Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Изваяние, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Сребрина Талева, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Генадий Гор. Изваяние
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981
Библиотека „Галактика“, №28
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преводач: Сребрина Талева
Рецензент: Агоп Мелконян
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Худ. редактор: Иван Кенаров
Техн. редактор: Пламен Антонов
Коректор: Жулиета Койчева
Съветска — руска, I издание
Дадена за печат на 25.VIII.1981 г. Подписана за печат на 20.XI.1981 г.
Излязла от печат 22.XI.1981 г. Формат 32/70×100 Изд. №1496
Печ. коли 21. Изд. коли 13,60. УИК 13,80. Цена 2.00 лв.
Страници: 334. ЕКП 95363 5617–55–81
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С–31
© Сребрина Талева, преводач, 1981
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1981
c/o Jusautor, Sofia
Генадий Гор. Волшебная дорога
© Издательство „Советский писатель“, 1978
История
- — Добавяне
9
Събудих се на затворническия нар. Този път се събудих не насън, а наяве. Събудих се и започнах да чакам кога ще дойдат за мен.
С мен и около мен нямаше часовник. Часовникът беше вътре в мен. Той отброяваше секундите, оставащи до разстрела.
— Раз, два, три, четири, пет, шест — броях аз, както в детството.
Броях, за да се занимавам, за да се отвлека, за да не обезумея. Аз шепнех:
Не дай си боже — стана луд.
Не, по-добре е глад и труд,
не, по-добре просяк по друма…
Но вместо безумие, торба и просяшка тояга ме заплашваше нищото.
Аз чаках и се ослушвах. Но беше тихо, тихо, като в сън. Само някъде под пода скрибуцаше мишка. Изглежда, тя също отброяваше секундите.
Бавно-бавно тези секунди се превръщаха в часове, но никой не идваше за мен, сякаш всички ме бяха забравили.