Катлийн Удиуиз
Шана (20)

Глава двадесета

Германският доктор ръмжеше и ругаеше, защото не успяваше да държи неподвижно ранения крак на Рурк в люлеещата се и подскачаща карета.

Гласът на Шана обаче бе нежен и твърд:

— Само спокойствие, г-н Шауман! След малко стигаме!

Шана държеше главата на Рурк на скута си, като притискаше студена мокра кърпа върху челото на любимия си. Трейхърн наблюдаваше дъщеря си изумен. От нея лъхаше някаква нова самоувереност и овладяна сдържаност, каквито досега не бе забелязал у нея. Тя упорито бе отказала да се раздели с някакъв малък сребърен кинжал. Сега този кинжал заедно с един пистолет — толкова малък, че надали би могъл да бъде някому от полза — лежаха завити в кожен елек в краката на Шана. С всеотдайност и нежно усърдие Шана се бе заела с грижите за този роб, към когото по-рано бе проявявала само омраза и отвращение. Странно, наистина.

— Кракът започва да отича… — Гласът на доктора прекъсна мислите на Трейхърн.

Сега той се вслуша вече в онова, което докторът говореше.

— Кракът ще трябва да се отреже. И то веднага! Колкото повече чакаме, толкова по-тежко ще е след това.

Шана безмълвно погледна лекаря. В главата й изплува ужасна картина: Рурк се опитва да възседне един жребец само с един крак…

— Ще го спаси ли това? — попита тихо тя.

— Само времето ще покаже — отвърна доктор Шауман без капчица утеха в гласа. — Засега има само изгледи да оживее.

Шана дълго се вглежда в лицето на Рурк, по което пълзеше вече смъртна бледност. Обезсърчението се опита да я сломи, но гласът й остана тих и решителен:

— Не! — каза тя. — Вярвам, че нашият мистър Рурк сам ще се пребори за крака си. Може би двамата, той и аз, ще успеем да го запазим.

Докторът и господарят на острова почувстваха в думите на Шана окончателно решение и не проговориха повече.

Каретата спря пред господарската къща. Питни, който бе яздил пред тях, се наведе и вдигна Рурк с исполинските си ръце. Шана вървеше плътно до него.

— В стаята до моята, Питни, ако обичате!

Трейхърн вдигна рязко вежди. Не бе ли направила именно Шана всичко, за да настани английския благородник сър Гейлърд колкото е възможно по-далече, чак в противоположното крило на къщата? А сега искаше да държи този роб непосредствено до себе си! Изключително странно, наистина!

Сър Гейлърд със страдалческо изражение задържа вратата отворена пред новодошлите. Трейхърн прекрачи прага последен и поспря, за да погледне превързания крак на благородника.

— Е, сър Гейлърд — процеди господарят на острова, — както виждам, глезенът се поправя?

— Искам да вярвам, че е така — отвърна аристократът. — Извънредно съжалявам, че не участвах във вашия излет. Трябваше ли това тъпо животно да ме настъпи точно когато се отправяхте в морето!

— Участта на смелите, бих казал! — засмя се Трейхърн и се отдалечи.

— Точно така, наистина! — закуцука сър Гейлърд да догони своя домакин. — Може би трябваше да се реша и да дойда с вас. Но не можех да зная дали няма да се влоша и дали ще бъда в състояние да се сражавам достойно. А сражение е имало, както виждам… — Гейлърд кимна към ранения, когото точно качваха нагоре по стълбите. — А виждам, че сте хванали и онзи негодник Рурк. Отвратителна история! Да избяга и да отвлече дъщеричката ви! Долен тип, така мисля аз. Искам да се надявам, че ще го закърпят достатъчно, за да може да измине пътя до бесилката!…

Гейлърд има късмет, че Шана в този момент спореше с доктора и не дочу думите му. В ответ Трейхърн само изгрухтя неопределено; той вече си представяше как Шана ще сложи на място англичанина и бе сигурен, че това скоро ще стане и без негова помощ.

— Ще ми направите ли компания за един ром, докато занесат Рурк в леглото? — покани Трейхърн. — После ще разпитаме какво трябва да се направи, за да остане жив, та да можем да го обесим.

Сър Гейлърд закуцука с големи усилия след своя домакин, тъй като явно никой не изрази готовност да го подкрепи. Когато Питни най-после се добра до горната площадка и отнесе роба към покоите на Шана, Гейлърд не можеше вече да скрива тревогата си и реши, че непременно трябва да я сподели с господаря на острова.

— Смятате ли, че е разумно да настаните този ранен толкова близо до дъщеря си? Мисля, че ако този тип досега все още не се е показал откъм най-лошата си страна, сигурно сега ще го направи! Това е един коварен мошеник, ако ме питате мене! А на дамата трябва да се обясни какви опасности я грозят, ако тя самата не ги съзнава!

Трейхърн отвърна леко развеселен:

— Аз смятам, че в този момент всяко желание на дъщеря ми трябва да бъде изпълнено!

— И все пак, сър — сега вече Гейлърд стана настойчив, — бъдещата съпруга на един джентълмен не би следвало да пребивава в едно и също крило с някакъв мошеник, иначе злите езици могат да го изкарат рогоносец…

Трейхърн рязко спря и погледна английския джентълмен. Вместо развеселеност в зелените му очи припламна гняв.

— Аз — заговори господарят на острова тихо — не се съмнявам в добродетелността на моята дъщеря, нито пък някога бих повярвал на клюки, разпространявани от отхвърлени поклонници или бъбриви жени! Дъщеря ми си има глава на раменете и своя собствена воля, а може и добре да прецени какво бива и какво не бива. Така че не поставяйте моето гостоприемство на твърде тежко изпитание, като твърдите обратното!

В това време в стаята, която Шана бе избрала за Рурк, кипеше усилена работа. Там се бяха събрали Питни, лекарят и Шана; икономката Берта и камериерката Хергъс бяха оправили светкавично леглото на Рурк, сега сваляха ризата и чорапите му. Докторът поиска да приближат една масичка до леглото за скалпелите и другите му инструменти, Шана намокри мека кърпа в паница с вода и започна да мие лицето и гърдите на Рурк. Отрязаха крачола над раната и когато доктор Шауман свали залепналата превръзка, на Хергъс й призля при вида на спечената гноясала рана. Тя притисна с ръка устата си, врътна се и излетя навън. Шана учудено я проследи с поглед — винаги бе смятала, че тази жена е несломима.

— Женска работа! — изръмжа хирургът. Той посочи мръсния панталон, почернял от барута и целият пропит с тази миризма. — Ако вашата нежна натура няма да възрази, бих ви помолил, госпожичке, да свалите тия парцали от него!

Икономката Берта ахна, ужасена от такава молба. Но Шана не се поколеба. Грабна решително малкия сребърен кинжал, ала успя да среже с него съвсем малко от крачола. Питни отмести ръката й, извади един голям нож и отряза с едно дръпване и двата крачола.

В това време Трейхърн и Гейлърд се бяха намерили отново и сега стояха до вратата. Като се подпираше тежко на бастуна си, Гейлърд се приближи до Шана и я хвана за ръката:

— Ще ми позволите, мадам Бошан — започна той, — да ви придружа да напуснете тази стая. Тук положително не е място за една дама!

— Не ставайте магаре! — стрелна го гневно Шана. — Нали виждате, че тук имат нужда от мен! Аз мога да помогна!

Гейлърд зяпна от изненада. Той сконфузено се дръпна бързо назад, но се сблъска с Трейхърн. Питни хвърли на пода онова, което бе останало от панталона на Рурк. Берта примижа, изразявайки състрадание към Шана, която сега трябваше да гледа такива неща.

Шана сложи успокоително ръка на рамото на икономката:

— Нищо ми няма, Берта! В края на краищата нали съм… нали бях омъжена! — От страх, че може да се е издала, Шана цялата порозовя. Но продължи спокойно: — Следователно за мен един мъж не е нещо непознато. Моля сега да не ми пречите!

Берта разбра, че я отпращат и бързо излезе, за да възстанови на чист въздух нараненото си чувство за благоприличие. Шана взе маслената лампа и се наведе над леглото да свети на доктора.

Поставиха под крака възглавница, за да може докторът да работи по-лесно. Той извади от раната още трески и дори парченце плат колкото монета.

Макар и в безсъзнание, Рурк стенеше и се мяташе от болка. Сърцето на Шана бе свито, струваше й се, че усеща в собственото си тяло болките, които му причиняват. И докато помагаше да спрат бликналата тъмночервена кръв, Шана непрекъснато усещаше върху себе си погледите на баща си, за когото тази внезапна загриженост на дъщеря му си оставаше загадка. Шана не се и опитваше да скрива страха си за Рурк. Даже баща й да предполагаше, че тук има нещо повече, отколкото е редно, тя щеше да намери по-късно верния отговор. В този момент за нея имаше значение само едно: да помогне на Рурк да оздравее колкото е възможно по-бързо.

Изтеклата кръв отнесе със себе си част от отровите, насъбрали се в раната. Доктор Шауман почисти разкъсаната плът, обилно намаза раната със своите мехлеми и масла, после превърза стегнато крака, докато го обездвижи.

— Повече не мога да направя — изпъшка той. — Ако започне гангрена, ще трябва да отрежем крака, няма да слушам никакви възражения. Раната и без това е достатъчно замърсена. Личи и по самия цвят, и по зачервяването, което се разраства все повече. А ще трябва, разбира се, и да му пусна кръв…

Той нагласи ръката на Рурк и започна да приготовлява своите ножове и панички.

— И дума да не става! — намеси се Питни. — Човекът е изгубил и без това доста кръв. Видял съм вече толкова хора как заедно с кръвта им източват и живота!

Докторът настръхна от справедлив гняв, но не даде воля на езика си, тъй като и Трейхърн бе на същото мнение.

— В тази къща кръв няма да се пуска — каза тежко той. — Аз също някога трябваше да гледам как едно скъпо за мене същество остана без кръв под ножа на хирурга. Мисля, че не е много умно да изтощаваме едно болно тяло още повече.

Докторът стисна бледите си устни, нахвърля скалпелите в чантата си и я щракна силно.

— В такъв случай няма какво повече да правя — заключи той остро. — Ще бъда в селото, ако все пак ви потрябвам…

Шана метна върху Рурк един прохладен чаршаф и сложи ръка на трескавото му чело. Устните му помръдваха, той мъчително въртеше глава ту на едната, ту на другата страна. Изведнъж в Шана се надигна като вълна нов страх: какво ще стане, ако в бълнуването си той спомене името й или каже неща, за които би трябвало да се мълчи?… Тя бързо скочи и избута всички навън.

— Сега вървете! — викаше тя. — Оставете го да поспи! Сега му е нужна всяка капчица сила. Аз ще остана още малко при него.

Питни и Трейхърн излязоха в коридора, само Гейлърд остана на прага, макар че Шана бързаше да затвори вратата. Гейлърд извади носна кърпа, постави с елегантен жест по една щипка енфие във всяка ноздра и… се върна обратно в стаята.

— Дяволски благоприлично от ваша страна, мадам, няма що! След всичко онова, което този човек ви е причинил!…

Шана сви гневно рамене и отново посочи към вратата.

— Започвам да мисля, че в плен на пиратите ви се е наложило да изтърпите най-ужасяващи неща! — Пак щипка енфие, смръкване, отново престорено потупване на ноздрите с кърпичката. — Но въпреки и всячески, мадам, се чувствам длъжен да ви уверя, че моето предложение за женитба остава в сила. Дори нещо повече: бих посъветвал да направим церемонията в най-скоро време, за да не даваме храна на приказките, които могат да възникнат във връзка с вашето отвличане и вашия позор!… Навярно знаете някоя жена тук на острова, която би могла да помогне, в случай че носите в себе си доказателство за своето озлочестяване…

Шана бе толкова слисана, че в първия момент прие оскърблението безмълвно.

— От друга страна, аз не ще кажа нито дума на моето семейство за тази ваша, хм… авантюра. И без това ще бъде достатъчно трудно да оправдая пред членовете на семейството си своя избор, като се имат предвид твърде съмнителните ви предци…

Шана настръхна и сякаш замръзна под вълната от възмущение.

— Вие сте всемилостив, сър! Ала при моята… хм!… авантюра може да съм поела нечие семе — усмивката й чак хрускаше от захарност — и мисля да си го износя!

Сър Гейлърд изтупа някаква несъществуваща прашинка от маншета на жакета си и реши да даде още едно доказателство за своето великодушие — не се и съмняваше колко би се впечатлило от това едно буржоазно момиче.

— Въпреки и всячески, мила моя, ние ще направим сватбата, преди позорът да е проличал. Ако носите в тялото си благодат, ние ще посрещнем с открити чела всички приказки и аз ще обявя за баща лично моята персона…

Шана вдигна рязко ръка. Показалецът й трепереше, докато сочеше на благородния англичанин най-прекия път до вратата.

— Вън! — изхриптя тя.

— Както заповядате, премилостива! — заговори сър Гейлърд, като дори и не подозираше, че се бе разминал на косъм с опасността да остане сакат завинаги. — Нервите ви са опънати. Ще говорим за това по-късно…

Той направи няколко крачки, като се препъна в патерицата си. И тъй като винаги се хвалеше с отличната си памет, сега навреме се сети, че трябва да куца с превързания крак. Зад него вратата се хлопна с трясък.

Шана се облегна на вратата и й трябваше време, за да прогони от мисълта си гадното присъствие на сър Гейлърд.

Едно стенание, изтръгнало се от измъчените гърди на Рурк, я накара бързо да забрави гнева си. Тя литна към леглото му. В сумрака на стаята лицето му изглеждаше зачервено и потъмняло, главата му се мяташе ту наляво, ту надясно, като че ли беше захваната съвсем хлабаво към раменете. Ръката, която Шана постави на челото му, не й показа нищо успокоително — кожата беше суха и гореща. Шана почувства, че я побиват тръпки от ужас.

Тя тихичко проклинаше всичките изискани училища, в които я бяха пращали. Бяха я учили какъв реверанс се прави при представяне в двореца, как се върви, как се плетат безсмислени стихчета; умееше да седи с часове пред гергефа и да майстори чудни бродерии… Но не я бяха научили на нищо от онова, което можеше да й бъде от полза в ежедневието. Нямаше понятие от церене, мехлеми, гледане на болни и ранени. Сега можеше да разчита само на едно — на здравия човешки разум. Щом го тресеше и челото му изгаряше в огън — слагаше студена вода. Щом се мяташе и говореше несвързано — тя му говореше нежно и го галеше, докато се поуспокои. Бе поръчала да донесат силен бульон — бяха го сложили върху нагрятата плоча до леглото — и щом Рурк дойдеше за малко в съзнание, тя изливаше в устата му по няколко лъжици. Толкова малко можеше да направи…

— Толкова малко!… — проплака Шана с нарастващо отчаяние. Сълзите премрежваха погледа й и лицето на Рурк ставаше неясно. Душата й се свиваше от чувство за безизходица. — Моля ти се, мили Боже, моля ти се!… — В тишината на стаята молитвата й прозвуча като скимтене. — Не позволявай да умре!…

Тъмните сенки на вечерта плъзнаха над полето, луната се появи като червено цвете на хоризонта. Шана се бе свила на едно кресло до леглото, понякога задрямваше, но повечето време се взираше в Рурк. Гледаше безучастно как луната се носи над върховете на дърветата с цялото си тропическо великолепие, вслушваше се в тиктакането на красивия стенен часовник, който отмерваше час след час в безкрайната нощ.

Започна нов пристъп на треската, стенанията станаха по-силни, още по-мъчителни — несвързаните слова. Шана се страхуваше той да не поиска да стане, знаеше, че няма да й стигнат силите, да може да го задържи в леглото. Тя подреди възглавниците му, седна на леглото, говореше му успокоително, галеше лицето му, опита се дори с някаква детска песничка да разведри измъчената му душа.

О, боже! Изведнъж лицето на Рурк се разкриви от ужас, очите му се опулиха. Той грубо я сграбчи за раменете, дръпна я към себе си, трескавите му пръсти са забиха в кожата й!

— Проклятие! — пъхтеше той. — Не съм виждал момичето никога досега!… Защо не ми вярвате?…

Той скръцна със зъби и бутна грубо Шана далеч от себе си. След това се отпусна на възглавницата и се взря с невиждащи очи през отворената балконска врата навън. Някаква безкрайна тъга изкриви надолу ъгълчетата на устните му, с напевен глас, като безумен, той започна да декламира:

— Четири стени… таван… под… врата… Брой камъчетата…! Брой дните… едно, две, три, четири… Но ще мога ли, добри човече, като слънцето никога не виждам…

Тази полупесен заглъхна в несвързано бълнуване, очите му се затвориха. Шана понечи да вземе мократа кърпа от паницата, но застина така, защото думите отново станаха по-ясни — люти и гневни като изражението на лицето му:

— Добре, вземете всичко! Вземете и живота ми! Няма значение, след като тя… ме остави. Проклета да е! Проклето да е измамното й сърце! Господи, колко я мразя! Неверница! Измамница! О, как ме примамва и изкушава! Подлъгва ме и се изплъзва. Желая я все повече! Къде остана волята ми?!…

Гласът на Рурк се прекъсна, той се разхълца, скри лице в гънката на лакътя си. Гърлото на Шана се сви. Нямаше лек за мъката, която късаше сърцето й. С плувнали в сълзи очи тя се опитваше да го успокои, но думите й не достигаха до него. Той вдигна ръцете си и ги заразглежда, въртеше ги пред очите си, сякаш никога не ги бе виждал.

— И все пак… аз я обичам. Можех да се освободя, да избягам… държат ме нейните хиляди вериги! — Ръцете му се свиха в юмруци. — Да остана не мога… и да си ида не мога… — Рурк затвори очи. Кошмарът бе отминал.

Съсипана и отчаяна, Шана наведе глава и заплака. Колко безогледно, колко безразсъдно бе плела мрежите си около него! Но не, тя не търсеше да му постави клопка, не бе искала такова нещо! Както не би искала сама да бъде окована във вериги… В онази студена, тъмна нощ в затвора в Лондон тя не бе и предполагала как ще свърши всичко това. Та то беше само игра, само трик, за да надхитри баща си, да докаже сама на себе си, че не е по-малко умна от който и да било мъж… Ала не бе помислила, че и другите имат чувства и желания…

Сълзите капеха по скръстените й на скута ръце. Сълзи от срам. От всички мъже, които бе наранявала с острата кама на езика си, Рурк сигурно беше единственият, когото никога не бе искала да нарани. А ето че сега той умираше — по нейна вина. И тя не можеше да направи абсолютно нищо; отровите в кръвта му сега бяха пресушили цялата му кипяща жизненост. Тя не можеше да помогне с нищо. Можеше само да седи и да наблюдава.

— О, по дяволите! — извика Шана и се втурна да кръстосва стаята, чупейки отчаяно ръце. Напразно ровеше и ровеше в паметта си, да може само да се сети за нещо, за някакво малко зрънце знание, което би могло да донесе спасение! Спасение за нея и за Рурк…

„Когато мама имаше треска, й пускаха кръв. То не помогна, тя само отслабна още повече от загубата на кръв и умря… Ако се бях съгласила с хирурга и го оставех да отреже крака… Какво щеше да стане?! След като една рана загнои, колко ли гноища и треска щеше да предизвика отрязването на целия крак… Това дори можеше да ускори смъртта му.“ Как щеше тогава тя да си прости?…

Въпроси, въпроси, само въпроси и никакъв отговор. Тревогата и изтощението блъскаха като с чукове мозъка й, мислеше, че полудява, не можеше да се хване за една ясна мисъл. Шана избърса отново потта от челото на болния, зави го, даде му малко бульон, погали го. Като коварен зъл демон постепенно я завладяваше някакво парализиращо примирение, което тровеше всичките й предани, любящи усилия. Шана отпусна ръце в скута си.

Бълнуването пак започна.

— За мене това е нищо… Не ме трогва… Тя трябва да получи подаръка…

Това беше едно безкрайно мъчение.

И когато черното небе избледня, когато изгря слънцето и прехвърли своите лъчисти мостове през вратата на верандата, Шана най-после потъна в неспокойна полудрямка. Тя смътно долови да се отваря и затваря някаква врата. Изведнъж пред нея изплува някаква огромна сянка, на устните й замря вик на ужас — бе й се сторило, че ще види духа на Пелие… Беше Питни. Шана облекчено въздъхна. Отпусна се отново в креслото и разтърка челото си.

Дрезгавият глас на Питни прозвуча над нея, изпълнен с обич, но и с мъничко сарказъм:

— Знаех си аз, че няма да се доверите на никого!

Шана не знаеше какво да отговори, само погледна тъжно към Рурк.

— Така няма никакъв смисъл! — каза Питни. — Ако я карате така, скоро не ще можете да бъдете полезна нито за него, нито на себе си. Вървете в покоите си и се опитайте да поспите. Аз ще бдя вместо вас.

Той не допусна възражения, вдигна я да се изправи и я избута навън през вратата на верандата.

— Вървете сега, вървете — каза тихичко той, като видя загриженото й изражение. — Аз ще пазя вашия съпруг толкова добре, колкото и тайната ви!

На Шана не оставаше друго, освен да се подчини. Напълно изтощена, тя тръгна, залитайки, към леглото си и така, както си бе облечена с дрехите, които баща й бе донесъл от „Хамстед“, легна между чаршафите. Само след няколко вдишвания бе вече заспала.

Мислеше, че са минали само няколко мига, когато Хергъс я разтърси да се събуди.

— Хайде, Шана! — настояваше тази славна жена. — Трябва да хапнете поне малко!

Шана скочи рязко на крака, гледаше изумена стенния часовник. Показваше три часа. Беше следобед! Неохотно тя взе парченце от пшеничения сладкиш върху подноса и се втурна към верандата, прехвърли се през решетката, която разделяше стаите. Питни седеше до постелята на Рурк и редеше пред себе си някакъв пасианс.

Исполинът вдигна тежката си глава, изненадан от неочакваната поява на Шана.

— Баща ви остана малко при мене да ми прави компания — съобщи Питни и посочи към картите. — Но той не понася карти и си тръгна.

Шана не отвърна. Бързо отиде до Рурк — челото беше все така горещо. Тя повдигна завивката и простена, като видя червените петна нагоре по целия крак, почти до кръста и надолу чак до стъпалото. Питни опипа подутините, лицето му стана още по-мрачно.

— Май че трябва да остане без крак — каза той тъжно. Достатъчно бе чул и видял през живота си хора, осакатени от хирурзи и лечители. Защо оставяха тия касапи да осакатяват беззащитни хора!

— Колко лошо, че вашият мистър Рурк не е кон! — каза Питни с благодушната си ирония, от която не можеше да се въздържи дори в трагични ситуации. Но като видя погледа на Шана, побърза да обясни: — Щяхме да можем да изпробваме на него някое от собствените му лекарства… Исках да кажа… че кобилата оздравя, не остана и белег дори…

Шана сбърчи нос, като си спомни за миризмата на онази отвратителна смес.

— Конски лек — каза презрително тя. — От такова лекарство целият му крак би окапал. Ром и билки. Милостиви боже!

И изведнъж млъкна. Един друг спомен се мярна в съзнанието й. Не беше ли брал веднъж той някакви билки край пътя и бе налагал срязаната й пета? Пареше ужасно, но болката скоро премина. „Изсмуква отровата“ — бе казал тогава той… Шана решително стисна устни.

— Намерете Елът, конярчето! — нареди тя. — Да донесе от листата, с които Рурк прави лекарството. Черен ром ще намерим вкъщи. — Питни хукна, но тя извика след него: — А Хергъс да донесе чисти ленени кърпи и гореща вода!

Вратата се затвори. Шана се наведе над Рурк, внимателно разви превръзката от бедрото му. Спокойствието й твърдостта, с които почисти разкъсаната плът, изненадаха и нея самата. От благоприличие Шана метна една кърпа на слабините му — да не изпадне Хергъс отново в ужас, когато влезе.

Чакането й се стори безкрайно. Най-после Шана стри тревите в едно котле с вода, което скоро завря. Остра миризма изпълни стаята. Още веднъж Шана изми с горещи кърпи гнойната рана — Рурк се мяташе диво, болката го пронизваше, въпреки че съзнанието му бе замъглено. Питни хвана с огромните си лапи крака, за да не го движи. Шана отправи към небето безмълвна молитва, смеси тревите и рома и насипа топлата смес в раната и по целия крак. Още при първото допиране Рурк изкрещя и се замята като безумен. Лютите билки и топлият ром впиха зъби в разкъсаното месо. Но Шана продължаваше да действа. Питни държеше с железни ръце мятащия се Рурк, Хергъс сипваше в котлето нови билки. След всяка нова лапа, която слагаше, Шана отново почистваше раната — отдавна бе престанала да поглежда часовника и да брои часовете. Гърбът я болеше от навеждането, ръцете й се бяха зачервили от топлите лапи, но нищо не можеше да я накара да спре — може би това беше последното нещо, което по Божия милост все още можеше да стори за Рурк. Нощта отдавна бе настъпила, когато й се видя най-после, че Рурк лежи вече много по-спокойно. Устните му не мърдаха така неестествено, вече не се въртеше, като че е на стол за мъчения. Пипна челото му: температурата бе спаднала.

— Дайте ми игла и здрав конец — кимна Шана към камериерката. — Да видим дали бродериите, дето съм ги учила, ще послужат поне веднъж за нещо истинско!

Хергъс не разбра нищо, поклати глава, но бързо донесе принадлежностите за бродиране. С уплашено лице и трепкащи клепачи Хергъс наблюдаваше откъм края на леглото как Шана започна да събира зейналата рана, като придърпваше след всеки бод натопения в ром конец. Най-после тя завърши произведението си и не без гордост каза:

— Няма да остане и белег дори, та да има с какво да се хвали!

— Като че ли белег на мъжки крак може да бъде привлекателен — подви устни Хергъс.

Шана сложи още една шепа от лекарството върху шева, направи превръзка с чиста ленена кърпа и натрупа около крака цяла планина от възглавници, за да бъде неподвижен.

— Ще остана още малко при него — каза тя и се отпусна изнурена на най-близкото кресло.

Хергъс поклати отрицателно глава.

— Не искате ли поне една хапка? Не искате ли най-после да се окъпете? И без това сте станали само кожа и кости от тоя глад, дето сте изкарали при пиратите. Погледнете се! Ако рече болният да се събуди, ще го изплашите до смърт!

Шана смутено прокара пръсти през сплъстените си коси. Вярно беше, че за последен път се бе преоблякла на „Хамстед“, оттогава нито се бе ресала, нито се бе поглеждала в огледалото. Имаше цяла вечност оттогава.

— А бедният ви татко долу, колко е разтревожен, колко се безпокои за вас! Разбира се, той нищо не казва, ама му личи! За този млад човек тука най-лошото вече мина. Погрижете се най-после за себе си, кажете една мила дума на татко си. Едва не умря, като му съобщиха, че пиратите са ви отвлекли…

— Струва ми се много по-вероятно за него да е изпаднал в ярост и да е вдигнал на крак целия остров — отвърна Шана закачливо.

Питни сбърчи челото си и тежко настави:

— И той се закле да обеси мистър Рурк, когато робите му разказаха ония истории.

— Как се е бил заради вас и искал да ви запази само за себе си — изтърси бързо Хергъс. — И как дори убил човек, за да ви притежава!

— Това ли е всичко?

Камериерката хвърли към Питни подозрителен поглед и отвърна колебливо:

— Не, имаше и още нещо…

Сега Питни се намеси:

— Ами ние всички бяхме там, когато робите разказваха, че ако някой ви е изнасилил, това е бил мистър Рурк.

Питни замълча, за да придаде по-голяма тежест на думите си, гледаше Шана, която се бе вцепенила в очакване. Но той само повдигна рамене и се запъти към вратата. Чак оттам вече добави:

— Робите казаха, че не се е знаело точно защо ви е повлякъл нагоре по стълбите. И все пак… — Питни поглади широката си брадичка и реши да рискува един изстрел, — щом един мъж се бие за жена, значи я иска в леглото си.

— Мисля — започна Шана, усмивката й бе изпълнена с болка, — че ще е най-добре, ако обясня всичко на татко.

Тя отиде още веднъж да се увери, че Рурк спи дълбоко. След това се прибра в стаите си. Хергъс я посрещна сърдито, помогна й да влезе в чебъра, изтри й гърба, изми косата й, подсуши я и я разреса.

— Татко ви ще се качи веднага, така каза — обяви камериерката и й подаде нощницата и халата. — А аз ей сегичка ще донеса вечерята. Ако баща ви има да говори с вас, по-добре ще е да съберете сили.

Шана погледна камериерката полусъзаклятнически, полублагодарно, но Хергъс само сви рамене.

— Заслужавате си го! — изблея камериерката. — Да се унижите чак толкова? Да легнете с един роб! При всичките тия лордове, дето обикалят за ръката ви, при всичките тия пансиони, в които ви пращаха! Та какво можете да чакате от един такъв човек — само надут корем всяка година. Дори и името му никакво — да не знаеш как да повикаш децата си. Кой ли би се съгласил да се казва Рурк? — Хергъс сбърчи нос от възмущение. — „Рурк“ го докарва нещо на ирландско, но не означава нищо добро, само ядове и размирици! Те са такива: побойници и женкари. Ако си бяхте с ума, щяхте да си намерите един свестен шотландец, дето и името му име, такъв като покойния ви мъж!

Шана изпъшка, но се опита да каже нещо на този водопад от приказки:

— Не очаквам, че ще разберете как стоят нещата между мене и мистър Рурк, Хергъс. Трябва ли да умра от глад, докато ме наставлявате?

Камериерката хукна, без да продума повече. След малко на масичката бе поставен поднос с избрани лакомства. Шана още ядеше, когато Орлан Трейхърн почука на вратата.

Господарят на острова изглеждаше леко смутен. След един неумел поздрав той се заразхожда из стаята, скръстил ръце отзад под пешовете на жакета си. От време на време от гърдите му се изтръгваше дълбока въздишка; той ту се спираше пред някоя скъпа дреболия, донесена тук от далечни страни, ту отваряше някоя книга, да прочете няколко стиха. Най-после Трейхърн вдигна с единия си пръст изящно украсения капак на свирещия часовник — подарък от Рурк. Разгледа с възхищение непознатата вещ, заслушан в дрънкащите звуци. След това внимателно затвори капака, като че се боеше да не се повреди.

— Хм! — каза той. — Играчки!

Шана долавяше, че нещо го измъчва, и мълчеше. Тя продължи да яде, докато наблюдаваше разходката му из стаята, но не усещаше никакъв вкус, въпреки чудесното приготовление на ястията.

— Виждам, че външно съвсем не ви личи какво сте преживели — установи най-после Трейхърн. — Дори напротив, дете мое! Станали сте още по-прелестна. Поне слънцето не ви се е отразило зле.

— Благодаря ви, татко — промълви Шана и скри лице зад чашата с чай.

Трейхърн хвърли поглед към кожения елек, който бе сгънат грижливо върху шезлонга, а след това към кинжала и малкия пистолет. Вдигна пистолета и го заразглежда снизходително.

— Той вече ми помогна веднъж — каза Шана.

Когато Трейхърн застана пред масата, Шана остави чашката, сгъна ръце в скута си и вдигна към него очи.

— Добре ли мина… всичко, наистина? — попита загрижено той.

— Да, татко — отвърна Шана и се приготви за разпита, който щеше да последва.

— А пиратите… Те не са ви докоснали… нали?

— Не, татко. Вече чухте, че мистър Рурк уби един човек заради мене. Дори двама, ако искаме да бъдем точни. Останах жива, само защото мистър Рурк толкова добре владее оръжието. Ако не беше той, днес нямаше да стоя тук пред вас.

— А този мистър Рурк?… — Трейхърн не довърши въпроса си.

Шана рязко стана. Не можеше да погледне баща си в очите; отиде към вратите на верандата и ги разтвори широко, за да нахлуе вечерният бриз — в стаята изведнъж бе станало душно.

— Мистър Рурк е един достопочтен човек. Не ми е сторил нищо и ако не беше той, днес аз нямаше да стоя пред вас такава, каквато бях и преди. — Шана се обърна към него със сладката си усмивка и заговори с най-искрен глас. А и наистина в думите й нямаше нищо невярно. — Голямата ми грижа сега, татко, е неговото състояние. Мисля, че той вече е значително по-добре.

Трейхърн я изгледа продължително, като че претегляше всяка нейна дума. След това сърдечно кимна — бе решил да приеме нейното обяснение.

— Така да бъде тогава.

Гласът на Шана го спря, когато той бе вече почти до вратата.

— Татко?

Трейхърн се извърна и вдигна въпросително вежди.

— Обичам ви!

С леко заекване той пожела набързо лека нощ, но се огледа още веднъж из стаята, сякаш бе забравил нещо.

— А, да!… У мистър Рурк е проклетият ми бастун — изпъшка той най-после. И преди да пристъпи прага, пак погледна Шана. — Добре е, че сте отново у дома, детето ми! Да, наистина много добре!

 

 

Шана се събуди от това, че някой вика името й. Тя остана да лежи неподвижно още миг, защото не можеше да разбере дали гласът е действителност, или още сънува. Но викът се разнесе отново, този път по-ясно.

— Шана! Шана! Не си отивайте!

Беше вик за помощ, самотен в тишината на нощта. Тя скочи от леглото и се втурна през верандата към стаята на Рурк.

Той се търкаляше в постелята си и се бореше с някакъв невидим враг. Пот покриваше челото му. Нощната риза, която бе успяла да му облече, бе прогизнала от пот. Шана обърса с кърпа лицето му и облекчено въздъхна: кожата беше хладна, нямаше треска. В слабата светлина на свещите тя видя, че той е отворил очи.

— Наистина ли сте вие, Шана? Действително ли сте тука? Или е мираж? — Ръката му здраво обви китката й и я поднесе към устните му; той започна да целува нежната кожа, като мълвеше тихичко: — Ох, никое сънувано момиче не може да ухае така сладко като вас, Шана! Сърцето ме болеше така, като че ли съм ви загубил.

Тя се наведе ниско над него и притисна разтрепераната си уста към устните му.

— О, Рурк! — въздъхна тя. — И аз… И на мене ми беше толкова страшно, сякаш съм ви загубила!

Той обви с ръка врата й и я притегли към себе си.

— Ще ви заболи раната! — възпротиви се уплашено тя.

— Елате при мен! — заповяда той. — Трябва да се уверя дали е сън или нещо още по-прекрасно!

Устните им се намериха, езиците им се срещнаха. Времето спря.

— Сега наистина вече вярвам, че треската е минала — промълви най-сетне Шана и се притисна към него. — Но трябва да е оставила някаква празнота в сетивата ви! Целувките ви издават повече изстрадано желание, отколкото страдание!… — Тя плъзна ръка под нощната му риза, погали косъмчетата на гърдите му, заопипва с възхищение силните му мускули.

— Празнота! — възмути се той. — Налага ли се винаги да бъда изложен на подигравките на една разочарована съпруга?

— В бълнуването си вие казахте, че ме обичате — шепнеше нежно Шана. — А и преди това го казахте веднъж. Когато се разрази онази ужасна буря, аз молех да ме приласкаете и тогава вие казахте, че ме обичате… — Шепотът й почти не се долавяше.

— Странно е как халюцинациите могат да говорят истината! Да, истина е!

Шана седна на петите си и го загледа от горе надолу.

— Но как е възможно да ме обичате? Причинявам ви зло на всяка крачка. Не ви признавам за свой мъж. Извърших предателство спрямо вас. Това доведе до вашето робство, ако не и по-лошо… Как може да ме обичате, вие трябва да не сте с ума си?

— Шана! Шана! Шана! — шептеше той, като следеше с пръстите си фините очертания на нейните пръсти. — Ще се намери ли мъж, който може да твърди, че любовта му е продиктувана от разума? Колко хора повтарят все едно и също: „Не ме интересува, няма значение, защото обичам!“. Да броя недостатъците ви, прегрешенията ви и да ги бележа на рабош, така ли? — Той се вгледа в пламъка на свещта. — Като си помисля за онова момиче, с миши коси и некрасиво лице, за момичето, чиято добродетел е била ограбена, преди то още да е знаело какво е добродетел… Но веднага си спомням и за онзи смел човек, който е трябвало да търпи срама на едно робско съществувание… Ето, Гетлие и Дора се противопоставят, хванати ръка за ръка, на цял един свят, който им желае злото. А те стискат очи и викат срещу вятъра: „Не ме интересува, няма значение, защото се обичаме!“. Има ли на тоя свят поне един мъж, който да се похвали, че е проявил мъдрост при избора на своята любима?…

Рурк постави крака си на възглавницата и заопипва превръзката, сякаш искаше да успокои болката. След това обърна лице към Шана, сега тя бе принудена да го гледа право в очите, да прочете там истината.

— О, мила моя Шана! Когато мисля за любов, не мога да мисля за измяна, а когато държа вас в ръцете си, не мога да броя колко пъти сте се отрекли от мен! Аз само чакам деня, в който вие ще кажете: „Да, обичам!“.

По страните й се стичаха сълзи.

— Но аз не искам да ви обичам! — Тя се разхълца. — Идвате от колониите, нямате никаква титла. Вие сте осъден убиец, престъпник и роб. Искам децата ми да имат почтено име. Искам толкова много от мъжа, който ще нарека свой съпруг! А не желая да ви причинявам повече болка…

Рурк изтри кротко сълзите й.

— Шана, любов моя! — прошепна той, преизпълнен от нежност. — Не мога да ви гледам да плачете. Искам да оставим нещата да улегнат, няма да настоявам повече. Моля ви само да помислите за това, че и най-дългото пътуване се прави крачка по крачка. Пазач на моята любов е времето, но никога няма да се откажа!

В гласа му се появи весела нотка, в очите му отново проблеснаха закачливи златни пламъчета.

— Междувременно трябва да помните, че аз съм упорит по свой начин. Майка ми ме смяташе за решителен, баща ми твърдеше, че съм разглезен…

Шана подсмръкна и се опита да се усмихне.

— За съжаление, изглежда, са имали право.

Рурк се засмя.

— Сега елате, любов моя, и не се тревожете повече! Легнете до мен и ме оставете да почувствам тази топлина, тази мекота! Щом не можете да ми се обясните в любов, поне дарете малко утеха на един болен човек.

Шана се притисна силно до него и сложи глава на рамото му. Долови смях, който се надигаше някъде дълбоко в гърдите му, и го погледна въпросително.

— Няма да намеря покой — ухили й се той, — просто не мога да разбера кое от двете ме тормози повече… — Шана вдигна глава и го погледна загрижено. Но Рурк завърши думите си: — … Дали болката в крака или напрежението в хълбоците ми…

— Сладострастна маймуна! Ето какво сте! — закиска се Шана и отново отпусна глава в гънката на ръката му.

Рурк дълго я държа в ръцете си, целуваше божественото мекичко местенце под ухото й, търсеше устните й. В стаята бе тихо. За Шана нямаше нищо по-естествено на този свят от това да лежи така в ръцете му. Ала в голямата къща положително имаше немалко хора, които биха настръхнали от възмущение — стига да знаеха.

 

 

Берта му донесе сутрешната закуска — за първи път от много дни Рурк можеше да се храни истински. Вратата се отвори и Питни влезе с нов поднос с прибори за кафе. Бързо сервира чашките на масичката до леглото на Рурк. В този момент се появи самият Трейхърн.

— Още е ранна утрин — започна господарят на острова, — но мисля, че е най-добрият час, за да ви кажа „благодаря“, без дъщеря ми да ни се меси. Тя спи още, ще говоря тихо, иначе ще ни увисне на врата и няма да можем да се опазим…

Рурк дъвчеше с пълна уста, не бе съвсем сигурен какво е точно положението му. Хвърли поглед към Питни. Той стоеше прав до леглото със скръстени ръце, бръчките по челото му сигнализираха някакво предупреждение за опасност.

— Казах на Орлан, че ми съобщиха за един човек, който е видял как са ви завлекли със сила на пиратския кораб, в онази нощ този човек е бил пиян и не смее да говори.

Рурк кимна и отпи от кафето, за негова изненада бе силно разредено с ром. С мълчалива благодарност той вдигна чашката си към господаря на острова и вдъхна с наслада аромата.

Изглежда, Питни си бе казал репликата. Трейхърн се облегна назад в креслото и скръсти ръце върху корема си, докато Питни притегли един стол, възседна го като кон и опря ръце на облегалката. За известно време се възцари мълчание, пръв заговори господарят на острова:

— Искате ли да ми опишете как стана всичко? Трябва да взема някои решения, а не зная на какво да се опра.

Непривършил още закуската, Рурк започна да говори. Разказваше за нападението и за пътуването до острова. Призна какви лъжи е разказал на пиратите, за да ги заблуди, и колко злощастен е бил резултатът от този опит. Той много старателно подчерта, че заловените роби изрично са направили сами избора да се върнат обратно. Малко трябваше да се насили, за да може да разкаже за престоя на Шана в дупката при плъховете, за начина, по който я освободи. За дните и нощите, прекарани с Шана, той не се впусна в подробности, излезе все пак така, че бурята ги е изненадала. Накратко разказа защо и как е убил двамата пирати. Но надълго и нашироко се впусна да обяснява своя план за бягството, като щедро разкраси участието на Гетлие и Дора.

Слушателите му здраво се забавляваха, когато разказваше за онази безумно смела фурия на име Шана, изправена пред смъртните опасности.

Изглежда, че цялата тази история допадна на Трейхърн и на Питни. Те също се разсмяха облекчено, когато Рурк ги увери, че Шана е останала невредима. Сега господарят на острова отпусна тежката си глава на гърдите и потъна в някакви свои размисли. Питни използва този момент да се усмихне окуражително на Рурк. Изведнъж Трейхърн вдигна глава и удари с ръце по коленете си.

— Добрите духове да са ни на помощ! — провикна се той, но веднага приглуши гласа си. — Ясно е, тримата роби трябва да бъдат възнаградени за това, че са ви помогнали!

Рурк се окашля и поиска да постави един друг въпрос.

— Сър — започна той, — мистър Гетлие и мис Дора смело рискуваха живота си. Щом ще говорим за възнаграждение, трябва да се помисли и за тях! Защото се боя, че за да ви бъдат в услуга, те изпаднаха в голяма беда…

— Бъдете уверен, че няма да ги забравя! — Трейхърн хвърли поглед към Питни. — Беше ми казано, макар че и на мен самия ми минават достатъчно мисли по този въпрос, че най-голямата услуга сте ми направили вие, като върнахте дъщеря ми здрава и читава у дома. Щом силите ви се възвърнат, ще ви дам документите и ще сме квит. Вие сте свободен човек.

Трейхърн очакваше изблик на радост, според него си заслужаваше. Вместо това Рурк сбърчи чело, като се взираше ту в единия, ту в другия. Питни изглеждаше силно смутен и Рурк не можеше да си обясни какви са причините за това. Трейхърн изглеждаше озадачен, че отговорът му още се бави.

— Сър — проговори най-сетне Рурк. — Наистина ли настоявате да позволя да ми се плаща за нещо, което беше само мое проклето задължение, мой дълг? Като избягах от цяла орда разбойници, аз направих преди всичко услуга на самия себе си. А не можех да оставя невинни хора в беда. За такова нещо не мога да приема заплащане!

— Ами! — изсумтя Трейхърн. — Още с двете мелници вие си заслужихте свободата!

— Те щяха да бъдат ваши и ако служех при вас, без да съм роб. Това не ми струваше нищо, аз винаги щях да служа на своя господар колкото ми позволяват силите.

Орлан Трейхърн го изгледа смаян, но Питни отбягваше да срещне погледа на Рурк.

— Ако не бях принуден — припомни Рурк на Трейхърн с лукаво намигване — да си купувам скъпи дрехи, отдавна да съм събрал достатъчно пари, да се откупя от робството.

Сърцето на търговеца проговори у Трейхърн.

— За вашите дрехи аз съм платил много повече, отколкото вие!

Рурк се засмя, но веднага продължи със сериозно изражение, като все поглеждаше Питни, който се бе изпотил до челото. Твърде добре бе схванал двусмислието в думите на Рурк.

— Винаги съм се славел като човек, който си плаща и последното пени, което дължи някому. — След тези думи Рурк отново върна погледа си върху господаря на острова. — Като ви дам някой ден пълна сметка за дълговете си, няма да има съмнение, че свободата не ми е била подарена!

— Странен човек сте, Джон Рурк! — изпъшка Трейхърн. — Ако бяхте търговец, не бих искал да имам вземане-даване с вас, защото явно не искате и да чуете за честно заплащане.

Той се надигна от креслото, постоя изправен, като гледаше изпитателно Рурк.

— Защо не мога да се освободя от чувството, че току-що платих повече, отколкото ми позволява кесията?

Той поклати глава и се обърна да върви. На вратата пусна Питни пред себе си и още веднъж изгледа ранения.

— Търговският ми усет надушва някаква опасност. Минах се с нещо, мистър Рурк, но още не зная какво е.