Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (47) (или защо човек не управлява света
Том I)

Международният валутен фонд (МВФ)

Финансовите организации като МВФ, СВЕТОВНАТА БАНКА И БАНКАТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПЛАЩАНИЯ (Bank of International Settlement) бяха създадени, за да диктуват икономиката на цялата планета. Огромните членски такси годишно възлизат на милиарди. Ако дадена държава има проблеми с плащанията, работещите и по-бедната част от населението ще почувства това на гърба си. В момента по нареждане на международните банкери МВФ търси начини да контролира световната икономика.

Членът на „Комитет на 300-те“ ХАРОЛД ЛИВЪР направи предложение, станало известно като План Дичли. Според ПЛАНА ДИЧЛИ е незаконно да се приема финансовата политика на САЩ и тя трябвало да се постави под контрола на МВФ. Той би позволил на МВФ да обедини всички централни банки в световна банка.

През 1982 г. водещите финансови къщи на Уолстрийт заедно с американското правителство решават да наложат на всяка държава — длъжник допълнителни съкрушителни условия за изплащане на дълговете, което бе приведено в действие от KISSINGER ASSOCIATES INC. (Ръководители са петролният магнат и председател на института „Аспен“ Робърт О. Андерсън, бившият външен министър на М. Татчър лорд Карингтьн и директорът на Английската банка и на S. G. Warburg Bank лорд Рол от Ипсдън.)

МВФ, Федералната резервна банка и Английската банка са замислени като „световна полиция“ за събиране на дългове. Идеята МВФ с неговите драстични условия да е в центъра на всички преговори по дълговете, възниква в Америка. Условията на МВФ са разработени от неговия член Ървинг Фридман. (Затова по-късно получава висока службица в Ситибанк.)

Бележка към настоящата ситуация:

Нашият министър на икономиката РЕКСРОД за кратко също бе шеф германската Ситибанк.

Средствата на фонда се дават на държавите като примамка. След като се добие представа за трудностите, се препоръчва какво трябва да се промени на всяка цена. На държавата — длъжник се заявява, че ако отново желае кредит от чужда банка, трябва да ограничи вноса си само до най-необходимото, да намали драстично държавните разходи и преди всичко да спре финансовата подкрепа за храни от първа необходимост и всякакви помощи за социално слабите. Най-важното изискване винаги е да се девалвира валутата. Така собственият износ уж щял да бъде по-конкурентен и по-атрактивен. На практика обаче вносът се оскъпява, а с това се увеличават дълговете. Така кредиторските банки си осигуряват широки права в бъдеще. Непостъпилите лихвени и погасителни вноски същевременно прибавят към сметката. По поръчка на международните частни банкери МВФ ще се превърне в международна икономическа полиция. Една след друга държавите ще трябва да уговарят условията за плащанията с МВФ банките на групата Дичли.

По данни на световната банка между 1980 и 1986 г. от страна на 109 държави в частните кредиторски банки са постъпили лихвени плащания на стойност $ 326 млрд. В същото време са погасени $ 332 млрд. Следователно общо са изплатени дългове на стойност $ 658 млрд. при положение че първоначалния дълг е бил само $ 430 млрд. Въпреки това, тези 109 държави дължат на кредиторските банки още $ 882 млрд.

За международните банкери съгласуваността на чувствително завишените лихви и нестабилните валутни курсове означава чудесен водовъртеж от нескончаеми дългове.