Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (51) (или защо човек не управлява света
Том I)

ЦРУ и шахът на Персия

С революцията в Иран през 1979 г. бе изгонен омразният шах, дошъл на власт през 1953 г. чрез ЦРУ. Тъй като по правило повечето служители в американските посолства са и членове на ЦРУ, за да отмъстят, иранските бунтовници вземат за заложници служители от посолството. ЦРУ от своя страна, им го върна, като подметна на иракския диктатор САДДАМ ХЮСЕИН, че моментът е удобен за инвазия в Иран, тъй като Иран била слаба държава (което не е съвсем вярно).

Инвазията на Хюсеин е успешна, а иранските похитители дават на Джими Картър да разбере, че ще освободят заложниците срещу оръжие. Тъй като по време на режима на шаха по-голямата част от оръжието така и така е американско, Иран трябва да получи новата пратка отново от САЩ. Президентът КАРТЪР обаче се отказва от сделката и стартира секретната мисия на ЦРУ „Пустиня едно“ (Desert One) за освобождаване на заложниците.

Картър не е особено подходящ за интересите на ЦРУ: той налага драстични съкращения в управлението. Проведено е народно допитване кой кандидат би спечелил предстоящите избори — Картър или Рейгън. Народът гласува за Картър, но ЦРУ предпочита Рейгън и планира саботаж на спасителната акция DESERT ONE, с което Картър да загуби рейтинга си.

В същото време УИЛЯМ КЕЙСИ, бивш директор на ЦРУ и шеф на предизборния щаб на Рейгън, влиза в контакт с революционния ирански водач АЯТОЛАХ ХОМЕЙНИ. Кейси му съобщава, че Рейгън ще спечели изборите и в бъдеще Хомеини ще трябва да се договаря с него. Той вече е достатъчно популярен, защото неговата помощ се изгражда фирмата „Камаз“ за камиони на река Кама в СССР (най-големия производител на тежки автомобили в света). Тъй като Кейси е и директор на Export-Import Bank, Хомейни решава да работи за него.

През третата седмица на октомври 1980 г. ДЖОРДЖ БУШ (член на „Череп и кости“ и по-късно президент) и РИЧАРД АЛЪН в качеството си на посредник на Кейси се срещат с представители на иранските екстремисти „Хисбула“ в парижкия хотел „Рафаел“. Уговорено е САЩ да прекара оръжия през Израел за Иран, а иранците да пуснат заложниците в момента, когато Рейгън бъде обявен за президент. Първата доставка на оръжие трябвало да започне два месеца по-късно (март 1981 г.).

Планираният саботаж на спасителната операция на ЦРУ върви по мед и масло (т.е. акцията почти не вървяла) и Рейгън заменя Картър. Заложниците са пуснати и първата пратка с оръжие през Израел за Иран става факт. От 24 до 27 юли 1981 г. израелският оръжеен търговец Яков Нимроди подписва договори за $ 135 млн. с Иран за доставка на 50 ракети „земя — земя“, 50 ракети „земя — въздух“ и 68 ракети „Хоук“.

Друг случай на сделки с оръжие се разчу, когато швейцарският оръжеен търговец Андреас Йени и Стюард Алън МакКафърти отлитат за Иран заедно с 360 тона танкови части за М-48 със самолет CI-44, който наемат от аржентинската въздухоплавателна фирма Aereo Rioplatense. Всичко им струва $ 27 млн. и те извършват два успешни курса от Израел до Иран. На 18 юли 1983 г. обаче при обратния полет на третия транш самолетът им е свален от съветски МИГ-25 над Съветска Армения.

Тези оръжейни сделки едва ли щяха да са възможни без намесата на Джордж Буш и Ричард Алън.

В този случай новинарските агенции отново са доста встрани от истинските събития.