Робърт Шекли
Измерения на чудесата (13)

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

След като разказа историята, Модсли млъкна задълго. Изглеждаше навъсен и вглъбен в себе си, сякаш погълнат от невесели мисли. Но накрая се оживи и каза:

— Кармоди, всеки в положение като моето е непрестанно обсаждан с искания за благотворителност. Всяка година щедро дарявам Кислородния фонд за крайно нуждаещите се въглеродни форми на живот. Давам своя принос и във Фондацията за междузвездно преустройство, в Космическия дом за престарели и в програмата „Спасете незрелия разум“. Това ми се струва предостатъчно, пък и така си смъквам данъците.

— Добре — изрече Кармоди с внезапно пламнала гордост. — И без това не ви искам благотворителността.

— Моля те да не ме прекъсваш — сгълча го Модсли. — Тъкмо казвах, че моята благотворителност задоволява хуманните ми чувства. Не ми харесва да се занимавам с отделни случаи, защото са объркани и лични.

— Напълно ви разбирам — съгласи се Кармоди. — Мисля, че е най-добре да си вървя — добави той, макар и да нямаше никаква представа къде ще отиде и как ще стигне дотам.

— Помолих те да не ме прекъсваш. Виж какво, вече обясних, че не ми допадат отделните случаи. Но този път ще направя изключение и ще ти помогна да се върнеш на своята планета.

— Защо? — попита Кармоди.

— Прищявка — отвърна Модсли. — Най-обикновено хрумване, може би с лек примес на алтруизъм. Освен това…

— Да?

— Е, ако някога си отидеш у дома — което е съмнително въпреки помощта ми, — ще ти бъда благодарен да предадеш едно съобщение.

— Дадено — каза Кармоди. — За кого е съобщението?

— Че как, естествено за брадатия старец, за когото построих планетата. Предполагам, все още той дърпа конците?

— Не знам — вдигна рамене Кармоди. — По този въпрос има много спорове. Някои твърдят, че той си е там, както винаги е бил, а други пък разправят, че бил мъртъв (но според мен го казват в преносен смисъл), трети направо заявяват, че въобще не е съществувал.

— Още си е там — убедено изрече Модсли. — Такъв не можеш да го утрепеш с мухобойка. Да знаеш, поддава се на настроения и прелива от висок морал, според който иска да живеят и хората. Може да се подразни и да изчезне до някое време, ако не му допада как вървят нещата. А и е способен да пипа изтънко — знае, че на хората не им харесва нищо прекалено, независимо дали ще е печено телешко, жени или Бог. Затова нищо чудно да се изтрие от менюто временно, така да се каже, докато пак се появи влечение към него.

— Вие май знаете много неща за него — подкачи го Кармоди.

— Е, имах доста време да мисля.

— И според мен налага се да изтъкна — продължи Кармоди, — че начинът, по който вие се отнасяте към него, не съвпада с нито един теологически възглед, който съм чувал. Самата идея, че Бог може да се поддава на настроения, да се дразни…

— Но това трябва да му е присъщо — възрази Модсли. — Че и още много друго! Би трябвало да е същество с изключителна емоционалност! В края на краищата, такъв си и ти, също като своите събратя по раса.

Кармоди кимна.

— Ето, видя ли! Той ясно заяви, че ще твори по свой образ и подобие. И очевидно е постъпил така. Още щом ти се появи тук, забелязах семейната прилика. Кармоди, в тебе има един малък Бог, макар че от това не бива да ти се замае главата.

— Никога не съм имал никакъв досег с него — промърмори Кармоди. — И не знам как да му предам съобщението.

— Толкова е просто! — с досада възкликна Модсли. — Когато се прибереш вкъщи, само трябва да го изречеш ясно и силно.

— Но защо мислите, че той ще ме чуе? — попита Кармоди.

— Няма как да не те чуе! — увери го Модсли. — Това е неговата планета и той прояви голямата си загриженост за нейните обитатели. Ако е искал да общувате по някакъв друг начин, щеше да ви го подскаже.

— Добре, ще го направя — предаде се Кармоди. — Какво искате да му предам?

— Ами не е нещо особено — Модсли изведнъж се навъси. — Но той наистина беше един достоен стар господин и на мен ми е малко неудобно заради планетата, която му построих. Не че нещо й има на тази планета, ако прецениш добре. Съвсем използваема си е. Ала този старец беше джентълмен. Тоест в него има достойнство, а не се случва често да попаднеш на такъв. Така че ще ми се да подновя онази планета, нали разбираш, напълно безплатно, за моя сметка, няма да му струва и пукнат грош. Ако му допадне идеята, ще я превърна в туристическа забележителност, в рай. Не се съмнявай, аз съм страхотен инженер. Не е справедливо да ме оценяват по халтурата, която съм принуден да пробутвам, за да изкарам за насъщния.

— Ще му предам — обеща Кармоди. — Но откровено казано, не ми се вярва да се хване за предложението.

— И на мен не ми се вярва — мрачно изрече Модсли. — Той е един упорит старец и от никого не търси услуги. Все пак искам да му направя това предложение, и то най-искрено. — Модсли се поколеба и допълни: — Можеш също да го попиташ дали няма да мине насам да си побъбрим някой път.

— А защо вие не отидете да се срещнете с него?

— Опитах два-три пъти, но той не искаше да ме вижда. Този ваш старец е доста отмъстителен! Но току-виж, омекне.

— Може би — със съмнение в гласа произнесе Кармоди. — Все едно, ще му кажа. Но, мистър Модсли, ако искате да поговорите с някой Бог, защо не се обърнете към Мелихрон?

Модсли отметна глава назад и се разсмя.

— Мелихрон! Онзи слабоумник ли? Той е един надут самовлюбен задник и няма никакъв характер, за който си струва да се говори. По-скоро бих обсъждал въпросите на метафизиката с някое куче! Нали знаеш, от техническа гледна точка божествеността е въпрос на могъщество и управление. В нея няма нищо магическо, пък и не е пенкилер за всички болежки. Няма двама Богове, които да си приличат. Ти знаеше ли това?

— Не.

— Имай си едно наум. Няма как да знаеш кога подобно сведение ще ти бъде от полза.

— Благодаря — каза Кармоди. — Знаете ли, преди не вярвах в никакъв Бог.

Модсли се замисли.

— За моя начин на мислене съществуването на Бог или Богове е очевидно и неизбежно, а вярата в Бог е лесна и естествена като вярата в ябълката, нито повече, нито по-малко. Когато стигнеш до същината, само едно нещо пречи на тази вяра.

— Кое е то? — попита Кармоди.

— Принципът на Бизнеса, който е по-фундаментален от закона за гравитацията. Където и да отидеш из Галактиката, ще намериш хранителен бизнес, строителен бизнес, военен бизнес, мирен бизнес, управленски бизнес и така нататък. И, разбира се, божествен бизнес, който се нарича „религия“ и е едно особено заслужаващо порицание занятие. Цяла година бих могъл да говоря за извратените и гадни представи, които религиите пробутват, но сигурно си чувал всичко това и преди. Ще спомена обаче нещо, което като че лежи в основата на всичко, проповядвано от религиозните деятели, и което ми изглежда едва ли не изискано в извратеността си.

— И то е? — подкани го Кармоди.

— Дълбоко заложеното, твърдо като скала лицемерие, върху което е основана религията. Помисли — за никое същество не може да се каже, че боготвори, ако не притежава свободна воля. Свободната воля обаче е свободна. И именно защото е свободна, тя е необуздана и непредвидима, истински божествен дар, свойството, което прави свободата възможна. Да съществуваш свободен е нещо диво и странно, точно така е било замислено. А какво правят религиите? Те казват: „Много добре, притежаваш свободна воля. Но сега трябва да използваш свободната си воля, за станеш наш и Божи роб.“ Що за безочие! Бог, който не би изнудил и една муха, е изобразен като върховен надзирател на роби! При сблъсъка си с подобно нещо всяко надарено с дух същество е длъжно да се разбунтува, длъжно е да служи на Бог по своя воля и желание или въобще да не му служи, за да остане вярно на себе си и на качествата, дадени му от Бог.

— Май разбирам какво искате да кажете — промълви Кармоди.

— Твърде сложно се изразих. А има къде по-проста причина да се отбягва религията.

— Коя?

— Ами вгледай се в стила й — надут, речевит, гадно сладникав, покровителствен, изкуствен, неуместен, досаден, пълен със страховити образи и веселяшки лозунги — подходящо занимание за изкуфели старици или невръстни дечица, но за никой друг. Не мога да повярвам, че Бог, когото срещнах, някога би влязъл в църква. Той имаше твърде развит вкус и свирепост, твърде силен гняв и гордост. Не мога да повярвам и с това за мен въпросът е приключен. Тогава защо да влизам там, където не би влязъл Бог?