Робърт Шекли
Измерения на чудесата (5)

ПЕТА ГЛАВА

— Е — каза Печалбата, — това беше. Уверен съм, че за последен път виждаме онова грозно създание. Кармоди, да потегляме към дома ти.

— Превъзходна идея! — съгласи се Кармоди. — Вестоносецо! Искам веднага да си тръгна за дома.

— Съвсем нормално настроение — отбеляза Вестоносецът, — а и напълно съответстващо на действителността. Бих казал, че трябва да си отидете, при това възможно най-бързо.

— Тогава ме заведете у дома — предложи Кармоди.

Вестоносецът поклати глава.

— Не е моя работа. От мен само се искаше да ви доведа тук.

— А чия работа е в такъв случай?

— Ваша работа си е, Кармоди — намеси се Чиновникът.

Кармоди се почувства като удавник. Вече започваше да разбира защо Кармод се отказа толкова лесно. Той каза:

— Вижте какво, приятели, страшно ми е неприятно да ви досаждам, обаче наистина имам нужда от малко помощ.

— Ох, добре де — възкликна Вестоносецът. — Дайте ми координатите и аз лично ще ви заведа дотам.

— Координатите ли? Нищо не знам за тях. Това е планета на име Земя.

— Хич не ми пука, ако ще и да се казва Зелено Сирене — сопна се Вестоносецът. — За да бъда полезен, необходимо ми е да знам координатите.

— Но нали току-що бяхте там — напомни му Кармоди. — Дойдохте на Земята и ме доведохте тук!

— Може и така да е изглеждало за вас — търпеливо обясни Вестоносецът. — Но въобще не е така. Аз просто отидох в координатната точка, дадена ми от Чиновника, който на свой ред я е получил от Лотарийния компютър. Вие си бяхте там, така че ви доведох тук.

— А не можете ли да ме върнете в същата координатна точка?

— Мога, и то твърде лесно. Но там няма да намерите нищо. Както знаете, Галактиката не е статична. Всичко се движи, всяко нещо със своята скорост и по своя начин.

— А от тези координати не можете ли да изчислите къде е сега Земята?

— Та аз дори не мога да събера две числа — гордо заяви Вестоносецът. — Моите дарби са с друга насоченост.

Кармоди се обърна към Чиновника:

— Вие можете ли да го направите? А Лотарийният компютър може ли?

— Ами и мен не ме бива много в събирането — каза Чиновникът.

Компютърът припълзя обратно в стаята.

— Аз пък мога да събирам великолепно. Но моята функция се ограничава с това да избирам и издирвам спечелилите от Лотарията в границите на моята допустима грешка. Аз ви издирих (и сега сте тук), следователно ми е забранена интересната теоретична работа по установяването на настоящите координати на вашата планета.

— Не можете ли просто да го направите като услуга? — примоли се Кармоди.

— Нямам отпуснат лимит за услуги — отговори Компютърът. — Мога да намеря вашата планета не повече, отколкото да изпържа яйце или да разделя нова звезда на три части.

— Никой ли не е в състояние да ми помогне? — попита Кармоди.

— Не се отчайвайте — успокои го Вестоносецът. — „Съдействие за пътешествениците“ ще ви оправи, без да им мигне окото, аз ще ви упътя дотам. Само им дайте своите Домашни координати.

— Но аз не ги знам! — възкликна Кармоди.

Последва кратко стъписано мълчание. Накрая Вестоносецът каза:

— Ако не знаете собствения си адрес, как очаквате някой друг да го знае? Тази Галактика може да не е безкрайна, но пак си е доста голямо място. Всяко създание, което не си знае Местонахождението, не би трябвало да си подава носа навън от дома.

— Тогава не знаех това — напомни Кармоди.

— Можехте да попитате.

— Не съм се сетил… Вижте какво, длъжни сте да ми помогнете. Едва ли е особено трудно да се установи къде е моята планета.

— Невероятно трудно е — увери го Чиновникът. — „Къде“ е само едната от трите необходими координати.

— Кои са останалите две?

— Освен това е нужно да знаем „Кога“ и „Кое“. Наричаме ги „Трите К на Местонахождението“.

— Не ми пука, ако ще да ги наричате Зелено Сирене — изведнъж каза Кармоди, обзет от пристъп на гняв. — А другите форми на живот как намират пътя до дома си?

— Използват вродения си инстинкт за намиране на пътя — осведоми го Вестоносецът. — Между другото, сигурен ли сте, че и вие не притежавате такъв?

— Не мисля, че го имам.

— Естествено, че няма инстинкт за намиране на пътя! — възмутено избухна Печалбата. — Човекът никога не е напускал родната си планета! Как да развие този инстинкт?

— Вярно — промърмори Чиновникът и уморено разтърка лицето си.

— Ей това става, като се занимаваме с нисши форми на живот. Проклет да е този компютър и богобоязнените му грешки!

— Само една на пет милиарда — напомни Компютърът. — Не искам кой знае какво.

— Никой не те обвинява — каза Чиновникът. — Всъщност никой никого не обвинява. Но пак ни остава да измислим какво да правим с него.

— Това е тежка отговорност — промълви Вестоносецът.

— Несъмнено — съгласи се Чиновникът. — Какво ще кажеш да го убием и да забравим всичко това?

— Ей! — кресна Кармоди.

— Съгласен — присъедини се Вестоносецът.

— Момчета, щом вие сте съгласни — обади се Компютърът, — съгласен съм и аз.

— Мен не ме бройте — каза Печалбата. — Не мога да посоча точно какво, но в цялата тази идея нещо намирисва.

Кармоди направи няколко разпалени изявления, в смисъл че не желаел да умира и не бивало да го убиват. Призова най-доброто в душите им и чувството им за честна игра. Прецениха тези реплики като пристрастни и ги заличиха от протокола.

— Чакайте, сетих се! — внезапно възкликна Вестоносецът. — Какво ще кажете за едно друго възможно решение? Нека не го убиваме. Нека му помогнем с неподправена искреност и с всички достъпни ни възможности, да се завърне у дома си жив и здрав както физически, така и психически.

— Това се казва мисъл — призна Чиновникът.

— По този начин — продължи Вестоносецът — ще извършим постъпка, достойна за всякакви похвали, още по-забележителна поради това, че ще бъде крайно безполезна. Защото очевидно е, че той вероятно тъй или иначе ще бъде убит по време на пътуването.

— Най-добре да се залавяме за работа — подкани ги Чиновникът. — Ако не искаме да го убият, както си приказваме.

— Това пък какво беше? — попита Кармоди.

— По-късно ще ти обясня всичко — прошепна му Печалбата. — Ако допуснем, че въобще ще има „по-късно“. И ако имаме време, ще ти разкажа една доста занимателна история за самия мен.

— Приготви се, Кармоди! — извика Вестоносецът.

— Готов съм — отвърна Кармоди. — Поне се надявам да е така.

— Готов или не, ето че потегляш!

И той потегли.