Дон Келъндър
Огнегадателят (7)

Глава седма

Минаха няколко седмици преди Флеърмън да започне своите пътувания. Това бяха седмици на учене с дълги часове в Работилницата, като двамата работеха над редица задачи.

Нови посетители пристигаха посред нощите, нарушавайки малкото сън, за който двамата успяваха да намерят време. Привидението Дека пристигна на три пъти със съобщения от Господаря на Дълбините Огурян. Неговите наблюдатели бяха забелязали раздвижване сред ордите на Ледения Крал във Вечния Лед. Зли хора, жестоки принцове, кръвожадни бойци, ужасяващи зверове и други страховити чудовища биваха викани в Ледения Палат — и някои не се връщаха от там. Тези от тях, които се завръщаха в земите си, веднага започваха подготовка за война.

Събираха се армии. Войнолюбиви орди от ужасяващи същества си подклаждаха смелостта с пищенето на мрачни зурли и разтърсващи сърцата барабани, които само те можеха да чуят.

Кримай също донесе новини в Гимназията за Магьосници. Той бе повел на юг керван от десет коли, придружен от седемнайсет здрави мъже от Долината, въоръжени с копия и лъкове. Те бяха предали първата партида кутии за лед на Торнууд в Уейнес, а той щеше да ги разпродаде на останалите капитани по южния бряг.

— Като че ли всички бандити, които се навъртаха край запустелите места в Лесен Хилс, са измрели от глад или са се избили един друг — каза Кримай сериозно. — Нямахме никакви проблеми. Тези жалки остатъци, които срещнахме, бяха прекалено малобройни, за да ни сторят нещо. Те ни казаха, че повечето от събратята им са се стекли на север веднага щом пътищата са станали проходими, за да се присъединят към армията на Юнисед.

— Ако е така, то те със сигурност не са минали от тук — каза Дъглас. — Посумтейл е разпратил Патрули навсякъде, откакто пътищата са проходими.

— А сега — каза Флеърмън, — искам да отнесеш тези новини и да разкажеш за това какво правим тук на Тет от Хайлендорм.

— С удоволствие! Това ще ме държи на безопасно разстояние от Юнисед, ако той изведнъж се сети да пита къде съм. За Тет ще е полезно да знае, че Армията на Юнисед дебелее и не се упражнява, а „воюването“ й се състои в това да събира храна и „данъци“ — те така наричат краденето на всичко, което намерят.

— Ако не са дошли все още насам — каза той уверено, — то е защото Юнисед се страхува от теб, Флеърмън.

— Ами ако решат да минат на юг през Лесен Хилс? — запита се Посумтейл и потрепери.

— Торнууд им е приготвил капан при Тесния Път. Той би се радвал на възможността да се види с убийците на баща си — отвърна сурово Кримай. — А и кой ли би могъл да го упрекне за това?

До тях стигна вестта, че Армията се готви за война. Обикновените хора от северните провинции, особено тези от района на Столицата, въздъхнаха с облекчение, защото бруталните и жестоки войници вече се уморяваха твърде много през деня и нямаха сили да ги тероризират през нощите.

Лятото дойде и последните студени тръпки от зимата изчезнаха. Въпреки че духът на всички се вдигна, когато дните станаха дълги, а небето — ясно синьо, това помрачи настроението на Магьосника.

— Твърде бързо! Твърде бързо! — каза той на Френстил. — Трябваше да очаквам това. Нашият враг сега ни изпраща много горещо и сухо лято, като десерт след Убийствената зима. Трябва веднага да предприемем нещо.

— Но как? — запита фермерът. — Ние винаги сме имали достатъчно дъжд в Долината.

— Повярвай ми, този леден Крал може да спре всички дъждове в продължение на месеци. Не може, обаче, да спре Кривия Поток, защото неговото течение е защитено с магии на Феите, специално правени за техния свещен поток. Това може да се окаже нашето спасение. Трябва да изкопаем кладенци, които да съберат излишната вода от потока. И да построим система от канали, която да отвежда тази вода до вашите полета в Долината.

— Напоителни канали ли? — запита Френстил.

— И то незабавно — отвърна твърдо Флеърмън.

Призивът се разнесе. За първи май в Трънкети бе обявен сбор на всички земевладелци. Първи май се оказа ден, горещ като в средата на лятото.

Сборът одобри след това и много от започналите вече начинания: патрулите, напоителните канали, наемането и настаняването на чужденци. Бе изготвено и писмо с подробно обяснение за това какво е направено и какво ги чака през идващите жеги, и то бе разпратено в останалите околии, за да могат и хората там също да се подготвят.

Както каза Флеърмън, така и стана: обичайните юнски дъждове не паднаха и температурата се покачваше с всеки изминал ден. Ненапоените земи се напукаха и станаха твърди като скали, а нежните пролетни треви и цветя умряха от сухите и постоянни ветрове.

— Накъде си тръгнал този път? — попита Дъглас, когато Флеърмън започна да стяга раницата си една гореща юнска нощ. Старият Магьосник изглеждаше едновременно и уморен, и нетърпелив да е на път.

— Двамата с Огурян напредваме, що се отнася до разгадаването на Перлата. Междувременно, в Хайлендорм има една война, която трябва да спечелим. Надявам се да се срещна с Брайърмот в неговите пещери под Дуелмленд. Не, наистина не знам колко време ще отсъствам този път.

— И ако не се върнеш… аз да не те ли търся?

— Точно така, момчето ми. Това, което ти имаш да вършиш тук, е много по-важно от това, дали аз ще се върна или не. Много по-важно отколкото да ходиш да дириш някакъв стар Магьосник, който не може да стои тук и да си говори цяла нощ, защото иначе на сутринта враговете му ще го видят на пътя и ще знаят накъде е тръгнал. Така че довиждане…

— Довиждане отново — каза Дъглас, като хем се смееше, хем се кривеше, за да скрие мъката си. Той обви високия Магьосник в прегръдката си и го стисна здраво. — Ние ще продължим да се борим, но… кой ще ни разсмива?

— Кой ли, наистина? — подсмихна се Флеърмън, Господарят на Огъня. — Е, ще трябва да е някой друг, за известно време поне. Магьосникът Флеърмън Флоуърстолк, Господарят на Огъня, няма да бъде пленен или убит. Той ще се върне!

Той тръгна бързо напред по пътеката към портата, зави за да прекоси моста, и изчезна в лилавите сенки на ябълковите дървета отвъд.

* * *

През юли Дъглас получи едно смачкано писмо, което поне за едно нещо го успокои. Майка му пишеше от своя манастир:

„Скъпи Синко,

Този втори период на дълго мълчание между нас, предизвикан от ужасната зима, която току-що премина, бе много по-ужасен…

В края на януари Игуменката ни събра всички заедно — тези които не бяха умрели от студа и липсата на лекарства — и ни каза, че ако не на друго, то Убийствената зима поне я е научила, че нашите правила за откъсване от външния свят не са вече актуални. С това тя искаше да каже, че докато имаме силата за това, ще свършим повече добрина, ако отворим вратите си за нашите братя „отвън“, и ги приемем между нас, като се грижим за тях.

И ние поканихме нещастниците, които минаваха по пътя край манастира да влязат и да се стоплят, и да хапнат малко. Давахме им работа, ако бяха в състояние да работят, или просто ги изпращахме по пътя им с добри думи и добри пожелания.

Нямаше значение дали са богати или бедни, дали бяха крадци или просяци. Господ знае откъде се взе всичката тази храна. Аз си мисля, че нямаше толкова в складовете ни, когато започна Убийствената зима…

Получих твоите чудесни писма — даже веднъж получих три за един ден!

Последното твое писмо, което получих, бе чрез един странен младеж на име Кримай. Той помоли да ти предам много поздрави и от него. Ние всички много се радвахме, че си поговорихме с него, тъй като той явно доста е пътувал и знае много за тази страна.

Ти и твоят Учител имате моята нестихваща любов и уважение. Бог да ви благослови вас и всичките добри люде от Долината, за които си ми писал в писмата си.“

След около седмица той намери време да отговори — но му трябваха цели три седмици, за да довърши писмото си и да намери някой, който да го отнесе във Фаранго Уотър.

Моя Мила Майчице,

Писмото ти беше като нежен дъжд — а дъждът е най-голямата благословия, която мога да си представя точно сега. В долината не е валяло вече от десет седмици!

Торнууд ме помоли да ти пиша, на теб и на твоя орден, че ще се радва много, ако му изпращат всякакви корабостроители, дърводелци и други от Фаранго Уотър, които имат нужда от работа. Торнууд също така би приел с радост и хора, които могат да управляват корабите му.

Флеърмън Флоуърстолк, който тези дни предпочита да го наричат Господарят на Огъня, отсъства вече от няколко седмици. На нас, разбира се, ни липсва много. Бронзовият Бухал отлетя рано една сутрин и още не се е върнал. Вероятно по някоя задача, поставена му от Магьосника. Току-що забелязах, че нашата котка, черният Пламък, също липсва, но Перт и Пати са тук, заети с новите си котенца, така че има много игри и веселие, когато намеря време за това.

Ако мога, ще ти изпратя две котенца от това котило. Ще се влюбите в тях, и ти, и твоите посестрими. Те ще се чудесни мишеловци и великолепни приятели, стига да имате времето да седнете за малко с тях в скута си.

Днес отворихме първия си канал и водата весело тече по северния склон на Долината към западните полета. И точно на време!

Гимназията е толкова празна и нощите са толкова горещи, че аз започнах да спя на тревата близо до стария кладенец. Рано тази сутрин там бях събуден от нечие докосване по бузата, нежно като че стрък трева ме гали от вятъра, но нямаше вятър, и когато отворих очи видях пред себе си малка, грациозна фигурка, сребриста и прозрачна като въздуха. Над рамената на малката дама видях прозрачни, проблясващи крила. Веднага разбрах, че тя е Фея, и, понеже на главата си имаше златен венец, че не е обикновена Фея.

— Поздрави, Лейди — казах аз с цялата си вежливост — защото според Бронзовия Бухал човек трябва да е винаги вежлив с феите. — Аз съм Дъглас Брайтглед, чирак при Магьосника Флеърмън Флоуърстолк.

Тя се засмя така, като че ли звънеше сребърна камбанка, и каза:

— Добро утро, Дъглас! Аз съм Флауърдуелър, Кралица Марива от Кралството на Феите, също така известна като Невинната, Старателната и Пробождащата Небесата. Но всичките тези имена са толкова официални. Ти можеш да ме наричаш така, както хората винаги са ме наричали: Маргет.

Аз се поклоних толкова дълбоко, колкото може да се поклони човек, седнал на мократа от роса трева, и я попитах с какво мога да й бъда полезен.

— Огурян ми прати вест преди няколко дни, но един прекалено старателен страж не искаше да пусне пратеника му при мен, а пратеникът отказваше да каже новините си на който и да било друг.

— Привидението Дека ли? — попитах аз.

— Същата — кимна тя с глава. — В резултат на това сега съм тръгнала да се посъветвам с Господаря на Дълбините. Огурян каза, че би трябвало да спра и да поговоря и с Флеърмън, ако си е вкъщи. Виж, ето той е например един чудесен човек! Но виждам, че го няма.

Много съжалявах, че си тръгна, защото имам чувството, че е и толкова добра, колкото е красива. Според Бронзовия Бухал повечето хора не вярват на феите заради някакво недоразумение по време на Последната Битка. Трябва да си призная, че от тази среща останах впечатлен.

Кримай ми намери едно момче, което заминава за Фаранго Уотър утре рано сутринта, което се съгласи да вземе не само писмото ми, но и двете котенца…

Моята мечта напоследък, освен за сън и топла баня, е да свършим с тая работа, за да мога да седна в Брайтглед под някоя цъфнала ябълка и да седя с теб в продължение на часове, да си говорим за всичко и за всички, които сме срещнали откакто се разделихме.

Изпращам ти любовта си заедно с котенцата. Пиши ми когато можеш. Все още съм

Твой Любещ Син,

Дъглас