Робърт Шекли
Измерения на чудесата (3)

ТРЕТА ГЛАВА

— Ей! — кресна Кармоди.

— И ето за пореден път — каза мургавият индивид — бягащият престъпник налетя на своята гибел. Вгледай се в мен, Кармоди! Аз съм твоят екзекутор! Сега ще платиш за престъпленията си срещу човечеството, както и за греховете, които си извършил в своя собствена вреда. Но нека добавя, че тази екзекуция има служебен характер и не включва оценка на достойнствата ти.

Екзекуторът измъкна нож от ръкава си. Кармоди преглътна и успя да нададе глас.

— Задръжте! — викна той. — Не съм тук, за да бъда екзекутиран!

— Знам, знам — утешително промърмори екзекуторът, докато прицелваше острието в сънната артерия на Кармоди. — Че какво друго би могъл да кажеш?

— Но това е истината! — писна Кармоди. — Дойдох да си получа Печалбата!

— Какво? — зяпна екзекуторът.

— Печалбата, проклет да си, Печалбата! Казаха ми, че имам Печалба! Питай Вестоносеца, той ме доведе да си получа Печалбата!

Екзекуторът се взря в него, после овчедушно извърна поглед. Премести лостче на близкото контролно табло. Стоманените обръчи около Кармоди се превърнаха в хартиени гирлянди. Черните одежди на екзекутора станаха бели. Ножът му вече представляваше писалка. Белегът на бузата му беше заместен от цирей.

— Добре де — изрече той без дори намек за разкаяние. — Предупредих ги да не съчетават Отдела по дребните закононарушения с Канцеларията на лотарията, но чу ли ме някой? Така им се падаше, ако те бях заклал. Това би било доста гадна бъркотия за тях, а?

— За мен със сигурност — отбеляза треперещият Кармоди.

— Е, безполезно е да плачем за непролятата кръв — каза Чиновникът по Печалбите. — Ако държим сметка за всичко, което е възможно да ни се случи, скоро ще изчерпим възможностите, за които да държим сметка… Какво казах? Няма значение, конструкцията е вярна, макар и думите да са грешно подбрани. Някъде тук е и вашата Печалба.

Натисна бутон на своето табло. В същия миг огромно, неподредено бюро се материализира в стаята, половин метър над пода, повися така за секунда, после рухна долу с еклив грохот. Чиновникът задърпа чекмеджетата и започна да изхвърля от тях хартии, сандвичи, ленти за пишещи машини, досиета и огризки от моливи.

— Е, все някъде тук трябва да е — каза той с леки наченки на отчаяние.

Натисна друг бутон на таблото. Бюрото и таблото изчезнаха.

— По дяволите, нерви не ми останаха! — промълви Чиновникът.

Бръкна във въздуха, напипа нещо и го натисна силно. Явно пак сбърка бутона, защото самият Чиновник се изпари с мъченически писък. Кармоди остана сам в стаята.

Стоеше и беззвучно си припяваше. След малко Чиновникът отново се появи, не личеше да е пострадал особено от преживелицата, стига да не броим цицината на челото му и огорченото изражение на лицето му. Стискаше под мишница малко ярко пакетче.

— Моля да ме извините за бавенето — каза той. — В момента май нищо не върви както трябва.

Кармоди изстиска от себе си слабовата шега.

— Това ли е начинът да се управлява една галактика? — попита.

— Ами вие какво очаквахте? Ние сме всичко на всичко едни разумни същества.

— Знам — потвърди Кармоди. — Но очаквах тук, в Галактическия център…

— Всички провинциалисти сте еднакви — уморено изрече Чиновникът. — Преливащи от невъзможни мечти за ред и съвършенство, които са най-обикновено идеализирано отражение на собствената ви непълноценност. Би трябвало вече да сте проумял, че животът е направо помия, че силата по-скоро умее да троши нещата, отколкото да ги сглобява и че колкото по-развит е интелектът, на толкова по-големи сложности се натъква. Може да сте чувал за Теоремата на Холджи — че Редът е само и единствено, примитивно и спорно, относително групиране на обектите в хаоса на Вселената и че ако интелектът и мощта на едно същество доближават максимума, неговият коефициент на контрол (разглеждан като продукт на интелекта и мощта и изразен чрез символа ин) ще доближават минимума поради стихийното увеличаване в геометрична прогресия на обектите, които трябва да бъдат възприети и контролирани, сравнено с жалката аритметична прогресия на Разбирането.

— Никога не съм мислил за това от подобна гледна точка — достатъчно вежливо каза Кармоди.

Но сладкодумните административни служители на Галактическия център вече го дразнеха. Имаха готов отговор за всичко, ала в действителност просто не си вършеха работата особено добре и стоварваха вината за пропуските си върху космическите обстоятелства.

— Е да, това също е вярно — съгласи се Чиновникът. — Вашето твърдение (позволих си волността да прочета мислите ви) е солидно обосновано. Подобно на всички останали организми, използваме интелекта си, за да обясняваме несъответствията. Но факт е, че нещата винаги са малко над способността ни да ги проумеем. Освен това е вярно, че ние не претоварваме докрай способността си да проумяваме. Понякога си вършим работата механично, безгрижно, даже неправилно. Важна информация попада не където трябва, машините отказват да действат, цели планетни системи тънат в забрава. Но това единствено подчертава, че и ние се поддаваме на чувствата си като всички същества, горе-долу можещи да се самоопределят. А вие какво бихте искал? Нали все някой трябва да управлява Галактиката, иначе всичко ще се пръсне из безкрая. Галактиките са отражение на своите жители. Докато всичко и всеки не станат способни да се самоуправляват, необходим е някакъв външен контрол. Ако ние не се заемем с това, кой ще свърши работата?

— Не можете ли да създадете машини, които да го правят? — попита Кармоди.

— Машини! — презрително изрече Чиновникът. — Имаме си ги много, някои дори са изтънчено сложни. Че и най-добрите сред тях доста приличат на някой учен идиот! Справят се задоволително с прости и досадни задачи като създаването на звезди или унищожаването на планети. Но дайте им нещо по-трудничко, като например да утешат вдовица, и те просто се пръсват на парчета. Бихте ли ми повярвал, че най-големият компютър в нашия отдел е в състояние да оформи релефа на цяла планета, но не може и едно яйце да изпържи, нито да изсвири вярно и една мелодия, а пък за нравствеността знае по-малко и от новородено вълче? Ще пожелаете ли такова нещо да направлява живота ви?

— Разбира се, че не — съгласи се Кармоди. — Но никой ли не може да създаде машина, способна да твори и отсъжда?

— Някой е успял. Била е проектирана да се учи от опита си, което означава, че трябва да прави грешки, за да стига до истините. Среща се в множество форми и размери, повечето доста подвижни. Недостатъците й са очебийни, но изглежда съществуват като противовес на нейните качества. Досега никой не е подобрил проекта по същество, макар и мнозина да са опитвали. И това простодушно устройство се нарича „разумен живот“.

Чиновникът си позволи самодоволната усмивка на човек, съчинил афоризъм. Кармоди изпита желание да го прасне точно по дебелия вирнат нос. Но се въздържа.

— Ако вече приключихте с лекциите — каза той, — бих искал да си получа Печалбата.

— Както желаете. Ако сте напълно сигурен, че я искате.

— А има ли причина да не я искам?

— Никаква конкретна причина — увери го Чиновникът. — Само една от общ характер — въвеждането на всеки нов обект в структурата на нечий живот има склонността да оказва разрушително въздействие.

— Ще поема този риск — каза Кармоди. — Дайте да я видим тази Печалба.

— Така да бъде — въздъхна Чиновникът. Извади голям формуляр от един тесен заден джоб и хвана молив. — Първо се налага да попълним това. Името ви е Кар-Мо-Дий, вие сте от Планета 73С, система ВВ454С252, Ляв квадрант, координати в Местната галактическа система LK и CD, избран сте случайно измежду приблизително два милиарда участници.

— Щом казвате — обади се Кармоди.

— Я да видим сега — Чиновникът припряно плъзгаше поглед по страницата, — мога да пропусна алабалистиката относно приемането на Печалбата на ваш риск и по ваше усмотрение, нали?

— Ами да, пропуснете я.

— После идва разделът за Класификацията по ядивност, частта за Взаимното споразумение относно Нежеланите последици между вас и Канцеларията на лотарията на Галактическия център, също частта за Безотговорната етика, разбира се, и за Определяне остатъка след приключване. Но всичко това е съвсем стандартно и предполагам, вие ще го спазвате.

— Разбира се, защо пък не? — отвърна замаяният Кармоди.

Жадуваше да зърне как изглежда една Печалба от Галактическия център, щеше му се Чиновникът да спре това ровене из дреболиите.

— Много добре. Сега просто потвърдете пред този психочувствителен участък в края на страницата, че приемате условията, и това е всичко.

Без да е наясно какво се очаква да направи, Кармоди помисли: „Да, приемам Печалбата и свързаните с нея условия.“ Краят на страницата порозовя.

— Благодаря ви — каза Чиновникът. — Самият договор си е свидетел на споразумението. Поздравявам ви, Кармоди, ето я и вашата печалба.

Той подаде весело оцветената кутия на Кармоди, който измънка нещо за благодарност и започна трескаво да я разопакова. Обаче не напредна много. Беше прекъснат внезапно и грубо. В стаята нахлу нисък мъж в блещукащи дрехи, без нито един косъм по себе си.

— Ха! — извика той. — Кълна се в Клоотенс, спипах те на местопрестъплението! Ти наистина ли си въобразяваше, че ще ти се размине?

Мъжът се втурна към него и грабливо посегна към Печалбата. Кармоди я дръпна по-далеч от ръката му.

— Ти какво си мислиш, че правиш, бе? — попита той.

— Какво правя ли? Дошъл съм да си поискам падащата ми се по право Печалба, какво друго? Аз съм Кармоди!

— Не, не си — възпротиви се Кармоди. — Кармоди съм аз.

Дребосъкът поспря и го изгледа с любопитство.

— Твърдиш, че си Кармоди?

— Не твърдя — аз съм Кармоди.

— Кармоди от Планета 73С?

— Не знам какво означава това. Ние наричаме мястото Земя.

По-ниският Кармоди впи поглед в него, а гневът по лицето му беше изместен от изумление.

— Земя? — повтори той. — Не ми се вярва да съм слушал за нея. Тя членка ли е на Члзерианската лига?

— Не, доколкото ми е известно.

— А какво ще кажеш за Асоциацията на независимите планетни оператори? Или за Скаготинската звездна кооперация? Или за Обединените планетни обитатели на Галактиката? Не? Твоята планета членка ли е изобщо на някаква междузвездна организация?

— Като помисля — не е — отвърна Кармоди.

— Така и подозирах — каза дребосъкът Кармоди. Обърна се към Чиновника: — Виж го тоя бе, идиот! Погледни тая твар, на която си връчил моята Печалба! Обърни внимание на тъпите му свински очички, на зверската челюст, на вроговените нокти!

— Момент само — намеси се Кармоди. — Не е нужно да се обиждаме.

— Ясно, ясно — отвърна Чиновникът. — Досега не съм се заглеждал. Тоест никой не би очаквал…

— Как така бе, дяволите го взели — прекъсна го чуждоземният Кармоди, — че всеки би могъл веднага да познае — тая твар не е Форма на живот от Клас 32. По-точно, той дори не е и близо до Клас 32, даже още не е заслужил Галактически статут! Безнадежден кретен такъв, връчил си моята Печалба на някакво си нищожество, на твар отвъд границите на приличието!