Елизабет Адлър
Сега или никога (27)

Глава 27

Хари пое по една пътека през гората. Скуийз водеше, като се връщаше назад от време на време, за да провери дали го следват. Орловата папрат покрай пътеката миришеше на влага и зеленина, високо над тях птиците излитаха от гнездата си, за да обявят веднага тревога.

След половин час Мал вече се задъхваше, но Хари вървеше неотклонно напред. Тя беше решила да не се предава.

Докато стигнат едно тревисто плато, половин час по-късно, ботушите вече стягаха краката й като менгемета, твърдите къси панталони жулеха бедрата й и тя се потеше. Хвърли се на тревата, прекалено изтощена дори да говори.

— Хареса ли ти, а? — каза Хари.

Тя го изгледа и избълва задъхано:

— Садист…

Той се тръсна до нея и прокара пръсти по червената следа, където грубите панталони бяха протрили бедрата й.

— Какво имаш отдолу? — попита я.

— Това е изключително неподходящ момент за подобен разговор, детективе.

— Повярвай ми, Малоун. Не се опитвам да те свалям. Попитах те какво имаш отдолу, защото не можеш да носиш тези абсурдни панталони и по пътя надолу. Освен ако нямаш желание кожата ти да бъде одрана.

— О — проточи тя, обезоръжена. — Добре. Нося боксерки.

Той кимна.

— Тогава сваляй панталоните. Но каквото и да правиш не сваляй ботушите, защото никога няма да успееш да ги обуеш отново. Ето, чакай малко… дай на мен.

Коленичи до нея и разхлаби връзките. Кръвообращението и се възстанови и тя въздъхна облекчено.

Той се обърна с гръб, докато тя събуваше панталоните си.

— Добре, вече съм в приличен вид — избъбри тя притеснено погледна я и се разсмя.

— Охо, виж ти. Розово.

— Престани, Хари Джордан, престани — сопна се тя гневно. — Бельото ми няма нищо общо с теб.

— Точно сега има, Малоун. Твоя розов задник ще следвам по целия обратен път към къщи. — Млъкна и й подаде ръка, за да й помогне да се изправи. — Дръж се за мен — додаде след това, — може да стане хлъзгаво.

Бяха преполовили пътя надолу, когато тя забеляза, че небето се е покрило с облаци. Само за минути цветът му се промени от гълъбовосиво в стоманено и накрая в много тъмносиво. Дъждовните капки заудряха като куршуми листата, плъзнаха се през тях и скоро дъждът се изля като порой върху им.

Тя се влачеше отзад. Хари маршируваше напред, необезпокояван от внезапния потоп, а до него Скуийз размахваше опашка. Беше решена да не се оплаква. Дрехите й бяха залепнали по нея като мокро пране, краката я боляха, пътеката се беше разкаляла. Тя се подхлъзна и падна, после скочи бързо и стисна зъби.

— Няма да се оплакваш — промърмори си тихо. — В никакъв случай няма да казваш защо, по дяволите, ме доведе на тази откачена разходка. В абсолютно никакъв случай няма да плачеш.

— Само виж това.

Хари спря внезапно и тя се блъсна в него. Той я хвана, за да не падне, и прошепна:

— Виж. Горе на дървото.

Сред клоните имаше семейство миещи мечки. Те гледаха тържествено надолу, кръглите им очи бяха оградени с черно и бяло, като герои на анимационни филмчета — майка, баща и две бебета. Това беше едно от най-очарователните неща, които Мал беше виждала. Сребристите потоци дъжд правеха картината още по-магическа.

Хари забеляза сияйната усмивка, която освети лицето й. Тя беше загубила бейзболната си шапка, мократа коса беше залепнала на главата й. Полото и розовите боксерки, целите оплескани с кал, прилепваха по тялото й. Сигурно беше падала, защото коленете й бяха обелени, но не се беше оплакала.

— Да вървим — каза той.

— Още колко има?

Мал се мразеше за това, че попита, но думите някак се изплъзнаха от устата й.

Той я погледна през рамо и повдигна вежди.

— Зарязваш ли ме?

— Не.

— Добре. Щеше да ми е много неприятно, ако трябваше да те нося.

Тя го изгледа убийствено, после тръгна след него, местейки тежко крак след крак, с очи, вперени в калната земя. Стори й се, че изтече много време — мокро и болезнено, преди Хари да подвикне през рамо:

— Най-после у дома.

Бяха изправени пред стръмен склон, който водеше нагоре към вилата. Тя не отместваше поглед от склона. Струваше й се висок като Еверест. Имаше чувството, че бедрата й са от гума, глезените я боляха, стъпалата й бяха подути. Тя преглътна, чудейки се как ще успее да се справи.

— Не се каниш да се откажеш сега, нали, Малоун?

Той стоеше до нея. Устните й трепереха, но нямаше да се предаде.

— Ще се справя, дори да се наложи да се влача на колене — промърмори упорито.

Той поклати глава, възхитен.

— Няма нужда от такова покаяние.

— Мръсник — извика тя, като закуцука решително към склона.

Той я сграбчи в ръцете си. Тя се задърпа, но той й каза:

— Хайде, Малоун. Знаеш, че няма да успееш.

Така беше наистина, но го мразеше за това, че го каза. Отнесе я в къщата, мина по коридора и нагоре по стълбите. Остави я в едно кресло, сложи нов пън в камината и влезе в банята.

„Този мръсник дори не е уморен“, помисли си Мал горчиво. Чу течащата вода, а след това се понесе ухание на люляк.

Когато той се върна, огънят пращеше в камината.

— Банята ви е готова, мадам — докладва й любезно.

Тя не беше помръднала, откакто Хари я остави в креслото, и той предположи, че просто не може да го направи.

Коленичи пред нея, развърза връзките на обувките и ги събу колкото може по-внимателно. Тя изохка, когато той събу дебелите чорапи. По пръстите й имаше пришки, а петите й бяха разранени. Хари въздъхна и отиде за нещо антисептично и памук.

Тя беше отпуснала главата си назад, а краката й бяха опънати напред, също като счупена кукла.

— Малко ще щипе — предупреди я той.

Коленичил до нея, почисти изцапаните й колене и наранените й стъпала.

— Ох — промърмори тя, без да отваря очи. — Ох, ох, ох.

— Добре, най-лошото мина. Време е за баня.

Тя отвори очи и го погледна уморено, но той я грабна отново и я отнесе в банята.

— Предполагам, че ще успееш да се съблечеш съвсем сама?

— Предполагаш съвсем правилно.

Тя го изгледа гневно.

Когато затваряше вратата, той се усмихваше весело.

— О, Малоун? — Той показа глава и чу как тя изохка. — Смятах да те изведа за вечеря, но мисля, че се нуждаем от време за раните си. Какво ще кажеш да сготвя нещо тук, вкъщи?

— Ти? Да сготвиш нещо?

Той се изсмя недоверчиво.

— Почакай и виж, Малоун, преди да критикуваш — каза й, преди да изчезне.

Докато лежеше в горещата вода в огромната стара вана, Мал се чувстваше много близо до Рая, по-близо отколкото през целия ден. С изключение на обяда вероятно. И при семейството миещи мечки, които я гледаха през дъжда. И около Скуийз, който лудееше от простичката радост, че е жив.

Тя си играеше с водата като тюлен с прибоя. Болката й намаляваше, а чудесната топлина се просмукваше във вените й. Водата ухаеше на люляк. Мал забеляза нова опаковка масло за вана. Не й се вярваше да е на майката на Хари, просто не беше в неин стил. Хари сигурно го беше купил специално за нея.

Нямаше да успее да я омае, помисли си тя развеселена, не и след онова, което я беше накарал да преживее.

Тя се измъкна от ваната, уви около себе си огромна бяла пухкава хавлия и закуцука към спалнята. Застана срещу огъня и се изсуши, доволна от топлината. Имаше момент, когато не й се вярваше, че някога отново ще се стопли.

Среса косата си, втри тоалетно мляко в лицето си и намаза раните си. Поколеба се за секунда, после, без да се замисли защо, се парфюмира обилно.

Накрая извади широка синя мъжка пижама, мушна покритите си с пришки крака в меки бели чорапи и затърси халат в чантата си. Беше забравила да вземе и кипнала от гняв, облече син пуловер над пижамата.

Разреса косата си и се огледа в огледалото. Лицето й беше порозовяло, косата й се беше сплескала, нямаше никакъв грим. Махна лещите си и сложи малки очила със златни рамки. Дори и да имаше някакви любовни идеи, Хари Джордан щеше да ги забрави още щом я погледне. Изглеждаше ужасно.

Тя закуцука сковано по стълбите към кухнята, откъдето се носеха приятни миризми. Лампите бяха запалени, огромен пън гореше в камината. На грамофона се въртеше една от древните дългосвирещи плочи на Мифи. Малко стържеше, но музиката беше добра — Нат Кинг Кол пееше „Когато се влюбя“. На масата до камината чакаше отворена бутилка вино с две обикновени, но много красиви чаши.

Мал се отпусна на най-близкия до огъня диван. Вдигна краката си е благодарна въздишка. Зачуди се колко време ще е нужно, за да оздравеят пришките, и дали пак някога ще успее да обуе обувки. Дъждът все още удряше по стъклата, а върховете на дърветата се люлееха от вятъра.

Тя се сгуши на дивана, внезапно заляна от чувство на доволство. Имаше някаква особена сигурност в това да си в уютна, осветена от огъня, стая, докато бурята бушува навън.

— Ето те и теб.

Хари влетя, облечен в протритите си джинси и бяла риза. Около кръста му беше завързана синя престилка, през ръката му беше преметната чиста бяла кърпа, точно като френски келнер. Той наля вино в чашите и я погледна, отбелязвайки голямата пижама, пуловера, липсата на грим и малките златни очила.

— По-добре ли се чувстваш?

— Да. Благодаря. Но все още съм ти ядосана заради тази разходка.

На лицето му се появи наранено изражение. Подаде й чаша вино и прокара ръка през и без това разбърканата си коса.

— Тези глупави нови ботуши ти създадоха проблеми. С подходящи обувки щеше да извървиш поне още петнайсет километра.

— Колко километра извървях?

Той повдигна рамене.

— Осем. Или може би десет.

— Вертикално.

— О, хайде сега. Наклонът беше незначителен.

— Незначителен!

Тя го изгледа, но той съвсем разумно й каза:

— По всяко време, докато се изкачвахме, можеше да поискаш да спрем. Как можех да знам, че те боли? Ти мъченица ли си, или какво?

Знаеше, че той е прав и че причината за неприятностите й бяха собственият й инат и неподходящите скъпи нови ботуши.

— Отново се караме — констатира тя.

Очите им се срещнаха и между тях премина напрежение.

— Виното е прекалено хубаво, за да го хабим, докато се караме.

Тя отпи.

— И храната ли ще бъде толкова хубава?

— Храната!

Той хукна към кухнята и тя се усмихна доволна. Хари беше прав — трябваше да се наслаждават на тази вечер. Бурята, пращящият пън в камината, светлината на лампата, нежната музика и хубавото вино. Мал въздъхна щастливо. Почти си струваше да изтърпи мъчението на разходката.

— Вечерята е поднесена. — Той се върна с поднос в ръка. — Смятах да се храним тук, пред огъня. Омлет… моето единствено кулинарно постижение.

Той остави подноса и отряза парче от кръглия, леко препечен омлет. Прехвърли го в зелена чиния с формата на лист от маруля и я сложи пред нея.

— Омлет като картина на Ван Гог — въздъхна тя възхитено.

Той не я слушаше, а я гледаше напрегнато.

— Сещаш ли се, като сандвича от картина на Матис — настоя тя.

— Мислех си колко хубава изглеждаш тази вечер. Пуловерът подхожда на очите ти… сапфиреносини. И очилата ми харесват.

— Сега вече знаеш и най-лошото за мен. Това съм истинската аз.

Притесняваше се, когато той я гледаше така. Защо трябваше да я гледа така, сякаш знаеше за нея повече отколкото тя самата?

Хари я погледна недоверчиво, но само каза:

— Яж си омлета, Малоун, ще изстине.

Тя отхапа.

— Вкусно е. Какво си сложил вътре?

— Аспарагус, картофи, пиле… онова, което беше в кошницата. Плюс яйца, малко лук и малко чесън.

— Сега ти криеш нещо. Ти можеш да готвиш.

— Само толкова. Обикновено най-много да стопля пицата в микровълновата фурна.

Тя се разсмя.

— А аз обикновено ям ядки. Не се заседявам да готвя още от детството си.

— Разкажи ми повече за детството си.

Тя отпи от виното, после отмести поглед към огъня.

— Не бива да разваляме хубавата вечеря с разговори за мен.

Той поклати глава сърдито.

— Ето пак. Все пак сделката беше такава, не се ли сещаш? Аз ще ти разкажа моята история, ти ще ми разкажеш твоята. Засега само единият от нас е изпълнил тази част от договора.

Мал беше съкратила дотолкова историята на живота си, че вече почти си вярваше, че това е всичко. Болезнените епизоди бяха изхвърлени, заедно с личността на Мери Малъри Малоун.

Бузите й пламтяха. Тя съблече пуловера и започна да вее на лицето си, като се преструваше, че топлината на пламъка я сгряваше, а не погледът на сините му очи.

Нат Кинг Кол спря да пее с проскърцване. Хари стана и прокара пръсти през купа плочи. Избра една, пусна я, намали светлината и седна до Мал.

Пънът падна надолу и изпрати дъжд от искри. Навън дъждът плющеше по прозорците. Синатра пееше под акомпанимента на цигулки: „Ела и полети с мен, ела и полети, нека отлетим…“

Мал имаше чувството, че лети някъде извън времето и пространството. Съществуваше само тази вила на планинския склон, на километри откъдето и да е. Всъщност обстановката беше дяволски прелъстителна.

Хари каза:

— Често идвам тук сам. След тежък ден или да покарам велосипеда… запалвам огън, отварям бутилка вино, пускам си музика…

— Намаляваш осветлението.

— Разбира се. Така мога да виждам дърветата отвън, луната също.

— В случай, че не си забелязал, тази вечер няма луна.

— Говорех по принцип.

Тя го погледна над очилата си, замислена за жените, които той сигурно е водил тук. Прекалено беше да очаква от мъж като Хари да стои сам през цялото това време. Отново усети ухапването на ревността и си каза твърдо, че това не е нейна работа. О, да, отговори си сама подигравателно, а защо тогава толкова ти се иска да се пресегнеш и да го докоснеш? И защо не можеш да отместиш очи от него?

Хари също не сваляше поглед от нея. Лицето й беше поруменяло, русата й коса беше изсъхнала. Сините й очи изглеждаха огромни зад силните лещи. Би се обзаложил, че без тях не вижда на половин метър пред себе си.

Хипнотизирана, Мал се надигна от дивана. Застана само на крачка от него. Между тях сякаш отново течеше ток и тя усети тръпки да пробягват по гърба й.

— Защо всъщност беше онази договорка никакво обвързване, Хари? — попита тя тихо.

Той сложи ръце на раменете й и тя си помисли, че костите й ще се стопят от докосването му.

— Винаги можем да добавим нов член към тази клауза, гласящ, с изключение на тази вечер.

Той свали очилата й и ги постави внимателно на масата. Тя го погледна късогледо, а сърцето й заби силно. Той се пресегна и докосна устните й с ръка. Чувственото движение я накара да потръпне. Затвори очи и той целуна леко клепачите й.

— Толкова си сладка — промърмори. — Чудех се какъв ли ще бъде вкусът ти.

Той целуна устните й, после върха на носа и зарови лице във врата й. Тя въздъхна тихо.

Хари я придърпа към себе си и тя плъзна ръце около врата му. Искаше й се да я притиска, да я целува. Когато устните му станаха по-настойчиви, тя се отдаде на мига и й се искаше той да продължи вечно.

Когато най-после отдели устните си от нейните, тя продължи да се притиска до него, без да отваря очи. Хари я погледна нежно, взе я на ръце и я отнесе до дивана пред огъня.

— Мога да вървя — възпротиви се сънливо.

— А за пришките не помниш ли?

Остави я върху възглавниците. Тя изглеждаше като момиче в смешната фланелена пижама и чорапите, с разбърканата си коса и порозовелите бузи. Но след миг отвори очи, погледна го с онзи загадъчен сапфирен поглед, пълен с молба и отрицание, и той беше сигурен, че тя не е обикновено момиче.

— Притесняваш ли се, Малоун? — попита той, като взе краката й и събу чорапа.

— Малъри — поправи го тя.

Той събу и другия чорап.

— Не ми отговори.

Започна да масажира крака й.

— Разбира се, че не се притеснявам.

Тя го наблюдаваше с широко отворени очи. Не й се искаше да спира.

Той прокара ръка по прасците й, леко масажирайки уморените и мускули. Беше чудесно и тя се отпускаше все повече.

— Ммм, приятно е — прошепна, — толкова е приятно. — Надигна се и го погледна. — Кога смяташ да ме целунеш отново?

— Щом като питаш…

Той я целуна колебливо, после я притисна силно до себе си. Минутите изтичаха бавно, заедно с целувката им. Мал сякаш не успяваше да се приближи достатъчно до него. Извади ризата му и прокара пръсти по гладките мускули на голия му гръб.

Ръцете му бродеха по кожата й под синята пижама. Докосна гърдите й и тя се отпусна в прегръдките му, отдадена на докосването му.

Пръстите на Хари трепереха, докато разкопчаваше пижамата. Той се вгледа в Мал, цялата позлатена от слънцето на Аризона. Гърдите й го изкушаваха, устните му се плъзнаха по тялото й.

Той развърза връзките на пижамата и я свали, като изпиваше Мал с очи. Кожата й беше като коприна — мека и златиста. Тя потръпна, когато пръстите му се плъзнаха по корема й. Той чу тихите й гърлени стонове и притисна пламенно устни към нейните. Тя искаше още и още, после, преминала върха, потръпна.

— О, Хари — прошепна тя, — о, Хари.

Той се вгледа в нея. Обичаше я за това, че така се беше отдала на мига, че го желаеше толкова силно, колкото и той нея.

Докато той се събличаше, тя го наблюдаваше като в транс. Светлината на огъня докосваше тялото му и тя го изгледа с копнеж.

Направи място на дивана и за него.

— Хари — изрече тя с онзи плътен, мъркащ глас. — Хари…

И той вече лежеше до нея, хладната му кожа се допираше до топлото й тяло, поглъщаше я, заливаше я с вълни на взаимно удоволствие. След малко двамата се плъзнаха от дивана върху килима.

Тя лежеше пред него, сиянието на огъня очертаваше тялото й, очите й не се отместваха от неговите. Очакваше го. Беше красива, чувствена и вълнуваща. Желанието го възпламени и той отново я притисна. Пръстите й се вкопчиха в косата му, тя се движеше с него…

— Чакай, Мал — прошепна той, — чакай. — Искаше и тя да изпита същото удоволствие, пое дълбоко дъх, въздържа се…

— Хари — измърка тя отново и той изгуби контрол.

Двамата потъваха един в друг, после бавно достигнаха върха.

Мал лежеше под него, отнесена нанякъде. Не и се искаше той да се отдръпва. Тежестта му беше приятна, гладката му кожа беше изпотена…

— О, Хари — прошепна тя.

— Малъри — отвърна й той и тя се усмихна. Отново се връщаше на земята.

— Ще те смачкам.

Той се отдръпна и тя въздъхна със съжаление. Сексът не беше нещо, на което се отдаваше, за да задоволи моментна нужда. За нея той не беше просто удоволствие, той означаваше, че за миг поне тя се чувства обичана. Искаше й се да задържи мига колкото се може по-дълго. Когато тялото му се отдели от нейното, тя се почувства ограбена и самотна отново.

Седна и сви колене до брадичката си. Хари се вгледа в нея и тя се опита да разгадае погледа му. Той се наведе и целуна един по един наранените пръсти на краката й.

Очите й се напълниха със сълзи. Неумолимият полицай се оказа нежен любовник, загрижен и щедър.

Той взе пуловера й, уви го около раменете й и оправи косата й. Ръката му трепереше, също като нейната, когато тя я протегна, за да докосне наболата му брада.

Плочата на Синатра все още се въртеше на грамофона. Мал сложи ръка на сърцето му и се усмихна.

Хари си помисли, че тя прилича на запалена свещ в мрака. Взе чашата вино и й даде да пие, после се наведе и я целуна.

— Нямам нужда от вино — избъбри той пресипнало. — Ще изпия теб.

Тя сложи ръце зад главата си, доволна, докато той докосна гърдите й и всичко започна отново.

Пънът в камината изгоря. Виждаше се само червеното сияние на въглените. Плочата все още се въртеше безмълвно, виното стоеше неизпито.

Тя се възпротиви, когато Хари се изправи. Проследи го с очи, докато пресичаше стаята. Беше красив. Той спря грамофона, взе една мека завивка и две възглавници. Повдигна главата й и нагласи възглавницата под нея, после метна завивката и отново легна до нея.

— Удобно ли ти е?

— Ммм.

Очите й бяха полузатворени, умората я замайваше. Хари я целуна и я прегърна, като намести главата й на рамото си.

— Направено по поръчка за теб, Малоун — каза той и затвори очи.

— Малъри — поправи го тя.

И преди да усети, вече беше заспала.

Скуийз ги събуди рано на другата сутрин, като виеше срещу вратата, за да го изведат. Хари измъкна изтръпналата си ръка изпод Мал и стана.

— Не ставай — помоли тя с приглушен глас, защото главата й беше скрита под завивката.

— Кучето — обясни той. — Ще се върна веднага.

Той пусна кучето навън, после хвърли нова цепеница върху въглените, като разгоря огъня с древно кожено духало.

Хари погледна към купчината под одеялото, която лежеше неподвижно. Виждаха се единствено краката й, подаващи се от единия край. Дори стъпалата й бяха хубави.

Отиде в кухнята.

— Дяволски зает си, детективе — долетя след него оплакването й.

— А ти не бързаш много — извика той от кухнята.

Мал се сгуши под завивката, заслушана в утринните звуци: песента на птиците, кучешкия лай, потракването на чинии в кухнята. Скоро към нея се понесе ароматът на прясно сварено кафе, заедно с гласа на Хари, който пееше нещо на испански. Тя се зачуди дали не се е разтанцувал.

— Обслужване по стаите.

Тя се надигна и скромно придърпа одеялото върху гърдите си.

— Ммм, кафе. И кифли.

Той повдигна панера.

— Два вида.

— Два вида?

Изгледа я виновно.

— Единствената ми слабост.

— О, снощи забелязах и някои други слабости.

Той повдигна вежди.

— Значи си забелязала.

Тя се разсмя и Хари се наведе да я целуне.

— Косата ти е разбъркана — каза той и гризна ухото й.

— Ммм, значи изглеждам точно като теб.

Той разроши косата й.

— Яж си кифлата и спри да се оплакваш, Малоун… Малъри.

— Най-после схвана. — Тя отхапа. — Наистина ли това има вкус, сякаш е от Рая или какво?

— Нискокалоричен рай.

— А, не!

Тя изглеждаше удивена и той се разсмя.

— Не са нискокалорични. Казах го само, за да си доволна. И като си започнала с хвалебствията, как е кафето?

— Благодат.

— Какво повече би могла да иска една жена?

— Не много — съгласи се тя, облегната удобно на Хари, като все още притискаше одеялото към гърдите си.

— Късно е вече за одеялото — каза той и отпи от кафето си. — Вече всичко видях.

За негово учудване тя се изчерви.

— Малоун, нима се притесняваш от мен? — попита той. — Помниш ли ме? Аз съм Хари, мъжът, с когото прекара нощта.

Тя кимна поруменяла.

— С когото имах среща.

— Мъжът, който те заведе на празненството — промърмори той и се наведе да я целуне по врата. — Онзи, на когото позволи да пусне ръка под роклята ти.

— Въпреки че сме малко старички да се натискаме на задната седалка.

Тя се наведе към него и той започна да масажира нежно врата й.

— О, Малоун — въздъхна доволно, — това не беше само натискане.

Тя се разсмя. Допи кафето си, лапна последната хапка от кифлата и си сложи очилата. Уви одеялото около себе си и се изправи.

— Отивам да си взема душ.

Той седна на дивана и се загледа в нея. Тя се обърна и пред нея беше той, с широките си рамене, синкавата брада, набола по лицето му, което отчаяно се нуждаеше от бръснач, силните мускули на ръцете, стегнатото тяло. Спомни си как се беше притискала снощи до него и само мисълта за това събуждаше желанието й отново.

Усмихна му се щастливо, после спокойно продължи напред. Очите му я проследиха. Когато стигна средата на стаята, одеялото започна бавно да се свлича. Тя се обърна, погледна го прелъстително над очилата и остави одеялото да се плъзга надолу… мъчително бавно… все по-надолу. Като го остави да се влачи зад нея, тя продължи гола през стаята, обърна се за последен път и му отправи порочен поглед.

— Като сметана върху праскови — възкликна въодушевено Хари и чу смеха й от стълбището.