Катлийн Удиуиз
Шана (9)

Глава девета

Ветровете, които слагат бели шапки на гребена на вълните, предвещаваха буря, когато слънцето потъна в морето и здрачът прогони деня. Нощта се спускаше с широкото си черно наметало. Шана хвърли последен, критичен поглед в огледалото. Нежни бръчици на лошо настроение помрачаваха ангелското й лице. Мисълта, че ще трябва цяла вечер да пръска хумор и чар за гостите на баща си, й разваляше настроението. Нищо не я радваше — нито дори безупречната й красота, подчертана царствено от потоци сатен с цвят на слонова кост. И изящните бижута не можаха да подобрят разваленото й настроение. Тя погледна отегчено към огледалото, докато камериерката Хергъс оправяше фините, обшити с перли гънки на дрехата. Роклята й бе така дълбоко изрязана по пълните й, бухнали извивки, че очевидно само невидима магия задържаше разкриването на пъпките на гърдите й с цвят на рози.

— Изглеждате великолепно — възторгваше се Хергъс, но още в същия момент промърмори с упрек: — Мистър Рурк ще трябва да се потруди да не му изпадат очите. А и баща ви ще е там, внимателен както винаги. Ах, горкият мистър Рурк! Ще накарате кръвта му да заври. Но и нали точно заради това избрахте тази рокля!

— Ах, Хергъс! Престанете най-сетне с тези проповеди! Във френските салони дамите се обличат още по-пестеливо и съвсем сигурно не съм облякла тази рокля, за да се харесам на мистър Рурк!

— Така ли, че за какво иначе? — бодна я Хергъс.

Шана опря ръце на хълбоците си.

— Хайде, Хергъс, изплюйте камъчето, достатъчно дълго го усуквахте, откакто ви помолих да заведете мистър Рурк до къщата. Излейте си най-после това, какво ви лежи на сърцето!

Хергъс кимна решително.

— Нали това правя! Още като дете ви носех на ръце, отгледах ви, а самата аз бях почти дете. Видях ви как израснахте и станахте най-красивата жена, която един мъж може да си представи. Минала съм с вас през какво ли не и взех вашата страна, когато баща ви искаше да ви принуди да се ожените за едно име, вместо за истински мъж. Но това, което не мога да разбера, е, че вие се прокрадвате като жалко моме през храстите, за да спите тайно с мистър Рурк. Посещавахте най-добрите училища, наслаждавахте се на най-добро внимание и грижи и ние всички искахме за вас само най-доброто и дори баща ви, макар че иначе е див козел. Та не виждате ли, че трябва да се ожените и да имате деца! О, да, аз разбирам много добре какво е любовта. И аз имах моя Джими, когато бях малка, бяхме и сгодени, но след това той трябваше да постъпи на един военен кораб на Негово Кралско Величество. После умряха родителите ми и аз трябваше да си потърся работа, за да имам какво да ям, и не видях никога повече моя Джими, макар оттогава вече да минаха десетилетия. А и мога да разбера защо взимате мистър Рурк, какъвто е хубавец и много по мъж от всички останали, които ви ухажват. Но въпреки всичко това, което правите, е нередно. И вие го знаете. Откажете се от него, преди баща ви да разбере и да ви ожени за някой треперещ лорд.

Шана изстена и закрачи из покоите си. Не можеше да се довери на камериерката си. Ако баща й разбереше всичко, би ги изгонил и двете, а специално нея като съзаклятница. Но укорите на Хергъс я дразнеха.

— Няма вече нито веднъж да спомена мистър Рурк — обясни Шана.

Камериерката следваше младата си господарка по петите и бе твърдо решена да я вразуми.

— А какво ще стане, ако забременеете? Обяснете ми само какво ще каже баща ви за това! Тогава сигурно ще нареди да кастрират мистър Рурк, а вие самата вече няма да имате право на глас. Да, тогава ще сте майката на неговото дете, но за това досега сигурно не сте и помисляли. Надявате се навярно, че семето му няма да прихване у вас. Ах, момиче, сама се правите на глупачка. Това е здрав мъж, а такъв ще ви насади най-доброто от себе си и тогава ще сте дебела като пъпеш и няма да имате мъж. Ако вече не се е случило! Но във всеки случай най-много ще пострада мистър Рурк, ако баща ви разбере! — Хергъс обхвана главата си с ръце, наведе я към скута си и мъчително изпъшка. — О, такъв позор! И при това току-що овдовяхте! Мъжът ви още не е изстинал в гроба, а вие вече спите с някакъв роб! Какъв позор!

— Стига вече! — изкрещя Шана. Тази жена нямаше ли да я остави на мира? — Няма да го виждам повече!

Хергъс притвори очи и погледна косо господарката си.

— Чувам ви да го казвате, но дали наистина това е вашата воля?

Шана кимна живо.

— Истина е. Никога вече няма да съм с него. Свърши се.

Хергъс се изправи доволна.

— Така е най-добре и за двама ви. Ще се ожените за мъж, който се харесва на баща ви, и ще си родите малки, сладки дечица. И ще забравите за мистър Рурк.

Шана още дълго гледа втренчено след нея и след като тя бе затворила зад себе си вратата. И се попита дали наистина между тях с Рурк всичко беше свършено.

 

 

Голямата трапезария бе празнично украсена. Танцуващите светлини на свещите се отразяваха в кристалните полилеи, а както свещите, така и кристалите умножаваха светлината си в купите и порцелана, разположени на дългата маса. Венци от екзотични островни цветя разпръскваха благоухание, което, изглежда, се усилваше от лекото въздушно течение, нахлуващо през отворените врати и прозорци с обещание за скорошен дъжд. Господарят на острова отдавна бе свикнал да разглезва по време на пиршествата, които уреждаше в господарския дом, своите поданици с княжеска помпозност. Дори когато канеше само надзирателите със съпругите им, Орлан Трейхърн със сигурност би устроил прием като за аристократи със синя кръв.

Днес той бе поканил смесено общество: надзиратели, морски офицери с екипажите им, дори един роб. Когато човек сяда на трапезата на Трейхърн, никога не знае кой ще му е съсед по маса — дали херцог, или роб.

Роб като Джон Рурк.

Музиканти изпълняваха камерна музика и мелодията се носеше над шума от гласове. Гостите бяха облекли най-хубавите си празнични одежди. Испанските офицери блестяха в парадните си униформи, дамите искряха, облечени в кадифе, сатени и коприна. Имаше и някакъв непознат. На Шана, която го видя отначало само в гръб, той й напомни за Рурк. Но самият Рурк не се виждаше никъде. Може би, надяваше се Шана, той притежаваше достатъчно чувство за благоприличие, че да не присъства на празничната вечер.

Трейхърн пристъпи към Шана и й се усмихна, изпълнен с гордост.

— Ето ви най-сетне, мила моя! Но както винаги трябваше да чакам за най-хубавото в края.

Шана се засмя весело на този комплимент. После, докато Трейхърн я придружаваше през високото помещение, тя разтвори ветрилото пред устата си и пошепна:

— Татко, не казахте, че ще има и непознати. — Тя посочи през рамо непознатия. С него ще ядосам Рурк, плетеше интриги тя мислено. — Ще ми представите ли джентълмена, татко?

Трейхърн погледна дъщеря си малко странно, а Шана осъзна, че с влизането й в салона стана по-тихо. Всички очи се бяха насочили към нея. Мъжете й се възхищаваха повече или по-малко прикрито, а жените я гледаха с явна завист. Някои матрони се размислиха за дъщерите си, които изведнъж им сториха дървени и плоски, заоглеждаха ги угрижено и си мечтаеха по-бързо да се намери съпруг за тази заслепяваща всички Шана Бошан, така че мъжете отново да се обърнат към не толкова привлекателните жени.

Шана кимаше грациозно на всички страни, усмихваше се, поздравяваше и се обърна като домакиня към обаятелния непознат, за да го поздрави с добре дошъл.

— Рурк! — Името просто само й се изплъзна от устните, за един удар на сърцето на лицето й се изписа изумление, тя объркано си вееше с ветрилото. И отново усети съвсем ясно този неприкрит поглед по кожата си, който безсрамно я разсъбличаше от глава до пети. Рурк бе облечен в тъмносиньо, което подчертаваше височината на стройната му широкоплеща фигура. От маншетите му се подаваха връхчетата на снежнобяла риза върху силните му загорели ръце. Черните му копринени чорапи и фино изработените панталони подчертаваха колко са тесни хълбоците и колко са мускулести краката му.

— Мислех, че вече се познавате — каза Трейхърн и Шана ясно долови, че той истински се забавлява. И то за моя сметка, помисли Шана, но Рурк няма да се измъкне толкова лесно! Шана грейна в нова усмивка, пристъпи грациозно крачка напред и подаде благопристойно ръка.

— Наистина, мистър Рурк — каза тя, гласът й бе ясен и звънлив и тя реши просто да не се съобразява с лекото надигане на наслада, което я обзе, когато връхчетата на пръстите му поеха ръката й. — Изобщо не ви познах във вашата празнична премяна. Толкова съм свикнала с вашите къси панталони.

Рурк бляскаво се усмихна и демонстрира маниери на светски мъж. Той се поклони учтиво — хубавият крак, издаден напред според правилата — и притисна устни в ръката й, карайки я да усети за миг и езика му.

Шана затаи дъх и си дръпна ръката. Всички очи в салона бяха вперени в нея. Тя се изчерви, но се овладя с малко усилие, когато Трейхърн наближи с предупредителен поглед.

— Празничната ми премяна е подарък от господин баща ви, мадам Бошан — каза Рурк и гласът му сякаш погали името й като любимо притежание. За част от секундата погледът му потъна в пазвата й, Шана се почувства заклеймена. Тя разпери ветрило пред дълбокото си деколте и й се прииска да си бе облякла рокля, която да я предпазва по-добре.

Трейхърн говореше, като да изпитва болка, докато обясняваше на Шана случая с празничните дрехи на Рурк.

— Този човек така дълго се оправдаваше с бедността си, че накрая се видях готов да му платя един костюм. Тогава — но за жалост чак тогава — проверих сметките му. Ако този скъперник продължава така, един ден ще притежава целия остров.

Рурк се засмя.

— Просто е по-лесно да се спести една монета, отколкото да се намери друга на мястото на пропиляната.

— А аз си въобразявах, че разбирам от търговия, мистър Рурк — отвърна Трейхърн. — Рядко се случва някой да ме надмине. Може да се гордеете с това, че сте един от малцината.

— Извинете ме, сър — поде Рурк и Шана знаеше, че сега думите му бяха насочени изцяло към нея. — Трябва да ви поправя. Опасявам се, че съм единственият.

Шана помисли, че той с това едва ли не недвусмислено оповести, че ще остане единственият мъж в живота й.

— Разрешете, татко, трябва да се погрижа за другите гости.

Двамата мъже погледнаха след нея, всеки посвоему обезпокоен.

— Вече не го разбирам това младо поколение — каза Трейхърн. — Страхувам се, че е неразумно.

Той спря един преминаващ прислужник и му нареди да донесе за него и за Рурк ром и битер.

Междувременно Шана се бе отдалечила колкото е възможно повече от Рурк. Тя се усмихна с благодарност, когато Милън й поднесе чаша чай и докато отпиваше от нея, се опита да събере моралните оръжия, които й бяха избити от ръката при първата схватка. Истинската битка обаче все още предстоеше, утешаваше се тя. Съзря мадам Дюпре със съпруга й, капитана. Двамата бъбреха оживено с няколко испански офицери. Е, добре, тогава да започна кампанията си оттук. Сега ще му покажа на този, че не може да прави с мен каквото си поиска.

— Ах, скъпа Фейма — усмихна се тя на капитанската съпруга. — Колко сте очарователна тази вечер както винаги!

Мадам Дюпре действително бе красавица. Беше необяснимо, че капитанът се заглеждаше по чужди жени, когато у дома го чакаше такова рядко бижу. Жан Дюпре създаваше впечатление, че е леко нервен. Пада му се, помисли си Шана.

— Шана! — поздрави я съпругата на капитана сияеща. — Вие сте отново безбожно красива!

— Много благодаря! — отвърна Шана на комплимента и кимна на испанските офицери, които гледаха само в нея.

— Ах, Шана! — въздъхна Фейма Дюпре. — Как скърбих с вас, като научих тъжната вест! Толкова млада и вече вдовица! Но елате, искам да ви представя тези джентълмени. Те с нетърпение очакват да се запознаят с вас!

Офицерите и капитанът им бяха очаровани от красотата на жените в Лос Камелос и й направиха ласкателни комплименти.

— Шана — поде Фейма в една пауза. — Кой е този мъж отсреща? Хубавият, който ти целуна ръка преди малко?

— Ах, този ли — Шана демонстрираше безразличие. — Това е мистър Рурк, роб е на баща ми.

— Какъв мъж! — възкликна Фейма, на което мъжът й повдигна вежди. — Роб, казвате?

— Да, малка моя — намеси се Жан Дюпре. — Докарахме го миналата година с декемврийския рейс. Купен от търга за длъжници, ако не греша.

— Но, Жан, погледнете само как е облечен! Той сигурно отдавна вече не е просто…

— Уи, шери — отвърна французинът и се подразни, че съпругата му намираше друг мъж за така обаятелен. Той не подозираше хитростта й, с която тя искаше само да разпали ревността му. Жан Дюпре отстрани от маншетите си несъществуващи прашинки. — Този роб си е спечелил благоволението на господаря на острова и, както се говори, дори с право. Бил даже образован и много опитен инженер. Разбира се, не трябва да се вярва на всичко, което говорят хората.

— Но все пак е странно, нали, Шана — мислеше Фейма на глас, — че един талантлив мъж може да е роб. Той е възхитителен!

Жан Дюпре се покашля и леко почервеня. Шана забеляза това с удоволствие и весело се присъедини към съзаклятието.

— Ах, да, Фейма — прошепна тя през ветрилото си достатъчно високо, че и Дюпре да може да я чуе. — Дори чух да се шушука, че си лягал съвършено гол.

Фейма пое шумно дъх:

— Какъв мъж!

Жан Дюпре се окашля и направи знак на един от прислугата, взе си нова чаша шампанско от табличката. Докато отпиваше от благородната напитка, той замислено заоглежда съпругата си. Сякаш изведнъж я видя в нова светлина и откри, че титлата „съпруга“ с нищо не накърнява прелестите й.

Примамливо прозвуча звънкият смях, който изскочи из устните на Шана и омагьоса съзнанието на всичките мъже около нея. Тя се представяше за весела и шармантна, но ограничаваше кокетирането си почти само върху испанските офицери, защото те скоро отново щяха да поемат на дълъг път и не съществуваше опасност от проява на нежелателно внимание!

Когато поднесоха вечерята, Шана забеляза успокоена, че мястото на Рурк е до баща й на другия край на масата, достатъчно далеч от нея. По-късно, когато Питни и Трейхърн седнаха в едно спокойно кътче да си довършат партията шах от предния ден, Шана бавно огледа гостите в един по-спокоен момент. Тя видя наблизо Ралстон, сам, както очевидно се чувстваше най-добре, а той й се усмихна хладно в отговор, когато забеляза погледа й. Шана отпи глътка мадейра — и тогава внезапно погледна в очите на Рурк. Той я гледаше втренчено между раменете на двама мъже, които дискутираха пред него, гледаше я с жаден поглед и тя осъзна, че той я бе наблюдавал от известно време. Отново се почувства почти разголена пред него и макар устните му да не проронваха нито дума, тя все пак чуваше неговите мисли, сякаш той ги бе изкрещял високо в залата.

Шана му обърна безцеремонно гръб и изпразни чашата си на един дъх. Въздухът в стаята стана изведнъж горещ и потискащ, тя се почувства леко опиянена, изведнъж й се стори, че прекалено много хора стоят твърде близо до нея, цялата й ведрост бе отлетяла. Шана почувства належащата потребност да остане поне за миг сама, дори и само за да се успокои. Златният поглед напряко през залата — и неприкритото послание, което той съдържаше — замаяха съзнанието й, тя усети в гърдите си неопределено желание и че нещо я боли в хълбоците, но мозъкът й — уплашен до смърт — все още не искаше да знае за безсрамните желания на плътта. Стори й се, че се вижда отстрани: красива жена, бледа, но недостъпна, проправяща си път през множеството — любезна тук, поздравяваща там — към един самотен ъгъл на верандата.

Проклето да е това копеле — прокле го тя наум, сви юмруци и се надвеси над перилата, вдишвайки дълбоко въздух. От хиляди посоки ме напада! Размажа го на едно място, а той вече се възправя отново на три места. Но той самият е просто един мъж! Един мъж! Само един мъж! В отчаянието си тя заудря по перилата.

След този изблик тя си възвърна малко самообладанието. Реши да се върне в салона и да се забавлява напук на Рурк. Нека си зяпа колкото иска!

Тя се обърна, направи първата крачка — и почти изпищя.

Рурк се бе облегнал небрежно на една колона на верандата и й се усмихваше.

— Изчезнете! — проплака Шана. — Оставете ме на мира!

Тя профуча покрай вратата и Джейсън, портиера — нагоре по стълбите и не се спря, докато не се намери на сигурно място в спалнята си.

Въздухът в стаята й беше горещ, дори и след като си бе свалила дрехите и бе облякла нещо по-леко, по устните й все още проблясваха перли пот. Когато седна в леглото, крайниците й трепереха. Дълбоко в нея упорстваше нещо, което не се оставяше да бъде прокудено. Тя знаеше какво й трябва, какво иска и какво пулсира между бедрата й чак до мозъка.

Нощта дойде странно тиха. Шумът в къщата изчезна с отпътуването на последните гости. Все по-потискащ й се струваше въздухът в стаята, стените заплашваха да се срутят върху й, размазвайки я. Тя се изправи отчаяно, духна свещта до леглото си и започна да обикаля из тъмнината, твърдо решена да мисли за всичко друго, но не и за Рурк. Но за какво?

Атила! Бърза като вятъра да отлети на неговия гръб. Но ето — едно пронизително изсвирване! Рурк! Шана ядно тръсна глава и опита с друга мисъл.

Морето! Да се оставиш да те носят вълните. Да се гмуркаш за редки риби. Мек топъл пясък под краката ти на плажа. Сянка на скалата: Рурк!

Собствената й маса за закуска. Обяд! Рурк! Рурк! Рурк!

Шана стоеше изправена в стаята, здраво стиснала очи, тя притисна юмруци към слепоочията си. Накъдето и да се обърнеше: Рурк! Само не тук. Не сега, в нейната спалня. Тук бе на сигурно място. Все още.

Тя излезе на терасата. Вятърът бе станал по-хладен, тежки облаци се промъкваха под луната. Широка ивица блестеше около сребърния диск — сигурен белег, че скоро ще вали. Облегната на перилата, тя се взираше надолу към парка, оглеждаше дърво след дърво, докато можа на несигурната светлина на луната да различи и сенките. Никъде нищо живо. Никъде сянката на мъж.

И изведнъж Шана се вцепени. Но какво правеше тя? Тя търсеше Рурк! Ярост се надигна в нея, толкова слабо владееше чувствата си. Сломена, тя се върна обратно в леглото, хвърли се в него, стисна здраво очи, опита се да се принуди да заспи. Но нищо не помагаше, бе отпила от най-сладкия нектар, познаваше изопнатата стегнатост на бедрата му, знаеше за силата му, когато я притискаше към себе си. Шана разтвори очи и осъзна, че лежи възбудена в леглото си с разтворени крака.

С едва потиснато стенание тя стана отново и си облече дълга пола и широка блуза, обичайното облекло на островитяните, прибра си косата под една пъстра кърпа. Дори и спалнята не бе сигурно убежище, трябваше да бяга. Тя се прехвърли през балкона и падна в меката трева. Студените, нежни стъбълца под босите й нозе събудиха у нея спомени от детството, когато бе скачала безгрижно из поляните. Тя напусна бавно господарската къща и погледна с въздишка към луната. Облаците се бяха сгъстили, вятърът се бе усилил, селската пола плющеше между бедрата й. Шана безцелно бродеше между дърветата, наслаждаваше се на тъмнината, която принадлежеше единствено на нея. В детските си години тя често се бе преобличала като селско момиченце и макар че нейният маскарад не би издържал един по-проницателен поглед, изглежда, никой не се интересуваше толкова от едно обикновено селско момиче. И сега по същия начин можеше отново да броди из парка на господарския дом както й харесва. Тя спираше тук-там, когато някое дърво или пътека събудеха у нея спомени. Едва когато се намери пред една веранда и видя през един прозорец да се процежда светлината на самотна лампа, тя осъзна, че бе поела по пътя, който съзнанието й в последно време извървяваше толкова често.

 

 

В тишината на къщата изведнъж голяма досада налегна Рурк. Борбата за благосклонността на Шана неочаквано му се стори толкова глупава, толкова безсмислена. Тя флиртуваше с всички мъже, само за него не искаше да знае. Изтощен от усилията през горещия ден и от множеството на празничната вечеря, той си бе легнал в леглото разсъблечен, но без да беше светнал още лампата, и се взираше в тъмнината. Очите му се затваряха, умората го завладяваше. Струваше му се, че се намира сред гъста пара и около него, недостъпно далеч, се движат пъстри фенери; една светеща шамандура просветна, но когато забърза към нея, той достигна до градина с висок зид, обляна в слънце и празна — с изключение на една-единствена дългостеблена роза със спираща дъха хубост. Но под неговия поглед стеблото се стопи в нищото, цветът безтегловно се зарея из бляскава мъгла. Тъмночервеното разцъфване изпълни сетивата му — след това отлетя, смалявайки се, губейки формата си, накрая останаха две устни, влажни и полуотворени, бледозелените смарагди, които се рееха над тях, се превърнаха в очи, морскозелени и магнетични, с дълбочина, която го мамеше… Рурк отвори очи и отново се завзира в тъмнината, разбуждайки се. Проклинайки розата, той запали една свещ до леглото си. Стана, обу си панталоните, твърдо решен да се разсее с работа и да не оставя повече да го измъчват игричките на Шана.

Той отиде в трапезарията, където лежаха недовършените планове, и седна на края на масата. В светлината на кандилото, което висеше на една верига от тавана, той се вгледа в пергаментите и скиците. Но Шана не се оставяше така лесно да бъде изтласкана от съзнанието му.

Рурк не можеше да се отърси от чувството, че в стаята има някой. Когато повдигна поглед, той всъщност не бе много учуден, че вижда на входа някаква сянка — безмълвна островитянка, която замечтано се бе облегнала на рамката на вратата.

Едва когато тя влезе в стаята с леки, плавни движения, светлината падна върху й. Рурк колебливо се изправи. После хвърли върху скиците перото, което все още държеше в ръка, и отиде безмълвно до шкафа. Наля чаша мадейра, подаде я на островитянката. Стоеше пред нея, не смееше да я докосне. И това ли беше сън, който щеше да се прекъсне, щом протегне към нея ръка?

Шана пое чашата с две ръце, поднесе я към устните си, а над ръба на чашата очите й потърсиха неговите. Тя отпусна объркано ръка, от устните й не излизаше ни дума, която да разруши магията. Рурк внимателно свали шала от главата й, златният прилив на косите се разля по нежните, тесни рамене на Шана. Рурк постави чашата й на масата и изгаси лампата. Устните й се отвориха с дълбоко стенание, когато раменете му я обгърнаха и я притиснаха към гърдите му. Тогава устните й приеха докосването на устата му. Ръцете й се сключиха около врата му. Една безкрайна секунда по-късно тя усети силната му ръка под коленете си, усети, че я вдига във въздуха, изгуби почва под краката си. Шана отпусна глава на рамото му.

Рурк бързо премина със сладкия си товар през помещенията, в сумрачната спалня той падна с Шана в леглото, без да я изпуска от прегръдката си. Шана простена при падането и тогава — облегната на лакти — тя учудено се вгледа в лицето му. Рурк я притегли към себе си и я целуна горещо по устните. Още веднъж Шана се освободи от прегръдката му и пак се взря в него с разширени детски очи. После бавно се отпусна върху му, зацелува го страстно и безкрайно, върховете на горещите й гърди оставяха пареща двойка следи по гръдта му, възбуждаха се от къдравите му косми. Тя усети ръката му на ханша си, но не усети как полата й се отдели от нея. Тя усети ръката му на връзките на блузата си, но не и как дрехата й се плъзна по раменете й. Тя пропълзя на колене като дива котка над него, възбуди го с една целувка, с едно срамежливо движение, с една въздишка на нетърпение, докато Рурк се претърколи отгоре й, погреба я под себе си. Тогава я облада с дива, гола необузданост, понесе я със себе си по ритмични спирали към зашеметяващи висини.

 

 

Рурк мъчително изплуваше от дълбините на съня, беше като събуждане от транс, защото за един кратък миг той се опасяваше, че е сънувал всичко това. Но тогава усети мекото й, топло тяло до себе си, преплетено във възглавниците. Споменът за нейната страст раздухваше огъня на сетивата му, мирисът й упойваше съзнанието му. Нежното й тяло се сгуши по-плътно в него, устните й търсеха тила му, очите й се усмихваха на неговите. Когато устните им намериха път едни към други и всяка целувка бе все по-сладка от предходните, ръката му обхвана раменете й, плътно притисна ханша й към себе си. Кожа отделяше кожата, но само за един кратък миг, после се сляха отново в едно в горещината и останаха едно, докато забравиха всичко наоколо си, освен блаженството.

Светкавици пробягваха по абаносовочерното небе, дъждовни капки чукаха по листата на дърветата в парка, заблуден полъх на вятъра довея в стаята свежия дъх на буря. И двамата бяха будни, но от почтителна плахост пред неземното блаженство, на което се наслаждаваха, те още дълго мълчаха.

— Трябва да те помоля за нещо — каза накрая Шана, все още сгушена в рамото му, — да си отидеш, преди татко да е разбрал за нас. Да заминеш надалеч. Завинаги. Хергъс се опасява от най-лошото.

Рурк се усмихна вътрешно.

— Просто така — трябва да си отида? Кълна се в честта си, тази жена е сляпа, иначе би забелязала, че сте ме омагьосали.

Шана помръдна глава, за да наблюдава трепкащата игра на светкавиците по кадифеночерното небе. Странно, колко защитена се чувстваше в обятията на Рурк, докато бурята бушуваше в света отвъд прозореца. Още като малка винаги беше спала сама и при бури бе изживявала хиляди страхове. Неведнъж беше търсила убежище в спалнята на родителите си. Дори и сега, когато бурята върлуваше навън, а тя лежеше в успокояващите я ръце, Шана не можеше да преодолее себе си и да напусне къщата.

— Останете до утрото — дишаше той в ухото й. — Дотогава бурята ще е отминала. Разрешете ми да ви подържа още няколко часа в обятията си.

Шана обърна лицето си към него, за да могат устните му да срещнат нейните. По-късно тя прошепна:

— Но и вие трябва да поспите! Какво ще стане утре? Трябва да работите!

— Не мислете за мен — пошепна той, а устата му стана по-настойчива. — Останете до утрото. Нали ще останете?

Под милувките му гласът й едва се чуваше. Ах, да, до утрото.

Бурята блъскаше в прозорците, те наблюдаваха, легнали един до друг, огнения танц по небето и как между бясно препускащите облаци се прокрадваха съвсем малки звездички. Часовникът удари четири и Рурк изведнъж се събуди напълно. Шана, плътно сгушена в него, бе потънала в дълбока дрямка. Нежно я събуди с целувки. Тя въздъхна сънена, обгърна с копринената си ръка врата му. Леко милваха устните му устата й, когато й пошепна:

— Нищо не ни помага, любима. Сега трябва да ви отнеса у дома.

В тъмното Рурк заопипва за кремъците, доби искра, запали една свещ. Стана, заобиколи леглото, събра разпилените й по пода дрехи. Шана срамежливо се покри с чаршафа, когато се изправи в леглото. Тя гледаше покрай него, когато той й подаде дрехите.

— Няма ли да си обуете поне панталона — укори го нежно тя със сведен поглед. — Изглеждате толкова гол, както сте се изправили така. Изглежда, нямате чувство за срам.

Рурк наблюдаваше зачервените й бузи. Дали някога щеше да се научи да разбира настроенията й? Но после все пак изпълни желанието й.

— Мадам, ако добре си спомняте — каза той, докато закопчаваше късите си панталони, — съществуват известни затруднения да се прави любов, когато си напълно облечен, поради това се опасявам, че ще трябва да привикнете да ме гледате така, както ме е създал Бог. Освен това една невяста може да изисква само до време да се съобразяват с чувството й за свян.

Зелените й очи ставаха все по-големи и по-големи.

— Вие нали не мислите сериозно, че това може да продължи?

— И защо, мадам, би трябвало да мисля обратното?

Шана побърза да се облече, като при това не я беше грижа как движенията на голото й или полуголо тяло действаха на Рурк.

— Това, което се случи тази нощ — каза Шана, — просто се случи. То не бива да се повтаря заради мен, заради вас. Не можете ли да се примирите с това, че приключихме сделката си? И занапред ли ще трябва да играете ролята на похотливия шегобиец, който не може да бъде задоволен? Ако бяхте джентълмен…

— Значи толкова скоро сте готова да ме корите, сякаш съм ви причинил нещо противно — засмя се той. — Но вие не можете да ми припишете сериозно вината за това, което се случи тази нощ, мадам. Погледнете се само как стоите тук — чисто гола, прелъстителна — и имате очи да ме корите. Непостоянна жено! Искате да ме прелъстите и низвергнете — като всички други, които правехте на глупаци с копринения си поглед?

— Ооо — изфуча Шана и трескаво си занавлича дрехите. — Колко сте противен все пак!

— Наистина ли мислите така, мадам?

Рурк я прегърна, целуна косата й, бузите, устните, хвърли я отново на леглото, зацелува я навсякъде, където още не бе облечена, а тя всъщност никъде не беше истински облечена. Дъхът й секна и отново лумнаха огньовете на страстта у нея. Каква лудост беше това само!

— Твърде силно бие сърцето ви и показва, че думите ви лъжат! — засмя се Рурк. — Обещайте ми, че ще се видим после пак.

— Не може! Не искайте това от мен!

— Но аз все пак го искам!

— Не. Невъзможно е. Трябва да се връщам, Рурк. Оставете ме най-сетне да си ида. Оставете… — Светът пред Шана се олюля като в червена мъгла, гласът й ставаше все по-слаб. — Моля… Рурк…

— Набили сте си в главата да ме измъчвате! — въздъхна той.

В продължение на една безкрайна секунда жадната му уста търсеше сладките й устни, тогава внезапно я остави, скочи от леглото. Устните на Шана още трепереха и почти колебливо се надигна и тя; от настойчивото й желание да си тръгне колкото може по-скоро не бе останало много. Те напуснаха с неохота къщата, а от време на време тя още усещаше ръката му по тялото си. Отправиха се по пътеката към господарската къща, беше все още почти напълно тъмно, но птиците се бяха събудили от наближаващото зазоряване, изпробваха гласовете си за празничната утринна увертюра и всичко това звучеше малко като първите звуци на флейти и обои. Под босите им крака тревата беше влажна и прохладна, а когато през дърветата полъхнеше вятър, листата се оросяваха с капки. Те вървяха в дълбоката сянка, докато достигнаха до просеката, и скоро се намериха под балкона на Шана.

— Сега ще е най-добре да се върнете обратно — промълви тя. — Ще се промъкна по стълбите.

Рурк погледна нагоре към верандата.

— Няма да е толкова трудно да ви помогна да се качите оттук, ако предпочитате да не заобикаляте.

Шана го погледна с недоверие.

— Лесно бих могла да си счупя врата.

— Имайте ми малко повече доверие, скъпа — засмя се Рурк. — Не сте толкова тежка. Един мой дъх ще ви изкачи до горе. — Той присви коляно. — Обърнете се с гръб, дайте ми ръце. Поставете крак на бедрото ми, седнете на рамото ми и вече сте изминали половината път до горе.

Шана колебливо изпълни нарежданията му и се учуди колко безпроблемно изреждаше всичко. Седнала на раменете му, тя се засмя в утринната тишина.

— Доста ви бива като верен слуга да ми помагате да се измъквам във всеки миг на нужда. Мисля, че все пак трябва да ви държа подръка.

Рурк закачливо я ощипа по задника, което изтръгна от Шана приглушен протестен вик. С едната си ръка той сега я пое отдолу, с другата подпря крака й и така я повдигна нагоре, докато тя успя да се хване за перилата. Още един тласък и тя се хвана за лозовите ластари и се прехвърли. Вече щастливо застанала на верандата, тя се наведе през перилата.

— Благодаря ви, сър Дракон — изрече тя тихо.

Рурк се засмя, направи поклон — на вашите услуги, мадам! — и с леката походка, която й напомняше винаги за див хищник, той се отдалечи бавно. Шана гледа след него, докато го изгуби от поглед. Тя се обърна с мъка, замечтани и бляскави бяха очите й. Разкопчавайки вече блузата си, тя влезе в спалнята. И се вкамени, когато от завесите се отдели една сянка.

— Колко сте права, той наистина е дракон! — чу тя един хаплив глас.

— Хергъс — изстена Шана и напразно се опитваше да укроти бесните удари на сърцето си. — Как ме изплашихте само! Какво правите тук по това време?

— Притеснявах се, знаейки как се страхувате от бури. Затова исках да поседя при вас, докато отмине, а като не ви намерих, останах от страх, че и баща ви би могъл да дойде, и вече бях готова да се вмъкна в леглото вместо вас, за да си помисли, че сте си у дома, както ви се полага да бъдете, ако все още имахте капка здрав разум.

Шана, разбира се, не бе настроена в момента да спори с нея, сега й се искаше само да си легне в леглото сама с мислите и спомените за последните няколко часа.

— Лягам си — оповести тя. — Ако искате — останете, ако не — си вървете, все ми е едно. Но във всеки случай си затваряйте устата. В този ранен утринен час нямам търпението да ви изслушам.

— Тогава си отивам — въздъхна Хергъс, дълбоко потисната. — Но няма да престана, докато не сложите край на тази глупост завинаги. Безсрамно е да спите с един мъж и да се оставяте да прави с вас каквото му хрумне, когато между вас не е произнесен дори обет. Ах, знаех си аз, че само нещастие ще донесе това, че останахте толкова млада вдовица, красива, каквато сте, и при това с гореща кръв. Вие с мистър Рурк сте от едно тесто, бухва ли бухва и нищо не може да го спре.

Шана се хвърли нацупено в леглото, гледаше с мрачен израз как Хергъс събира дрехите от пода и ги сгъва, за да ги прибере в шкафа. Когато камериерката най-сетне си излезе от стаята, без да каже дума, Шана се преобърна в леглото, намести се между копринените чаршафи и потъна в дълбок сън със силни ръце около тялото й и горещи устни върху нейните.