Джон Лескроарт
Нищо друго, освен истината (39)

39

Но Харди се озова пред неочаквано затруднение. След като ловко пробута плана си, за да убеди съдията и да принуди представителите на Областната прокуратура да започнат нетрадиционна процедура, той огледа залата и осъзна, че ще трябва да печели време. Възнамеряваше да започне с показанията на Джим Пиърс и предполагаше, че той, подобно на останалите, на които бе разпратил призовки и които вече седяха в галерията, ще се яви навреме.

Докато спореше с Прат и Рандъл, очакваше като се обърне, щом свършат, да види Пиърс, седнал в залата. Но вече бе време да започва, а Пиърс още не бе пристигнал.

След всичко постигнато дотук, бе изключено да помоли съдия Брон за кратка отсрочка или дори за прекъсване. Принуден бе да жонглира и да поддържа темпото и можеше само да се надява, че ще задържи топките във въздуха, докато не дойде време за главната атракция.

 

 

— Казвам се Ейбрахам Глицки. Имам ранг лейтенант в полицейското управление на Сан Франциско, а в момента оглавявам отдел „Убийства“.

— И откога заемате този пост?

— От пет години.

— А преди това?

— Ваша светлост — скочи на крака Скот Рандъл. — Всички познаваме лейтенант Глицки.

— Това възражение ли е, адвокате? — Възраженията, както и толкова други неща в съдебната зала, представляваха част от инсценирания спектакъл на правосъдието и трябваше да се основават на отклонения от правилника. Изявлението, че всички познават Ейб Глицки, изобщо не се вписваше в тази категория. Нещо повече, отговорът на Брон повторно потвърди убеждението на Харди, че Скот Рандъл вече не разполага с приятел на съдийската маса. — Но, господин Харди — добави Брон, — нека продължим.

— Опитвам се да запозная съда с благонадеждността на лейтенант Глицки, ваша светлост.

— Добре, но по-накратко, моля.

Отне му не повече от две минути. Пет години лейтенант в отдел „Убийства“, дванайсет години инспектор в същия отдел, сигурно изкачване по служебната стълбица от улично ченге, през нравствения отдел и отдел „Обири“, до чиновник. Четири награди от Управлението, медал за храброст.

Хората, разбира се, се променят и за лошо, но Харди искаше да покаже на Брон, че ако някой пророкува, че Глицки ще се озове сред тях, подобно предположение би било доста налудничаво и невярно.

Брон бе наредила да бъде кратък и тъкмо това възнамеряваше да направи с Глицки: да го извика на свидетелската банка, да го представи като добър и честен полицай, за да види дали Рандъл ще клъвне въдицата и ще се опита да го срине, и по този начин да се дискредитира сам.

— Толкова за този свидетел — заяви той. — Противниковата страна?

Младият обвинител умираше от нетърпение.

— Да. — Рандъл отиде до свидетелското място и се изправи точно пред Глицки. — Лейтенанте, в качеството си на началник на отдел „Убийства“, включихте ли се от самото начало в разследването на убийството на Брий Бомонт?

— Не активно. Само в качеството си на администратор.

Привикнал през дългогодишната си практика със свидетелското място, Глицки бързо схвана удобния случай, който му даваше Рандъл, и очерта характеристиките на работата си: разполагал с екип от инспектори, които му се отчитали и си сътрудничели със следователите от отдела за оглед на местопрестъпленията, със съдебните експерти, с лаборантите, с градските и областни следователи по убийствата за събиране и сравняване на уликите.

Всичко това нямаше нищо общо нито с Рон, нито с Брий Бомонт и Харди не би могъл директно да му отдели и една дума. Но разчиташе на обстоятелството, че Рандъл преследва лични цели. Младият обвинител искаше да докаже на Брон, че нетрадиционната му и дори извънзаконова тактика се оправдава изцяло, тъй като началникът на „Убийства“ е корумпиран. Харди можеше да възразява, без да спира, но с радост остави Рандъл сам да си окачи въжето на шията.

— А когато служителите ви съберат уликите, лейтенанте, и решат, че е налице престъпление, и набележат заподозрян, какво предприемате тогава?

— Обръщаме се към Областната прокуратура, а там решават дали да отправят обвинение към съответното лице и какво точно да бъде то. За тежко, предумишлено и така нататък.

— И колко време е необходимо — най-грубо — от извършването на убийството, докато го предадете на Областната прокуратура?

— Различно — от няколко дни до няколко години.

— Добре. — Рандъл се простираше в добре позната на всеки адвокат област, но се усещаше съвсем явно, че го прави заради Брон. Задълбочи се в подробностите: — В случая с Брий Бомонт е минал повече от месец. Можете ли да обясните на съда защо?

— Първият инспектор, когото назначих да разследва случая — Карл Грифин, — бе застрелян и почина пет дни след убийството на Брий. Смъртта му донякъде позабави нещата.

Лек, нервен смях се разнесе из залата. Рандъл сякаш не забеляза, а Брон не реагира.

— И тогава ли се включихте лично в разследването?

— Не, не се включих.

— Разпитвахте ли свидетели?

— Не.

— Случайно да сте разговаряли със съпруга на жертвата Рон Бомонт?

— Не.

— Но нали е вярно, лейтенанте, че днес сутринта съпроводихте господин Бомонт и господин Харди до тази съдебна зала?

— Да, така е.

— Но твърдите, че досега нито сте се срещали, нито сте разговаряли с господин Бомонт?

— Не съм.

— Напомням ви, лейтенанте, че положихте клетва.

Устните на Глицки леко трепнаха.

— Съзнавам го. Но отговорът ми все пак е не.

Въпросите следваха бързо и без прекъсване, докато Рандъл превеждаше Глицки през всички стъпки до крайната му лична намеса в случая. Близостта на местопрестъплението, където е убит Грифин, до жилището на Брий и на останалите заподозрени и накрая — до Канета и балистичната експертиза, установила, че и двамата полицаи са убити с един и същ пистолет.

Харди не забеляза никакви признаци на нетърпение отстрана на съдията. Рандъл най-после стигна до въпроса, към който се бе насочвал през цялото време.

— И тъй, лейтенанте, след като сте изяснили, че сержантите Грифин и Канета са убити с един и същ пистолет, незабавно ли изпратихте това сведение на областния прокурор?

— Не.

— А бихте ли казали на съда защо?

Глицки обърна лице към Мариан Брон.

— Според стандартната процедура не даваме сведения на медиите, така че евентуалните заподозрени да не са в течение с какви злепоставящи ги доказателства разполагаме. По такъв начин, ако те ни съобщят нещо, което не е оповестено в медиите… Струва ми се напълно ясно, нали?

— Но не става дума за медиите, лейтенанте. А за Областната прокуратура, с която би трябвало да си сътрудничите. Защо не им съобщихте?

— По две причини. Първата — имаме големи неприятности с изтичането на информация. — Всички в сградата знаеха за този постоянен проблем, макар всяко ведомство да обвиняваше всички други, че са негов източник. — Втората, доста по-прозаична, защото до снощи още не знаех нищо със сигурност. Ако тази сутрин не трябваше да съм тук, навярно щях вече да съм съобщил в Областната прокуратура.

Харди се съмняваше, че Рандъл все още смята, че набира точки. Но очевидно все пак си мислеше точно така и премина към друга област, в която Глицки уж също не бе изпълнил задълженията си.

— Лейтенанте, познавате ли някой си сержант Тимс?

— Да. Той е специалист по оглед на местопрестъпленията.

— Работил ли е с вас по колите на сержантите Грифин и Канета?

— Да.

— И вие споделихте ли с него подозренията си, че е възможно двете убийства на полицаите да са свързани?

— Разбира се. Та нали аз го помолих да свери балистичните експертизи.

— А казахте ли му да не споменава на никого за евентуалната им връзка?

— Да.

— Защо?

— Щеше да е прибързано. Не знаех дали е вярно. Ако един и същ човек убие двама полицаи, останалите ще се развълнуват. Надявах се да го избегнем, ако не излезе вярно.

Рандъл театрално вдигна ръце.

— Но все пак се оказа вярно, нали? Така ли е?

— Да, така е.

— А те и двамата са разследвали смъртта на Брий Бомонт?

— Да.

Харди тъкмо си мислеше, че ще му бъде много лесно, когато Рандъл най-после напипа болното място.

— Лейтенанте, сержант Канета във вашия отдел ли работеше? Беше ли следовател по убийствата?

Глицки хвърли безизразен поглед към банката на защитата и пак се извърна към обвинителя.

— Не. Работел е в Централното управление.

— В Централното управление ли? Може би ще кажете на съда как е станало така, че е работел по убийство?

— Беше свързан със случая чрез един от свидетелите, които разпитахме.

— Кой е той?

— Джим Пиърс, вицепрезидент на „Калоко Ойл“. Навремето господин Пиърс е бил работодател на Брий Бомонт, а освен това е наемал сержант Канета като охрана при различни приеми и така нататък.

— И така нататък — изимитира го Рандъл. — Вярно ли е, че Канета всъщност е работел за господин Харди?

— В какъв смисъл?

— В смисъл на работа — той го е наел…

— По ведомост ли? Доколкото зная, не. Не. Питайте господин Харди.

Рандъл бе допуснал основната грешка да зададе въпрос, чийто отговор не знае предварително. За миг остана безмълвен.

И в настъпилата тишина най-после заговори Мариан Брон:

— Към какво се стремите с въпросите си, господин Рандъл? Имате ли някакви доказателства, че господин Харди е наел сержант Канета?

— Не, ваша светлост, все още не.

— Тогава насочете въпросите си другаде, за да докажете връзката им, или си седнете. Тази съдебна зала не е място за игра на сляпа баба.

 

 

Минаваше десет и половина и Брон обяви десетминутна почивка. Джим Пиърс още не беше пристигнал, но като гледаше как се развива това нетрадиционно слушане, Харди си мислеше, че дори и без показанията на изпълнителния директор на петролната компания съществува някакъв шанс да освободи Франи и да опази Рон и децата му от правораздавателната система. Наглостта на Рандъл прекрасно действаше в полза на Харди и той вече бе убеден, че съдията е напълно подготвена за следващото му разкритие, което щеше да подкопае благонадеждността на Областната прокуратура и да я сведе до нула.

Още щом Брон напусна съдебната зала, настана познатата лудница.

Засега Харди искаше само да поговори няколко минути с жена си и да отведе Глицки настрана, но и двете неща изглеждаха неосъществими.

Щом напусна свидетелското място, Глицки спря до банката на Харди, сподели, че рядко се е чувствал толкова добре в качеството си на свидетел, а после заяви, че пейджърът на колана му се е изтощил през изтеклия час. Най-добре било да отиде да отговори на обажданията. Подмина перилата и по централната пътека излезе през задната врата на съдебната зала.

Междувременно Ал Валънс, зачервен от ярост, вдигаше врява с настояване приставът да го пусне да се срещне със съдията. Добре де, ето те двамата с Деймън Кери — почтени граждани, уважаващи призовките, — дошли след гласуването, но едва ли можело да се очаква кандидатът за губернатор да виси цял ден в съда. Чакали го срещи, пресконференции, набиране на средства… в коридора репортерите вече пишели статиите си за появата му в съдебната зала във връзка с дело за убийство.

Бакстър Торн седеше на пейка близо до мястото, където бе застанал, когато влизаха. Разговаряше с добре облечена двойка младежи, очевидно давайки им някакви разпореждания, и Харди се радваше, че издокараният гадняр бе предпочел да си намери място в дъното на залата. Ако се приближеше към човека, подпалил къщата му, все още съществуваше голяма вероятност да му дръпне един бой, а това нямаше да съдейства за делото му при Брон.

Подведеният Рон Бомонт искаше да знае какви ги върши Харди. Какви бяха тези свидетелски истории? Колко щяха да траят? Смятал, че адвокатът възнамерява да се бори за освобождаването на Франи, а Рон е дошъл, за да я убеди, че вече не е обвързана с обещанието си към него. А после Харди да го измъкне по някакъв начин оттук, преди Рандъл и Прат да успеят да ги спрат. Но бил забелязал пазачите на вратите и току-що видял Прат да разговаря с един друг, който приближил края на тяхната скамейка. И какво щял да прави сега?

Харди го успокои, доколкото можа, с обяснението, че върши основната работа за пред съдията. Показанията на Глицки, естествено, не доказват юридически, че и Грифин, и Канета са убити с един и същ пистолет. Процедурата вече не е свързана с доказателства, макар адвокатът все още да се надявал, че и това ще стане по-късно. Отнасяло се за преценката и действията на Областната прокуратура и доверието или съответно липсата на такова у Брон.

— Само така ще излезеш свободен оттук, Рон. Тоест, ако Брон реши, че на Рандъл му трябва по-солидна основа, за да те сметне за заподозрян. И ако не друго, поне я накарах да слуша.

На Рон така и не му допадна, но Харди не му бе обещавал подобно нещо.

Дейвид Фримън поддържаше разговор с Франи на скамейката на защитата. Не искаха тя да има каквото и да е вземане-даване с Рон и Фримън се бе нагърбил да я занимава. Преди още Брон да се е върнала в залата, вече бе успял да я разсмее тихичко с една от историйките си. Докато траеше почивката, Харди изобщо не успя да вметне и думичка, но щом се изправиха при влизането на съдията, взе ръката й и я стисна. Тя вдигна очи към него и кимна. Изпълнена с вяра в него и с чувство за отговорност.

 

 

Усещаше, че се налага да представи още факти и изложи доказателствата от аутопсията и доклада на съдебния лекар за двамата полицаи. Прат и Рандъл нямаха възражения по откритията на доктор Страут, свързани с причината и времето на смъртта.

Харди ги изложи гласно за протокола:

— Според доклада на съдебния лекар, ваша светлост, сержант Грифин е бил застрелян между десет и половина и дванайсет на обяд в понеделник, пети октомври. Госпожа Прати господин Рандъл не оспорват този период от време. За сведение на съда през същия ден се е състояло погребението на Брий Бомонт.

— Добре, господин Харди. Нататък.

— Искам да призова отец Мартин Бърнардин.

Свещеникът бе облечен с расото и якичката си. Премина през залата и застана на свидетелското място. Бърнардин бе стегнат, посивял мъж с лице на аскет на възраст някъде между четирийсет и петдесет. След като секретарят го закле, Харди отдели минута за установяване на самоличността му като енорийски свещеник на „Св. Катерина“, църквата, в която се е състояло опелото на Брий. И започна по същество:

— Отче Бърнардин, познавате ли Рон Бомонт?

— Да, познавам го.

— А виждате ли го тук, в съдебната зала?

— Да. — Свещеникът го посочи. — Господинът в зеления костюм на първия ред ей там.

Неколцина от седящите в галерията се понадигнаха да разгледат главния герой във всички тези събития. Залата зашумя тихичко, но Брон леко удари с чукчето си и прекрати глъчката.

— И тъй, отче Бърнардин. На пети октомври, в деня на погребението на Брий Бомонт, имахте ли възможност да прекарате известно време с господин Бомонт?

— Да, сър. Почти целия ден.

Галерията отново се оживи, но този път Брон остави шумът да затихне от само себе си.

Макар Бърнардин вече да го бе заявил, Харди го накара да разкаже за деня час по час: за закуската, опелото, погребението, обяда в „Клиф Хаус“.

— С други думи, отче — заключи адвокатът, — вие свидетелствате под клетва, че непрекъснато сте били с господин Бомонт от седем сутринта до около два и половина следобед на пети октомври тази година?

— Точно така.

— И нито за миг не сте се отделяли от него?

— Не, сър.

— А има ли и други хора, които според вас могат да свидетелстват за същото?

— Ами да. Децата му, неколцина приятели. Тежък ден беше, както е често при погребения.

Харди постоя известно време, та значимостта на свещеническите думи да проникне в съзнанието на всички, а после се извърна и се изправи срещу Прат и Рандъл.

— Предоставям ви свидетеля.

Какво можеха да направят те? Пред тях се намираше заслужаващ пълно доверие свещеник, създал неоспоримо алиби за главния им заподозрян. Дълго се съвещаваха на банката си и накрая се изправи Прат.

— Нямаме въпроси, ваша светлост.

Брон каза на Бърнардин, че може да слезе, свали си очилата, отново си ги сложи и премести очи от Харди, застанал в средата на залата, към банката на Прат и Рандъл.

— Господин Харди? — попита.

— Ваша светлост, от показанията на отец Бърнардин — а очевидно има още няколко свидетели, които биха подкрепили изявленията му, — става ясно, че господин Бомонт не е бил в състояние да убие сержант Грифин. В такъв случай той не е убил и сержант Канета и въз основа на по-раншната ни дискусия може да се предположи, че що се отнася до това изслушване, той не е убил Брий Бомонт.

Лицето на Брон остана непроницаемо.

— Адвокатите да приближат до масата.

Когато застанаха там, тя отправи суров поглед към Прат и Рандъл.

— Струва ми се, господа адвокати, че загубихте доста време на съда — да не говорим за госпожа Харди, — при положение, че достатъчно задълбочено разследване по смъртта на сержант Грифин би извадило на бял свят това направо очебийно алиби.

— Ваша светлост — Рандъл си бе подготвил извинение, — по времето, когато отправих обвинение в незачитане срещу госпожа Харди, нямах представа за каквато и да е връзка между смъртта на сержант Грифин и Брий Бомонт.

Редно беше Харди да се намеси. Постара се гласът му да не издаде злорадство:

— Връзка, установена от лейтенант Глицки, би следвало да добавя, ваша светлост.

Но извиненията не интересуваха Брон. Беше се вбесила.

— Обърнете се и вижте тази съдебна зала, господин Рандъл. Казах да се обърнете Госпожо Прат, и вие също.

И двамата го сториха неохотно, така направи и Харди и забеляза, че Ейб Глицки се е върнал. Имаше и други приятни попълнения сред публиката. Господин Ли от химическо чистене „Херитидж“, макар Харди да не му бе връчил призовка, му беше казал, когато адвокатът се обади днес сутринта, че ще се опита да пристигне в съда, и ето го тук. А освен това най-после се бе явил Джим Пиърс. Дори в момента си проправяше път в един от редовете за сядане, придружен от друг известен в града адвокат — Джаред Райт.

„И съвсем навреме“, помисли си Харди.

Прат и Рандъл отново се обърнаха с лице към съдията.

— Погледнете колко хора сте обезпокоили сериозно в безотговорната си гонитба очевидно не на някакъв убиец, а просто на човек, когото полицията все още не е сметнала за подходящо да обвини, защото все още не са приключили с доказателствата. И вече, изглежда, разбрахме защо, нали? — Тя негодуващо поклати глава. — Ужасяващо безотговорно поведение.

Рандъл стоеше и мълчеше. Прат мърмореше нещо.

Тъй като публиката зашумя, Брон ги отпрати по местата им и повиши глас:

— Господин Харди, струва ми се, че вече съм готова да изляза с постановление по доведената в съда затворничка.

Харди ровичкаше в куфарчето си и подреждаше още документи на масата пред себе си. Вдигна поглед и заговори с премерен тон:

— Може ли още няколко минути?

Думите му накараха съдията да се смръщи, а сред публиката отново се чу мърморене.

— За какво, господин Харди?

Той излезе иззад масата и застана пред подиума на Брон.

— Разработихме стесненото предположение, условно прието както от съда, така и от Областната прокуратура, че убиецът на сержантите Грифин и Канета е причинил също и смъртта на Брой Бомонт.

— И?

— Това предположение обаче не е правно доказателство, че господин Бомонт фактически не е отговорен за последното деяние, нито пък че не е наел лице, което да извърши първото. Всяко съмнение, което може един ден да падне върху господин Бомонт, сериозно заплашва бъдещата свобода на клиентката ми. Убеден съм, че съм в състояние да елиминирам тази опасност за няколко минути, стига съдът да бъде снизходителен.

В залата зад гърба му се възцари мъртва тишина. Брон свали очилата си и допря едната им дръжка до устните си. Най-после крадешком погледна часовника си и взе решение.

— И какво предлагате?

— Да призова още един свидетел, ваша светлост.

— Още един?

— Да, ваша светлост. Бих искал да призова Джим Пиърс.