Елизабет Адлър
Сега или никога (22)

Глава 22

Когато Хари видя за последен път Мал на празненството, чичо му Джак Джордан беше сложил ръка на кръста й и шепнеше на ухо, а Мал се смееше. Това беше преди половин час.

Джак Джордан беше прословут любител на жените, с четири съпруги и низ любовници за доказателство. Той все още можеше да оцени хубавата жена, щом види такава, освен това беше висок, с посребрена коса, хубав, с малки мустачки и със стил в правенето на комплименти. Това изглежда, му пробиваше път навсякъде.

— Старото ни момче изчезна с моята приятелка — оплака се Хари на Мифи.

Тя тъкмо проверяваше дали всичко върви както трябва.

— Не се тревожи, Хари. За вечерята ще трябва да я върне. Тя седи тук, точно до теб. — И пъргаво премести картичката на Джак на съседната маса. — Сега Джак седи до Биди Белмънт, която е по-стара и от него и е глуха като пън. Ще трябва да повтаря всяка дума по два пъти. Това ще го поуталожи.

Разсмяха се и Хари я прегърна.

— Някой да ти е казвал, че си единствена между всички жени? — попита той, като все още я прегръщаше.

— Баща ти, в деня, когато ме помоли да се омъжа за него. Но като се замисля сега, не си спомням отново да го е споменавал, след като казах да. Сигурна съм, че тук някъде има поука — добави тя.

Икономът удари един месингов гонг, обявявайки с това, че вечерята е готова, и гостите се запътиха към масите сред уханието на рози и хубава храна.

— Ето те и теб — каза Хари, когато Мал се появи, хванала под ръка чичо Джак.

Старчето повдигна вежди невинно.

— Погрижих се Малъри да си прекара добре, Хари. Не можех да я оставя сама сред похотливата тълпа наследници на Пийскът и Джордан. — Той потупа собственически ръката на Мал и тя му се усмихна. — Надявам се да седя до теб, мила.

— Не, не седиш до нея — каза Хари твърдо. — Седиш до Биди Белмънт.

Джак изпъшка.

— Майка ти отново ме наказва.

— Тя очаква всеки мъж да изпълни дълга си. Това е нейно празненство в края на краищата.

— Ще се видим по-късно, Джак — извика Мал след него, докато той се запъти към съседната маса с дълбока въздишка.

— Ревнувам — каза й Хари.

Тя се разсмя.

— Той изглежда като филмова версия на доброжелателен, богат чичо.

— Мога да те уверя, че е играл тази роля с доста дълга поредица от млади племеннички.

— Това му придава още по-голямо очарование. Разкошен е.

— Хей, помниш ли ме? Аз съм мъжът, с когото дойде.

— Мъжът, с когото имам среща?

— Съвсем същият.

Те заеха местата си край масата. Той се наведе и й прошепна:

— Липсваше ми.

Тя му хвърли един палав поглед и той видя смеха в очите й.

— Никога не съм мислила, че ще те чуя да си признаеш, детективе.

— Аз съм човешко същество.

Тя го погледна шеговито, после се обърна към съседа си от дясната страна. После поднесоха хайвера — три различни вида, върху леко разбити яйца — и вечерята започна.

Мал беше сигурна, че й е приятно, защото дори не се замисляше за това. Нито за миг не си зададе въпроса, които често си задаваше по другите празненства: „Това наистина ли е забавно? Какво правя тук?“

Никога не беше присъствала на подобно голямо семейно тържество, където всеки се познаваше с всеки. Бяха преминали заедно през раждания, сватби и смърти, като неотклонно присъстваха както на погребенията, така и на празненствата. Те вероятно дори не се замисляха за това. В техния кръг това просто се правеше. Би заменила целия си успех само да можеше да бъде част от този живот от рождението си.

Погледна Хари, който слушаше с интерес спора за достойнствата на ритрийвърите и пойнтерите като ловни кучета. Той се обърна, срещна погледа й и се усмихна окуражително.

— Добре ли си? — прошепна в ухото й.

— Не бих могла да се чувствам по-добре.

Той погледна не много скъпия си, но практичен часовник.

— Скоро ще започнат танците. Ако имаше програма, както едно време, щях да запиша името си за всеки танц.

— Дори и за валсовете?

— Да не мислиш, че не знам как се танцува валс?

— Мисля, че това не влиза в изискванията за полицай от отдел „Убийства“.

— О, спомни си, че преди това бях адвокат. А преди това бях ужасен младеж, изпращан от майка си на уроци по танци, за да може да придружава младите дами по разните забави.

Тя поклати глава учудено.

— Нямат ли край способностите ти?

— Непрекъснато се трупат все нови — потвърди той нескромно.

Музикантите започнаха да свирят. Майка му излезе първа на дансинга, заедно с брат си и двамата се завъртяха под звуците на „Димът влиза в очите ми“ на Джеръм Кърн, а останалите заръкопляскаха.

— Това е нейната песен — поясни Хари, като взе ръката й и поведе Мал към дансинга. — Нейната и на татко. Тя винаги танцува първо на нея, в негова чест.

„Колко прекрасно“, помисли си Мал с нотка завист. След миг беше в прегръдките на Хари — едната му ръка беше на кръста й, другата стискаше леко нейната. Танцуваха в мълчание. Очите й бяха полупритворени, а на лицето й имаше замечтано изражение.

— Танцуваш добре — прошепна той.

Тя го погледна.

— Бъди сигурен, че не съм се учила в младежките си години.

— А къде?

— Вземах уроци. Вземах уроци по всичко.

Той я изгледа удивен.

— Уроци как да живееш?

Тя кимна.

— Докато бях дете, никой не ме научи на обноски. Все едно че бях расла в гората с вълците.

Той я притисна по-силно. Косата й гъделичкаше носа му и той си помисли, че тя прилича на златни нишки. Кожата й имаше лекото, изплъзващо се ухание на цвете, което причиняваше странно въздействие на усещанията му. Мелодията свърши, но той задържа ръката й.

— Искаш ли да се разходиш из градината с мен, Малоун?

Тя кимна и двамата тръгнаха ръка за ръка.

Мифи и чичо Джак ги наблюдаваха, докато се отдалечават.

— Какво мислиш за нея? — попита тя.

— Чудесна млада жена. От най-висша класа. Вижда се веднага.

— Стой далече от нея, човече — предупреди го тя. — Имам големи надежди, ако Хари успее да се откъсне от работата си за повече от половин минута.

— Трябва да е много глупав да не го направи — въздъхна Джак. — Дяволски глупав, бих казал — добави той с възхищение.

Хари поведе Мал през градината, за която майка му се грижеше с толкова любов. По дърветата имаше малки бели лампички, а покрай потока бяха поставени хартиени китайски фенери. Докато се разхождаха из градината, Мал прочете всички имена на табелките, въпреки че розите бяха все още едва напъпили.

— Старомодните рози са ми любими — каза тя. — И аз гледам няколко на терасата, но вятърът и замърсеният въздух ги правят на нищо.

— Трябва да кажеш на майка ми. Ще й стане приятно, като разбере, че и ти се занимаваш с цветя. Една от многото ти дарби.

Музиката се носеше заедно с топлия бриз. Той се загледа в Мал. Тя все още гледаше розите и той внезапно изпита желание да я прегърне.

— Може би е от романтичното осветление или пък от музиката, но се чудя дали никакво обвързване включва целувка? Само между двама стари приятели, разбира се.

Тя пристъпи към него.

— Технически погледнато, не сме стари приятели. А и устната договорка е обвързваща.

— Ти очевидно не си прочела дребния шрифт. — Той плъзна ръка около кръста й и я притисна нежно до себе си. — Кажи ми целувал ли съм те по-рано?

Очите й срещнаха неговите и тя почувства онова особено стягане на сърцето.

— Така ми се струва. Приятелска целувка, естествено. Преди устната договорка и клаузата никакво обвързване.

— Май открих равностоен юридически противник — промърмори Хари, навеждайки се към нея.

Тя го прегърна, искаше й се той да я притисне по-силно, усещайки топлината на ръката му върху голия си гръб.

Дочуха гласове, които се приближаваха, и бързо се отдръпнаха един от друг, преди група гости да премине покрай тях.

— Тук човек не може да се уедини — прошепна Хари недоволно. — Както и да е, този договор няма да издържи в съда.

— Защо не?

Той се усмихна.

— Защото съм син на баща си и ще се договоря с теб за взаимни отстъпки.

— Какви отстъпки?

— Допълнителни целувки при поискване.

Тя се разсмя, но той спря смеха й с дълга целувка, която разпрати по тялото й малки, копринени тръпки. Добре че клаузата никакво обвързване я предпазваше, защото тези целувки на Хари й бяха много приятни. Но към тях се приближаваха хора. Той взе ръката й и те се върнаха в къщата.

— Израснал съм в тази къща — поде той, докато минаваха през силно осветената дневна към библиотеката, облицована с дървена ламперия.

Мал се огледа с интерес. Рафтовете бяха затрупани със стари издания на класическа литература, както и с романи. Засенчените лампи хвърляха приятна светлина, дивани, покрити с обикновен жълт лен, заобикаляха камината, където вместо огън имаше огромен букет от градински цветя. Над камината висеше картина на голяма дореста кобила, а между рафтовете с книги бяха сложени и други картини, най-вече на коне и кучета.

Сърцето на Мал се сви, като си помисли, че това е истинският вариант на измисления свят, създаден в дома й.

— Голямата картина е на Кон — каза Хари. — Любимката на татко. А ритрийвърът е… Куче.

Тя вдигна ръка неразбиращо.

— Чакай малко. Кон? Куче?

Той повдигна рамене.

— Баща ми казваше, че няма време да измисля имена, а и бездруго, щом повикаше животните, те идваха. Изненадан съм само, че не са ме кръстили Момче. Въпреки че като се замисля, той доста често ме наричаше Син. — Усмихна й се. — И ти смяташ, че си имала проблеми…

— Бих се примирила с момиче, ако това означаваше да съм отгледана тук — отвърна с копнеж. — Мразеше ли го?

— Разбира се, че не съм го мразил. — Идеята за това сякаш го удиви. — Той ми беше баща… имаше си свой характер. Може и да нямаше време да измисля имена на животни, но се грижеше добре за тях. Както и за мен.

— Значи си го обичал? Въпреки че заради него си пропилял футболната си кариера — добави тя.

— Хайде, Малоун — прекъсна я той развеселено. — Не ме интервюираш в предаването си. — Взе една снимка в сребърна рамка. — Това е той — посочи Хари и й я подаде. — Самият той.

Мифи се появи внезапно на вратата.

— О, Хари, показваш къщата на Малъри. Колко хубаво. — Тя се понесе усмихната към тях. — Хари прекара детството си тук, нали знаеш. А аз прекарах тук медения си месец. Тогава не поисках да отида никъде. Сега, когато остарях, наваксвам загубеното време. Не успявам да стигна достатъчно бързо до всички онези далечни страни.

Тя видя, че Мал държи снимката.

— А, това е Харълд. Моята единствена истинска любов. Липсва ми здравата — добави тя със съжаление.

Мал погледна Хари въпросително.

— Това означава, че той страшно много й липсва — обясни й. — Израз, който майка ми често използва.

— Трябва да напишат песен с такова заглавие — промълви Мифи замислено.

Мал се засмя и погледна снимката. Нямаше съмнение кой е бащата на Хари.

Мифи сякаш прочете мислите й.

— Няма шанс Хари да е осиновен, нали? — Тя се разсмя. — Баща му винаги казваше, че е истинска издънка на старото дърво.

Взе няколко други снимки от купищата, сложени по масички и рафтове, и започна да обяснява кои са хората на тях и какви са роднинските им връзки.

— Доста е объркано. Семейство Пийскът е толкова старо и има толкова много клонове. Семейство Джордан е почти толкова ужасно.

Мифи върна снимките в красиви рамки по местата им и попита:

— Ами твоето семейство, мила? Надявам се, че не е толкова голямо, колкото нашето. Само си помисли…

Тя се спря навреме, уловила предупредителния поглед на Хари. Отново прибързваше. Канеше се да каже: „Само си помисли колко огромно ще бъде сватбеното тържество“.

Мифи се разсмя весело.

— Прости ми. Хари все ми казва, че съм много бъбрива. В края на краищата, вие двамата едва се познавате, нали?

Мал погледна развеселено Хари през рамо, докато Мифи я хващаше под ръка, за да я поведе към верандата. Той повдигна рамене и я погледна невинно, сякаш не знаеше какво иска да каже майка му, въпреки че беше точно обратното.

Реши, че е време да измъкне Мал, преди майка му да започне наистина да любопитства.

— Наближава време за тортата, мамо — извика той. Тя погледна красивия диамантен часовник на ръката си — още един отдавнашен подарък от съпруга й.

— Точно така. Колко прекрасно.

Хари я наблюдаваше учудено, когато тя се втурна в къщата, за да се увери, че тортата й ще се появи точно навреме.

— Всяка година това представление се повтаря. Но с всяка година тя му се радва все повече и повече, кълна ти се.

— Чудесна е — прошепна Мал. — Толкова… жизнена.

Мифи Джордан беше пълна противоположност на собствената й майка.

Изглежда, всички познаваха ритуала в полунощ, защото се запътиха в една и съща посока. Застанаха в кръг, светлината беше намалена. Икономът удари силно гонга дванайсет пъти и тортата беше поднесена. Беше жълта, разбира се, с украса от жълти рози. Музикантите засвириха и всички запяха „Честит рожден ден“, докато Мифи духаше свещите. След това тя отряза първото парче.

— Както всички знаете, първото парче е за Харълд, който е там, в Рая. Наслаждавай му се, скъпи. А второто парче, разбира се, е за скъпия ми син Хари.

Тя продължи да разрязва тортата си и да изрежда имената, като добавяше шеги и мили думи.

Докато я наблюдаваше, Мал се почувства отново като малкото момиченце в киното. Тя беше на едно омагьосано място, където всички носеха красиви дрехи и прекрасни бижута; животът беше чудесен и всички живееха щастливо. Само че този път това беше действителност и й бяха позволили да участва.