Джон Лескроарт
Нищо друго, освен истината (15)

15

Джим Пиърс живееше в триетажна сграда в италиански стил, оградена отвсякъде с висок зид с бяла мазилка. Имотът се намираше, както биха се изразили посредниците, в сериозен квартал — на „Норт Пойнт“, на една пресечка от Двореца на изящните изкуства. През този прекрасен съботен следобед туристите, а изглежда и някои кореняци, бяха наизлезли навън на тумби да се порадват на залива с яхтите, да придружат цели орди деца до Изследователския център, хапваха лакомствата, приготвени за пикника, а с остатъците хранеха патиците в езерото.

Всичко това Харди видя, връщайки се седем преки към „Норт Пойнт“ от паркинга, който намери, след като четири пъти обиколи езерото. Докато вървеше, се усети, че размишлява над възможността патиците по недоглеждане да се хранят с късчета патешко от китайския квартал, със случайни трохички пачи пастет, може би с препечена патешка кожичка или с парченца гърди от нечия салата и че този канибализъм някой ден ще предизвика вдъхващата страх болест „Луда патица“, която обаче ще си остане неоткрита поне още двайсетина години, а тогава вече ще е твърде късно. Днешните любители на патешко ще мрат като мухи.

Остави мислите си да витаят като защитна реакция срещу уплаха, който го обзе, щом за пръв път установи адреса, даден му от Канета. Но ето го вече тук, пред внушителната и яка черна порта, и не му оставаше друго, освен да натисне звънеца. Отговори му приятен, добре поставен женски контраалт:

— Да. Кой е?

Харди се представи. Каза, че отново става дума за случая „Брий Бомонт“. Че съжалява. Не й изясни каква е неговата роля, защото всъщност не играеше никаква.

Тя се поколеба, после го помоли да почака. За миг си помисли, че е извадил късмет и сложи ръка на облата дръжка, изчаквайки да щракне при отварянето. Вместо това от домофона рязко се разнесе раздразнен мъжки глас:

— Кой е, по дяволите? Вече разговарях с вас пет-шест пъти. Разпита ме разширеният състав. Кога най-после ще ме оставите намира? Кълна се в Бога, че се опитвам да ви помагам, но този път се изкушавам да поискам съдебно разпореждане. Направо е смешно.

Но вратата щракна и Харди отвори.

 

 

Въпреки внушителността на къщата си и дори въпреки раздразнения си тон, Джим Пиърс се оказа приятен човек. Отвори външната врата още преди Харди да стигне до средата на алеята.

— Да не би в днешно време да сменят следователите всеки пет минути? Нищо чудно, че не стигате доникъде.

Харди присви очи от ярката слънчева светлина. Пиърс бе облечен с бяло поло с цветен монограм отляво на гърдите, с износени, но изгладени панталони в цвят каки и мокасини с ресни на бос крак.

— Тъкмо гледам мача. „Нотр Дам“ и сборния на Щатите. Ирландците ги правят на пух и прах. Обичате ли футбола?

— Харесвах „Нотр Дам“, когато Парседжан им беше треньор — каза Харди. Изкачваше се по стълбите към верандата, а Пиърс вече излизаше от тъмната вътрешност на къщата. — Редно е да ви уведомя, че не съм от полицията.

Пиърс спря и се извърна назад.

— Кари май спомена, че е заради Брий… О, няма значение. — Беше негов ред да присвие очи. Харди остана навън, очертан в рамката на портала. — И така, какво мога да направя за вас? За какво става дума?

Харди се представи като адвокат, нает от Рон, съпруга на Брий.

— Звънили сте му миналата седмица.

Изблик на изненада:

— Наистина ли?

— Да, сър, така ми се струва.

Изразът на учудване се задържа на лицето му, докато той видимо се опитваше да си спомни.

— Добре тогава, сигурно съм се обаждал. Казал ли съм за какво го търся?

— Помолили сте го да ви позвъни. Нещо за книжата на Брий. Той обаждал ли ви се е?

Този път на Пиърс не му се наложи да размисля:

— Не.

— Може ли да ви попитам какво сте искали?

Образът на приятен човек полека-лека взе да избледнява. Започваше да му писва да отбива въпроси за Брий.

— Едно от задълженията ми обхваща връзките с обществеността — заяви той. — Струва ми се, че е отнесла доста материали със себе си, след като напусна. Ще ни е от полза да си ги получим обратно.

— А защо не я помолихте приживе?

— Помолих я. Тя не бе много предразположена към компанията, след като напусна. Помислих си, че може би Рон ще бъде малко по… отстъпчив.

Пиърс постепенно се бе отдръпнал назад към портала и сега стоеше на около половин метър от Харди с ръка на вратата и по всичко си личеше, че се кани да се сбогува.

Но нещо го възпря.

— А имате ли нещо против аз да ви питам нещо?

— Моля.

— Какво правите като адвокат на Рон? Нали полицията не го подозира?

— В момента изключват един по един заподозрените, а той е сред тях. Може би ще открия нещо, с което да го измъкна.

— Значи не мислите, че той е убил Брий?

Нещо в тона му накара Харди да наостри уши. Той вдигна глава.

— А вие така ли смятате?

— Не. Не съм казал подобно нещо.

— Интересно. Прозвуча ми точно така.

— Не. — И отново въздъхна, този път с очевидна умора. — Господи, кога ще свърши всичко това? Не зная кой е убил Брий. Бездруго все още не мога да повярвам, че някой я е убил, че умишлено е сложил край на живота й.

Харди внезапно забеляза бледността на Пиърс под зачервените му страни — от безсъние, от седене в затворени помещения. Затъмнената къща. И той като Канета съобрази, че Пиърс е в своеобразен траур. Още един, съсипан от смъртта на Брий.

Тази жена определено бе оставила празнина след себе си.

— Господин Пиърс, а според вашите догадки защо е била убита?

Безучастен поглед — вниманието му вече не бе съсредоточено върху Харди.

— Не зная.

— Съзнавам, че не можете да ми разкажете какво сте говорили пред съдебните заседатели…

Пиърс като че неочаквано осъзна, че все още се намират на портала.

— Извинете. Колко невъзпитано да ви държа навън! Заповядайте, влезте.

Харди за миг спря вътре, за да свикнат очите му. Сега, след като го покани да влезе, Пиърс като че ли не знаеше какво да предприеме оттук нататък. Махна към огромна купа на една маса до вратата.

— Вземете си бонбони, ако искате. „Бадемови скалички“. Най-хубавите.

Харди благодари и си взе два, белейки златистата им обвивка, докато Пиърс го водеше през фоайето. Думите му не се отнасяха само за „Бадемовите скалички“ — „най-хубавото“, изглежда, бе подразбиращ се лайтмотив за къщата. Тържествени всекидневни, уникални мебели, тавани на три метра височина. Отминаха витата стълба. Телевизорът бръмчеше в малка стая и Пиърс надникна вътре.

— Тече почивката — каза и продължи пътя си.

Последната врата вдясно ги отведе в модерна кухня, където една жена седеше до плот насред стаята. Беше с гръб към тях, зачетена в някакво списание, но при влизането им се поизвърна.

— Извини ме, Кари. Господин Харди, съпругата ми. — И й обясни: — В последна сметка се оказа, че не е от полицията. Адвокат е на господин Бомонт.

Тя стана от стола и му протегна хладната си, уверена ръка. Кимна с царствената си глава и задържа ръката на Харди малко по-дълго от приетото. Госпожа Пиърс не бе дете, не бе отскорошна трофейна съпруга — изглеждаше на около четирийсет, — но Харди тутакси реши, че тя не просто е много привлекателна, а е едва ли не обезпокоително красива. Широко разположени, поразително сини очи грабваха вниманието върху лицето й на северноиталианска богиня. Прецени, че е облечена с шито по поръчка ежедневно облекло за хиляда долара, което подчертаваше изящната й талия. Тъмната й коса бе строго опъната назад и изтъкваше изваяните й черти. Златни обеци с опростена форма висяха от сякаш скулптурните й уши, а широко златно колие красеше безукорното й, гладко и златисто деколте над дълбокото и опасно улейче на гърдите.

— Да не са обвинили господин Бомонт? — попита тя с мелодичния си глас, а мила бръчица помрачи идеалното й чело.

— Не още. — Харди се надяваше, че не се запъва. — Опитвам се да го предотвратя. Тъкмо питах съпруга ви защо смята, че Брий Бомонт е била убита.

— Защото беше неин наставник още от самото начало, ето защо — отговори простичко Кари Пиърс. — Работеха заедно непрекъснато и хората, естествено, клюкарстваха. Хората обикновено са завистливи и не им се вярва, че мъж и жена, които работят заедно, могат да бъдат само приятели, без да… — За миг на лицето й се изписа отвращение. — Имам предвид, че човечеството в крайна сметка изобщо не е променило отношението си към секса.

Харди си помисли, че за Кари Пиърс е добра защитна окраска да вярва в това. Съмняваше се, че се е случило някой мъж да я погледне и да не помисли за секс. Но ако искаше да придобие чувство за цената си като личност извън този контекст, за нея бе по-добре да вярва, че съществува и друго.

— Работата е там — поде Пиърс, — че явно някой — може би мой колега — е казал на полицията, че съм се вбесил, задето Брий напусна „Калоко“, и то така внезапно.

— А вие вбесихте ли се?

Пиърс погледна жена си, после кимна.

— Да, ужасно. Чувствах се предаден, уязвен. Но като човек.

— Все пак напускането й, преминаването на противниковата страна в битката около тази бензинова добавка, за която непрекъснато слушам, е просто бизнес.

По лицето на Пиърс се изписа развеселена търпеливост.

— И смятате, че ние, големите лоши петролни компании, сме се обединили и сме решили да я убием, задето е променила философските си възгледи?

Самият Харди се видя принуден да се усмихне.

— Всъщност, изречено на висок глас, не звучи много правдоподобно.

— Пълен абсурд — намеси се Кари. — Независимо какво слушате по радиото, убийството изобщо не спада към бизнес методите на „Калоко“. Нито пък на „Седемте сестри“.

— „Седемте сестри“ ли?

Пиърс разясни:

— Така ни наричат — дъщерните фирми на „Стандард Ойл“, след като антимонополният закон я разтури. Но никоя от „сестрите“ няма каквито и да е причини да убива Брий или когото и да било. Честно казано, не се нуждаем от подобно нещо.

— Дори и заради три милиарда долара ли? — хрисимо попита Харди.

Лицето на Пиърс прие търпеливо изражение, каквото по предположение на Харди придобиваше на обществени места.

— И що за цифра е това — тези три милиарда долара? Откъде са се взели?

— За толкова съм чувал. Това не ели годишният приход от бензиновата добавка, за която всички се карат?

— МТБЕ ли?

— Същата.

Пиърс кимна.

— Звучи приемливо. Три милиарда.

Придърпа един стол, седна и махна на Харди също да се настани. Което той и направи. Кари се извини и отиде до главния плот да налее още кафе.

Харди се помъчи да не я следи с поглед, но не беше лесно. Откъсна очи и отново ги насочи към Пиърс.

— Мисълта ми е, че това са много пари. И ако Брий е подела кампания против това вещество…

Но Пиърс поклати глава.

— Не. — Вдигна ръка и взе да изрежда на пръсти: — Първо, Брий изобщо нямаше такава власт. Пишеше докладните ни, беше добър и убедителен оратор, но и самият Иисус Христос да слезе и да заяви, че МТБЕ е дяволско творение, няма чисто и просто да го премахнат. То невероятно прочисти въздуха. То дава резултати, господин Харди. Управлението за опазване на околната среда го обожава. Господи, та те дори направиха употребата му задължителна — и дума не може да става за обявяването му за противозаконно. Няма да го премахнат, само защото някаква жена твърди, че имало странични ефекти, което между другото изобщо не е доказано. Второ, и това винаги се приема много трудно, но три милиарда не са чак толкова много пари.

Харди бе принуден да възрази:

— Три милиарда? Става дума за три милиарда долара.

Пиърс кимна.

— Всичко е относително. В бензина се добавят единайсет процента. И преди всичко добавката се използва само в Калифорния, при това само през половината година. Така че сам сметнете. Три милиарда представляват около десет процента от половината приходи от калифорнийския бензин. Това е капка в морето.

Кари се върна със сребърен поднос с кафеник, порцеланови чашки и чинийки, захар и сметана.

— Това е най-трудното в работата на Джим, господин Харди. Да накара хората да разберат, че не става дума само за пари. Смятат, че щом печелим, със сигурност сме престъпници. Но Джим нае Брий за добро дело — да открие как да се произвежда по-добър продукт, по-добър за всички. Изглежда никой не разбира това. А преоборудването на рафинериите също струва милиарди…

Пиърс се пресегна и я потупа по ръката.

— Кари иска да каже, че въпросът е сложен. Вярно е, че изхарчихме милиарди за разработването на МТБЕ и известно време всички бяха във възторг от него. Като че ли даваше резултати. Сега възникнаха някои проблеми и ние ги проучваме. Работата е там, че сме длъжни да пречистваме горивата и ако се окаже, че се налага да разработим някакъв нов очистител, ще го сторим, дори да ни струва милиарди, а толкова и ще струва, защото всичко струва милиарди. Това е цената, за да те допуснат в този отбор.

Отпи глътка от кафето си.

— Но другият въпрос е, господин Харди, че съмненията на Брий не са основание за която и да било петролна компания да предприема някакви действия, какво остава пък да я убива. И в общи линии това и казах на полицията.

Харди взе своята чашка и отпи. Повечето от думите на Пиърс изглеждаха логични, стига предварително да приемеш, че три милиарда долара не са много пари, но малко му приличаше на изхвърляне.

— Веднъж пресметнах колко време ти трябва да броиш до милиард — подхвърли той. — Ако не правиш нищо друго. По едно число на половин секунда дванайсет часа дневно. Искате ли да отгатнете?

Пиърс вдигна рамене.

— Нямам представа. Седмица ли?

Харди поклати глава.

— Трийсет и две години, плюс-минус няколко месеца.

Пиърс се засмя.

— Я стига!

— Един милиард е действително голяма цифра — отвърна — Харди.

— Така ли е наистина? — попита Кари.

Харди кимна.

— Така е. Според мен на хората, изглежда, затова им е трудно да повярват, че три милиарда не са много пари. И затова е възможно Брий да е убита заради тях.

— Тя бе само един човек, господин Харди — каза Пиърс.

— Хитлер също. Ако го бяха убили, може би щяхме да избегнем Втората световна война. — Той вдигна рамене. — Вижте, не казвам, че не ви вярвам. Опитвам се да изтълкувам онова, което непрекъснато слушам по радиото — че петролните компании са имали причина да я убият.

Пиърс остана невъзмутим, като че ли бе слушал всичко това и преди, а навярно така си и беше.

— Заповядайте, проучвайте, господин Харди, но ще ви отнеме много време. — Отпи глътка кафе. Харди имаше чувството, че печели време. После явно стигна до някакво решение и въздъхна: — Знаете ли какъв е източникът на всички тези глупости по радиото?

— Не. Смятах го за нещо като вълна от недоволство…

Пиърс поклати глава.

— Нищо подобно. Това е добре обезпечена групировка еко терористи. Не се смейте, сами се наричат така. Екотерористи.

— И?

— И изглежда, дружно работят за избирането на Деймън Кери, тъй като той е знаменосецът на борещите се против МТБЕ.

— Добре. — Харди не разбираше накъде клони.

— Е, по времето, когато ни напусна, Брий беше направо омагьосана от Деймън Кери. Дори и повече, макар да не бива да го казвам след всичко, което ми се наложи да изтърпя, що се отнася до това. — Хвърли поглед към съпругата си, чието прекрасно лице повторно издаде отвращението й към тази тема. После отново отправи поглед към Харди: — Имам предвид, че ако не друго, то те са хора, приемащи използването на сила и необходимостта от насилие. Възможно е Брий да ги е засегнала по някакъв начин, като е минала на тяхна страна да е заплашила каузата им или нещо такова.

— Имате предвид, че Кери…

— Не, не, не, не лично. Говоря за някой, който стои зад него. Възможно е. Всъщност не зная. Не обичам да соча хората с пръст, но… — Гласът му заглъхна.

Харди си спомни забележките на Канета за Ал Валънс, който също бе оставил съобщение на Рон Бомонт. Въпросът се налагаше сам:

— Казахте, че тази групировка… от терористи… разполага с много средства. Откъде получават пари?

— Много просто — от СКО — едва не извика Кари.

— Не знаем със сигурност — сопна й се Пиърс.

— Знаем, и още как!

Съпругът и съпругата се изгледаха свирепо.

— Кой? — попита Харди.

Симулирайки нежелание, Пиърс въздъхна дълбоко.

— „Спейдър Круч Охайо“.

— Петролното сдружение ли? — попита Харди.

Пиърс кимна.

— Царевица. Етанол — другата добавка. Това е огромна компания, както сам казахте, яко субсидирана от правителството. Имат паричен интерес МТБЕ да бъде забранен.

— Та те да печелят трите милиарда долара ли? — запита Харди.

Кари поруменя.

— Човек убиват за това.

Пиърс завъртя глава:

— Не ми се вярва. Но според мен почти няма съмнение, че те са източникът на въпросните средства.

На Харди му потрябва известно време да осмисли информацията.

— Казахте ли на полицията?

— Какво по-точно да кажа? — Пиърс се изправи. Бе отделил няколко минути на адвоката — което му струваше почти колкото половин работен ден — и краят на беседата бе настъпил. — Питаха ме за подозренията ми. Казах им, че съм чул за икономическите мотиви и честно казано, набързо ги разкарах. Горката Брий не е била убита по такива причини.

Харди разбра, че подобни думи от устата на действащ вицепрезидент на петролна компания обслужват само собствените му егоистични интереси. Което не означаваше, че не са верни. „Все пак — помисли си, — това са три милиарда долара.“

И тримата бавно поеха към външната врата. Кари го хвана под ръка, водейки го през сумрачната къща.

— Ако ви потрябва още нещо, Джим и аз с удоволствие ще помогнем, но ние наистина не знаем нищо повече от това, което ви казахме.

Озоваха се във фоайето и Пиърс тръгна към вратата.

— След като така и така настъпихме това змийско гнездо, господин Харди, ако сте убеден, че Бомонт е невинен, все пак поровете се из кампанията на Кери. Средствата, историята с екотерористите. Може и да изскочи нещо. — Въпреки това тонът му бе скептичен.

Харди спря и премига от внезапната слънчева светлина, нахлула през отворената врата. Пиърс за втори път уж между другото загатваше, че Рон е замесен в убийството.

— Но лично вие все пак смятате, че го е извършил Рон, нали?

Пиърс се усмихна, печелейки време.

— Струва ми се, че това обикновено става по лични причини, нека да ги наречем така. Ако Брий е започнала връзка с някого от хората на Кери и Рон е научил… — Гласът му пресекна. — Е, и това така или иначе е мотив.

Харди искаше да каже: „Трите милиарда долара също“, но вместо това просто благодари на двойката, задето му отделиха време, даде и визитната си картичка и пое по дългия път към паркинга.