗА КОМПЕНСАЦИЯТА

За да стане казаното дотук още по-ясно, ще въведа две нови понятия: карма и дхарма. Законът на кармата (санскритски = действие) е закон за компенсацията, според който човек се конфронтира с един и същи проблем, докато го разреши. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко дело е безсмъртно и се връща в нас като бумеранг. От човек се иска пълна отговорност за съдбата му, но виждате, че повечето от хората днес го отхвърлят. Неприемането на учението за реинкарнация е напълно разбираемо, тъй като и Илюминатите с помощта на науката, западната религия и образованието с много усилия са изфабрикували и разпространили перфектни теории, които освобождават хората от личната отговорност, за да проектират вината върху обществото, бацилите, сатанинските влияния или лошата случайност. Чрез кармическия закон за компенсацията човек предопределя собственото си раждане. Следователно, ако в някой живот сте малтретирали някого, в същия този живот или в някой следващ самите вие ще бъдете малтретирани или ще преживеете нещо подобно, за да компенсирате кармата си, направеното от вас самите. Адолф Хитлер, Йосиф Сталин или Чингис Хан също ще платят кармата си, както ще го направи всеки човек на тази планета.

Дхармата в будизма означава всички конструктивни и по-скоро полезни знания, които сте събрали през многото си прераждания и представляват контрапункт на вашата карма. Дхарма са вашите култивирани способности и таланти (драхми), за да имате успешен живот, и тя винаги е малко повече, за да изчистите кармическите натрупвания. Следователно самоубийството винаги е бягство от задачата, която сме избрали преди да дойдем в този живот. Тя ще остане същата в следващото прераждане и няма да бъде отменена за никого. Всеки ще получи това, което сам е създал — нито повече, нито по-малко. Христос казва „… до последния грош“.

Ясновидецът (т.е. човекът, който вижда аури) има „достъп“ до кармата и дхармата на хората. Той не вижда непременно бъдещето, а по-скоро досегашните действия на дадения човек и може да предскаже какво следва. Прогнозата му ще се изпълни, ако човекът не промени нещо в живота си. Съдбата е изменчива. Абсолютно. Съдба означава, че това, което сте излъчили, един ден ще се върне към вас. Виждайки определен момент, ясновидецът забелязва само това, което човек е направил. Ако на другия ден той вземе важно решение, което ще промени живота му в посока на конструктивност и любов, отношението между дхарма и карма ще се измени. Това, в което участваме, оформя нашата участ[4].

 

Пример:

В миналия си живот даден човек е служел в концлагер и съгласно тогавашната идеология е убивал концлагеристи. Днес постъпката му е негова карма и някой ден ще трябва да търпи последиците й и да я изкупи. Душата му е в друго тяло, той живее в друга страна, в друго време и един ден отива при ясновидка. Тя разбира какво е направил в миналия си живот, и споделя, че ще има тежка съдба и евентуално ще седи в инвалиден стол. Това би се случило, ако продължи да живее, както е живял до този момент. Но ето че той решава съзнателно да изплати направеното от него и, да речем, като придружител на инвалиди да помогне на себе си, а и на тези, които придружава, с безкористната любов и помощ на новия си живот. Или съзнателно изцяло да реорганизира начина си на мислене и действие.

Според Закона за реинкарнацията човек ще се преражда в различни тела и винаги по най-подходящия начин, за да може да издържи изпита на този специален живот: веднъж като чернокож, веднъж като евреин, веднъж като християнин веднъж сатанист, веднъж богат, веднъж беден, като жена, като мъж, като хомосексуалист, като убиец, като жертва и т.н., за да има целия опит, който животът предлага. Следователно е напълно безсмислено да се осъжда някой заради цвета на кожата, вярата или произхода му, тъй като почти всеки човек поне веднъж е минал през това или ще трябва да мине в бъдеще.

Виждате, че според това учение осъждането, омразата и войната са напълно безсмислени, защото всичко се връща. Ако някой минал живот аз съм бил търговец на роби, някога ще трябва да поема ролята на роб, за да разбера как са се чувствали те под моя камшик. Законът на прераждането е абсолютно коректен и е единственият логически и справедлив принцип. Ако човек изрита стената, веднага ще разбере силата на ритника си. Бумерангът се връща толкова бързо, колкото силно е бил хвърлен. Ако извикам силно в гората, ехото ще е силно. Ако викна по-тихо, ехото ще е по-слабо. Следователно ако действам брутално, един ден ще стана жертва на бруталността. Ако съм свидлив и пазейки богатството си, живея от парите на друг, вероятно в бъдеще няма да имам пари. Ако в този живот отнемам жените от мъжете им и съответно мамя моята собствена, вероятно в бъдеще няма да съм щастлив в любовта, или ако имам партньор, може би ще ми бъде отнет. Така аз имам повод и мога или ще трябва да преживея със същата сила болката или страданието, което съм причинил на другите.

Навсякъде в природата, физиката и химията — направо навсякъде около нас и в нас откриваме Закона за компенсацията. Ако поема много и силни отрови в себе си (цигари, наркотици, алкохол), това в крайна сметка ще предизвика силна реакция в мене. Никой друг няма да е виновен освен този, който го е направил. Затова аз започвам да живея конструктивно и да ценя любовта и сърдечността като основен закон, за да може те да се върнат при мен. Ето защо познавам хората по делата им.

Анализирайте вашата собствена система от убеждения. Почиват ли вярата, религията и представите ви върху собствения ви опит, или повтаряте мнението на другите и духа на времето?

Имали ли сте чувството (може би като дете), че някой на пример ви е познат, че сте чували гласове, че сте сънували бъдещето или собственото си минало; имали ли сте близко до смъртта преживяване, астрално пътуване, дежа-ву ясновидско изживяване, предчувствие, телепатия, спонтанно излекуване; като дете виждали ли сте природни духове, знаели ли сте, че нещо предстои да се случи…? (Разбира се, без наркотици или т.нар. помощни средства.)

Ако да, значи имате добра причина да го доразвиете. Истината е, че повечето хора нямат личен опит, но в същото време не инвестират енергия, за да проверят дали това, в което вярват, изобщо е вярно, и дали реално могат да го живеят.

За тези хора важи поговорката „Никога не е късно“. Вървете и изпитайте себе си, вижте дали това, в което вярвате, ви е от помощ. Може би наистина ще намерите потвърждение на досегашната вяра и ако е така, ви поздравявам. Това означава, че сами сте се уверили и няма нужда повече да го вярвате, защото знаете.

В случай че не откриете потвърждение, а също, може би, и опровержение, отново ви поздравявам, защото сте се убедили и най-малкото знаете какво НЕ ви трябва в бъдеще, и можете да се отворите към новото. Независимо какво правите, тръгвайте от точката, която смятате, че е правилна. Само едно нещо не правете, а именно — нищо.

Ако у вас се е събудил интерес към предишни животи, в Приложението съм посочил няколко въвеждащи книги по темата. Има различни начини да събудите спомените от миналото, но ви съветвам да сте внимателни. Аз лично не препоръчвам хипноза, защото е неестествено нахлуване в живота ви. Регресивното спомняне в пълно съзнание е далеч по-уместно. Но отново трябва да знаете защо искате да го направите. Дали е само от любопитство, или наистина имате основателна причина? Не насилвайте тези неща. За повечето хора вероятно е по-добре да не познават миналото си, защото то би могло да ги блокира или отклони от евентуални решения. Природата неслучайно е изградила този „механизъм на забравата“. Ако можехме да си спомним всичките стотици, че даже хиляди живота, а и процесите на смъртта, изобщо нямаше да подходим правилно към сегашния си живот, т.е. — да го живеем съзнателно и да го приемем като пълен с възможности.

Ако обаче заради обремененост, тежка болест или нещо друго на всяка цена желаете да откриете причината за състоянието и, бихте могли да прибегнете например до регресивно спомняне или — което според мен е за предпочитане и в случай че за вас е ОК — да потърсите отговор чрез молитва или да заявите желанието си (причина) да получите отговор И според закона „Искайте и ще ви бъде дадено“ това да се случи. Тоест да се молите или да искате най-доброто за себе си, или както казва църквата „да бъде волята ти“, и да внимавате какво ще стане. За много хора сигурно е по-добре да не знаят защо страдат, защото в противен случай нещата биха могли да станат още по-зле.

Не всеки е в състояние да понесе чистата истина…

Не е изключено някой ясновидец „да пресече пътя ви“ и спонтанно да ви разкаже какво вижда. Без помощни средства, просто от себе си. Това е най-добрият и същевременно най-безопасният метод и функционира в милиони случаи. Или ако си спомните, като мен самия и хиляди други хора, ще видите връзките и ще разберете защо сте избрали да се родите на тази планета, в този век, в това семейство, с това тяло, име и при такива условия, за да можете да усвоите точно този опит.

Нека направим още една крачка напред. Реално погледнато, не е толкова важно дали ще си спомним миналите животи. Нека да го изясня с един краен пример. Приемете, че в миналия живот даден човек е бил сериен убиец и това още не е компенсирано, най-доброто, което той може да направи за себе си, е във всеки момент да живее с добрина, безкористна любов, истина, справедливост и по този начин да създаде най-добрите нови условия, които ще компенсират миналото.

Ако някой е бил член на Илюминатите, за да компенсира, не му остава нищо друго освен конструктивност.

Ако обаче е компенсирал по-голямата част от кармата си и вече логично се радва на хубав живот, не би било особено мъдро отново да се върне към деструктивен начин на живот. Той трябва да използва конструктивните добродетели като средство за бързо придвижване напред и за освобождаване от колелото на преражданията, което е построил сам.

Както виждате, делата от миналия ви живот не винаги са от такова значение. Независимо какво сте правили някога — конструктивно или деструктивно, настоящето е решаващо! Това, което най-бързо ще ви придвижи напред, е най-важният известен ни закон — за безкористната любов и доброта, истина и справедливост, хармония между чувство и разум.

Възможно е някои от вас да не знаят как да транспонират това, затова ви предлагам древното знание, което ще го каже по-ясно и по-добре: ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО! — Не прави на другите това, което не искаш да ти направят на тебе!

 

В християнството:

„Направи първо това, което искаш да получиш от другите.“

 

В юдаизма:

„Не прави това, което другите не искаш да ти направят.“

 

В исляма:

„Не е истински вярващ този, който не мисли и не покаже на своя брат същото, което прави за своя угода.“

 

В индуизма:

„Не прави на съседа си това, което не искаш да търпиш от него.“

 

В будизма:

„Давай на другите същата любов, доброта и сърдечност, които искаш да получиш.“

 

В джайнизма:

„В радост и щастие, в беда и нужда трябва да се отнасяме с всички така, както към самите нас.“

 

В зороастризма:

„Светлина и благородство има само когато някой не отрежда на другите това, което не е добро за него.“

 

В конфуцианството:

„Отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб.“

 

В даоизма:

„Разглеждай поредното щастие и страдание като свое собствено щастие и страдание и се стреми да умножиш благото като свое благо.“

 

Искате ли да бъдете лъгани, крадени или обиждани? Не? Тогава не го причинявайте и на другите. Колко малки лъжи изричаме ежедневно? Веднъж бъдете съвсем честни.

Радвате ли се, когато някой ви подари нещо или ви доближи и прегърне? Да? Тогава го направете и вие и ще забележите как животът ви ще се промени. Ако в началото ви липсва кураж, просто си го помислете. Представете си за момент как предизвиквате радост у хората, и ще установите, че дори само чрез мислите ви животът ще стане благосклонен към вас. Слагайте мислено ореол на някой труден човек (визуализация) и вижте какъв ще е резултатът.

Независимо дали сте мюсюлманин, християнин, свидетел на Йехова или атеист, навсякъде по света можете да живеете благородно и с добрина. Безусловната любов е надсубективна и не е свързана с никоя организация, църква или раса. Тя е за всеки човек на Земята и е безплатна. Знам, че в началото не е лесно. На повечето вероятно ще са достатъчни няколко минути на ден, но и това е достатъчно, за да станете майстори.

Любовта не е „научно“ доказана. Следователно, ако бях твърдоглав учен, щях да настоявам: „Любовта не е доказуема, апаратурата ми не отчита нищо, следователно не съществува.“ Прераждането също не може да се докаже с апаратура. Би било абсурдно да се твърди, че не съществува любов само защото аз не мога да го докажа. Човекът, който я чувства, знае че тя съществува, и няма нужда от научно потвърждение. Същото се отнася до прераждането. Абсурдно е да твърдим, че то не съществува, защото чрез клинична смърт, регресивното спомняне и други подобни стотици хиляди души на този свят лично са се убедили в това. Не е изключено един ден дори науката да го потвърди, но то съществува от самото начало.

Бележки

[1] Първите три закона — на причинността, аналогията и резонанса (вибрацията) са част от основните 7 херметически закони: на ментализма (ума), полярността (противоположности), ритъма (прилив — отлив), пола (активното и пасивното начало) и споменатите три. — Бел.прев.

[2] свързан с раждането — Бел.прев.

[3] Кибалион — херметично учение, предавано устно. В окултните братства се пазят редица Кибалион — изречения, които кандидатът при посвещаване трябва да знае наизуст. Пример за такава аксиома е, че всяка истина и всяка лъжа са наполовина верни. — Бел.прев.

[4] Непреводима игра на losschicken и Sechieksal. — Бел.прев.