Робърт Шекли
Измерения на чудесата (2)

ВТОРА ГЛАВА

Пътуването беше кратко, не повече от Мигновеността плюс една микросекунда на квадрат; и беше спокойно, тъй като никакви съдържателни преживявания не са възможни в толкова къс отрязък на времето. И така, след преход, за който не си струва и да се говори, Кармоди се озова сред широките площади и чуждоземни здания на Галактическия център.

Остана напълно неподвижен, за да позяпа, като особено впечатление му направиха трите слънца-джуджета, обикалящи се едно друго над главата му. Наблюдаваше дърветата, които мърмореха неясни заплахи към зеленоперите птици по техните клони. И забеляза други неща, които поради липсата на основа за сравнения не успя да възприеме.

— Ау — промълви той най-сетне.

— Моля? — обади се Вестоносецът.

— Казах „Ау“ — обясни Кармоди.

— О, аз пък си помислих, че казахте „Оу“.

— Не, казах „Ау“.

— Вече разбрах това — малко сопнато му отвърна Вестоносецът. — Как ви се струва нашият Галактически център?

— Много впечатляващо.

— Предполагам — безгрижно изрече Вестоносецът. — Разбира се, изграден е точно за да бъде впечатляващ. Лично аз мисля, че с нищо особено не се различава от който и да било друг Галактически център. Както ще забележите, архитектурата е именно това, което бихте могъл да очаквате — неоциклопски стил, типичен за правителството, липсват му всякакви естетически императиви, създаден е единствено да впечатлява избирателите.

— В тези носещи се из въздуха стълбища определено има нещо — каза Кармоди.

— Твърде театрално — отбеляза Вестоносецът.

— Ами онези колосални сгради…

— Да, проектантът доста спретнато е използвал сложносъставните обратни криви с преходни точки на изчезване — с тон на познавач заяви Вестоносецът. — Освен това е приложил изкривяване на времевите линии, за да предизвика страхопочитание. Да, предполагам, че може да се нарече хубавичко в най-всекидневния смисъл на думата. Сигурно ще ви е интересно да научите, че проектът за онази купчина здания, ей там, е бил прекопиран едно към едно от изложбата на „Дженеръл Мотърс“ на вашата родна планета. Бе преценен като изключителен образец на примитивния квазимодернизъм; отживялостта и уютът са основните му достойнства. А тези проблясващи светлини по средата на фасадата на Дрейфуващия мултистъргач са си чист галактически барок. Нямат никакво полезно предназначение.

Кармоди не успяваше да обхване с поглед наведнъж цялата група постройки. Която и да погледнеше, другите като че си променяха очертанията. Примигваше, но сградите продължаваха да се топят и променят, уловени от ъгълчетата на очите му. („Периферна трансмутация, обясни му Вестоносецът. Тези хора буквално пред нищо не се спират.“)

— Къде ще си получа Печалбата? — попита Кармоди.

— Право натам — посочи Вестоносецът и го поведе между две извисяващи се измишльотини към малко правоъгълно здание, почти скрито от един обърнат наопаки фонтан.

— Всъщност ние тук си вършим работата — каза Вестоносецът. — Последните изследвания показаха, че праволинейните форми действат успокояващо на синапсите при множество форми на живот. Трябва да заявя, че дори много се гордея с тази сграда. Виждате ли, аз изобретих правоъгълника.

— Как пък не — сряза го Кармоди. — Ние си го имаме от векове.

— А според вас кой ви го е дал по начало? — с унищожителна ирония попита Вестоносецът.

— Е, не ми изглежда кой знае какво изобретение.

— Нима? — отвърна Вестоносецът. — Това само показва колко малко ви е известно. Бъркате сложността с творческото самоизразяване. Вие съзнавате ли, че никъде в природата няма съвършен правоъгълник? Квадратът е достатъчно очевиден, признавам. И за някого, който не е изучавал проблема, вероятно правоъгълникът изглежда естествено продължение на квадрата. Но не е! Всъщност кръгът е еволюционното продължение на квадрата.

Очите на Вестоносеца се замъглиха. С равен, сякаш далечен глас той заговори:

— От години знаех, че е възможно и друго развитие, ако вземем за начало квадрата. Съзерцавах го много дълго. Неговата влудяваща еднаквост будеше у мен объркване и любопитство. Равни страни, равни ъгли. Известно време експериментирах с промени на ъглите. Първичният паралелограм беше мой, но не го смятам за особено постижение. Изучавах квадрата. Правилността е приятна, но не и когато стига до крайности. Как да променим тази разтърсваща ума еднаквост, като едновременно съхраним някаква разпознаваема периодичност? И един ден ме осени! Във внезапен проблясък на озарение разбрах, че само трябва да променя дължината на двете успоредни страни, съотнесена към дължината на другите две. Толкова просто, но и толкова трудно! Разтреперан, аз извърших опита. Трябва да призная, че докато работех, изпаднах в маниакално състояние. Дни, седмици наред конструирах правоъгълници с всякакви размери и форми, правилни и все пак различни. Бях същински рог на изобилието от правоъгълници! Вълнуващи времена бяха.

— Сигурно — съгласи се Кармоди. — А по-късно, когато оцениха плодовете на вашия труд…

— Това също бе вълнуващо — продължи Вестоносецът. — Но минаха векове, преди някой да приеме на сериозно моите правоъгълници. „Забавно, казваха те, но щом се изтърка новостта, какво ви остава? Един неправилен квадрат, ето какво!“ Изтъквах, че чрез дедукция съм стигнал до изцяло нова и дискретна форма, неизбежна като тази на квадрата. Понасях оскърбленията. Но накрая моята гледна точка се наложи. И към днешна дата в Галактиката съществуват малко повече от седемдесет милиарда правоъгълни структури. И всяка една произхожда от моя първичен правоъгълник.

— Ами… — проточи Кармоди.

— Както и да е, пристигнахме — прекъсна го Вестоносецът. — Влизайте направо. Дайте им информацията, която ще ви поискат, и си приберете Печалбата.

— Благодаря ви.

Влезе в стаята. Незабавно стоманени обръчи стегнаха ръцете, краката, кръста и врата му. Висок мургав индивид с орлов нос и белег на лявата буза пристъпи към Кармоди и го изгледа с изражение, което може да бъде описано единствено като съчетание на убийствено ликуване и неискрена печал.