Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (26) (или защо човек не управлява света
Том I)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geheimgesellschaften und ihre Macht im 20. Jahrhundert, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 53 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Ян ван Хелсинг. Властта на тайните общества през XX век

Немска. Първо издание

Редактор: Мая Мутафова

Художествено оформление на корица: Огнян Илиев

Издателство: „Оргон“, София, 2009

ISBN: 978-954-90339-1-5

История

  1. — Добавяне

Охрана
(бившата руска тайна служба)

Болшевишката революция не е подкрепяна само от САЩ и Германия. ОХРАНА секретната служба, създадена от последния руски цар — е изградена от множество секретни служебни структури, които с тайните си шпиони, двойни агенти, тайна полиция и провокатори, изпълняват всички обичайни за това операции. „Охрана“ обаче е и изразено превратаджийска и криминална организация.

 

От международните банкери (между тях е и АЛФРЕД МИЛНЪР, който по-късно оглавява „Кръглата маса“) текат огромни суми към „Охрана“, своевременно разпространяваща движението на болшевиките. Шпионите на „Охрана“ са внедрени в най-вътрешните кръгове на болшевишката партия и направляват много от нейните действия. Инфилтрацията е толкова дълбока, че през 1908 г. от пет члена на Петербургския комитет на партията четирима са на „Охрана“ Те са връзката с парите, получени от международните банкери за болшевиките, и можели да потискат най-големите си противници, меншевиките и партията на социалистите. Двама агенти на „Охрана“ са действащи издатели и финансови ръководители на „Правда“ и я подкрепят.

 

Известно е, че ЙОСИФ СТАЛИН е член на „Охрана“ и е важен координатор между царската коалиция и болшевиките.

През 1917 г. след свалянето на царя „Охрана“ официално е разпусната, но до 1921 г. е изградена нова тайна служба под името ЧеКа, чиито членове са десетократно повече от тези на „Охрана“. През 1920 г. името се променя на ГПУ[1], след това на ОГПУ[2] и през 1934 г. на НКВД (Народна комисия по вътрешните дела). Руската система на концентрационните лагери, изградена при Сталин, се приписва на НКВД. Лагерите са част от съветското стопанство и почти половината добив на злато и хром идват от принудителния труд на концлагеристите.

До 1950 г. концентрационните лагери взимат живота на 4 млн. души.

Само първата световна загиват 10 милиона руски войници, а милиони от цивилното население замлъкват завинаги. По време на комунистическата система до 1950 г. са записани около 40 млн. убити. Пресметнатото количество на жертвите, дадено от бившата ФРГ, е много дори и за днес, при това става дума само за официална статистика…

Най-накрая от НКВД изниква КГБ, която с двадесетте си хиляди щабофицери и 175 000 души бойни части е най-голямата тайна служба в света и остава такава още в продължение на десет години.

ГОСБАНК, руската централна банка, функционира на същия принцип като Federal Reserve Bank. Тя черпи пари от „нищото“ и е мечта за всеки финансов капиталист. „Госбанк“ контролирала съветските финансови дела дори още по-здраво от централните банки в западните страни, защото всички транзакции между съветските предприятия се уреждат чрез нея. По тази причина тя надзирава всички текущи парични сделки, в които съветските предприятия участват.

Бележки

[1] ГПУ = Государственное политическое управление (държавно политическо управление) към НКВД. — Бел.прев.

[2] ОГПУ Обединенное государственное политическое управление — Бел.прев.