Метаданни
Данни
- Серия
- Учителят (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pyromancer, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дора Пощакова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дон Келъндър. Огнегадателят
ИК „Плеяда 7“, София, 1993
Художник: Димитър Стоянов — ДИМО
Редактор: Христо Пощаков
ISBN 954-526-039–4
История
- — Добавяне
Глава деветнадесета
На един нищожен подземен остров, в пълна с вода пещера под замъка, Юнисед и Блейдър очакваха произнасянето на присъдата си, пазени от цяло стадо оранжево-черни тигрови риби с изключително остри зъби. Когато Огурян отиде да ги види, Флеърмън и Дъглас се присъединиха към него.
— Какво ще стане с нас сега? — скимтеше Юнисед, изправен пред най-големите си врагове. — Флеърмън, ти винаги си бил благороден човек! Няма да оставиш тези риби да ме разкъсат, нали? Те имат страшни зъби и много лош поглед.
— Трябваше да се заемеш с отглеждането на овце — каза Флеърмън сериозно и този път Дъглас не забеляза никакво весело пламъче в очите му. — Говорих с Огурян за теб и Блейдър. И двамата сме съгласни, че за нищо не ставате, а още по-малко ако сте мъртви. Като се има предвид броя на добрите, а дори и лошите хора, които сте убили, много от нас мислят, че и вие самите заслужавате особено мъчителна и болезнена смърт.
— Не, не! — изпищяха и двамата затворници, треперейки върху скалите.
— Той ме караше да го правя — извика Блейдър, като сочеше Юнисед с двете си оковани ръце.
— Лакей! Подлизурко! Мазен плъх! — крещеше бившият Херцог, като се опитваше да удари другаря си.
— Ако слушаме Брайърмот, би трябвало да ви затворим на тъмно в някоя дълбока подземна мина завинаги, така че никога да не видите слънцето отново.
— Добрият стар Брайърмот! По-добро е от смъртта! — извика Юнисед.
— Да, да, изпратете ни в мините! — молеше се Блейдър.
— Не, не — подигра се Флеърмън. — Това няма да е вашата съдба. Огурян смята да ви заточи на едни напечен от слънцето, изоставен атол, далеч от обичайните морски пътища, където ще бъдете оставени на спокойствие и където ще си бъдете само вие двамцата.
— Само вие, двамата злодеи — подчерта Огурян. — До момента, когато наистина не се покаете и не промените живота си така, че всички да са доволни от вас. Докато не станете обикновени хора в един свят на обикновени хора — занаятчии, фермери и овчари.
Двамата затворници бяха толкова зашеметени, че не можеха да кажат нищо. Мисълта, че ще трябва да прекара дори само още няколко часа с бившия си господар, накара Блейдър тихо да вие от ужас и да моли за милост. Когато Магьосниците напускаха пещерата, двамата затворника продължаваха да се ругаят и да си викат един на друг.
— Ще мине доста време, докато си научат урока — рече замислено Дъглас. Флеърмън кимна с глава.
— Още по-добре — каза твърдо Огурян. — Ще разполагат с много време за това.
— Флотилията на Фриджън се приближава — предупреди ги Огурян по-късно през деня. — Моите разузнавачи съобщават, че е напуснал Вечния Лед. Ако вятърът не се промени, той скоро ще пристигне точно там, където ние смятаме да започнем боя. Ще последва голяма Морска битка. Ние всички ще станем бойци.
— Също така и ще се притесняваме, струва ми се — каза Мирн. Тя погледна Дъглас по един особен начин, при което двамата по-възрастни мъже, които забелязаха погледа й, се спогледаха с учудване и задоволство.
— А какво ще правим ние? — попита Дъглас Водния Магьосник, който се бе изправил, висок и величествен в своята морскосиня роба.
— За утре сутринта съм свикал среща с моите капитани и предводители на групи. Ще обсъдим стратегията и тактиката и ще разпределим местата в боя. Тук е Торнууд с неговите капитани…
— Много ще се радвам да срещна Торнууд отново — възкликна Дъглас. — Бих искал да се бия до него.
Огурян погледна Флеърмън и този път, при вида на нетърпението, обзело младия Магьосник, и двамата си размениха по една усмивка.
— Ще видим, Брайтглед, къде ще има нужда от теб. Утре сутринта в девет бъди в голямата зала. Не закъснявай.
Дъглас кимна.
— А може би, Госпожице Мирн, бихте искали тази вечер да се разходите по скалите на Уотъранд и да ги сравните със скалите в северния край на Флоуринг?
— О, да, господине, стига да се приберем навреме за вечеря. Както знаеш, майка ми пристигна, а тя не гледа с добро око на момичета и магьосници, които се разхождат по скалите след залез слънце.
Двамата по-възрастни Магьосници ги гледаха как се отдалечават. Огурян сви устни с леко неодобрение.
— Знаеш ли, Магьосниците рядко се влюбват, но ако това се случи, то е твърде силно! — каза Флеърмън, като безпомощно вдигна рамене. — А и може много да им увеличи силата.
— Утре ни чака конференция — каза с въздишка Огурян. — А на следващия ден вероятно вече ще сме по палубите на корабите си. Готови ли са те, стари приятелю?
— Ще се справят. Аз съм готов. Ние постигнахме твърде много за една-две години, Огурян. Преди една година, даже и преди месец, битката щеше да е много по-тежка. Но сега ми се струва, че имаме всички шансове да спечелим в тази битка.
— На Фриджън му е докладвано — аз уредих това — че Перлата е била отново загубена. Той ще бъде притеснен и малко по-разсеян поради това.
— Но вие нали знаете къде е Сивата Перла? — попита Брайърмот, който се присъедини към тях.
— Вярно е, мой грозен и къс приятелю — усмихна се Флеърмън. — Тя бе намерена от Морския Пламък на дъното, на мястото, където бе потънала в ботуша на Дъглас.
— Няма да е добре да подценяваме силата и хитростта, или злият гений на този Леден Крал — каза Възпитаникът на Водата сериозно.
— Аз не ги подценявам — отвърна Флеърмън. — Нито пък Снежко тук до мен. Ако ние си говорим с насмешка, то е само за да успокоим малко страховете си.
— Е, разбирам ви тогава — каза Огурян и кимна. — Де да можех и аз да съм така. Аз съм много притеснен за това, което ни предстои. Може един или всички от нас да умрат преди да е минало много време.
— Аз си мисля за тези, които най-много обичаме, и за това, че може смъртта да ни ги отнеме — каза Флеърмън. — Не бих могъл да се разделя с момчето. Той е наистина синът, който никога не съм имал. Но трябва да рискувам живота му.
Флеърмън положи ръка на рамото на Водния Магьосник.
— Огурян, ти трябва скоро да си избереш Чирак. Наистина трябва! Магьосниците не живеят вечно, а твоите познания и магии трябва да се предадат на някой, иначе и те ще умрат.
— Ще ти кажа, тогава — отвърна другият. — Вече съм си избрал Чирак, и изборът ми може би ще те изненада. И ще те зарадва, може би. Веднага щом я срещнах, разбрах, че дъщерята на рибаря е идеален кандидат.
— Чудесни новини! Попита ли я вече? — запита Брайърмот, който вече бе започнал да мисли за вечеря, вместо за чираци и магьосници.
— Говорихме надълго и нашироко за това тази сутрин, и утре, точно преди да свърши Военният Съвет, смятам да го оповестя. А сега на вечеря.
— Много правилно и подходящо предложение — каза Джуджето, като си оправяше широкия колан. — Морският въздух, както знаете, дава огромен апетит на малките и грозни хора.
— И на магьосниците също — съгласи се Флеърмън.
— А ти за кой мислиш, че говорех аз? — изръмжа Джуджето през смях.
Голямата Приемна Зала бе претъпкана с Хора, Феи, Джуджета, Елфи, Пикси, Никси, Браунита насядали върху подредени в редици столове, гледащи към един висок подиум… Смъртни и Почти Безсмъртни от всички видове, големини, форми и цветове, от фермерите в Милицията на Херцогството и рибарите от Флоуринг до Фееричните Нереиди под управлението на Принц Едх и Дворцовата Стража на Джуджетата от Дуелмленд, всички бяха тук.
Не всички бяха с човешка форма. Някои лежаха по корем върху пода пред подиума или бяха впили остри нокти в перилата на балкона като Великите Бели Чайки.
От едната страна на Залата един голям аквариум бе свързан с Морето. В него плуваха водачите на всички Морски жители: китовете Орка, Костенурките, Сирените и Водните Духове, които всички бяха дългогодишни приятели на Огурян.
Дъглас, Мирн и Флеърмън бяха настанени на столове вдясно от Огурян на подиума, и миг по-късно Възпитаникът на Водата почука рязко по катедрата. Всички веднага замълчаха.
— Сега — започна Водният Магьосник делово, — ние нямаме време за формалности. Повечето от вас се познават, а ако не се познавате, просто си кажете един на друг кои сте.
Последва небивала какофония докато седналите един до друг непознати си разменяха имена, титли и местоживеене.
— Аз ще започна — каза Огурян, когато всички се бяха успокоили отново, — с един максимално кратък преглед на ситуацията. Нека да се опитам да разкажа цялата история, тъй като някои от вас може да не я знаят.
— След падането на Кралството, в Дните на Хаоса, нищожният остатък от многобройното до скоро Братство на Магьосниците се споразумяха да поддържат връзка помежду си, за да запазят каквото могат от братството си. Те се разделили, и всеки тръгнал по своя път, за да търси място, където да се установи, да си устрои живот и да намери чираци, и така да продължи идеите на Конфедерацията на Светлината.
— За щастие, тези Сили на Тъмнината, които ние бяхме пропуснали да унищожим при Последната Битка, също бяха в отчаяно отстъпление, иначе досега да сме вече в техен плен.
Огурян се спря, за да види дали всички го разбират, тъй като много от присъстващите не говореха на Стария Език.
— Аз се завърнах на островите в Топлите Морета, където можех да уча и в трудни мигове да помагам на тези, които са ми най-близки. Флеърмън Флоуърстолк построи Хълма на Магьосниците в Долината на Херцогството, като я избра именно нея, струва ми се, защото най-много приличаше на неговия напълно унищожен от Враговете ни дом.
— Само девет Магьосника бяха оцелели, включително и един Магьосник на Въздуха, който мнозина подозираха, че е оцелял в тази война поради страхливост и предателство, а не чрез ловкост и смелост.
Този Въздушен Господар бе станал много отчаян и не искаше да позволи на нищо да застане между него и оцеляването му. Той решил да се отправи да търси празни земи, които да покори и да подготви своето решение за борбата с Хаоса — да покори Светът и сам да го управлява — което е и крайната защитна стратегия!
— Той минал през Херцогството преди много време и Флеърмън Флоуърстолк го познал и разбрал на какво се е превърнал. Флеърмън ме предупреди и аз също започнах да го наблюдавам.
— Това бе Фриджън, който сега се нарича Крал на Ледовете. Той поживял малко с прапрадядото на Вожда Тет от Хайлендорм, приемайки гостоприемството на вожда в продължение на един сезон, като в отплата му донесъл само неприятности. Когато поискал празните земи на север и изток от Хайлендорм, прадядото на Тет му ги дал, като се надявал, че ще се отърве по този начин от един нежелан гост.
— Подарената земя изглеждала абсолютно без стойност — стената на един широк повече от сто и шейсет километра и дебел стотици метри ледник, който в продължение на милиони години бавно се придвижвал от Полярните Планини в Морето.
— На Фриджън му било изгодно да живее на такова място. Той започнал да събира лакеи, и добре ги научил на правилата на егоизма и страха. Те всички споделяли неговия маниакален страх от лична отговорност и свобода от тези, които според тях били по-низши от тях самите.
— Там Фриджън построил един бастион от лед, толкова студен и твърд лед, че всъщност е метал. Хората и повечето други Същества можели да влизат там само под защитата на силни магии, които работели само докато те изпълнявали командите на Ледения Крал. Флеърмън Флоуърстолк е единственият, който някога е успявал да се изправи срещу Фриджън в собствения му бастион и да оцелее, за да разкаже за случилото се.
Дъглас се наведе напред, за да види как ще реагира Огнегадателят на това. Той очевидно дремеше.
— За да стане още по-непобедим, Фриджън магически заключил жалките остатъци от собствената си човешка принадлежност в една огромна Сива Перла. Този талисман той хвърлил в най-дълбоката част на Морето, за да не могат неговите врагове да използват евентуално човешкия му произход срещу него. Сивата Перла останала скрита в продължение на триста години.
— Плановете му постепенно добили форма — каза им Огурян. — Той се подготвил да обяви война не само срещу всичките си стари другари от Братството, но и срещу всички честни Същества, били те Хора, Джуджета, Феи или други, срещу всяко Същество, способно да покаже топлина, сърдечност, справедливост, милосърдие или любов, слабостите, които според него са допринесли за загубата ни в Последната Битка. След като успее да събере цялата власт в ръцете си, никой не би могъл да му причини ужаса и чувството за вина, което изпитвал по време на Последната Битка.
— Двама от останалите Магьосници междувременно изчезнали преди векове. Един друг, Фракет, бил толкова изнемощял от изпитанията си, че ролята му се свела до това да стане отшелник в пустошта Лендсенд. Когато аз и Флеърмън го помолихме, той се съгласи да държи под зоркото си и подозрително око действията на Фриджън.
Дъглас погледна отново към Флеърмън, този път с изненада. Фракет Магьосник? Флеърмън кимна в потвърждение без въобще да си отваря очите.
Огурян продължи:
— Вече почти стигнах до края. Потърпете още малко, приятели. След дългогодишно търсене, Флеърмън намерил Перлата. Научавайки за това, Фриджън решил веднага да започне с първата си атака, преди тайната на Перлата да бъде разгадана.
— Фриджън възкачи Юнисед на престола на Херцогството, смятайки, че Флеърмън ще се опита да помогне на съседите си да отхвърлят тиранията и злочинствата на узурпатора. Това според Фриджън би му помогнало да покори Морето, докато ние тук сме останали без помощта на Флеърмън.
Той отново направи кратка пауза. Слушателите му се размърдаха нетърпеливо.
— За щастие, Флеърмън си намерил кадърен помощник в лицето на своя Чирак, Дъглас Брайтглед. С помощта на Дъглас, той успял да се справи с много от проявите на Ужасната Зима и да работи с мен върху разкриването на тайната на Сивата Перла. Докато Флеърмън пък отклонил вниманието на Фриджън с посещението си във Вечния Лед, незначителният наглед Чирак пренесе Перлата през Морето до Уотъранд без да го усети никой от враговете ни.
— Без да знае това, Фриджън събрал съмишленици и последователи за голямата Морска битка. Той има на подчинение и Смъртни, и Почти Безсмъртни сили. От редовете на брутализираните бойни секти в Лендсенд той се е запасил с обучени наемници, Страшилищата, за които животът е само оправдание за отнемането на живота на всеки, до който се докоснат, бил той приятел или враг.
— Други — бандити, пирати, зли мъже и жени — а не забравяйте, че поне една четвърт от армията му се състои от ужасяващи женски отряди — били привлечени, насилени или подкупени да участват на страната на Ледения Крал, примамени с обещания за грабежи и плячкосване, убийства и насилия. Фриджън ги държи в ръцете си. Те се подчиняват — или измръзват.
— Неговата странна ледена магия му е донесла и подкрепата, а може би и лоялността, на десетки странни субсъщества, поединично и на стада, отряди и армии. Някои са Върколаци, които търсят да забият зъбите си в живо месо. Други са Ледените Вихрушки, чиито мозъци се стремят към отмъщение срещу Хората от Кралството, които от край време са техни врагове. Те по-рано бяха слугите на Дяволите.
— Троловете са се присъединили на цели отряди към него, мъкнейки огромни, осеяни с шипове боздугани по-високи от тях самите, с които те с радост размазват главите на своите неприятели — а ако няма наблизо такива, и на своите приятели.
— Баншите на Фриджън са ценителите на смъртта. Тъй като самите те не могат да причинят смърт, те могат да предизвикат в човек разяждащ разсъдъка ужас, ако го заварят неподготвен. Хората от Лендсенд не се страхуват почти от нищо, но появата на Баншите може да ги накара да се превърнат на трепетлики.
— При него има и Афанки — тъмни, кални получовеци, родени в магически водовъртежи, които засмукват цели кораби в дълбините си и изплюват навън само костите на екипажите и пътниците им.
— От голите планини на Далечния Запад, откъдето никога никой не се е завръщал жив, към него се присъединили Гоблини и Тролове. Въпреки че приличат на хора, те са деформирани и изкривени и в тяло, и в душа. Те са почти безстрашни във всяка битка и мразят всеки, който не е Гоблин.
— Фриджън разчита на такива като тях, за да победи нашата Конфедерация. Нашата защита срещу тях е проста: смелост, разум, жертвоготовност, когато това се налага, и единна цел.
Той се спря и огледа залата за момент.
— А що се отнася до числеността, ако това въобще значи нещо, Фриджън може да събере армия, приблизително равна на нашите войски по численост. Седемдесет процента от войските му не са Хора. При нас шейсет процента от войските са хора, останалите не са.
— А добре е известно и признато, дори и сред Феите — каза на глас Кралица Маргет, — че Хората са най-добрите бойци. В битка или при продължителна война, един обучен Човек се равнява на десет от чудовищата на Фриджън.
Огурян кимна, за да изрази благодарността на всички Хора, и започна дискусията по техническите въпроси, свързани с предстоящата битка.
— Асраите ще са на наша страна, въпреки че това може да ни помогне само през нощта — каза Маргет, Кралицата на Феите, по време на обяда. — Доколкото знам, те са опасни врагове.
— Асраи ли? — попита Дъглас. — От тях не съм срещал още никой.
— Но аз мислех, че го знаеш — каза Кралицата на Феите, а красивата й ръка с вилица в нея застина на половината път към устата й. — Тя те е спасила от удавяне, доколкото разбирам.
— О, ти сигурно имаш предвид Морския Огън! Мислех, че името му е Фосфоресценция.
— Да, но ние малките хора му викаме Асраи, което значи същото, но е по-лесно за казване — каза Кралицата със смях.
Дъглас видя един стар познат сред хората от Хайлендорм. Той се извини и отиде да поздрави Кримай, стария шпионин.
— Моят добър, добър приятел! — каза Кримай. — Толкова е хубаво, че те виждам отново и в безопасност! Чух също така, че си пленил стария Юнисед жив, а и тоя неприятен разбойник Блейдър, също така. Поздравления!
— Все още ли шпионираш? — попита Мирн, която имаше навик да задава директни въпроси.
— Не, не! Въпреки, че има моменти, в които ми се иска да съм същият стар и обикновен Кримай отново! Сега имам отговорности — въздъхна той. — Тогава бях свободен като Морска Чайка. Идвах и си отивах, когато си поискам. Вождът Тет ме хареса, и аз него, и… толкова добре се разбираме, че той ме обяви за свой наследник!
— Наистина ли? — извика Дъглас, изненадан и възхитен.
— Наистина, наистина, млади Магьоснико. В началото се колебаех. О, обичам стария боец като баща, но се страхувах, че неговите хайлендормци няма да ме харесат.
— А те приеха ли те?
— Доста добре, струва ми се — отвърна другият, като се изчерви от притеснение, и същевременно явно щеше да се пръсне от гордост. — Те също ме осиновиха. Аз съм техният Млад Тет. Страшно съм поласкан! Те са чудесни хора, моите хора, и великолепни бойци, като запазват обаче своята хуманност и грижовност.
— Аз открих — каза той, — че когато хората разчитат на теб, ти някак си се стремиш да оправдаеш очакванията им. Официално се наричам Младия Тет, но за своите приятели и за новия си баща съм Кримай.
Един висок и неочаквано красив Фей в златни доспехи влезе и се запъти директно към главната маса, на която седяха Огурян, Флеърмън и Маргет, и разпалено разговаряха.
— Това е Принц Едх от Страната на Феите — каза им Кримай. Той не бе загубил любопитството си, поради което бе станал шпионин.
— Колко е красив! — възкликна дъщерята на рибаря. Въпреки желанието си, и Дъглас трябваше да се съгласи с нея.
Маргет, Флеърмън и Огурян внимателно чуха това, което Принц Едх имаше да каже. След това Господарят на Водите стана и почука три пъти по масата. Настъпи тишина, дори и сред веселите Феи в дъното на залата.
— Принц Едх е засякъл предните редици от флотата на Фриджън — обяви Огурян. — Той е бил скрит досега от Вечните Мъгли на югоизток от Хайлендорм, но сега е излязъл от тях и плува с пълна скорост насам. Бързината му, разбира се, се определя от скоростта на най-бавния му кораб. Северният вятър за него е попътен.
— Ние няма да дочакаме Фриджън тук. Ще излезем и ще го срещнем. Вече сме избрали подходящо бойно поле, където е пълно със скрити рифове и едва скрити подводни скали. Ние се съмняваме, че Фриджън ще има годни карти на този район, но ние имаме, благодарение на Морските същества, особено на Костенурките.
— Каня всички командири да се срещнат с мен веднага, за да разменим последни мнения за дислокацията на войските.
Започна голямо раздвижване, но Огурян отново почука за тишина.
— Искам да направя едно съобщение. От няколко години търся някой, който да е подходящ и годен да изучи изкуството, занаята и науката на Водногадаенето като мой Чирак. За Успеха на Флеърмън в подобно начинание споменах тази сутрин. Неговият Чирак, който е вече Пътуващ Магьосник, доказа своите способности. Той изпълни едно много важно поръчение и сам успя да плени един от най-опасните ни врагове.
— Не бях „сам“ — запротестира Дъглас, но никой не му обърна внимание.
— Сега и аз си избрах Чирак. Ако тази личност е трудолюбива, интелигентна и надарена толкова, колкото смятам, че е, тя някой ден ще бъде първата и най-добра Магьосница от своя пол.
— „Тя“ — изумени възкликнаха десетина гласа, сред които бе и този на бившия Чирак на Флеърмън. Той се обърна и погледна право в очите на младата дама, която седеше до него.
— Нейното име — продължи Огурян, — е Мирн Менстар от Остров Флоуринг.
Тълпата в залата започна буйно и радостно да скандира и се изправи на крака, за да изрази одобрението си, а Дъглас обви в прегръдките си младата Чирачка и я целуна прочувствено по бузата.
— Аз ще ти помагам колкото мога — обеща й той. — И аз самият бих те избрал, ако от мен зависеше.
Тази вечер Пътуващият Магьосник бе изпратен на най-високия връх в Уотъранд, където наблюдателите докладваха, че е кацнала ужасна банда — дванайсет напълно пораснали Велики Златни Дракона, покрити със зелени люспи и с осемметрови криле.
Никой не знаеше дали Великите Дракони ще се присъединят към тях. Те бяха снобска, високомерна раса, която никога не бе воювала с никой. Техните роднини, по-малките от тях Морски Дракони, бяха твърди поддръжници на Огурян, но тези по-страшни на вид и по-големи братовчеди не се интересуваха от действията на Хора, Елфи или Джуджета.
Когато Дъглас пристигна придружен от Брайърмот и Каспар Мерлин, Старшият Дракон първоначално отказа да говори с тях. Когато разбра, обаче, че Дъглас е придружен от Принца на Джуджетата, той стана олицетворение на приятелство и добронамереност.
— Ами, от всички добри причини, които тая Водна Особа (имайки предвид Огурян, разбира се) ни изтъкна, тази, която ни убеди, бе че и Духачът на Димни Кълбета ще е тук! Той е откривателят на нашия спорт! Ние по цяла година се забавляваме, като правим кълбета, кръгчета, квадратчета и какво ли още не от дим.
Той демонстрира собствените си постижения, като направи три разноцветни кълбета, по едно за всяка от главите на своите събеседници.
— Ако оцелея след тази битка, мисля да прекарам следващите няколко десетилетия в работа на димни спирали.
— Че защо да не оцелееш? — попита Каспар, шашнат от големината и златния цвят на съществото, както и от умението му да прави димни кълбета. — Какво би могло да ти причини вреда, господине?
— Въпреки слуховете, които твърдят противното, ние сме Смъртни и живеем сравнително кратко време, по не повече от десетина — дванайсет века. Освен това ние сме много лесни жертви, както лесно може да се разбере, ако човек се заслуша в старите легенди за рицари и пленени девойки — повечето от които, ако искате да знаете истината, бяха доброволни гости, които знаеха, че драконите не биха застрашили неприкосновеността или разсъдъка им, докато повечето рицари… е, рицарите много често са слепи за всичко друго, освен за собствената си чест и слава.
— Освен това — добави той, като сгъна третия си остър и изумрудено зелен нокът, — ние ще се бием срещу собствения си вид.
— Собствения си вид ли?
— Да, за съжаление. Малко по-малко от половината дракони на света са обвързани с Фриджън по някаква глупава причина, която аз самият не разбирам, и поне ще започнат войната на неговата страна. Надявам се, че нашето участие ще ги принуди да се откажат.
— Вие най-малко ще неутрализирате противниковите Дракони — каза Брайърмот замислено. — Точно както Джуджетата…
— Ще неутрализират Троловете, които са от същия произход като Джуджетата, макар и да не са истински Джуджета — завърши изречението Дъглас. — Твърде жалко. Да, наистина твърде жалко.
— Ще ги неутрализираме с железен боздуган! — съгласи се кръвожадно Джуджето. — Тази вражда продължава вече твърде дълго и е станала твърде кървава, за да може просто да бъде забравена и простена.
— И все пак, опрощаването е цел, която трябва да постигнем, когато завършат боевете — каза Старши Драконът. — Някои от съюзниците на Фриджън са били подмамени, излъгани или насилени да го следват чрез страх или магии. Аз смятам, че това именно е причината за участието на Другите Дракони на негова страна.
— Е, може и така да е, но враждата между Джуджетата и Троловете е много по-стара от Фриджън. Тя е по-стара от Кралството и Последната Битка, и мисля, че съществува откакто свят светува.
— Флеърмън каза, че краят на битката няма да е краят на войната, и че краят на войната няма да е краят на нашите неприятности — каза Дъглас. — Струва ми се, че ще бъде по-добре да се справяме с проблемите един по един.