Метаданни
Данни
- Серия
- Учителят (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pyromancer, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дора Пощакова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дон Келъндър. Огнегадателят
ИК „Плеяда 7“, София, 1993
Художник: Димитър Стоянов — ДИМО
Редактор: Христо Пощаков
ISBN 954-526-039–4
История
- — Добавяне
Глава шеста
Дълбоко под своята ледена покривка Кривият Поток изведнъж си зачурулика нещо. Слънцето изведнъж освети бреговете му. Снегът бе намалял в полята, а отслабналите телета и още по-слабите овце нещастно риеха леда с копита, за да се опитат да намерят някоя хапка.
Вятърът бе намалял, и животораждащата вода се опитваше да се освободи от оковите на Убийствената зима, като се плъзгаше надолу по ясните, прозрачни шушулки и се събираше в малки вирчета, които се оттичаха по нищожни улеи, образувайки тънки струйки.
Като голите клони на бреза, струйките се събираха отново и отново, докато бяха широки колкото палеца на човек, а след това колкото ръката му, и накрая колкото бедрото му.
Дълбоко под коравата си ледена покривка Кривият Поток си пееше и знаеше, че той поне е победил Убийствената зима.
По-надолу по потока Фермерът Френстил, по-сив и по-слаб, отколкото в началото на зимата, се спря насред пътя си върху Моста за Трънкети и се загледа в леда под себе си.
Мрежа от пукнатини се появи по кристалната ледена повърхност. Един леден блок с огромни размери се счупи на две със силен пукот и ръбовете му се отъркаха един в друг със стържещ звук. Черни поточета стопена вода се понесоха през белия лед, който в продължение на месеци бе представлявал само плътна бяла покривка.
Фермерът се затича край перилата и слезе отстрани по мостчето до брега. Той внимателно излезе на леда. Коленичейки, той се загледа в едно място, от което вятърът бе отвял всичкия сняг. Въпреки студа той долепи ухо до студения лед и се заслуша. Той чу — пеенето на потока!
От пътя един глас го повика по име, и изправяйки се на колене, той видя към него да се приближава Мастър Дикси от града. Докато се изпразниха рафтовете и склада му посред зимата, Мастър Дикси бе собственикът на селската бакалница.
— Ей, Френсил, ти да не си полудял? Да не те е стегнала шапката най-сетне от тази Убийствена зима? Почакай! Аз ще сляза, за да ти помогна. Не мърдай, приятелю!
И той се затича по брега край моста и се смъкна на леда, като за малко не събори фермера.
— Какво си мислиш, че правиш, Френстил?
— Чуй!
Те клекнаха в средата на замръзналия поток с наострени уши.
— Отново тече! Кривият Поток се размразява!
Това бе първият истински признак, че Убийствената зима е към своя край.
Френстил се забърза към празната си кухня. Неговата трудолюбива жена бе умряла по време на най-тежките февруарски бури, и бе оставила след себе си един уморен и самотен старец. Сега обаче той отново почувства как в него се надига решителност. Той щеше да застрои всичко отново. И щеше да помогне на своите съседи отново да построят своите къщи и ферми, и да оправят живота си. Но първо имаше да направи едно важно пътуване и да потвърди един важен съюз.
Той хапна студено сирене без хляб в голямата празна кухня, където мнозина бяха намирали подслон и сигурност, топлина и нежни грижи по време на бурите. От плевните се носеше звукът на триони и чукове, и даже смях и веселие, защото той вече бе съобщил радостните новини на своите гости.
Той се навлече с кожуха от овча кожа, който му стигаше до коленете, и взе най-хубавото си седло от мястото му край кухненския огън. Като бивш Главен Коняр на стария Херцог, той не беше човекът, който би сложил ледено седло върху топъл кон, особено на такъв верен кон като Клопър, неговия стар жребец.
Френстил сковано отиде до конюшните, спирайки се край вратата на плевнята, за да поговори с Посумтейл. Едно време те бяха големи неприятели, толкова различни по темперамент и възгледи. Но сега бяха по-близки от повечето братя поради споделените мъки и несгоди. Посумтейл също бе загубил жена си през тази зима… както и умния си млад син, който бе играл с Духовете по време на Партито на Дъглас през март миналата година.
— Отивам до Гимназията, за да им кажа за Потока — каза Френстил.
— Ще мине още време, преди пролетта да дойде наистина — предупреди го Посумтейл. — Все още може да има бури.
— Разбира се, но това е знак, че можем да започнем да строим отново и да се готвим за сеитба. Ще ни трябва всеки удобен момент от тук насетне, за да се опитаме да направим живота си такъв, какъвто беше преди, Посумтейл. Магьосникът не е фермер и ще има нужда от разумни съвети за това какво да прави и какво да не прави.
Посумтейл както обикновено не отвърна веднага.
— Искаш ли да дойда с теб? Не е хубаво човек да язди сам тия дни.
Френстил помисли, след което отвърна:
— Прав си, както винаги, Посумтейл. Вземи си едно топло седло от кухнята за Дейзи. Аз ще те чакам в конюшната.
Те яздиха мълчаливо по Крайречния път към Гимназията. От най-ранните дни на Убийствената зима в Долината бяха тършували скитници и разбойници, хора подтикнати да напуснат собствените си домове от глад, скръб, страх или алчност.
— Техните трупове, замръзнали или умрели от глад, а в много случаи от грабеж и убийство, ще започнат да се показват край пътищата и по бреговете — каза кисело Френстил. — Мъртви хора и мъртви животни ще мърсят земите и пътищата ни… ето още нещо, с което ще трябва да се занимаем през следващите няколко седмици. Погребения веднага щом земята се размрази. Включително и за нашите бедни жени и за момчето ти, мир на праха им!
— Може би трябва да си помислим за кремация, поне на животните…
— Нашите хора трябва да са погребани — реши другият. — Твоето семейство и моята Емета. Хората ще го очакват и ще имат нужда от това. А що се отнася до скитниците и разбойниците? Ами, не ми се нрави…
— Да не погребваме хората почтено — довърши другарят му. — Да, така е. Може би Магьосникът ще има някакво предложение. Той в крайна сметка е Възпитаник на Огъня.
— Подозирам — каза Френстил, като се изправи на седлото си след като преминаха през паянтовото мостче, — че ако кремираме останките им с подходящите церемонии… техните хора ще ни разберат. Както и да се подходи към това, ще бъде ужасна работа.
Двамата се покатериха по склона към предната врата на Флеърмън. Те бяха посрещнати от Чирака на Магьосника, който веднага ги покани в кухнята и им предложи билков чай докато отиде да доведе Учителя си. Френстил забеляза с одобрение, че дворът е изцяло изчистен от сняг и покрит с прясна слама.
Кокошки ровеха сред сламата за зрънца и напразно търсеха случайно останали живи буболечки. Три черни котки се приличаха на слънце върху кладенеца, а Бронзовият Бухал бе кацнал над вратата на Работилницата и се въртеше леко на слабия вятър в двора. Синият Чайник приготви набързо топъл хляб, но този път без неговите прочути мармалади, а малко по-късно и Магьосникът се появи, прекосявайки двора.
Те започнаха с обяснение за размразяването на Кривия Поток край Моста Трънкети, и бяха много доволни да чуят как Дъглас запляска с ръце от радост, а Флеърмън се разтопи в усмивка. Чашите, закачени върху своите куки, затракаха от одобрение, а тенджерите и паниците заподскачаха в импровизиран танц върху печката. Дори и обикновено спокойният Син Чайник изпусна малко пара и затрака с капачето си, нещо което бе все едно, че се премята през глава.
— Времето дойде — каза Френстил, като се усмихваше, — да започнем да правим планове за това какво ще садим и как ще живеем докато приберем реколтата. Пролетта вероятно също ще бъде тежка, а и лятото, независимо от това колко ги чакаме.
Флеърмън кимна твърдо с глава.
— Моите гости вече започнаха да се прибират по собствените си домове — каза той. — Аз видях и други знаци, които ми показаха, че Убийствената зима е към своя край, макар че можем да очакваме още неприятни изненади, преди тя да остане само в спомените ни.
— Точно това казах и аз — съгласи се Посумтейл.
— Няколко неотложни неща ми идват наум — каза бавно Френстил. — Първо, докато идвахме насам си говорехме за проблема с труповете на хората и животни, които сега ще се покажат поради стопяването на снега. Посумтейл предложи кремация, поне за животните и за някои от непознатите скитници… защото те ще бъдат вероятно твърде много за нашите сили.
Дъглас въздъхна, но побърза да добави, че е съгласен.
— Толкова е ужасно — каза той.
— Напълно съм съгласен — отвърна Френстил на момчето, което вече бе станало млад мъж. — Но трябва да бъдем практични. Няколко топли дни и… Е, сам виждаш, че това трябва да бъде уредено колкото се може по-рано, и то бързо. А това е само един от проблемите ни. Недостигът на храна също не е свършил.
— Изпратих съобщения — каза им Флеърмън, — търсейки пазари край Остров Уейнес чрез Торнууд Моряка. Той ще се наеме да ни намери места, от които да купим храна и семена в замяна на дървен материал, вълна, и златото, което сме успели да спестим, както и някои други неща, които бихме могли да предложим за продан. Ето един недовършен списък, над който аз работя в момента.
Той им подаде един твърде малък къс хартия, който те прочетоха внимателно.
— Ние сме земеделци, а не търговци, нито пък финансисти или производители — каза Френстил, — но не виждам защо да не произведем от тези стоки и да не ги отпратим бързо за продан. Бих казал, че е хубаво да подготвим дървения материал докато земята е още замръзнала. А после да се погрижим за вълната от овцете.
— Освен това — продължи Магьосникът, — аз уредих Торнууд да ни авансира пари в брой или храна срещу бъдещите ни доставки. Знам, че предпазливи хора като теб не обичат това, Френстил, но ще е добре да го направим поне тази пролет и това лято, докато можем да получим пари в брой за нашите дърва и вълна.
Френстил въздъхна, след което кимна с глава.
— Добре, ще подкрепя това, макар че и ти знаеш не по-зле от мен, че мнозина в Долината няма да искат да взимат заеми срещу бъдещата си реколта.
Флеърмън отвърна:
— Майкъл Ротър се съгласи да дойде тук в Долината и да започне производството на някакъв уред, който ще бъде много полезен за корабите. Той ще има нужда от няколко дузини мъже или по-големи момчета. Те ще получат заплати и това ще ни донесе добра печалба в края на годината. Трябва да видим кой ще може да се посвети на това. Трябва да са хора, които добре работят с дърводелски инструменти. Някои от корабостроителите от Фаранго Уотърс ще дойдат, за да помогнат за най-специфичните работи, и ще обучат и нашите хора.
— Това звучи обещаващо, господин Магьоснико — казаха и Френстил, и Посумтейл едновременно.
— Което ме кара да настоявам да забравим за титлите и официалните обръщения, щом ще работим заедно. Наричайте ме само Флеърмън, ако обичате — прекъсна ги Флеърмън.
Посумтейл онемя от изненада:
— Но аз изпитвам ужасен страх от вас още от детските си години, и трябва да ми простите, ако се отнасям твърде почтително.
— Страх ли? От мен? Колко смешно — изсмя се Флеърмън. — Аз страховит ли съм, момчето ми? — попита той, като се обърна към Дъглас. — Хората страхуват ли се от мен?
— Страхувам се, че това е неделима част от Магьосничеството — отвърна Дъглас с въздишка. — Много от хората в Долината се страхуват и от мен!
Флеърмън вдигна нагоре главата си и се усмихна по-дълго и весело отколкото когато и да е през тази тежка зима.
— Така или иначе — продължи Посумтейл, — някой трябва да поеме ръководството и да покаже какво да се прави. Френстил е водачът на нас, фермерите, но хората от Трънкети ще очакват техния кмет или съветниците му да ги ръководят, и не биха приели съветите на един фермер. Искам да кажа, така би било в нормално време. Тази пролет биха послушали и Дядо Мраз, ако мислеха че той е и състояние да реши проблемите им.
— Това крие и опасности — каза Дъглас.
— Аз съм Магьосник — каза Флеърмън бавно. — И аз ще ви помогна доколкото мога, заедно с Чирака си и цялото ми домакинство. Ако моето име ще е в състояние да накара Долината и Селото да работят заедно за общото благо, то разбира се, използвайте го. Но аз няма да бъда диктатор, Херцог, Шериф или нещо подобно. Мога да убеждавам, да съветвам — но не и да използвам магическите си сили, за да въздействам дори и за най-дребното нещо. Хората от Долината трябва сами да осъзнаят и оценят всяко предложение.
— Аз съм напълно съгласен — каза Френстил.
— И аз също — добави Посумтейл.
Двамата гости от Долината си тръгнаха много след полунощ. Флеърмън каза:
— Това, което ще кажа, може да прозвучи странно, но ми повярвай, защото знам какво говоря. Тази Убийствена зима не беше просто шега на Природата. Знам със сигурност, че Убийствената зима се появи точно в този момент поради въздействието на една зла воля. Така е! Неприятностите и проблемите ни не са свършили. Всъщност, те едва сега започват.
Той изчака докато те се настаниха отново на местата си.
— Нашият Враг е известен сред Хората с много имена, но най-известното е Фриджън. Той се нарича Леденият Крал.
Флеърмън изчака за секунда, след което продължи:
— Неговата цел е да завладее Света… или да го унищожи! Той смята, че има силата за това — студена, жестока, зла сила — и може и да успее, ако Хората, Безсмъртните и Почти Безсмъртните не се изправят веднага срещу него, и то заедно. Някои от нас ще трябва да се бият с този Леден Крал, някои ще умрат от ужасна смърт, за да помогнат на ближните си. Други ще работят повече от всякога, за да дадат възможност на малцина да се бият с това зло. Това е може би ролята — и надявам се, че ще е само това — на повечето от хората в Долината. Ние ще имаме нужда от вашата подкрепа и добри пожелания, и разбира се от вашите продукти и умения.
Флеърмън, Господар на Огъня, се изправи и строго ги заплаши с пръст.
— Казах вече, че можете да използвате моето име и престиж, за да постигнете целите си, и това е така. Но не разчитайте на мен да бъда до вас във всеки един момент. Аз си имам свои задължения, с които трябва да се справям. Дъглас може да ме замества във всичко. Вие можете да разчитате на него.
Последва продължително мълчание, преди Френстил да попита:
— Кога?
Флеърмън поклати глава, като изведнъж се почувства уморен.
— Ще ми се и аз да знаех това. Бъдещето е много, много неясно. Мощни магии в момента опасват света. Повечето добри хора чак сега започват да се замислят за тази опасност. Убийствената зима беше просто част от сценария за отвличане на вниманието ни. Кой може да знае кога ще нападне Фриджън и по какъв начин? Мога само да кажа, че със сигурност ще нападне, и то скоро.
Четиримата стояха и гледаха плочника под краката си известно време, след което отново Френстил наруши мълчанието.
— Толкова ли е зле? Толкова е зле! Е, и преди сме изкарвали тежки периоди, ние Хората, макар и твърде отдавна. Ние сме корави и твърди, когато трябва! Ще се оправим. Особено с твоята помощ, Флеърмън Флоуърстолк. Късметлии сме поне в това отношение.
Магьосникът им благодари тихо и ги изпрати мълчаливо до входната врата. Дъглас отиде да им доведе конете.
Когато се бяха разделили, и гостите бяха потънали в развиделяващия се нов ден, Флеърмън се прибра вътре, уморен и отчаян, а Дъглас го последва и го видя как се спира пред огнището и гледа през пламъците.
Той се обърна към Дъглас и каза:
— Опитах се да им дам един тласък, едно начало на нов живот, да им помогна да започнат сами да се борят. Опитах се да им кажа да не разчитат само на нас за своите битки. Мислиш ли…?
— Мисля, че на тези двамата това им беше ясно — каза замислено Дъглас.
— И аз така мисля — каза Флеърмън. — Приятелю, синко, Чирако, тази вечер, или по-точно тази сутрин, решихме някои доста важни неща.
Той се качи нагоре към вратата на стаята си и положи ръка върху рамото на младия мъж.
— Толкова много има за правене! Е, за всяко зло може да се каже и по нещо хубаво. Например, че никога няма да ни е скучно, нали?
— Така си е — отвърна Чиракът му. — Лека нощ, Учителю. Приятни сънища.
Дъглас се събуди много след като слънцето бе изгряло. Той стана, реши, че е почти време за обяд, и тръгна да търси Магьосника. В Работилницата Учителят му се беше навел над една стъкленица, която току-що бе извадил от огъня. Топлината трептеше над нея и един странен, сребърен отблясък осветяваше лицето на стария човек, който се взираше в нея.
— Помниш ли съобщението на Привидението? Тя спомена за един приятел, който участвал в намирането на огромна Сива Перла.
— Да, Учителю. Спомням си много добре за Дека и нейното съобщение.
— Този приятел е Водогадател, Магьосник на Силата на Водата, Четвъртият Елемент. Това е дълга история, но засега мога да ти кажа, че намирането на Перлата ни дава първата истинска надежда, че ще можем не само да забравим Фриджън, но и да го спрем.
— Все още има много проучвания и експерименти да се правят. Времето ни намалява все повече и повече, както показа Убийствената зима. Загубата на Сивата Перла е било голям удар за плановете на Ледения Крал, и ние трябва да разберем как можем да се възползваме от това.
Той внимателно и бавно изсипа стопеното съдържание на стъкленицата в няколко малки кръгли формички.
— Убийствената зима, която засегна само Херцогството, бе пряк резултат от нашето притежание на Перлата. Господарят на Водата и аз сме убедени, че намирайки Перлата сме принудили Фриджън да направи своя първи ход преди да е готов напълно. Името на Господаря на Водите е Огурян, и той живее на един остров в Топлите Морета, наречен Уотъранд.
— Бухалът е споменавал за него — каза Дъглас. — Сега ще ми кажеш ли какво се крие зад всичките ти проблеми и нашите неприятности, Учителю? Аз се смущавах да попитам, защото знаех, че все още не е дошло времето за това, особено с нашето правило за отговаряне на въпросите.
Магьосникът си свали високата островърха шапка и си избърса челото с нея.
— Вече е време. Наспал ли си се добре?
— Достатъчно добре.
— Тогава да си поговорим за тази работа. Аз вероятно няма да мога всичко да покрия, но с течение на времето ти ще ми задаваш въпроси за нещата, които съм пропуснал. Днес е една приятна сутрин, пардон — следобед.
Той поведе младия мъж навън от пещерата и го настани на една стара селска пейка в двора, където последните студени стрели на зимата се неутрализираха от пролетното слънце. От кухнята се появи цяло шествие чинии, подноси и кошници, натоварени с вкусна закуска и обяд, които щяха да бъдат техния първи пролетен пикник.
— Фриджън беше едно време член на Братството на Магьосниците, сред които бяхме и аз и Огурян. Той беше Господар на Въздуха.
— Това беше преди падането на Кралството. Чел си историята, нали? Точно така! Последната Битка допринесе за унищожаването на Злодеите и за края на техния подставен крал Грумист. Цената обаче, бе убийствена за нашата Конфедерация на Светлината. Братството на Магьосниците беше почти унищожено. Много, включително и Магьосниците, си дадоха живота, за да спасят Света.
— Някои от нас оцеляха — най-вече аз и Огурян — и Фриджън. Ние бяхме тежко ранени и ни трябваха векове, за да съживим и възвърнем силите си. Дори и сега никой от нас вече няма тази сила, която някога е имал.
Дъглас попита:
— Искаш да кажеш, че сега си по-малко мощен магьосник, отколкото преди ли?
— Да, момчето ми! Да! Възвърнах си много и постепенно отново научавам много неща, както и Огурян. Както и Фриджън, за съжаление. Жестоките рани, които ни бяха нанесени при Последната Битка изкривиха сърцето и разума му. От тогава… мислите му се обърнаха към чисто егоистични неща, към възхвалата на Фриджън вместо към служба на Света, както първоначално бе запланувано.
— Преди години аз започнах да подозирам, че той е все още жив, въпреки че беше се крил в продължение на векове като всички нас. В началото бях възхитен, че още един Магьосник е оцелял през този погром, но постепенно открих, че той се движи по зли пътища. Вгледах се в него. Наистина беше така. Той отново бе започнал да става могъщ и караше влиянието му да се чувства по различни изкривени начини. Поробваше и омагьосваше, използвайки Магии, за да покори Хора и Почти Безсмъртни същества. Не можех да позволя това да продължи, но нямах и силата, за да го спра.
— Преместих се да живея тук, построих Гимназията, и скоро я заобичах и нея, и хората от Долината, и Херцогството. Безпомощно наблюдавах как Фриджън урежда смъртта на стария Херцог Торнууд и изчезването на неговата Херцогиня. Сам знаеш какво се случи с техния син.
— На мястото на стария Херцог Фриджън постави Юнисед с единствената цел да предизвика суматоха и да ни отвлече вниманието като насърчава самолюбивия, глупав и жесток Юнисед към злоупотреба с властта и война.
— За да помогне на Юнисед, Фриджън ни изпрати Убийствената зима — по две причини: първо, защото ужасният глад и лишенията, породени от студа и снега, ще помогнат на Юнисед при набирането и издръжката на огромна Армия.
— Второ, защото си мисли, че страданието на хората от Херцогството ще ми отвлече вниманието и няма да ми остави време да мисля за проблема с Перлата.
Флеърмън отпи от бокала си и си избърса брадата със салфетката. Дъглас нищо не каза.
— Е, ние доказахме, че той не е прав! Той и не подозираше, че ще си намеря първокласен Чирак! Ти удвои моята работоспособност! Работата, която свърши през последните седем месеца, го доказва без всякакво съмнение. Като резултат от това, аз можах да отделя необходимото време и усилие за Сивата Перла.
Дъглас се изчерви и сведе глава, като не знаеше какво да каже.
— Сега вече, когато Фриджън е зает с подготовката на своето нападение, Юнисед е отхапал залък, който не може да преглътне. Ще започне война с Хайлендорм, а може и вече да е започнала. С малко помощ Тет, стар и опитен боец, ще победи бързо и решително Юнисед. Херцогът, дори и да се старае, никога не може сам да се справи с хайлендормците. Така че в момента е отвлечено вниманието на Фриджън, а не на нас!
Той се спря, за да се изпъне.
— Това слънце е истинска благодат, не мислиш ли? — попита той, обръщайки се към него.
Кокошките, най-после пуснати от своя задушен курник, кудкудякаха из краката им. В обора Дамите шумно преживяха, чакайки търпеливо да бъдат пуснати на поляната веднага щом слънцето разтопи достатъчно снега, за да се покажат пресните и крехки тревички отдолу. Гълъбите нежно се караха за места по паважа, планирайки полети нагоре към небето, за да проверят дали останалият свят е все още на мястото си.
— А що се отнася до Перлата — започна отново Флеърмън, — Фриджън пое един пресметнат риск за да е сигурен, че силите му няма да бъдат намалени от тръпките на съвестта му или остатъците на човечност в душата му. Той събрал по магически път всичките си човешки черти и ги капсуловал в Сивата Перла, която след това изхвърлил в Морето. Подозирайки, че той ще направи нещо подобно, аз дебнех, за да засека скритата му магия. Намерих Перлата! Той знае, че тя е в наши ръце, но не знае дали, и кога, ще се научим как да я използваме срещу него. Той явно предполага, че тя е в Огурян, или че е скрита в Уотъранд. Но греши! Тя е тук.
Той протегна ръка в широкия си ляв ръкав и я извади отново — една блестяща идеална сфера около два сантиметра в диаметър. Беше блестяща, идеално кръгла и идеално гладка, без всякакви други отличителни черти освен цвета си — тъмно сив — и големината си.
Държейки я в ръка, Дъглас изведнъж си помисли за странни, безкрайно студени арктически води, които постоянно се въртяха и движеха, а точно извън полето на видимост сякаш неизвестни хищници нетърпеливо мърдаха. Той шумно си пое дъх със страхопочитание и малко страх, и все пак протегна ръка, за да се докосне до нея. Магьосникът му разреши да я вземе в ръка. В началото бе студена, но държейки я, тя започна слабо да свети. Тъмният, дълбок морски цвят се смени със сиво-зеленото на откритите океански води.
— Нашата задача е да намерим начин да освободим човешките качества на Фриджън и да ги възвърнем на душата и разума му. Другата алтернатива е да го унищожим, което ще значи да унищожим и много от доброто и хубавото в нашия Свят… виж какви бяха резултатите от Последната Битка на Кралството! Все още не сме се оправили от тази ужасна катастрофа.
— След като загадката на Перлата бъде решена, Фриджън се превръща отново в човек — човек, който дори и като Магьосник, не е лишен от своите човешки качества — човек, който иска да бъде харесван, обичан, да поправи злините, човек с човечност и съвест.
— Мисля — каза Дъглас, връщайки Перлата на своя Учител, — че той би предпочел да бъде унищожен, вместо това да се случи, а ти?
— И аз мисля точно това. То прави нашата задача още по-тежка.
— Започвам да разбирам.
— Страх ли те е?
Чиракът Магьосник отвори уста, за да отрече това, но я затвори бързо. След като помисли малко, той погледна право в сивите очи на Магьосника и тихо отвърна:
— Да.
— На място казано! И честно, също така. Помни, не е срамно да се страхува човек от огън или вода, когато те бушуват, или от ледения дъх на зимата, жарката горещина на лятото, свличания, урагани или други природни бедствия. Това е просто предпазливост. Куражът е в това да направиш каквото смяташ за необходимо, въпреки страха си — както направи ти по време на оня пожар на връх Долината миналото лято.
Той сложи ръка на рамото на младия мъж, изненадан от това колко на високо трябва да се протегне, за да го направи.
— Ти порасна. Как отлетя времето през тези години! Е, Дъглас Брайтглед, дал съм ти някои оръжия, с които да се защищаваш, и с които да отвърнеш на опасността, когато се появи опасност. Ако имаме време, ще те науча и на други…
— Не се чувствам прекалено могъщ — каза Дъглас, като си сви пръстите и гледаше как кокошките се нахвърлят върху първите пролетни буболечки под сламата.
— Ти вече знаеш повече от достатъчно, за да не си само пионка в играта, която ни предстои, ако това може да се нарече игра. Ако аз оставям света да те мисли за пионка, това е защото така ми е изгодно, разбираш ли?
— Аз… да… да, мисля, че разбирам, Учителю. Ти искаш просто да изглеждам като момчето, което мете и носи закуската, и се кланя където и когато трябва.
— Хъммм, да, точно така. Засега се прави на пионка. Научи това, на което все още имам време да те науча, и бъди готов да се превърнеш в кон, офицер или топ веднага щом те повикам. Засега реших да скрия Сивата Перла тук, зад огнището на Джуджетата — каза Флеърмън, като се огледа наоколо. — Само трима човека ще знаят за нейното скривалище — ние двамата и Огурян.
Той влезе в кухнята, пристъпи до огнището, и мина зад огъня. Там той откри една тухла, която при придърпване се изваждаше напред и откриваше една скривалище в стената. Той постави Перлата в кухината.
— Ох, какъв стар глупак съм аз! Забравих едно друго важно нещо. Ако някога ти се наложи да носиш Перлата, дръж я през цялото време скрита. Не я показвай на никого! Тя е обвита с една проста, но силна магия, която кара притежателят й да има желанието през цялото време да я показва. Точно така и аз се сдобих с нея. Един моряк ми я показа на един кораб в Уестон Роудс и аз веднага я разпознах. Това е и начинът на Фриджън да следи къде се намира Перлата. Всеки, който я търси, ще може да я види, защото притежателят й ще я покаже и — сбогом Перла! И сбогом, Дъглас, вероятно.
Дъглас безмълвно кимна. Магьосникът продължи да мисли на глас:
— Най-добре ще е да внимаваме с нашите пътувания напред-назад за сега. Видях няколко подозрителни врани, които се навъртаха около Гимназията напоследък.
— Да, и аз ги забелязах и казах на Бронзовия Бухал за тях. Той каза, че и на него не му се нравят.
— Умна птица е той, макар че е твърдоглав. Познава шпионина веднага щом го зърне — каза Флеърмън. — Страхувам се, че е време и двамата да спрем да сме толкова отворени и доверчиви. Убийствената зима вече ни научи на това, струва ми се. Студеният е свикнал да използва ята от низшите птици за своите цели. Той си няма такива като Кримай! Страхувам се, че животът ни ще се промени, млади Дъглас, и то не за по-добро.
Дъглас кимна в знак на съгласие и отиде да разбърка огъня и да прибави две цепеници, защото навън вече се стъмваше. На верандата ярко светеха три фенера. Синият Чайник се подаде от своя килер и започна да приготвя вечерята с обичайното си добро настроение.
— Бисквити с масло ли, стари Чайнико? — попита Магьосникът. — Пролетта трябва наистина да е съвсем близо, щом Дамите дават мляко с достатъчно каймак, за да може да се разбие на масло. Не мислиш ли, че с пълни стомаси по-добра работа ще свършим, Дъглас Брайтглед?
Чиракът Магьосник се съгласи от все сърце, доволен от това, че някои неща на този свят оставаха непроменени и весели. Те придърпаха столовете си близо до кухненската маса и поведоха оживен разговор с чиниите, тенджерите, паниците, чашите, солницата и пиперницата — като солта говореше най-много, защото според Флеърмън нейните дупки били повече от тези на пиперницата.