Метаданни
Данни
- Серия
- Дизмъс Харди (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nothing But The Truth, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милена Лилова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джон Лескроарт. Нищо друго, освен истината
Издателство „Весела Люцканова“, София, 2000
Редактор: Вихра Манова
Художник: Валентин Киров
История
- — Добавяне
27
Джим Пиърс седеше на лоцманското място на подвижния мостик на яхтата си, облечен топло заради лошото време. Пиеше чист ром от канче и смучеше угарката на пура „Партагас“. Плавателният съд се захранваше с електричество от яхтклуба и бе включил малкия телевизор, макар да не го гледаше — просто за шумов фон, нищо друго. Смях на запис. Порив на морския вятър довя цял облак влага през отворените прозорци.
Усети раздвижване в яхтата, но не се обърна.
— Имаш ли представа колко е часът?
Жена му, както обикновено, представляваше великолепна гледка. Особено в момента, поруменяла от студа и от лекото усилие да дойде на яхтата. По косата й се бяха събрали ситни капчици и осветени отзад, те се превръщаха в ореол.
— Навярно около девет — отвърна й безизразно.
— Какво чакаш тук?
— Тебе — да дойдеш и да ме вземеш. И ето, че дойде.
— Пак се отбиха от полицията.
— Е, бедата никога не идва сама. И какво искаха този път?
— Очевидно е станало още едно убийство. Убит е полицай.
— И са дошли да разпитват мен ли?
— Явно по някакъв начин е бил свързан с Брий.
Той най-после погледна жена си в очите.
— Е, аз не съм свързан с Брий. — Отпи глътка от канчето.
— Не се настройвай против мен, Джим. Моля те. Къде беше?
Продължаваше да я гледа.
— Ето тук — отвърна. — Нали ти казах. Чаках да дойдеш да ме вземеш.
— От снощи ли си тук?
Джим кимна.
— Ти не се беше прибрала от тържеството. Щях да се побъркам. Какво искаха?
Тя хвърли поглед зад гърба си, сякаш се безпокоеше да не я чуе някой. И отново към него:
— Искаха да разберат къде си. Казах им. Не са ли идвали тук?
С пурата си той посочи към водата:
— Бях в открито море.
— В тази мъгла?
Пиърс вдигна рамене.
— Водя опасен живот. Какво значение има? А ти какво прави цял ден?
— До обяд си останах вкъщи и чаках да се прибереш. После обядвах с майка си и брат си. После беше приемът за библиотеката — вечерята на спонсорите.
Джим Пиърс се плесна по челото с мним ужас.
— Тази вечер ли беше? И аз съм го изтървал? — Хвърли й невиждащ поглед. — Добре си се забавлявала без мен!
— Всички се чудеха защо те няма. Казаха, че им липсваш.
— Не се и съмнявам. Те на мен също.
Тя скръсти ръце и се облегна с гръб на парапета.
— Не разбирам защо си толкова жесток, Джим. Не усетих кога започна това.
Той помълча един миг, внимателно вдигна канчето и бавно отпи.
— О, мисля, че би могла да се досетиш. Човек се ожесточава, ако го отблъскват прекалено дълго. Някои хора, като се ожесточат, си го изкарват с жестокост.
— Никога не съм те отблъсквала.
Опит за отривисто изсмиване. „Не — помисли си той, — само дето направи така, че вече бе невъзможно да ти се моля.“ Но каза:
— Права си. Аз съм виновен.
Задълго се възцари мъртва тишина.
От една шамандура в канала при устието на яхтклуба се разнесе плътен звън, почти незабавно последван от отчаяния вопъл на сирената за мъгла. Джим Пиърс хвърли пурата си в залива и се пресегна да изключи телевизора.
Жена му като че ли очакваше той да каже нещо, така че й направи тази услуга:
— Няма значение. Нищо няма значение.
— Не бива да го правиш! — едва не изпищя Валънс. Бе измъкнал Деймън Кери на покрива на поредния проклет хотел, в който бяха отседнали след поредната проклета беседа на кандидата. — Не бива да го правиш два дни преди изборите! Отблъскваш хората, не разбираш ли? А не можеш хем да ги отблъскваш, хем да спечелиш.
— Аз съм верен на себе си — отвърна Кери. — Досега не съм губил на избори, а винаги съм оставал верен на себе си.
— Да, Деймън, обаче досега не си се кандидатирал за губернатор Това не ти е длъжността градски съветник, а висок пост и затова съм нает, забрави ли? Такава ми е работата. Да преча на кандидатите да бъдат верни на себе си, особено четирийсет и осем часа преди изборите. Ето какво ще ти кажа: щом искаш да бъдеш верен на себе си, направи го в сряда. — Пристъпи няколко крачки и изруга.
Кери се приближи откъм гърба му.
— Не отблъсквам електората си. Опитвам се да въздействам на хората, да им кажа истината. Те откликват на думите ми.
— Не — отсече Валънс. Обърна се, изпълнен с презрение към политическото правило, че високият винаги печели. Кери го надвишаваше с над десет сантиметра и при такава близост Валънс бе принуден да го гледа изотдолу. Но все едно, щеше да каже своето — дали изотдолу, дали отвисоко, или отстрани — и на Кери ще му се наложи да го изслуша. — Не, не и не. Чуй ме внимателно. Твоята работа не е да въздействаш на хората, нито да им казваш истината, нито да оставаш верен на себе си. Опитваш се да спечелиш изборите. Ето какво се опитваш да постигнеш в момента. А ти цял ден закъсняваш, пропускаш срещи, отклоняваш се от сценария…
— Сценарий няма. Има…
— Не, Деймън. На този етап от значение е единствено сценарият. Повтаряй, повтаряй, повтаряй. Усмихвай се, усмихвай се, усмихвай се. И не се спирай на едно място, не пропускай нито една възможност да повтаряш, да повтаряш и пак да повтаряш.
— Само дето тази сутрин изтървахме една, нали, Ал? И защо? Защото ти закъсня да ме вземеш.
— Ти се успа, Деймън.
— Аз завися от теб, Ал. Изтощен съм и се разболявам. А ти? Задължението на ръководителя на кампанията е да води кандидата там, където е необходимо. Това му е работата. А не да му пречи да остава верен на себе си. — Допря ръка до челото си. — Наистина се разболявам — добави. — От седмици съм болен.
Валънс се озова на ръба на покрива. Под краката си долавяше прозирното сияние на светещия в мъглата град. Изпадаше в подобно положение при почти всички избори, в чиято подготовка бе участвал — ученически дрязги през последния етап на кампанията.
Деймън Кери несъмнено се чувстваше зле и Валънс всъщност не го винеше. Темпото бе изтощително, натискът — неотслабващ. Валънс можеше и да е в правото си да се чувства обезсърчен и разтревожен, но бе дошло време да успокои топката за доброто на изборите.
— Деймън — заговори той спокойно, — остава ни само още един ден и той ще започне рано. Защо не се прибереш у дома да си починеш добре през нощта, стига да можеш? Вече му се вижда краят. Все още можем да се измъкнем.
— Не са само изборите — поклати глава Кери. — Ти не знаеш, Ал.
— Нищо подобно, Деймън, зная, и още как. И зная, че пак става дума за изборите.
Но Кери бе на друга вълна.
— А аз зная само, че ако не бях поел по този път, Брий щеше да е жива. Ако тя не беше… — гласът му заглъхна.
Но вече стотици пъти бяха разисквали този въпрос, най-често късно нощем, когато защитните сили на Кери рухваха. Валънс добродушно сложи ръка на рамото на кандидата.
— Но тя все пак е мъртва. — Леко го потупа по рамото, за да изрази съчувствието си. — Нека те приберем вкъщи, за да си починеш поне малко. Утре сутринта нещата ще изглеждат по-добре.
Торн седеше до кухненската маса в апартамента си по средата на склона на Ноб Хил и слагаше последните щрихи в меморандума, който щеше да отпечата утре, относно помощите в размер на 10 800 000 долара, вложени от петролните компании в тазгодишните политически кампании в страната. В меморандума той отбелязваше, че Деймън Кери не бе приел и цент от подобни източници. Торн смяташе, че ако новинарското изявление се разпрати рано на следващия ден, със сигурност ще се появи във вестниците във вторник, и то навярно преди повечето хора да отидат да гласуват, и дори би могло да запълни някои от късните новини утре вечер по телевизията.
Убеден бе, че и най-дребното нещо ще бъде от полза, особено в светлината на несекващия скандал с отравянето на водата с МТБЕ, който за негово удоволствие бе в устата на всички. Противопоставянето на Кери срещу крупните производители на петрол щеше да свърши добра работа, и то по всяка вероятност точно в деня на изборите.
Той прочете коректурите на окончателния вариант, после прибра книжата в куфарчето си, отвори една студена бира и я наля в изстудена чаша. Отиде в дневната и включи телевизора.
Късните вечерни новини не излъгаха очакванията му.
Започнаха с продължението на репортажа за пулгаския Храм на водата. Районният отдел по водите бе взел проби от питейната вода в града и бе установил, че съдържанието на МТБЕ е по-ниско от нормите на Агенцията за опазване на околната среда, така че практически било „безопасно“. Но все пак се „забелязвало“ наличие на веществото и жителите бяха посъветвани да „проявяват предпазливост“.
Торн се подсмихна на израза и на истеричния отклик на зрителите, който гласността в медиите несъмнено бе осигурила. МТБЕ бе опасно вещество, така е — токсично, колкото таблетка аспирин в басейн с олимпийски размери, — от петдесет-шейсет литра във водохранилище с размерите на „Кристалните извори“ нямаше да се разболее никой, във всеки случай не веднага. Въпреки това обаче над трийсет души бяха потърсили медицинска помощ в спешните отделения из целия град, след като бяха пили вода вчера и днес сутринта.
Интервютата, взети от пешеходци, сочеха, че почти всички бяха доловили „особен вкус“ във водата, мирис на терпентин. Торн сметна за необходимо да изпие някоя и друга чаша през деня и не усети нищо.
Показаха хубавичък клип с няколко десетки умрели пъстърви, плуващи недалеч от мястото на отравянето. Засичането на този рибен пасаж — където концентрацията на МТБЕ е няколко милиона пъти по-голяма, отколкото при помпената станция за питейната вода на града — си бе чист късмет, но Торн го намери за особено задоволително. То създаваше впечатлението, че е било замърсено цялото водохранилище.
Кери пусна няколко доста хапливи остроти, призоваващи за незабавен мораториум върху употребата на МТБЕ, на което откликнаха един от сенаторите на щата и кметът, Бог да го благослови, който дори отиде още по-далеч от тях:
— Нямаме основание да търпим и секунда повече това опасно и неразтворимо токсично вещество в бензина си, след като съществуват безопасни за околната среда и икономични заместители, съвсем леснодостъпни — имам предвид етанола.
Опонентът на Кери, напротив, се изказа от района на Ориндж Каунти и на Торн му заприлича на идиот:
— Тази ужасна криза е предизвикана от МТБЕ толкова, колкото и от оръжията, с които убиват хора. Хора убиват други хора и пак хора — престъпници — са отровили водоизточниците на Сан Франциско. Бензин без всякакви добавки би довел до същия резултат, а никой не се обявява за забраната на бензина.
Полицията не разполагаше с улики за самоличността на извършителите, нито за местонахождението на щабквартирата на „Съюза за чиста планета“, поел отговорността за акцията, макар че, ако ги открият, щели да им предявят обвинение в убийството на петдесет и три годишен мъж…
Торн изключи звука, облегна се и с наслада отпи от бирата. Като цяло, трябваше да смята чутото за шумен триумф. Никакъв „Съюз за чиста планета“, разбира се, не съществуваше. Неговите членове се бяха пръснали по четирите краища на света. Животът бе хубав.
Но при новопоявилия се на екрана образ — къщата — усмивката му угасна и той грабна дистанционното, за да увеличи звука.
— … определиха, че пожарът е причинен умишлено.
Сериозният водещ кимаше мъдро.
— А най-интересното в този случай, Карън, е, че в тази къща живее Франи Харди, нали? Жената, която все още е в затвора, защото отказва да свидетелства относно съпруга на Брий Бомонт, специалистката по бензинови добавки, убита преди около месец.
— Точно така, Бил. — Камерата се насочи към Карън. — Не е за вярване, че няма каквато и да било връзка между убийството на Брий Бомонт, отравянето на Пулгаския храм с МТБЕ и палежа на къщата.
Торн отново изключи звука, вече определено намусен. Снощи той бе едновременно пийнал и превъзбуден, а гъстата мъгла му служеше за идеално прикритие. Освен това се чувстваше като бог след успешно проведената акция на водохранилището.
Кога най-после ще се научи, че колкото и да ти се иска, колкото и да се наслаждаваш на всеки миг, не бива да вършиш нещата със собствените си ръце? Трябва да наемаш специалисти да се погрижат за операцията. Така е най-безопасно. Иначе самият ти си човека, когото засичат, на когото се налага да импровизира, който по всяка вероятност оставя веществени улики на местопрестъплението.
Седеше навъсен, размишлявайки над възможността този път сам да се е разкрил, дори да се е показал замесен в убийството на Брий Бомонт, макар и за миг да не бе възнамерявал подобно нещо. Помъчи се да си припомни дали е знаел, че съпругата на Харди е проклетата жена, попаднала в затвора.
А последният проблем, навярно най-големият проблем, когато сам оплескаш нещата, е, че понякога ти се налага да ги оправяш собственоръчно.