Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (43)

(или защо човек не управлява света
Том I)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geheimgesellschaften und ihre Macht im 20. Jahrhundert, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 51 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Ян ван Хелсинг. Властта на тайните общества през XX век

Немска. Първо издание

Редактор: Мая Мутафова

Художествено оформление на корица: Огнян Илиев

Издателство: „Оргон“, София, 2009

ISBN: 978-954-90339-1-5


CFR се заздравява

Властта на CFR в САЩ расте.

Старите суверенни организации са заменени от нови: такива като изникналата от CFR международна Организация на обединените нации (ООН). Скоро се появяват INSTITUT OF THE PACIFICRIM (IPR) и FORIGHN POLICY ASSOCIATION (FPA).

Чрез Джордж Маршал по нареждане на IPR Китай е даден на комунистите. Контролът на Илюминатите върху СССР е значително по-силен благодарение на войната. Ялтенското споразумение, между Сталин, Рузвелт и Чърчил и проекти като Lend-Lease допълнително заздравяват СССР. Последвалата и добре инсценирана „студена война“ между Съветския съюз и Запада засилва позицията на Илюминатите в останалата част на света. Войните в Корея и Виетнам са така „пипнати“, че руснаци и американци да не си пречат един на друг. Същевременно имат оправдание за „националната сигурност“, да не говорим за ЦРУ, NSA (Национална агенция по сигурността) и NSC[1].

В началото на 50-те години се слага началото на секретните операции на ЦРУ за сваляне на правителствата в още неконтролираните от Илюминатите държави и издигането на илюминирани, т.е. направлявани персони. Няколко американски сенатори — като МАККАРТИ — започват да душат и са учудени от големия брой комунисти на високи постове в американското правителство. Маккарти създава House Hearing on Un-American Activities (Конгресни изслушвания за не-американски дейности) и прави известни разкрития, но е дискредитиран от медиите. Това е най-успешният и доказан метод за изхвърляне на нарушителите, по-късно започва разследване в ЦРУ. Ако беше проникнал малко по-дълбоко, вероятно щеше да предотврати атентата срещу Кенеди.

Намерението на Маккарти да призове Уилям Бънди пред разследващата комисия, тревожи „Комитета на 300-те“. Това щяло да разкрие силната връзка между ЦРУ и британските тайни служби. RIIA възлага на Алън Дълес да разкара Маккарти. Дълес предава задачата на Ричард Хелмс и Патрик Лиман.

Айзенхауер дава същото нареждат на генерал Марк Кларк, член на CFR: да отклони Маккарти от ЦРУ. Генералът уверява Маккарти, че ще има специален надзорен комитет, който ще следи ЦРУ. Така сенаторът прекратява разследването си.

Маккарти, който е обвиняван в лов на вещици, освен защитник на много фамилии на Ню Йоркската мафия е интимен приятел на Дж. Едгар Хувър — хомосексуалист и шеф на ФБР, за когото организира травеститски партита в Нюйоркски хотели.

По-късно ръководството на ЦРУ се поема от Ричард Хелме и Алън Дълес.

Бележки

[1] NSC — National Security Council: Съвет за национална сигурност към ООН, създаден след Втората световна война (1947). — Бел.прев.