Робърт Шекли
Измерения на чудесата (4)

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

— Земята, Земята — провлачено мърмореше чуждоземният Кармоди. — Май вече си припомням това име. Наскоро имаше изследване на изолираните светове и особеностите на тяхното развитие. Земята беше спомената като планета, населена с маниакално свръхпродуктивен животински вид. Изключително ориентирани са към манипулиране на обекти. Замисълът им е да живеят в собствените си, все повече натрупващи се отпадъци. Накратко, Земята е едно болнаво място. Мисля, че е заличена от Галактическия генерален план поради хронична космическа несъвместимост. Впоследствие мястото ще бъде заселено наново и превърнато в резерват за жълти нарциси.

На всички въвлечени в случая стана болезнено ясно, че е допусната трагична грешка. Вестоносецът беше повикан и обвинен в небрежност, тъй като е пропуснал да забележи очевидното. Чиновникът твърдо отстояваше невинността си, като обаче изтъкваше разнообразни соъбражения, с които никой не искаше да се съобразява в момента.

Сред онези, чийто съвет потърсиха, беше и Лотарийният компютър, който — за да се придържаме към фактите — бе допуснал същинската грешка. Вместо да се извини или оправдае, Компютърът изяви правата си над грешката, с която явно се гордееше.

— Бях конструиран — каза заяви той — с изключително малки допустими отклонения. Бях създаден да изпълнявам сложни и изискващи точност операции, позволяващи не повече от една грешка на пет милиарда действия.

— Е, и? — попита Чиновникът.

— Изводът е очевиден — отговори Компютърът. — Бях програмиран за грешка и постъпих в съответствие с програмата си. Трябва да си припомните, господа, че за машината грешката е въпрос на етика, всъщност единственият въпрос на етика. Съвършената машина е една невъзможност, а всеки опит да бъде създадена съвършена машина е светотатство. Във всеки живот, дори в ограничения живот на машината е вградена грешка. Това е един от малкото начини, чрез които можем да отличим живота от детерминизма на неживата материя. Сложните машини като мен заемат неопределената област между живото и неживото. Ако никога не грешим, ще бъдем неуместни, чудовищни, безнравствени. Господа, аз твърдя, че неизправността е нашето средство да изразим благоговението си пред онова, което е по-съвършено от нас, но все пак не си позволява видимо съвършенство. И така, ако грешката не беше божествено програмирана в нас, ние щяхме съзнателно да проявяваме неизправности, за да покажем минималната свободна воля, с която сме дарени като живи творения.

Всеки склони глава, защото Лотарийният компютър говореше за свети дела. Чуждоземният Кармоди изтри сълза от бузата си и изрече:

— Не мога да не се съглася, макар и да не приемам последствията. Правото да грешиш е фундаментално в целия Космос. Тази машина е постъпила нравствено.

— Благодаря ви — простичко каза Компютърът. — Старая се.

— Но вие, останалите — продължи чуждоземният Кармоди, — сте показали най-обикновена тъпота.

— Това е наше неотменно право — напомни му Вестоносецът. — Тъпотата при неправилното изпълнение на нашите функции е собствената ни форма на религиозна грешка. Колкото и да е скромна, не заслужава презрение.

— Бъдете любезен да ми спестите лицемерната си набожност — прекъсна го Кармоди. Обърна се към Кармоди. — Чу какво беше казано тук и вероятно с мъждукащото си прачовешко съзнание си доловил някои от основните идеи.

— Разбрах — кратко отвърна Кармоди.

— Значи знаеш, че държиш Печалба, която трябваше да бъде връчена на мен и следователно по право е моя. Налага се да те помоля — и аз те моля — да ми я предадеш.

Кармоди се канеше да направи точно това. Някак се поизмори от приключението си и не чувстваше да го овладява желание да задържи Печалбата. Искаше да си отиде вкъщи, искаше да седне и да помисли за всичко случило се, искаше да подремне час, искаше няколко чаши кафе и цигара.

Разбира се, хубаво би било да задържи Печалбата, но май не си струваше неприятностите. Тъкмо щеше да я подаде, когато чу приглушен шепнещ глас:

— Не прави това!

Кармоди бързо се озърна и разбра, че гласът идваше от малката, ярко опакована кутия в ръката му. Самата Печалба му говореше.

— Хайде де — подкани го Кармод, — да не се туткаме. Имам неотложна работа другаде.

— Да върви по дяволите — говореше Печалбата на Кармоди. — Аз съм твоята Печалба и не виждам причина да се отказваш от мен.

Това хвърли малко по-различна светлина върху въпроса. Кармоди и без това имаше намерение да се откаже от Печалбата, защото не се стремеше да си създава грижи в непозната обстановка. Ръката му вече се движеше напред, когато Кармод заговори отново.

— Дай ми я още тази секунда, безлик плужек такъв! Бързичко и с извинителна усмивка на рудиментарното си лице, иначе ще прибегна до мерки, свидетелстващи за невероятното ми упорство!

Кармоди стисна челюсти и дръпна ръката си. Дойде му до гуша от заповеди. Отсега нататък, в името на самоуважението си, нямаше да се подчинява.

— Върви по дяволите — Кармоди несъзнателно повтори думите на Печалбата.

Кармод веднага прозря, че не е подхванал нещата както трябва. Бе си позволил лукса да изрази гняв и подигравка — скъпички емоции, които обикновено отприщваше само в уединението на своята звукоизолирана пещера. Като удовлетвори желанията си, загуби шанса си да постигне желаното. Сега се опитваше да поправи стореното.

— Моля ви да извините моя войнствен тон — каза на Кармоди. — Моята раса е предразположена да изразява чувствата си в понякога разрушителни форми. Не можете да промените положението си на нисша форма на живот. Но нямах намерение да ви оскърбявам.

— Всичко е наред — любезно отвърна Кармоди.

— Значи ще ми дадете Печалбата?

— Няма.

— Но, драги ми сър, тя е моя, аз я спечелих и е съвсем справедливо…

— Печалбата не е ваша — натърти Кармоди. — Моето име бе избрано от надлежно упълномощената инстанция, а именно — Лотарийния компютър. Упълномощен Вестоносец ми предаде новината и официално назначен Чиновник ми даде Печалбата. По този начин законните връчители, както и самата Печалба, ме разглеждат като действителния получател.

— А така, брато, каза му го! — възкликна Печалбата.

— Но, скъпи ми сър! Вие сам чухте Лотарийния компютър да признава грешката си! Следователно съгласно собствената ви логика…

— Вашето твърдение се нуждае от поправки — прекъсна го Кармоди. — Лотарийният компютър не е признавал грешката си, както би било при проява на нехайство или недоглеждане; той заяви своята грешка, извършена целенасочено и с благоговение. Според собственото му изявление неговата грешка е била преднамерена, внимателно обмислена и изчислена до изящество, подтикната от религиозен мотив, който всички засегнати би следвало да уважат.

— Това приятелче спори като боркист — каза Кармод, без да се обръща към никого от присъстващите. — Ако не бяхме уверени в обратното, някой би могъл да си въобрази, че си имаме работа с интелект, а не с мрачно и сляпо следване на предопределения шаблон. И все пак ще се поведа по пискливия тенор на неговите оправдания, за да го заглуша с тръбния бас на неоспоримата логика!

Кармод изгледа Кармоди и продължи:

— Помислете за следното: машината е сгрешила целенасочено, върху който факт вие основавате доводите си. Обаче грешката добива пълнота, след като вие сте получил Печалбата. Ако я задържите, ще утежните грешката. А прекомерната набожност, както се знае, е престъпление.

— Ха! — възкликна Кармоди, понесен напред от духа на спора. — За целите на своите доводи вие смятате единствено моментното извършване на грешката за нейно пълно осъществяване. Но очевидно това не може да бъде вярно. Грешката съществува чрез своите последствия и само те й придават отзвук и смисъл. Грешка, която не продължава във времето, въобще не може да бъде разглеждана като грешка. Поправимата грешка без последици е проява на повърхностна и небрежна набожност. И казвам ви — по-добре е въобще да не извършваме грешки, отколкото да паднем до деянията на набожното лицемерие! И казвам ви още — не ще е голяма загуба за мен да се откажа от Печалбата, тъй като не съм осведомен за нейните достойнства. Но колко ли голяма ще е загубата за тази богобоязнена машина, за този педантично честен компютър, чакал през нескончаемото изпълнение на пет милиарда правилни действия своята възможност да изяви дареното му от Бога несъвършенство!

— Чуйте, чуйте! — развика се Печалбата. — Браво! Е-хей! Добре го каза! Съвсем правилно и неподлежащо на опровергаване!

Кармоди скръсти ръце на гърдите си срещу объркания Кармод. Доста се гордееше със себе си. Трудно е за човек от Земята да пристигне неподготвен в който ще да е Галактически център. По-висшите форми на живот, които може да срещне там, не са непременно и по-умни от хората. В замисъла на всички неща интелектът не означава повече от дългите нокти или здравите копита. Но чуждоземните владеят множество похвати — и словесни, и разни други. Например някои раси могат с приказки буквално да отделят нечия ръка от тялото, а после да се измъкнат с обяснения защо е откъснат този крайник. Известно е, че сблъскат ли се с тези форми на съществуване, хората от Земята дълбоко преживяват своето безсилие, непълноценност и чувството, че не са си на мястото. И понеже обикновено имат всички основания за това, психическите травми съответно стават още по-тежки. Най-често резултатът е пълно психомоторно затормозяване и прекратяване на всички функции, освен най-автоматичните. Повреди от този тип могат да бъдат излекувани само чрез промяна в същността на Вселената, а това, разбира се, е неприложимо на практика. Така че със своята вдъхновена контраатака Кармоди срещна лице в лице и надмогна значителна душевна заплаха за самия себе си.

— Добре говорите — неохотно призна Кармод. — И все пак ще си прибера Печалбата.

— Няма — заинати се Кармоди.

Очите на Кармод светнаха със зловещ блясък. Чиновникът и Вестоносецът припряно се дръпнаха настрана, а Лотарийният компютър промърмори:

— Достойната грешка не бива да се наказва — и изприпка от стаята.

Кармоди упорито остана на мястото си, защото и без това нямаше къде да се дене. Печалбата прошепна:

— Отбягвай опасностите! — и се сви до кубче с големина около три сантиметра.

От ушите на Кармод се разнесе бръмчене, около главата му затрепка виолетов ореол. Вдигна ръце и капки разтопено олово се стекоха от пръстите му. Пристъпи страховито напред и Кармоди безпомощно стисна клепачи.

Нищо не се случи. Кармоди пак отвори очи.

През краткия промеждутък Кармод явно бе размислил, отказал се бе от войнствеността, сега се извръщаше да си ходи с приветлива усмивка на лице.

— След по-зрели разсъждения — лукаво изрече Кармод, — реших да се откажа от правата си. Малко далновидност е добре дошла, особено в толкова неорганизирана Галактика като тази. Кармоди, може пак да се срещнем, а може и да не се срещнем. Не зная коя от възможностите ще бъде по-благоприятна за тебе. Сбогом, Кармоди, и приятни пътешествия.

Като наблегна зло на последните думи, Кармод си тръгна по начин, който Кармоди сметна за странен, но ефектен.