П. Г. Удхаус
Любовният сезон на търтеите (20)

20

— Добро утро, сър. Ще позволите ли да изкажа едно съображение?

— Разбира се, Джийвс. Изкажи няколко.

— Става дума за външния ви вид, сър. Ако ми разрешите да предложа…

— Продължавай. Кажи го. Приличам на нещо, намерено от котка в гробницата на Тутанкамон, така ли?

— Не бих стигнал чак дотам, сър, но безспорно съм ви виждал по-изискан.

— Благодаря, Джийвс.

— Ще изчистя костюма ви с влажна гъба и ще го изгладя.

— Благодаря, Джийвс.

— Много добре, сър. Красива утрин, нали, сър?

— Благодаря, Джийвс.

Той вдигна вежди.

— Изглеждате ми разстроен, сър.

— Разстроен съм, Джийвс. И имам достатъчно поводи за разстройство.

— Но, сър, нещата се развиват напълно задоволително. Доставих младия господин Томас във викарията. И научих от чичо Чарли, че нейно благородие, леля ви е отложила посещението си в Девърил Хол.

— Така е. Но това са само периферни подробности. Не твърдя, че по свой ограничен начин те не са Божия благодат, но погледни облаците, които се трупат отвсякъде. Първият и най-важен е, че оня отново се развилия.

— Сър?

Със сетни усилия се взех в ръце, защото усетих, че ставам нечленоразделен.

— Съжалявам, Джийвс — извиних се аз. — Исках да кажа, че Гъси отново се превръща в заплаха за рода человечески.

— Тъй ли, сър? В какъв аспект?

— Ще ти обясня. Кое сложи началото на цялата тази бъркотия?

— Обстоятелството, че господин Финк-Нотъл бе изпратен в затвора, сър.

— Точно така. Е, можеш да се обзаложиш без никакъв риск, че скоро отново ще се озове там.

— Тъй ли, сър?

— Да, сянката на кафеза отново е надвиснала над Огъстъс Финк-Нотъл. Законът точи зъби и се готви за скок. Една погрешна стъпка, а можеш да не се съмняваш, че той с песен на уста ще направи поне десет, и ще се озове на топло за трийсет дни. А знаем какво ще стане тогава, нали?

— Много добре знаем, сър!

— И кръвта ни се вледенява.

— Определено се вледенява, сър.

Насилих се да се поуспокоя. Вярно, че беше смразяващо спокойствие, но смразяващите спокойствия са по-добри от никаквите.

— Естествено, Джийвс, може и да греша в предположението си, че този печен рецидивист ще се върне към престъпния си начин на живот, но едва ли. Ето ги и фактите. Преди малко срещнах госпожица Пърбрайт на гаровия площад. Не след дълго темата Гъси изплува на повърхността. След като я побистрихме няколко минути, тя изпусна една забележка, която ме изпълни с неназоваем ужас. Заяви, че трябвало да й свърши една работица. А когато я попитах: „Каква?“, тя отвърна: „О, просто една работа в селото.“ При това маниерът й беше уклончив, да не кажа потаен. Маниер на момиче с гузна съвест, замислило нещо несмилаемо. „Брей, брей!“, рекох си аз. „Ало, ало, ало, ало“.

— Ако ми разрешите да ви прекъсна за момент, сър, щастлив съм да доложа, че усилията ми да осигуря клакьори на господин Езмънд Хадок за концерта се увенчаха с удовлетворяващ успех. Дъното на залата ще бъде пренаселено от негови поддръжници и доброжелатели.

Намръщих се.

— Това е прекрасна новина, Джийвс, но проклет да съм, ако виждам какво общо има с обсъжданата в момента тема.

— Прав сте, сър, съжалявам. Просто забележката ви „Ало, ало, ало, ало“ ме навя на тази мисъл. Извинявайте, сър. Та казвахте, че…

— Какво казвах? Забравих.

— Коментирахте уклончивия и потаен маниер на госпожица Пърбрайт, сър.

— А, да. Предположих, че крои нещо. И мисълта, която ме халоса като чувал с пясък, бе следната. Ако Корки крои нещо, вероятността да е репресивна мярка спрямо полицая Добс е сто към осем. Прав ли съм, Джийвс, или греша?

— Вероятността без съмнение се накланя в тази посока, сър.

— Познавам Корки като петте си пръста. Психическата й нагласа е отворена книга за мен. Дори в далечните времена, когато носеше безполови гащеризони и предните й зъби забележимо липсваха, тя се отличаваше с пламенна и избухлива натура, непонасяща никакво противоречие. А неотдавнашният арест на кучето й от страна на добросъвестния пазител на закона неизбежно ще бъде изтълкуван от нея като противоречие. И ако му кроеше шапка само поради няколкото теологични разминавания, каква ли секира е наточила сега? Нещастното куче гние в тъмница с оковани китки и момиче с нейния дух едва ли покорно ще приеме това положение на нещата.

— Така е, сър.

— Фактите са отблъскващи, но трябва да ги погледнем в очите. Корки планира срещу Добс директна атака, чието естество още не знаем, но ми се струва мъчително сигурно, че Гъси, за когото е от първостепенна важност да се държи настрана от правоохранителните органи, ще се остави да бъде използван като маша на злостните й помисли. И ето нещо, което ще те накара да възкликнеш: „Тъй ли, сър?“ Току-що разговарях с Езмънд Хадок и се оказа, че той е мирови съдия. В Кингс Девърил той коли и беси на всички равнища на закона и следователно е в състояние да даде трийсет дни без право на обжалване всекиму, който се изпречи пред погледа му. И което е най-важно — изпитва бурна ненавист към Гъси и в очите ми заяви, че най-съкровеното му желание било да го види окован във вериги.

Джийвс отвори уста да заговори, но аз вдигнах възпираща ръка.

— Знам какво ще кажеш и съм напълно съгласен с теб. Оставен сам на себе си, Гъси е последният човек, който би погазил закона и би дал основание на мировия съдия да му издава смъртни присъди. Така е. От ранно детство цялостната му политика, несъмнено засукана с майчиното мляко, е била да заобикаля пътя на порока и съвестно да се пази от необмислени действия, налагащи трийсет дни без право на обжалване. Но ние знаем, че лесно се поддава на влияния. Коко му е повлиял на Трафалгарския площад, като го заплашил, че ще го цапне с бутилка по главата. Ще бъда силно изненадан, ако и Корки не му повлияе. А от личен опит знам — продължих аз, като се сетих за случая с мухлясалия портокал в училището по танци, — че когато Корки започне да обработва някого, тя няма срама и мяра.

— Смятате, че господин Финк-Нотъл охотно ще се вслуша в предложенията на младата дама?

— Нейната дума е закон за него. Ще бъде восък в ръцете й. Казвам ти, Джийвс, нещата отиват на зле. Не знам дали някога си седял овързан от глава до пети върху буре с барут със запален фитил.

— Не, сър, не съм имал подобно изживяване.

— Точно така се чувствам сега. Стискам зъби и чакам експлозията.

— Бихте ли желали, сър, да разменя няколко думи с господин Финк-Нотъл и да го предупредя, че не е желателно да предприема неразумни действия?

— Няма нещо, което да желая повече. Теб може и да те послуша.

— Ще се постарая да го направя при първа възможност, сър.

— Благодаря, Джийвс. Кофти положение.

— Крайно, сър.

— Не знам да съм се сблъсквал с по-кофти. Всичко е страшно объркано.

— Може би с изключение на работите на господин Пърбрайт, сър.

— А, да, Коко. Информиран съм за голямата му печалба. Доколкото разбрах, гребенът му е силно наперен.

— Такъв беше при последната ни среща, сър.

— Е, и това е нещо. Да, това постопля сърцето — отбелязах аз, защото Устърови, дори когато са потънали в собствени грижи, винаги са готови да се порадват на щастието на приятел. — Благополучната развръзка на Коковите дела положително може да се отчете като светъл лъч. А ти твърдиш, че селските момци довечера ще подкрепят господин Хадок, нали?

— Впечатляваща бройка ще реве от възторг, сър.

— Е, значи стават два светли лъча. Ако пък успееш да убедиш Гъси да не се прави на магаре, ще станат три. Все пак имаме напредък. Добре, Джийвс, припкай и виж какво можеш да направиш. Предполагам, че ще го намериш във викарията.

— Много добре, сър.

— А, Джийвс, и най-важното. Когато отидеш във викарията, свържи се с младия Томас и му отнеми тъп инструмент, известен като палка, с който е успял да се сдобие. Това е вид гумена бухалка и ти знаеш не по-зле от мен, че човек не бива да му поверява такива неща.

Можеш да звъниш на телефонния указател от А до Я, без да попаднеш на човек, който би искал да го види с гумена палка в ръце. Ще разбереш какво имам предвид, като ти кажа, че плещи наляво и надясно как ще прасне полицая Добс по тиквата с въпросния уред. Тъй че трябва на всяка цена да му го отнемеш. Няма да имам и секунда покой, докато е у него.

— Много добре, сър. Ще отделя внимание на проблема — заяви той и след размяна на взаимни вежливости всеки пое по пътя си — той да върши добри дела във викарията, аз — да бия копита в обратна посока.

Бих копита около двеста метра, когато бях грубо изтръгнат от унеса си. Смразяваща кръвта гледка накара очите ми да изхвръкнат от орбитите си. Забелязах Гъси да излиза от вратата на живописна къщурка, скрита от пътя зад спретната градинка.

Кингс Девърил е едно от селцата, в които живописните къщурки се въдят като зайци, но въпросната живописна къщурка се различаваше от останалите по табелата над вратата с кралския герб и надпис:

А доказателството, че табелата не е някаква дебелашка шега, бе фактът, че редом с Гъси, почти хванал го с едната ръка за яката, а с другата — за дъното на панталоните, трепкаше солидна фигура със синя униформа и шлем, която не можеше да принадлежи другиму, освен на полицая Добс.