Ян ван Хелсинг
Властта на тайните общества през XX век (49) (или защо човек не управлява света
Том I)

Био-психологическа война

Почти всеки човек е чувал за биологичните оръжия. В случай на война например се отравя водата на врага, разпространяват се вируси и бактерии. Това наистина не е ново, но питали ли сте се къде се тестват бойните вещества?

Ще дам няколко примера:

През 1950 г. шест дни подред кораб на американските военноморски сили, който тества способността на защита при атака с биологични оръжия, разпръсква над Сан Франциско бактерии, известни под името Serratia. Почти всички 800 000 жители усещат ефекта. Днес е известно, че бактериите Serratia предизвикват вид белодробно възпаление, което може да доведе до смърт.

Армията разкрива, че между 1949 и 1969 г. е провела 239 опита под открито небе, 80 от тях с микроби. Това означава четири офанзиви годишно над американските градове и то в продължение на 20 години! Според докладите на ЦРУ отделно са били бомбардирани и други американски градове. Тези опити уж били прекратени след 1969 година.

Разбира се, американците са обстрелвани не само от вируси, но и с нещо много по-ефикасно. На 16 юли 1981 г. NBC съобщава, че северозападната част на САЩ от години е бомбардирани от СССР с нискочестотни вълни. Въпросните радиовълни са на нивото на биологично — електрическите трептения. Научният термин е ELF (Extremely Low Frequencies — екстремно ниски честоти) и са открити в началото на 20 век от НИКОЛА ТЕСЛА. (Книги за него и откритията му можете да намерите в приложената литература.)

През 1884 г. Тесла отива при Т. Едисон, но поради различия във възгледите им за производство на електричество разделя с него и решава да работи заедно с конкурента Джордж Уестингхаус. През 1892 г. на Ниагарския водопад влиза в действие първата електроцентрала за променлив произведена от Уестингхаус и конструирана от Тесла. Малко по-късно Тесла се катапултира в едно „научно супер — пространство“, където, доколкото е известно, никой от учените тогава не успява да го последва.

Изглежда че само банкерът ДЖ. П. МОРГАН (J. P. Morgan & CO. е представителство на N. М, Rothschild & Co. в САЩ), който финансира Уестингхаус, отчасти се е досетил накъде отиват нещата. Тесла започва да източва полето, което изпълва пространството и обгръща Земята, наричано по онова време „етер“, и да произвежда енергия — безплатна, естествено. В същото време използва полето на етера за различни видове комуникация и енергиен транспорт. Енергийните източници като въглища, нефт и хидроенергия, както и електрическите далекопроводи, стават излишни. Корабите, автомобилите, самолетите, фабриките и къщите биха могли да черпят енергия непосредствено от енергията на етера.

Към края на 1898 г. в експерименталната си база в Колорадо Спрингс, финансирана от Дж. Морган, Тесла е близо до техническата реализация за добиване на енергия от етера. Днес тази технология е известна като конверсия на гравитационна енергия или на тахионна енергия. Морган е напълно наясно какво означава това: в бъдеще няма как да се гарантира контрол чрез електрификация, нефт, бензин, въглища и т.н. Той нарежда работата да бъде прекратена и базата в Колорадо Спрингс да се разруши. Тесла обаче не се предава и до смъртта си на 7 януари 1943 г. прави редица открития, които, от една страна, са революционни, а от друга — значението им не може да бъде преценено и днес. Откритията му биха могли да направят Земята рай, което обаче, както знаете, нашите „кормчии“ не желаят.

Част от тях — освен уредите за улавяне и трансформиране на енергията на етера — е т.нар. solid state converter („стабилен конвертор“) (1931), задвижван от специален електромотор, който е монтиран на тежка луксозна лимузина и има същите показатели, както и обикновеният бензинов мотор. Автомобилът е тестван една седмица на път със скорост 130 км/ч. — средства за горивни материали: НУЛА! (Конверторът с размери на кашон за вино произвежда достатъчно енергия, за да осигури цяло едно домакинство!!!) Тесла успява да предизвика и изкуствено земетресение чрез индуцирано разтърсване на тахионното поле, чиято вибрация се предава върху материята. Веднъж подлага на такъв трус жилищен блок в Ню Йорк. Освен патентът му за управление на автомобил от разстояние (1898), към неговите разработки спада и безкабелния пренос на енергия.

По-важното за настоящата тема обаче са откритията му за неподвижните вълни (които ще разгледаме малко по-нататък) и екстремно ниските честоти, известни като „ефектът на Тесла“. Днес те са основата на всички съвременни изследвания в областта на ELF — комуникацията. Ако тахионното поле на ELF — вълните бъде насочено към човек, това води до разстройство в електрическите функции на мозъка и тежки увреждания в будното съзнание. Парализираните неврологични и физиологични функции намаляват интелектуалната активност и човек става по-податлив на внушение. Че това се прави целенасочено, разбираме от статия на „Асошейтед прес“ от 20 май 1983 г., в която се казва, че най-малко от 1960 г. насам СССР използва устройството, познато под името ЛИДА (LIDA), за да влияе на човешкото поведение чрез нискочестотни радиовълни. ЛИДА е въведена в СССР като успокоително средство и предизвиква състояние, подобно на транс. Чрез него могат да се лекуват психични проблеми, неврози и високо кръвно налягане, както и да се предизвикат депресии и агресии. С помощта на големите модели на ЛИДА са облъчвани отделни хора, градове и дори цели области в СССР и САЩ, за да се предизвикат определени модели на поведение. По сведение на американската Defense Intelligence Agency (Агенция за военно разузнаване) с дистанционно въздействие е възможно в човешкия мозък да се появят звуци и дори цели думи, както и да се предизвикат апоплектични удари, отказ на сърдечната дейност, епилептични припадъци и други болестни състояния.

Един от ранните случаи на „невидимата война“, за който обществото научи, е т.нар. „Сигнал Москва“. При претърсване за „бръмбари“ през 1962 г. в американското посолство в Москва е открит микровълнов лъч, насочен директно към сградата. Мотивите за съветската микровълнова атака бяха разследвани от ЦРУ в проекта „Пандора“. Оказа се, че ефектите предизвикани от микровълните, са болки в главата и очите, повръщане, умора, слабост, виене на свят, раздразнителност, страх, депресия, лош сън, напрежение, забавяне на интелектуалните функции, намалена памет и рак. Според показанията на съветника по сигурността Збигнев Бжежински персоналът от американското посолство в Москва показва най-висок процент на раково заболели в целия свят. Въпреки кратката пауза, спечелена по настояване на американския президент Линдън Джонсън от премиера Алексей Косигин, бомбардирането с микровълни е възобновено.

Чрез употреба на относително лесните за производство оръжия на Тесла, с т.нар. „психотроника“ е възможна намеса в будното съзнание на войници и унищожаване на бойния дух. В статия на Magazin 2000, брой 97 от септември 1993 г., например се казва:

„Нови психотропни оръжия“ — спомняте ли си картините от войната в Залива, когато хиляди иракски войници изпълзяваха от окопите и се предаваха дори на журналистите, мислейки ги за войници, и въпреки белите знамена, „за добре дошли“ се превърнаха в мишена на американската артилерия? Днес все повече военни експерти са единодушни, че може би не лошото снабдяване на войските на Саддам предизвика тази внезапна капитулация, а психотропните Mind-Control-оръжия на САЩ. Някои от тези хай-тек — супер — оръжия си служат с радиочестотни вълни за въздействие върху човешкия мозък. По информация на научното списание AviaHm Wkdc & Space Technology, брой 93 от януари 1993 г. Министерството на отбраната снабдява ракетите с апаратура, която е в състояние да произвежда електромагнитни импулси (ЕМР), за да се парализира врагът, без да се налага употребата на атомни, биологически или химически компоненти. Този тип оръжия на първо място имат за цел да извадят от строя електронните системи на врага. Други уреди произвеждат ултразвук или ELF — екстремно ниски звукови вълни, които предизвикват гадене и повръщане и силно нарушават способността за ориентация на засегнатия човек. Оръжията имат обсег на действие най-малко 2500 км…

След като е възможно да се потисне бойния дух, възможно е да се предизвика и огнище на агресия, например гражданска война, масови безредици, колективни самоубийства, омраза и т.н. В книгите на инсайдерите винаги има по нещо за оръжията на Тесла. Става въпрос за оръжия, които използват неизчерпаем енергиен потенциал на тахионните полета в пространството.

Най-известните авторитети в тази област са главнокомандващия американската армия и физик Томас Е. Биърдън и американските физици Сидни Хървиц и Гай Обеленски. Последните двама от години активно работят за израелската отбрана. През 1969 г. Хървиц конструира оръжие — Тесла, което в радиус на 300 м драстично увеличава или намалява гравитационното ускорение на металите. Той например можел да увеличава многократно тежестта на малък пистолет и да изменя пропорциите на материалите, така че амунициите да не съвпадат. Най-силното въздействие върху метала разпокъсва оръжието подобно на тесто за сладкиши. (Тези тестове са заснети и са показани във филмовата трилогия „НЛО — от легендата към действителността“, „Строго секретно“ и „Контактът“ на Royal Atlantis Film GmbH, Tel.49899043171. Те съдържат и интервю с Томас Е. Биърдън!)

За много хора темата КЛИМАТИЧНА ВОЙНА също е неизвестна. Преди обаче да пристъпя към нея, нека разгледаме климата като цяло.

Приемаме, че основният проблем за днешния анормален климат се корени във факта, че Земята постепенно се охлажда, докато в същото време удвоеното в момента количество на въглероден двуокис предизвиква затопляне на атмосферата заради парниковия ефект. В статия на „Нова солидарност“ от 24 февруари 1993 г. се казва:

„Дори и реномираното списание Nature вече пише за огромното разминаване между реалността и «климатичните катастрофи», прогнозирани с най-скъпите компютри в света. В броя от 28 януари се появи статия от Джордан Д. Кал със заглавие: «През последните 40 години липсват признаци за парниково затопляне над Арктическия океан».“

За какво става дума, се изяснява още в самото начало на статията:

„Общите модели за циркулация в атмосферата предсказват «засилено» парниково затопляне във високите географски ширини. По-долу публикуваме данни за температурите в ниската тропосфера над Арктическия океан, измерени между 1950 и 1990 г. Анализирахме повече от 27 000 температурни профила… Повечето тенденции са статистически, а не буквални. Като цяло не установихме широко пространствено затопляне на повърхността, както климатичните модели предсказват, а през есенния и зимния сезон реално констатирахме изразена тенденция на охлаждане над западния Арктически океан. Това разминаване навежда на мисълта, че днешните климатични модели не представят вярно процесите над полярните територии.“

В „Стрелката на Апокалипсиса“ Мойра Тимс пише, че наблюдателните станции в полярния кръг отчитат спадане на температурите с повече от 6° С през последните 30 години. „Нова солидарност“ продължава:

„Ще е прибързано обаче да кажем, че моделите на парниковия ефект са опровергани. Причината е елементарна: те не могат да се оборят нито с измерени стойности, нито с научни факти и са неопровержими, защото нямат нищо общо с науката. Климатичните модели са социологично — манипулативни инструменти, с помощта на които на базата на достатъчен брой параметри, от произволни данни се фабрикуват какви ли не сценарии за катастрофи с максимална политическа «успеваемост». Ето защо ние предсказваме, че само след няколко седмици данните от студията на Кал — които вероятно наистина оборват тези модели — ще станат част от най-добрите доказателства за тезата на парниковия ефект“

Тема, която никога не попада в медиите, е евентуалното настъпване на ледников период. Въз основа на дългогодишни земни и скални проби и други тестове много видни теолози и метеоролози са на мнение, че през следващите 50 години ще станем свидетели на първите индикации за поредния ледников период. Според тях той няма нищо общо с парниковия ефект, причинен от замърсяването на атмосферата. Само няколко десетилетия застудяване щяло да компенсира увеличаващото се днес затопляне.

Още по-обезпокояващата е тезата, че следващия ледников период би могъл да се предизвика едва от 1% слънчева светлина. Намалената слънчева радиация (поради замърсяване на околната среда) не е толкова стряскаща, колкото, факта, че едно гигантско изригване на вулкан съществено би редуцирало слънчевата енергия. Облаците от фина пепел биха могли да останат в стратосферата и много да понижат земната температура. Подобни неща обаче рядко се коментират от медиите. Следователно не трябва да вярваме на всичко, което се твърди за замърсената околна среда. Съветвам ви да чуете и другата страна на нещата.

По темата „климат“ е налице и съвсем различен сценарий, за който медиите също мълчат.

Следният откъс от „Стрелката на апокалипсиса“ на Мойра Тимс показва, че промените в климата невинаги могат да се отхвърлят с лека ръка като „капризи“ на времето и природните катаклизми — земетресенията, бурите, периодите на суша и т.н. са всичко друго, но не и „божие наказание“:

„Без цялостна теория защо се променя климатът, опитите на хората да се намесят наистина са опасни (подобно на медикаментозна терапия без знаене на причините). За това ли намеква Йохан Фриде? «Не всичко ще бъде следствие на природата — човечеството ще посегне към облаците и ще постави съществуването си на карта»… Само през 1975 г. в САЩ бяха в ход девет «програми за промяна на климата» и има още 66 подобни проекта на други места. Периметърът им на действие е широк: от най-различни климатични изследвания до бомбардиране на облаците с кондензационни зародиши за «предизвикване» на дъжд, предотвратяване на градушки, разпръсне на облаци, потискане на урагани, отклоняване на снежни бури, пренасочване на снеговалежи, предизвикване на земетресения и приливи, разпръсване на мълнии и т.н. Ако сегашната тенденция на непредсказуемост и захлаждане в поведението на времето се задържи, Северна Америка, Канада, Северна Европа и Русия ще са зоните, които ще пострадат най-много Откраднатият от бедните страни с помощта на сложни технологии климат в близко бъдеще би могъл да се превърне в съвсем реален проблем, след като слаборазвитите нации се сблъскат с «природните» катастрофи, глада и сушата. Това би могло да доведе дори до войни. Подобно на всички опити да се управляват природните сили, този път води до множество обратни действия. Засега още няма природни закони, които да ограничат «монопола върху времето» — което изглежда е доста доходен бизнес. Да се създаде тип климат на едно място, е възможно единствено когато се наруши неговият потенциал на друго място.

През 1973 г. Хондурас обвини САЩ, че краде техния дъжд и е предизвикал голямата суша, след като Америка изкуствено промени пътя на урагана ФИФИ, за да спаси туристическия бизнес във Флорида. Фифи причини най-големите щети в историята на Хондурас. Измъченият от суша Ел Салвадор повдигна подобни обвинения срещу САЩ, както и Япония, според която перманентното присъствие на тайфуни в Гуам отнема важните за оцеляването на областта краткотрайни дъждове. Родезия и Израел бяха обвинени от съседните държави за кражба на дъжд… Обединените нации се опитват да наложат забрана над войната за климата, макар че тази задача е толкова комплексна, че изгледите за успех са нищожни. В The Cooling Лоуел Понт цитира военни служители, които признават, че американски правителствени самолети са прекратили сушата на Филипините и Азорските острови, за да защитят военните интереси на САЩ, но са отхвърлили молбите на останалите държави от Сахелския регион в Африка (ивица на север от Сахара) с обяснението, че биха могли да отнесат молбата си към американски частни фирми. Понт описва и плановете на СССР за драстична промяна на климатичната структура на страната, за да се повиши аграрното производство.“

Има доказателства, че силното нарушаване на климата през 1982–1983 г. от Ел Ниньо в Тихия океан е умишлено предизвикано от СССР чрез намеса в йоносферата. Феноменът Ел Ниньо е вид аномалия в климата от естествен произход в зоната на Тихия океан, която се появява през около десет години. По правило предизвиква поройни дъждове над малки части на Перу и една зона срещу западната част на Южноамериканския континент. Резултатите от Ел Ниньо от 1982–1983 г. обаче са направо драстични: пасатите на екватора, които в Южното полукълбо духат от изток на запад, неизвестно как изпадат в застой и така нормалното нахлуване на топли води към Азия спира; те се връщат обратно и се задържат на западния бряг на Южна Америка. Според метеоролозите по необясними причини пасатните ветрове духали в обратна посока, което донася на Перу проливни дъждове, а на Австралия — периоди на суша. Те предизвикват също така земетресения, лавини от тиня и торнада в Южна Калифорния, Южния бряг на Северна Америка и Аляска.

Този пример обяснява следствието от ELF — вълните, които с помощта на един усилвател на Тесла се излъчват през Земята към йоносферата и предизвикват гигантски стоящи вълни. Те, на свой ред, служат като блокиращ климата механизъм, вследствие на което се появява внезапен и неочакван застой на пасатите, духащи от изток на запад. Още през 1978 г. д-р Микровски от Канадския държавен департамент споделя, че през зимата на 1976–1977 г. СССР успява да установи електрическия резонанс на Земята, което им дава възможност да създават относително стабилни и териториално локализирани стоящи вълни, които потискат или изместват космичната релативистична струя (relativistic jet) над Северното полукълбо.

Целенасочената промяна на времето чрез ELF — вълни обаче освен че вреди на хората, на естествените климатични структури и ритъма на приливите и отливите, има негативен ефект върху животните, които, както се знае, се ориентират по топлите въздушни и морски течения. Нарушава се техният естествен ритъм и те са обречени на смърт. Към тях спадат например птичите ята, които не откриват обитавания от тях остров, за да вият гнезда, или китовете, загубили ориентация поради променените морски течения. (Информация за промяната на времето и за психологическата война можете да откриете в книгата „Никола Тесла — свободна енергия вместо кръв и петрол“, 1991, VAP — Verlag, Wiesbaden.)

Моля, отбележете си още веднъж, че в случай на евентуален ледников период или негативен ефект от замърсената околна среда имаме на разположение малко или дори никаква алтернатива. За „елита“ обаче, който най-късно през 1957 г. осъзнава ужасните условия на околната среда, нещата стоят по друг начин.

По онова време в Хънтсвил, Алабама, се срещат най-изтъкнатите учени, за да анализират данните от наскоро инсталираните сателитни програми. Един от присъстващите д-р Карл Герщайн, прогнозира, че последствията от замърсяването на горните атмосферни слоеве и от стоте милиарда тона въглероден двуокис, складирани там, ще са катастрофални. Всички са единодушни, че в хода на следващото хилядолетие на повърхността на планетата човешкият живот няма да бъде възможен. Разработен е план, който днес вероятно е познат на инсайдерите и чието разкриване вече коства живота на много хора. Става въпрос за ВЪЗМОЖНОСТ 3.

Планът е следният:

ВЪЗМОЖНОСТ 1: Детонация на ядрена взривна глава в стратосферата, за да се разсее въглеродният двуокис в космоса.

ВЪЗМОЖНОСТ 2: Строеж на огромни, подземни, самоосигуряващи се градове, в които ще бъде евакуиран „елитът на обществото“, където той би могъл да живее дотогава, докато животът на земната повърхност стане възможен.

ВЪЗМОЖНОСТ 3: Колонизиране на друга планета, например Марс.

По-късно ВЪЗМОЖНОСТ 1 е сметната за твърде опасна и отпада от програмата. Другите две обаче са приведени в действие.

Според досегашните ми разследвания ВЪЗМОЖНОСТ 2 обхваща 75 подземни града, 65 от тях са в Америка, един в Швейцарските Алпи, един в Трансвал, Южна Африка, и един в Пайн Гейп в Австралия. (Не посочвам останалите, защото ми беше позволено да разгледам списъка само за малко и не ги помня.) Към американските градове спадат подземните бази: Dulce Base, Ню Мексико; Area 51, Грум Лейк, Невада; Country Club, Мериленд и Los Alamos, наречен Dreamland, Калифорния, където се провеждат и генетични експерименти с хора (клонинги), правят се експериментални полети, възстановяват се паднали летящи чинии и се тестват разработки като пулсови двигатели.

През април 1992 г. интервюирах една дама в Сидни, Австралия, която не желае да бъде назована поименно. Тя е работила за австралийска фирма за почистване и по нейно нареждане се озовава в подземната военновъздушна база PINE GAP. Жената ме информира, въпреки заплахата от невероятно висока глоба, че Pine Gap е дълбок около 13 км, функционира чрез „свободна енергия“, има езера, висящи влакове, собствена обработваема площ с плодове и зеленчуци и т.н. По официална информация Pine Gap може да понесе без проблем директно пусната атомна бомба. (Още за Пайн Гейп в Stan Dejos: Cosmic Conspiracy)

ВЪЗМОЖНОСТ 3 трябва да е била стартирана през 1959 г. Още към края на 50-те години са произведени първите американски летящи чинии с помощта на немски учени, взели участие в създаването на германските дискове (между които е и Виктор Шаубергер, VRIL-7), и технологиите от падналите летящи чинии в западните части на САЩ. Паралелно с официалните космически програми стартира секретен проект, в който благодарение на новата технология се изследва лунната повърхност. От 1960 г. източно от MARE IMBRIUM руснаци и американци съвместно започват изграждането на две лунни бази. Това са БАЗА АРХИМЕД и БАЗА КАСИНИ — наречени на кратерите, в които са построени. Те са замислени като междинна станция в полетите до Марс.

На 22 май 1962 г. на Марс трябва да се е приземил първият екипаж. Кацането, както и полетът над повърхността на планетата и коментарите на американския и съветския екипаж са заснети от летящата чиния.

През януари 1977 г. чрез сътрудника на NASA Хари Кърмъл филмът стига до сър Уилям Балънтайн — виден радио — астроном. На 6 януари 1977 г. Балънтайн си уговаря среща с Джон Хъндри, мениджър на международен ежедневник, за да обсъдят оповестяването на филма. Той умира на път за Хъндри при мистериозна автомобилна катастрофа. Най-накрая с помощта на Кърмъл и съпругата на Балънтайн филмът попада в телевизионния екип на Science Report на английската Scepter TV и е излъчен в следващото предаване на Science Report. Малко след това телевизионният канал получава „знак“, че ще й бъде отнет лицензът, ако в бъдеще не ограничи предаванията си по темата. Филмът, който е заснет през пилотската кабина, съдържа кратки кадри с уредите на пилотите, които показват атмосферно налягане 700 мили бара и външна температура 4° С. Астронавтите, чиито гласове също са записани, ликуват и викат: „Днес е 22 май 1962 г., ние сме на Марс и имаме въздух!“

Бележка на автора:

Ако досега се въздържах от собствена хипотеза, тук бих искал да изкажа мнението си. Чувам много от читателите да казват: „Хубава историйка, ама ние добре знаем, че на Марс животът е невъзможен…“

Въпросът ми към вас е: ЗНАЕМ ли го наистина? Ако сме честни, единственото, което знаем, е малкото или многото оповестено от NASA и написаното в учебниците. На обществото се КАЗВА, че на Марс не може да има живот и затова още дълго няма да ЗНАЕМ дали това е така. Бъдете сигурни, че специално при космическите програми също говорим за монопол, и никой освен изследователите, ангажирани директно с проектите, не знае със СИГУРНОСТ. Едва ли не трябва да вярваме на всичко, което ни кажат, защото в момента нямаме възможност да отлетим до Марс, за да проверим лично. Ако приемем, че Марс е „мъртъв“, означава всичко да си остане постарому т.е. трябва да останем на Земята, защото отвън не ни чака никакво приключение. Но ако допуснем, че под някаква форма животът на Марс е възможен — да речем, под скалните куполи и с филтриран въздух — мислите ли, че това просто ей така щеше да се каже на хората? Снимките на Викинг-1 от 31 юли 1976 г. — когато на височина от 1278 мили над северната хемисфера бяха заснети познатото днес „лице на Марс“ (дълго 1,5 км) и вляво от него симетрични форми на множество пирамиди — вече доказаха, че някога там е имало интелигентен живот. Дори само наличието на тези постройки е достатъчно, за да разтърси всички т.нар. световни религии и да покаже, че земното човечество едва ли е „венец на Творението“.

Наличието на пирамидите прави възможни две тези, унищожаващи всички досегашни истории за миналото ни. Или строителите на пирамидите са наши предци, от което възниква въпросът как са дошли от Марс на Земята. И ако това се е случило, те трябва да са имали космически кораби, т.е. да са били технически високо развити, което западната религия и наука, както се знае, с гръм и трясък отрича. Или: строителите на пирамидите не са свързани с хората на Земята, което означава, че са извънземна форма на живот, което споменатите институции също отричат. Възможно е строителите изобщо да не са си отишли, а да са се спуснали едно стъпало по-надолу. Ако обаче наистина някога са колонизирали планетата ни, вероятно днес са една от основните раси на Земята. (Дори ЧЕРВЕНОКОЖИТЕ, както показва името?)

Можем да избираме между достатъчно раси, които твърдят, че в миналото си са преживели нещо такова. Необяснимите до момента раздвижвания на сигналите от Марс показват, че очевидно планетата не е съвсем мъртва. Ако това действително беше така, както някои т.нар. „учени“ заявяват, и във вселената, с изключение на Земята, няма живот, и следователно ние необезпокоявано можем да скитаме най-малкото из Слънчевата система, се питам какво стана със съветската сонда „Фобос 2“, която се приземи на Фобос през 1989 г.? Всъщност преди тя да успее да приземи един малък вседеход на марсианска луна, връзката по необяснени до момента причини завинаги се разпадна. А какво да кажем за изгубването на американската марсианска сонда „Обзървър“ на 24 август 1993 г.? Между впрочем задачата на „Обзървър“ бе да направи нови снимки на „лицето на Марс“ и на пирамидите. Странно, нали? (Безспорни факти ще намерите в американското видео Hoagland’s Mars, адресът е даден в Приложението.)

най-добре сами преценете станалото на Марс. Но ВЪЗМОЖНОСТ 2 — подземните градове, са реалност. Следователно въпросът е кой я е привел в действие и защо не се работи по третата?

(Пълната история на Алтернатива 3 — за т.нар. състояние на Марс, за неговата атмосфера, дезинформацията, строежа на базите, отбранителните и камуфлажните мероприятия, настаняването на персонал, извозването, промиването на мозъци на служещите и трудностите, които трябва да са възникнали и вероятно все още са налице, можете да намерите в книгата на Лесли Уоткинс „Алтернатива 3“. В Други източници е даден и адресът, на който можете да си набавите филма.)

Както виждате, понякога темата НЛО има много по-реалистично и земно звучене, отколкото се твърди. Че се дават колосални суми, че се води борба срещу изследователите, които разкриват тайната за създаване на кораби, летящи с гориво, което не може да бъде монополизирано или обложено с данък от нито един концерн — може би, вече стана достатъчно ясно.

Междувременно обаче има частни лица, които създават такива летящи дискове и също летят, което естествено никак не се харесва на милиардерите. Трябва да се знае, че не всеки учен или откривател може да бъде купен, а някои от тях са на мнение, че е по-добре откритията им да не се патентоват, а директно да се произвеждат. Ако вие патентовате изобретението си, бъдете сигурни, че скоро ще застанат пред врата ви и ще искат да купят патента, за да потъне в неизвестност завинаги. Или ще имате неприятности, тъй като елитът не желае подобни продукти. Ако се интересувате по-отблизо от летящите дискове или „машините със свободна енергия“, бихте могли да получите адреси за контакт чрез издателството.