Робърт Шекли
Измерения на чудесата (21)

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

— А, влезте, влезте.

Кармоди примигна. Вече не споделяше мислите си с динозавър от кредния период. Сега беше на друго място. Малка мрачна стая. Подът беше каменен и вледеняваше краката му. Сажди лепнеха по прозорците. Пламъчетата на високи свещи потрепваха колебливо от течението.

Зад издигнато бюро с подвижен капак седеше мъж. Имаше дълъг нос, щръкнал от дългото костеливо лице. Очите му сякаш бяха хлътнали в пещери. По средата на лявата му буза личеше бенка. Устните му бяха тънки и безкръвни.

Мъжът каза:

— Аз съм достопочтеният Клайд Бийдъл Сийдрайт. А вие, разбира се, сте мистър Кармоди, когото мистър Модсли най-любезно ни повери. Моля ви, сър, настанете се в това кресло. Надявам се, че пътуването ви от планетата на мистър Модсли беше приятно?

— Чудесно беше — рече Кармоди, докато сядаше.

Знаеше, че се държи неучтиво, но тези изненадващи прехвърляния вече му вкисваха настроението.

— А мистър Модсли добре ли е? — лъчезарно попита Сийдрайт.

— Много — отговори Кармоди. — Къде съм?

— Чиновникът не ви ли каза, когато влизахте?

— Не видях никакъв чиновник. Даже и себе си не видях да влизам.

— Леле-мале — възкликна Сийдрайт и леко цъкна с език. — Значи приемната пак е изскочила от фазата. Десетина пъти съм ги карал да я оправят, но синхронът все се нарушава. Нервиращо е за клиентите ми, а още по-зле се отразява на горкия ми чиновник, който изскача от фазата заедно с нея и понякога не може да се прибере при семейството си повече от седмица.

— Ей това се казва жесток отпуск! — Кармоди вече бе на ръба на истерията. — Ако нямате нищо против — продължи той, с усилие овладявайки гласа си, — може ли просто да ми обясните какво е това тук и как се предполага да си отида у дома от това тук?

— Успокойте се — каза мистър Сийдрайт. — Ще искате ли чаша чай? Не? „Това тук“, както го нарекохте, е Галактическата служба по местонахожденията. Решението за съдебната ни регистрация е окачено на стената, ако благоволите да го прочетете.

— Как попаднах тук? — попита Кармоди.

Мистър Сийдрайт се усмихна и събра длани пред лицето си.

— Съвсем лесно, сър. Когато получих писмото на мистър Модсли, наредих да започне издирване. Чиновникът ви откри на Земя В3444123С22. Това явно не беше подходящото за вас място. Искам да подчертая, че мистър Модсли е направил всичко, което е по силите му, но той не е вещ в работата по намиране на местонахождения. И така, позволих си волността да ви прехвърля тук. Но ако желаете да се върнете на гореспоменатата Земя…

— Не, не — прекъсна го Кармоди. — Само се чудех как… Тоест казахте, че това е Галактическа служба по местонахожденията, прав ли съм?

— Това е именно Галактическата служба по местонахожденията — меко го поправи Сийдрайт.

— Окей. Значи не съм на Земята.

— Вярно. Нека се изразя още по-недвусмислено — вие не се намирате на никой от възможните, вероятните, потенциалните или темпоралните светове със земна конфигурация.

— Окей, чудесно. — Кармоди дишаше тежко. — Сега да ви питам нещо, мистър Сийдрайт — вие бил ли сте на някоя от тези Земи?

— Боя се, че никога не съм имал това удоволствие. Моята работа изцяло ме обвързва с този офис, нали разбирате, а отпуските си прекарвам в семейната вила, тя е на…

— Ясно! — внезапно изрева Кармоди. — Никога не сте бил на Земята или поне така разправяте! Тогава защо, за Бога, седите в тази проклета стая, направо от някой роман на Дикенс, че и със свещи, а на главата ви се мъдри цилиндър? А? Я да чуем какво ще ми отговорите, но и без това вече знам скапания ви отговор — някой кучи син ме е напомпал с дроги и съм сънувал цялата шибана история, включително и тебе, ухилено копеле такова, с конската ти мутра!

Кармоди рухна обратно в креслото, пухтящ като парен локомотив и впил тържествуващ поглед в Сийдрайт. Очакваше всичко да се замъгли, да се появяват и изчезват чудати форми и да се събуди в собственото си легло в собствения си апартамент или в леглото на приятелка, или дори в болнично легло.

Нищо не се случи. Ликуването на Кармоди се изпари лека-полека. Беше напълно объркан, но изведнъж го налегна такава умора, че не му пукаше.

— Приключихте ли с това избухване? — хладно попита мистър Сийдрайт.

— Да, приключих — отговори Кармоди. — Съжалявам.

— Не се тормозете — невъзмутимо го посъветва Сийдрайт. — Бил сте подложен на голямо напрежение и човек може да ви разбере. Но не мога нищо да направя за вас, ако не се владеете. Интелектът може да ви отведе у дома, но необузданите емоционални излияния няма да ви доведат до никъде.

— Най-искрено съжалявам.

— Що се отнася до тази стая, която изглежда толкова ви е стъписала, аз накарах да я обзаведат специално за вас. Периодът е избран съвсем приблизително — най-доброто, което успях да направя при острия недостиг на време. Беше предназначена да ви създаде чувство за домашен уют.

— Много любезно от ваша страна — рече Кармоди. — Предполагам, че и вашият външен вид…

— Да, именно — мистър Сийдрайт се усмихна. — Обзаведох и себе си също като стаята. Всъщност не ми причини никакви главоболия. Точно това са дреболиите, ценени от мнозина наши клиенти.

— Трябва да подчертая, че и аз ценя усилията ви. Сега вече свикнах и някак ме отморява.

— Надявах се да възстанови душевния ви мир — отбеляза Сийдрайт. — А вашето предположение, че всичко това ви се случва насън… е, и то има своите достойнства.

— Така ли?

Мистър Сийдрайт кимна енергично.

— Да, определено има достойнства като предположение, но няма никаква стойност като описание на сегашното ви положение.

— Аха. — Кармоди се облегна в креслото.

— Строго погледнато — продължи Сийдрайт, — разликата между действителните и въображаемите събития не е съществена. Противопоставянето между тях, което вие измисляте, е изцяло словесно. Мистър Кармоди, вие не сънувате нищо от нещата наоколо, но споменавам това само като незначителна информация. Даже ако всичко това беше сън, вие би трябвало да предприемете едни и същи действия.

— Нищо не разбирам, но ще ви повярвам, че е действително. — Кармоди се поколеба и добави: — Ала нещото, което наистина не разбирам… защо всичко е такова? Искам да кажа, че Галактическият център ми приличаше малко на Рейдио Сити, а динозавърът Борг въобще не приказваше както един динозавър — ако ще и да е говорещ динозавър — трябва да приказва, а пък…

— Моля ви, не се вълнувайте — прекъсна го мистър Сийдрайт.

— Извинявайте.

— Искате да ви обясня защо действителността е такава, каквато е. Но за това няма обяснение. Просто се налага да усвоите как да нагласяте представите си според това, което ви се случва. Не бива да очаквате, че действителността ще се наглася към вас, освен извънредно рядко. Нищо не може да се направи, ако нещата са чудновати. И също нищо не може да се направи, ако нещата са обикновени. Достатъчно ясен ли съм?

— Така ми се струва — каза Кармоди.

— Великолепно! Сигурен ли сте, че не искате чай?

— Не, благодаря.

— Значи трябва да видим как ще ви пратим у дома — заключи Сийдрайт. — Нищо не повдига така духа като добрата стара родина, а?

— Абсолютно нищо! — изрече Кармоди. — Мистър Сийдрайт, много ли ще бъде трудно?

— Не, не мисля, че би трябвало да го наречем трудно. Ще бъде сложно, разбира се и донякъде рисковано. Но не намирам тези неща за трудни.

— А какво смятате за истински трудно? — попита Кармоди.

— Решаването на квадратните уравнения — веднага отговори Сийдрайт. — Аз просто не се справям с тях, макар да съм опитвал милион и един пъти. Ето какво е трудното, сър! Сега да продължим с вашия случай.

— Вие знаете ли къде е Земята?

— „Къде“ въобще не представлява проблем — каза Сийдрайт. — Вече сте бил Където, въпреки че това не ви свърши работа, защото Когато беше далеч от целта. Но си мисля, че сега можем да засечем вашето конкретно Кога без излишни усилия. Ала с Която става малко заплетено.

— Това ще ни попречи ли?

— В никакъв случай — увери го Сийдрайт. — Само трябва да направим подбор и да открием Коя е вашата. Процесът е извънредно лесен. Все едно да стреляш по риба във варел, както биха казали вашите хора.

— Никога не съм опитвал — призна си Кармоди. — Толкова ли е лесно?

— Зависи от размерите на рибата и на варела — уточни Сийдрайт. — Например почти никакви усилия не се изискват, за да гръмнете акула във вана, докато да улучите копърка в голяма бъчва е значително постижение. Всичко зависи от мащаба. Но каквото и да ви предстои конкретно, уверен съм, че ще оцените колко лесно изпълнимо и разбираемо е то.

— Предполагам. Но ми хрумна, че моето дирене Коя е Земята може да е лесно и разбираемо, ала и неосъществимо заради безкрайно дългия подбор.

— Е, не е съвсем вярно, но е чудесно казано — Сийдрайт сякаш грейна. — Знаете ли, усложненията често са особено полезни. Помагат да се изясни проблемът.

— Ами… Сега какво ще стане?

— Сега се залавяме за работа — Сийдрайт оживено потри длани. — Служителите ми и аз отделихме някои светове за подбора на Коя. Ние с увереност очакваме вашият свят да е един от тях. Естествено, само вие можете да определите правилния.

— Значи, оглеждам ги и решавам? — попита Кармоди.

— Нещо такова. Всъщност ще трябва да ги изживеете. После, щом се уверите, ще ни уведомите дали сме улучили вашия вероятностен свят или е само подобие. Ако е вашият свят — това е. Ако е подобие — преместваме ви в следващия.

— Звучи достатъчно разумно — призна Кармоди. — Много ли са тези вероятностни светове?

— Броят им е неопределим, както вече сам подозирате. Но имаме големи надежди за бърз успех. Освен ако…

— Освен ако какво?

— Освен ако хищникът ви изпревари.

— Хищникът ли?!

— Все още е по следите ви — каза мистър Сийдрайт. — И както вече знаете, той проявява известна ловкост в залагането на капани. И тези капани имат формата на сцени, извлечени от собствените ви спомени. Мисля, че можем да ги наречем „Земеподобни сцени“, предназначени да ви успокоят и залъжат, да ви убедят, че трябва да влезете без сянка от подозрения в устата му.

— А той ще се меси ли в тези ваши светове?

— Естествено, ще се меси. Процесът на търсенето не е убежище. Напротив — колкото по-осведомен сте в процеса на търсенето, толкова по-изпълнено ще е то с опасности. Преди малко ме питахте за сънищата и действителността. Ами ето ви го и отговора. Всичко, което ви помага, прави това открито. А което се стреми да ви навреди, го прави потайно, чрез заблуди, маскиране и сънища.

— Нищо ли не мога да направя с този хищник? — попита Кармоди.

— Нищо. Нито пък аз бих направил нещо, дори да можех. Хищничеството е необходимо. Дори и Боговете след време биват изядени от Съдбата. Вие няма да сте изключение от вселенския закон.

— Очаквах да кажете нещо такова. Но никаква помощ ли не можете да ми предложите? Поне да ми намекнете как да различавам пратените ми от вас светове от онези на хищника?

— За мен разликите са очевидни — каза Сийдрайт. — Но вие и аз не възприемаме света еднакво. Вие не бихте могъл да се възползвате от моята прозорливост, нито аз от вашата. Нали все пак досега се изплъзвате от хищника.

— Имах късмет.

— Видяхте ли! Аз имам множество умения, но никакъв късмет. И кой да ни каже каква способност ще ви е най-необходима в предстоящите изпитания? Не аз, сър, и несъмнено не вие! Затова закалете душата си, мистър Кармоди. Слабодушните не си намират хубавички планети, а? Оглеждайте световете, които ви изпращам, бъдете изключително предпазлив за заблудите на хищника и се измъквайте, докато още има как. Но не позволявайте на страха да ви обезсърчи дотолкова, че да пропуснете своя истински и по право ваш свят.

— И какво ще стане, ако неволно го подмина? — попита Кармоди.

— Тогава вашето търсене няма никога да свърши — изрече Сийдрайт. — Само вие сте в състояние да ни кажете къде ви е мястото. Ако по една или друга причина не откриете своя свят сред най-вероятните, ще трябва да продължим с търсенето в просто вероятните, после в по-малко вероятните и накрая в най-малко вероятните. Разбира се, броят на вероятностните земни светове не е безкраен. Но за вас може и да е. В края на краищата на вас по рождение не ви е отреден толкова дълъг срок, за да претършувате всички и да започнете отначало.

— Добре — със съмнение в гласа отрони Кармоди. — Не ми се вярва да има някакъв друг начин.

— Аз поне нямам с какво друго да ви помогна — каза Сийдрайт. — И се съмнявам, че съществува начин, който да не изисква дейното ви участие. Но ако желаете, мога да проуча какви са другите похвати за установяването на галактическото местонахождение. Ще отнеме доста време…

— Не вярвам да имам доста време — прекъсна го Кармоди. — Мисля, че моят хищник не е далеч. Мистър Сийдрайт, моля ви, пратете ме на тези вероятностни Земи и приемете благодарността ми за вашето търпение и грижи.

— Благодаря — каза явно доволният Сийдрайт. — Да се надяваме, че още първият свят ще бъде търсеният.

Сийдрайт натисна копче на бюрото си. Нищо не се случи, преди Кармоди да примигне. А след това стана съвсем бързо, защото Кармоди вдигна клепачи и установи, че е пльоснат право на Земята. Или на нейно сносно подобие.