Катлийн Удиуиз
Шана (2)

Глава втора

Денят се проточи безкрайно. При нормални обстоятелства Рурк Бошан щеше да знае какво да предприеме. Но сред тесните стени на килията не му оставаше нищо друго, освен да изчака вечерта. На масата съхнеха остатъци от закуската — Рурк бе така сит, както едва ли някой затворник някога е бил зад железните порти на Нюгейт. Угощението му спокойно би могло да смекчи участта на някои бедни души, които чезнеха в затвора заради неплатени дългове — или в очакване на палача, който стоеше готов под бесилото в Тайбърн. Тайбърн: от Нюгейт до там пътят траеше три часа; три часа време, за да премислиш отново един цял човешки живот, макар в повечето случаи по пътя да гъмжеше от зяпачи и подигравчии, които — жадни за зрелища — не искаха да пропуснат представлението. Тайбърн все още хвърляше сянката си в килията на Рурк.

Не бяха посмели да дадат бръснач на Рурк и затова дивата му брада продължаваше да закрива лицето му, но благодарение на чистите дрехи, които надзирателят Хикс бе донесъл, Рурк вече изглеждаше по-добре. Ленената риза, панталоните и чорапите му бяха добре дошли след трите месеца, прекарани в едни и същи дрипи. Една кофа вода и малко ром му бяха стигнали изцяло, за да се измие и отчасти да утоли жаждата си. От посещението на Шана насам, изглежда, нямаше вече недостиг на вода, а вечерята се придружаваше от бутилка вино.

Въпреки това Рурк Бошан измерваше час по час с неравномерни крачки тесния четириъгълник на килията си, движен от все по-заплашителната сянка на бесилото и от неспирното изтичане на отмереното му време. Съмнения и страхове го измъчваха. Дали Шана щеше да удържи на думата си и да изпрати за него? Дори само да види още веднъж външния свят, би било омайно наслаждение, но още повече го омагьосваше споменът за най-красивата от всички девойки — за това, как я бе държал в прегръдката си. Но какво щеше да стане, ако тя междувременно бе променила решението си? Ако бе премислила, че в крайна сметка произволът на баща й може би наистина би бил по-поносим от една нощ с него, кандидатът за смъртта? Или той само си бе въобразил това? Не беше ли всичко само един сън, извикан на живот от дъното на неговата безнадеждност? Наистина ли Шана Трейхърн, блаженият образ на копнежа на всички ергени в Новия и Стария свят, се бе появила тук в тази килия и бе сключила с него договор? Ах, човек можеше да си представи много неща — само това не: че една толкова горда жена като Шана ще падне в обятията на мъж, носещ знака на Каин на челото си.

Пред вратата на килията Рурк спря безспирното си бродене и притисна чело към студеното желязо. Преследваше го призрачният образ на обичания, неземно красив лик, на великолепието на златистите коси, които се развяваха около нежни рамене, на зрелите кръгли гърди, които почти се бяха освободили от червената й копринена одежда — всичко това бе опърлило в хиляди възбуждащи подробности паметта му, тласкаше го към мъчително нетърпение, за което би имало разрешение само ако Шана най-сетне бъдеше негова, в случай че този миг настъпеше наистина някога. И той разбра: това, което Хикс не бе успял да постигне с бруталността си, да го прекърши, бе постигнато от този мираж. Но въпреки това той здраво се вкопчи в своите видения, защото когато те избледнееха, на тяхно място идваха други, далеч по-ужасни: бесилото и неговият горчив плод.

Той бродеше. Сядаше. Миеше се. И чакаше.

Накрая, когато отчаянието стана непоносимо, той се хвърли върху сламеника, изтощен от мъката и неизвестността. Той търкаше шумолящата си брада — и простена, като осъзна каква жалка гледка представляваше. Най-доброто впечатление, което би могъл да й е направил, бе това на варварин.

Той закри очите си с ръце, сякаш за да отпрати мъчителните представи, и се унесе в неспокоен сън. Но и сега не намери покой. Плувнал в студена пот, той се събуди изведнъж с разяждаща болка в слабините.

Още се бореше с противоречивите си чувства, когато до него достигна ехото от стъпки. Когато стъпките спряха тъкмо пред вратата на неговата килия, той изведнъж се събуди напълно. Чу се трополенето на ключ в ключалката, вратата се отвори. Рурк прехвърли крака през ръба на нара. Двама яки пазачи с извадени пистолети се вмъкнаха вътре и го изтикаха в коридора. Рурк, щастлив от всяко прекъсване на тъпото му ежедневие, се напрегна да ги следва. Той пристъпи през прага и се озова срещу мистър Питни.

— Дошъл е да те вземе, мръсна свиня такава! — удари го Хикс в ребрата. — Всъщност съм против това, мошеник като теб да има нещо общо с фини хора. Но милейди иска непременно да се омъжи. Сега ще отидеш с този мъж — той посочи Питни и се ухили жлъчно, — но двамата ми смели слуги Джон Крадок и мистър Хедли също ще дойдат с вас. Те ще ти избият от главата илюзиите, ако имаш още такива.

Дебелият надзирател се изкиска, когато тежките белезници се заключиха около ръцете на Рурк. Краят на веригите пое мистър Питни с огромните си лапи. Тогава мистър Хикс им даде знак и поведе процесията по коридорите до външната порта, където вече ги чакаше каретата. Превозното средство бе по-скоро един обкован железен сандък на колелата, с един-единствен малък прозорец с решетки на страничната врата. На капрата седеше трети пазач, който вече държеше юздите с дебелите си пръсти. Срещу студа и ситния дъждец той бе повдигнал нависоко около врата наметката си. Дори не извърна глава, когато мъжете излязоха от портата. Само нахлупи още по-ниско триъгълната си шапка.

— Значи правете каквото ви казва мистър Питни. — Хикс вече ги изпращаше да поемат пътя. — И да ни върнете обратно обесника жив или мъртъв. — Черните като копчета очи на надзирателя се заковаха върху затворника. — Запомнете, при най-малкия опит за бягство — залавяте го с пълна сила и му отсичате главата!

— Само грацията ви надминава вашата любезност, господин надзирателю — каза Рурк смело. После изпъна рамене. — Можем ли най-сетне да се заемем със сделката си, или бихте желали да обсъдите и други неща с тези мъже на честта?

Хикс направи знак да го вкарат в каретата. И същевременно му показа, че умее да забива нож в стари рани.

— Влизай де, проклет мошенико. Надявам се, че Питни ще се погрижи да не се отнесеш към милейди като към момичето в кръчмата, а то дори носело детенце в утробата си!

Очите на Рурк придобиха метален блясък, когато надзирателят се изсмя жлъчно, но младите слуги не направиха никаква физиономия дори и под изпитателния поглед на Питни. Рурк безмълвно мина покрай него, без да го удостои с отговор, хвана се с двете си ръце за рамката на вратата и с едно само леко движение се изкачи заедно с веригите в каретата. С малко надежда за удобство той се сви в един тъмен ъгъл. Хикс затвори вратата отвън и удари с тоягата си по дървените стени.

— Добре внимавайте за този мошеник — предупреди той всички. — Не се оставяйте да ви гледа накриво този обесник, не ме е еня дали ще се върне с някоя и друга подутина. Значи внимавайте да не се случи нещо!

С един внезапен тласък тежкото превозно средство започна тропота си по пътя. Бе вече почти обяд. Рурк нямаше никаква представа колко време щеше да продължи пътуването, нито пък за къде пътуваха. В тесния отвор на високия прозорец пробягваха парчета сиво-синкаво небе и студени мокри покриви. Отвъд последните предградия на Лондон, както изглежда, конете бяха пришпорени. През решетките Рурк виждаше сламените покриви на селски къщи в далечината и ниви, оградени с ниски плетове и зидчета, по които още стояха останки от последната реколта. Покрай села и господарски имения преминаваше мръсният, лъкатушещ път, но никъде не се виждаше жива душа, защото дъждът бе прогонил всички от полята и улиците. Само няколко грухтящи свине, които тук-там пробягваха уплашено от пътя, и няколко уморено пасящи коне забелязваха подскачащата летяща карета.

По някое време по-късно каретата отби, занасяйки, в горски път, като мина на косъм от дърветата вляво и вдясно. Дивият бяг почти изтласка Рурк от ъгъла му. Той си отдъхна, когато екипажът най-сетне спря, пръхтейки, до едно зелено изкуствено езерце.

— Тук, приятели, никой няма да види — прокънтя гласът на кочияша, — измъкнете го.

Двамата яки слуги скочиха от колата, Питни се смъкна от другата страна, после изтеглиха Рурк за оковите навън. Рурк се озова вклещен между двамата слуги и простена от болка, когато двамата го ръгнаха с лакти в мършавите ребра. Тогава, здраво блъснат отзад, той се плъзна в мочурището, което обграждаше езерцето. Двамата слуги изквичаха злорадо и в чудесно разположение на духа се потупаха по гърбовете.

— Станете, Ваша Милост — присмя ме се по-едрият и пристъпи към него. — Милейди вече ви очаква.

Гневни светкавици пламнаха в изцапаните с глина кехлибарени очи на Рурк, фучейки той се изправи на крака, хвана оковите си с две ръце и ги издигна заплашително над двамата си мъчители. По-дребният уплашено се препъна назад и се хвана за пистолета.

— Слушай, приятелче — изкрещя Рурк, — въжето вече ми е окачено на шията и ако взема този или онзи от вас със себе си, няма заради това да ме държат по-дълго обесен. Само си извади пищова, но не искам да съм на твое място, когато мистър Хикс поиска да му се обясни защо не си е получил богатия подкуп. Правете си шегички, с когото си искате, но ако някога отново ме пипнете с ръка, ще ви запратя тези вериги зад ушите и тогава нека кучетата ядат пострадалия.

Двамата, които бяха простички хорица, загледаха затворника с респект. В техните очи сега той бе от тези, дето развалят удоволствието на другите, от тези, с които е по-добре да нямаш вземане-даване, но въпреки това Крадок държеше пистолета си готов за стрелба, когато Рурк стъпи на твърда земя.

Мистър Питни, облегнат на каретата, не бе пропуснал нищо от този театър. Сега той тайничко се усмихваше: това, изглежда, бе мъж, достоен за твърдоглавието на Шана Трейхърн: сигурно би било забавно да се види как Шана би се справила с него. И със сигурност би доставило повече удоволствие, отколкото това, което се случи преди малко. Питни не обичаше да гледа как се гаврят с мъж, който е окован.

Питни взе ключа от джоба на жилетката си и тръгна към Рурк. Когато застана плътно зад Крадок, той се престори, че се спъва, и едно здраво рамо се блъсна в гърба на Крадок. Слугата извика, политна напред и заразмахва ръце, за да запази равновесие, когато мочурището вече се бе всмукало в краката му. Ръмжейки, той политна към Хедли — и вече лежеше заедно с приятеля си в тинестото езеро. Питни замислено гледаше как те се надигат, пръхтейки, на крака.

— Честна дума! Сега и тримата изглеждаха еднакво. Та кой сега е… Ах, да, този с веригите е моят човек. — Слугите му се разсърдиха заради отличното му настроение, но той посочи към водата. — Сега изгубихте и пистолета на мистър Хикс.

Джон Крадок падна на колене и започна да рови в тинята, а Питни междувременно отиде при Рурк.

— Малко по-надолу по пътя има една странноприемница. Там можете да се измиете и да се подготвите за венчавката. За двамата явно няма да е възможно да се изсушат скоро. Но не казвайте нито дума за господарката ми, ясно ли е?

Рурк си избърса тинята от брадата и погледна към Питни.

— Напълно.

— Тогава сега ще ви сваля веригите. И веднага направо, ходом марш. Денят клони към края си, а моята господарка чака.

Влязоха незабелязано в странноприемницата през задния вход. В една малка стаичка под покрива разпростряха палтата си пред камината да се сушат. Междувременно двамата пазачи с неохота застанаха да пазят пред вратата.

— Камериерката ще ви донесе вода да се изкъпете. А там ще намерите и едно огледало, за да можете да огледате хубаво лицето си на жених. — Той разпери пред Рурк съдържанието на един кожен куфар. — Господарката ви изпраща подходящо облекло и нареди да ви предам да се облечете прилично, за да не я позорите.

Рурк погледна грубияна косо и се засмя:

— За просителка не поставя малко изисквания.

Питни се престори, че не го е чул.

Той извади от джоба на жилетката си един часовник.

— Още два часа. Нямаме време за губене. — После, докато прибираше обратно часовника, той направи нещо, което човек рядко можеше да го види да прави: усмихна се. — Ако сега обмисляте това, което и аз на ваше място бих обмислял, към свободата има два пътя. Единият — оттатък през вратата, пред която стоят двамата смелчаги, които само това чакат, да ви хванат. А вторият е тук, през този прозорец. — Той извика Рурк с жест и отвори кепенците. Три етажа под тях имаше куп ъгловати камъни. — Трябва само да гръмна с пистолета си и третият слуга ще докара дотук каретата колкото е възможно по-бързо.

Рурк сви рамене, когато Питни затвори отново кепенците пред студения дъждец и се отправи към топлото местенце пред камината.

— Който и от двата пътя за бягство да изберете, първо ще трябва да минете през мен. — Питни разтвори тежкото си наметало и изложи на показ два огромни кавалерийски пистолета, затъкнати в колана му.

Рурк го увери съвсем искрено, че ни най-малко не мисли да бяга.

— Е — каза Питни, — тогава сме на едно мнение.

Камериерката от странноприемницата бе набита, не съвсем тъпа и доста хубавичка, но очевидно се боеше да се приближи твърде до тайнствения, възбуден гост. Тъй като всичко бе приготвила предварително, сега не й отиваше да се бави.

— Веднага ще ви обръсна, господине. Ама тъкмо виждам, че ми е тъп бръсначът, трябва да донеса ремъка.

Погледът й се плъзна по мръсните парцаливи дрехи на Рурк и накрая се закова на сплъстената му от тинята брада. Покритият с лунички нос се набърчи при миризмата, която идваше от него след падането му в езерцето. Изпълнена с отвращение, тя бързо се отдалечи.

— Струва ми се, че момичето се съмнява дали съм човек — отбеляза сухо Рурк.

Питни лежеше върху леглото и си отпиваше кафява бира от една стомна. Той изсумтя:

— Да не ви пука. Няма да останете достатъчно дълго, че да пробвате с нея.

— Нямах такова намерение — ухили се той, — не забравяйте, че днес е денят на сватбата ми.

Питни изръмжа мрачно, когато се изправи и отиде до прозореца, за да се взре в сивия ден.

— И на това не бих обръщал много-много внимание. — Той изпъна ръце и пръстите му изпукаха, после се усмихна на Рурк, макар в очите му да нямаше много ведрост. — Аз съм тук, за да се погрижа да бъдат изпълнени желанията на моята господарка, независимо от това дали ги одобрявам или не. Непрекъснато внимавам тя да се чувства добре, за което естествено си запазвам правото на собствена преценка. Следователно, ако се усъмня в добрите ви намерения по отношение на моята господарка, няма да ви е лесно с мен.

Рурк внимателно премери отговора си.

— Нямам много общо с престъплението, което съдията ми стовари на гърба. Спомням си само, че в онази нещастна нощ придружих в онази кръчма едно момиче до стаята му. И със сигурност мога да се закълна, че детето, което е носела в утробата си, не е мое. Няма и две седмици, откак бях стъпил на тази земя, а бях прекарал дори по-голямата част от това време в Шотландия. Но дори и за това не мога да си спомня с положителност. На следващата сутрин — кръчмарят дойде, за да събуди прислужницата си за работа — той ме намери в нейната стая да спя. Както виждате, приятелю, не мога да отрека, че съм спал с нея, нито че съм я убил, защото тя бе мъртва, убита, потънала в кръв, а до нея лежах аз, мирно спейки в нейното легло. Но мога — и го правя — да оспорвам, че детето е било от мен.

Под изпитателния поглед на Питни Рурк си съблече ризата и жилетката, които отдавна не ставаха вече за нищо, сложи си една кърпа около раменете и зачака завръщането на камериерката, седнал на креслото, премисляйки думите на Питни. Беше напълно възможно лейди Шана да не бе доверила на телохранителя си нищо от подробностите по сделката, която бе сключила с него, Рурк Бошан — но Рурк не можа да отгатне дали тя възнамеряваше да го измами, или просто действаше предпазливо. Така или иначе — Питни се бе изразил съвсем недвусмислено — във всеки случай го застрашаваше нещастие.

Момичето се появи и Рурк се остави в грубите й ръце, които сега се опитваха да свалят мръсотията от брадата му с горещи кърпи. Щом даже момичето го намираше за отвратителен, то милейди със сигурност трябва да вижда в него чудовище и ако въпреки това бе приела сделката, това само доказваше нейното напълно безизходно положение.

Въпреки това, макар че в бързината да се освободи от неприятния гост прислужницата не влагаше много нежност, за Рурк това бе забавно интермецо, каквото в последно време не му бе позволявано. Но при последното минаване с бръснача, когато момичето най-сетне се вгледа в освободеното от мръсотията и брадата лице, един пръст й се отметна; тя леко поряза Рурк по бузата, която започна да кърви.

— Божичко, господине! — извика тя, но засега не бе ясно дали заради непохватността си, или заради мъжкото лице, което сега тя гледаше с други очи. После лицето й се изчерви под развеселения поглед на Рурк. И Питни се загледа: защото така лекомислена, каквато бе станала изведнъж, тя бе обърнала купичката с вода и я бе изляла в скута на Рурк.

— Изглежда, обърквате детето — каза Питни, — разтрепери се от желание като птичка в любовен период.

Момичето бързо взе кърпата от раменете на Рурк и започна да попива мокрото петно в скута му. Рурк хвана ръката й и я отстрани.

— Оставете — усмихна се той дяволито, — предпочитам сам.

Девойката събра слисана бръснача и ремъка, но не можеше да отмести поглед от широката, мършава, но мускулеста гръд на Рурк.

— Подстрижи го, момиче, но не му пускай пак кръв — каза Питни и сви рамене, когато Рурк го погледна ядно.

Момичето се усмихна радостно и се опита да направи реверанс.

— Разбира се, сър, с удоволствие.

Питни само поклати глава и измърмори пред себе си, после се обърна отново с гръб към камината и насочи вниманието си към стомната си с бира.

С ново усърдие момичето се зае с косата на Рурк, наистина се постара добросъвестно да превърне диво обраслата му коса в представително украшение, непрекъснато му подаваше огледало, което държеше между гърдите си — с наистина озадачаващ успех. Но колкото по-малко Рурк се интересуваше от нея, толкова по-палаво се държеше тя, а когато той накрая й даде да разбере, че желае да влезе в банята без нейна помощ, тя неохотно събра нещата си в престилката и се отдалечи.

Рурк ловко свали вонящите дрехи от тялото си и се разположи, въздишайки с наслада във ваната, изтърка се с груб сапун, за да свали най-сетне цялата мръсотия и паразитите от килията от тялото си. Изведнъж се разбърза. Когато най-накрая си обу новите панталони и чорапите, той доста се учуди, че му стояха като излети.

Без съмнение Шана го бе огледала по-внимателно, отколкото бе забелязал, помисли си той, дяволито усмихнат.

Парфюмираната пудра, за която Шана също се бе погрижила, той остави настрана, но грижливо среса пред огледалото косата си, сплете я на хубава плитка на врата и я изчетка. Гледайки одобрително лицето си в огледалото, той облече кремавата риза с рюшчета отпред и по маншетите, пъхна се в копринената жилетка — в подходящ към панталоните цвят, и най-накрая облече кафявата дреха, чието кадифе изкусно бе обточено отпред и на маншетите със златни нишки. Най-фин филигран украсяваше златните маншети на издигнатите нависоко носове на обувките му, обточена със злато бе и кадифената шапка, която допълваше неговия външен вид. Общо взето, Шана не бе пестила, помисли си Рурк, когато се обърна от голямото огледало, за да го натруфи като мъж с положение. Рурк видя в огледалото и как Питни регистрира с помътена усмивка преображението на поверения му мъж.

— Милейди доста ще се учуди — каза той, изпразни стомната на един дъх и изтегли часовника си. — Време е да тръгваме.

Малко по-късно те стигнаха до една селска църква, която през лятото сигурно бе доста китна както бе обрасла с бръшлян, но сега, в студените дни на късната есен, само мустачките на бръшляна се закрепяха за сивите камъни на зида. Ситният дъждец бе спрял и през разкъсаните облаци проникваха няколко лъча златна слънчева светлина, от които по лъснатите до блясък прозорци на къщата на пастора можеше да се види чудната игра на цветовете.

Един слънчев лъч, който падаше през еркерния прозорец, окъпа Шана в блясъка си. Тя погледна към полетата, които се простираха надалеч в меки вълни, на лицето й грееше усмивката на жена, която винаги се осланя на това, че постига целите си. Тя бе пристигнала рано в дома на пастора. Пасторът Джейкъбс и жена му я бяха посрещнали сърдечно, така че тя можа да понесе по-леко чакането, докато Питни продължи с каретата, за да доведе Рурк Бошан.

Майчински закръглената жена на пастора седеше до нея и пиеше чая си, спряла поглед върху Шана. Тихото село не било виждало често фини хора, още по-малко семплата къща на пастора, а такива богати дрехи, каквито носеше Шана, скромната жена не била виждала през целия си живот. Шана небрежно бе хвърлила, сякаш да го забрави там, розовото си палто от копринено моаре, богато гарнирано с лисичи кожи.

Шана бе великолепна наглед, с диви златисти къдри в светлокестенявата си коса, която дори дворцовият фризьор едва ли би успял да подреди така добре. И тъй като завистта нямаше място в набожната й душа, жената на пастора почтително не отместваше поглед от тази красива девойка. А романтичната й душа рисуваше същевременно и портрета на жениха, който не можеше да бъде друг, освен галантен и красив.

Шана се наведе, за да може да гледа по-добре през прозореца, а жената на пастора веднага пристъпи до нея.

— Какво има, дете мое? — попита тя съчувствено. — Идват ли най-сетне?

Синеокият поглед на жената на пастора изследваше далечния път и както се очакваше, на хълма се появи карета.

Шана, която тъкмо искаше да сподели с милата жена някои неща, които й пареха на езика, сега премисли и замълча. Дали ако се опиташе да ги извини, недостатъците на жениха й нямаше да се набият още повече на очи: Не, беше по-добре да остави добрата жена да си мисли, че любовта е сляпа. Шана подреди косата си и въоръжи душата си за срещата с чудовището от затвора.

— Ах, как сияете, дете мое! — радваше й се мисис Джейкъбс и „р“-то в думите й се търкаляше с дрезгав шотландски акцент. — Не се притеснявайте. Идете да посрещнете жениха си. Ще ви донеса палтото.

Шана се надигна послушно; тя бе благодарна, че нямаше да се наложи да поздрави Рурк Бошан в присъствието на пастора и на жена му, макар същевременно да таеше плахата надежда, че междувременно външният вид на Рурк се е подобрил. Но по пътя отново я нападнаха хиляди съмнения, тя вътрешно ругаеше, повтаряйки любимите изрази на баща си: „Глупава мечка от колониите! Дано поне знае как един джентълмен си обува панталоните!“.

Белите петнисти коне отметнаха красивите си благородни глави назад и спряха, цвилейки, пред църквата. Питни внимателно скри пистолетите си в колана, мистър Крадок скочи от капрата в тревата и отвори елегантно, сякаш бе навикнал на общуване изключително само с благородници, вратата на каретата. Под предупредителния поглед на Питни от колата излезе Рурк Бошан и спря на стъпалото, обхождайки с поглед изпълнен с копнеж полята. Много му се искаше просто да изтича така през полето, но знаеше прекалено добре: никога нямаше да стигне по-далече от следващата ограда. Питни бе наистина силен, но размерите му сигурно пречеха на подвижността му. Крадок и Хедли, изглежда, не бяха много бързи нито в ума, нито в краката, а дори и след дългото си пленничество Рурк бе убеден, че бе по-бързият от тях, при условие че пистолетът на Питни и оловото в него не бяха още по-бързи от него. Но от друга страна бе сделката, която бе сключил с милейди, и тя сега го очакваше, трябваше да си признае това, по-силно от страха пред смъртта.

Той искаше бавно да премине до стъпалата на църквата — но доста скоро се озова плътно обграден от пазачите си. Той спря на първото стъпало и огледа мъжете, които стояха на разстояние една ръка от него, един по един. Лека усмивка пробягна по устните му.

— Ах, господа, виждам, че ако посмея да бягам, без да се колебаете ще посегнете към оръжието, което така очевидно се опитвате да скриете. Но сигурно не очаквам от вас да забравите задълженията си, като ви моля най-настойчиво да спазите разстоянието, което се полага на домашната прислуга. Нали заради милейди ще трябва да създаваме добро впечатление. Или сте на друго мнение, мистър Питни?

Питни кимна. Двамата слуги се обърнаха, но облегнати на каретата, не изпускаха от очи затворника си. Във всеки случай междувременно бяха разбрали, че можеха да разчитат на богато възнаграждение, само ако всичко минеше гладко.

— А сега, Питни? Ще влезем ли, или ще чакаме тук невестата? — попита Рурк.

Питни стъпи на стъпалото.

— Тя ще дойде, ако сметне това за необходимо. Чула е каретата.

Рурк се изкачи по стъпалата до под навеса и зачака там. Тъкмо когато се чудеше за какво би могъл да говори с мълчаливите си спътници, една врата се отвори със скрибуцане и Шана пристъпи. Рурк затаи дъх: на дневна светлина Шана се оказа несравнимо по-красива, отколкото бе и в най-смелите му мечти. В розовата си рокля тя му изглеждаше крехка, нищо вече не напомняше у нея за рафинираната жена, която с хладна пресметливост бе влязла в неговата килия, за да си купи съпруг. Рурк безмълвно бе втренчил поглед в нея.

Шана не удостои непознатия, който стоеше на края на пътя с нито един поглед, дори не се поспря, за да му благодари за поздрава, когато той любезно свали триъгълната си шапка. Шана подхвана широките си поли и забърза надолу по стълбите.

Рурк се облегна на зида и се усмихна, докато галеше с поглед тесния гръб на Шана.

Тя почти се препъна, когато забави ход на най-долното стъпало. Едва сега тя се обърна и морскозелените й очи, широко разтворени от недоумение и внезапно просветление, се впиха в Рурк. Той стоеше там и й се усмихваше. Тя видя тежкото палто, което сама бе купила — беше си го сложил небрежно на раменете — тя разпозна и цвета: тъмнокафяво. Един цвят, който, така си бе мислила при купуването, спокойно би могъл да прикрие множество телесни дефекти и дори да придаде на този мъж от колониите фасада на изтънченост. Сега той създаваше — тя формулира внимателно мисълта си — далеч по-добро впечатление от това, на което се беше надявала.

А как изглеждаше, боже мой, беше безсрамно да си толкова красив: великолепни черни вежди, фино извити, прав тесен нос, стегната, но същевременно чувствена уста. Слабата брадичка и скулите му издаваха сила. И — и тогава погледът на Шана потъна в очите му и последната сянка на съмнение изчезна: под черните вежди горяха тъмни, кехлибарени очи, изпускащи златни искри.

— Рурк? — произнесе тя.

— Същият, сърце мое. — И той отново развя шапка пред гърдите си в жест на преувеличена любезност. — Рурк Бошан, на вашите заповеди!

— Ах, дайте проклетата шапка на Питни — профуча Шана. Тя ясно долавяше присмеха му.

— Вашите желания са заповед за мен, скъпа моя — засмя се той и хвърли шапката към Питни, който едва не я смля, хващайки я пред гърдите си. Подаде я на Крадок.

— Занесете я в колата — заповяда Питни. — И се дръжте на почтително разстояние.

Шана бе сложила ръце на хълбоците си и пристъпваше ядосано от крак на крак. Не й беше съвсем ясно какво всъщност я ядосваше, но този мъж във всеки случай представляваше много повече от това, което тя възнамеряваше да купи. Беше някак си непоносимо, че човек, който бе все пак осъден на смърт, може да се държи така безсрамно. Този е в състояние да играе и с примка на шията ролята на великия герой, помисли си тя навъсено.

— Е, след като сте вече тук, не виждам защо трябва да губим време — каза тя нахакано и тайно обмисляше на колко ли години би могъл да е той. Не повече от десет по-възрастен от нея, прецени тя. В килията му беше дала още двадесет отгоре. — На работа!

— Ваш най-покорен слуга! — усмихна се Рурк и се засмя високо, когато видя погледа й. Напълно сериозен, той положи ръка на сърцето си и призна, макар и с фина ирония. — Мадам, аз също като вас очаквам с нетърпение женитбата!

„И още как — присмя му се тя на ум. — Такива като него винаги се хвалят на другата сутрин с момиче, което са свалили по гръб през нощта. Похотливец!“

Вратата на пасторската къща се отвори и там се появи скромната жена до високия си, слаб съпруг. Очите на мисис Джейкъбс се спряха ведро на Рурк и примигнаха срещу му в неприкрито удоволствие.

— Ах, мила моя, седнете за малко с хубавия си млад мъж при нас до камината! — настоя тя. — Глътка шери срещу студа ще ни дойде добре на всички преди венчавката.

Шана си помисли, че отдавна вече й беше достатъчно топло, но за да достави удоволствие на милата възрастна двойка, тя пристъпи към Рурк, постави уж случайно ръка на гърдите му и се усмихна мило на ироничния му израз, който с огромно удоволствие би избила от лицето му.

— Рурк, скъпи ми годенико, разреши ми да ти представя милия пастор Джейкъбс и неговата съпруга. Вече ти говорих за тях, нали? Толкова са мили…

Глуповатият брътвеж и на нея й звучеше странно. Под ръката си тя усещаше бавното, постоянно биене на сърцето му — и се запита защо ли сега и нейният собствен пулс така се ускори.

Като мъж, който никога не пропуска шанса си, Рурк с удоволствие подхвана темата и постави ръка на талията й, притисна я нежно към себе си, гледайки в нейните не особено топли очи. Докато в очите на Рурк пламтеше такъв огън, че пламъците му загряваха Шана до дъното на душата й.

— Смея да се надявам, че добрият Питни не е забравил да уреди бракосъчетанието — прошепна той в ухото й, — защото иначе се страхувам, че ще умра, преди да сме станали мъж и жена.

Когато Рурк вече мислеше, че е извоювал победа, понеже Шана се разтапяше в прегръдката му и гърдите й опираха в неговите, Шана доста грубо го вразуми. Шана, която не пропускаше нито едно предизвикателство, сега се прояви като котенце, хванато в капан. Под широките гънки на роклята си тя яростно настъпи Рурк. Лицето му трепна.

— Няма причина за притеснение, любими — изчурулика тя и го настъпи още по-силно. — Отдавна вече всичко е уредено. Но защо виждам болка в лицето ти? Да не ти е зле, съкровище мое? Или отново те измъчва раната? — Тънките й пръсти заровиха между копчетата на жилетката му. — Колко често те умолявах да внимаваш повече за себе си!

Зад стъклата на очилата си пастор Джейкъбс широко ококори очи, тъй като очевидно милейди бе на път да започне да разсъблича жениха си, и то — както той предположи — не за първи път. Лицето на съпругата на пастора се покри с ярка червенина, тя вече не знаеше какво да прави ръцете си и ги кършеше отчаяно.

Междувременно Рурк парира атаката по свой начин, той подгъна коляно и в същото време повдигна крака, на който се бе отпуснала Шана, така че тя се олюля и загуби равновесие. Тя падна с вик върху му, обхвана врата му с ръка, а с другата се вкопчи за ръкава му. Ръцете на Рурк сега здраво обгърнаха талията й; той тихо се изсмя в ухото й, когато тя накрая стъпи отново на крака.

— Спокойно, мила моя, овладей се. Скоро ще сме си у дома — скара се той на невястата си.

Тя се обърна, търсейки помощ от Питни, но той сега тъкмо се бореше с една кашлица, която заплашваше да го задуши.

— Струва ми се, че е вече време да извършим бракосъчетанието — обяви пастор Джейкъбс напълно убеден и погледна неодобрително през стъклата на очилата си.

Рурк тайно си мислеше, че Шана може би наистина бе най-красивото момиче на Англия, но беше също така сигурно, че е и вещица. Той отвърна на пастора:

— Побързайте, Ваше преподобие, изпълнете служебния си дълг, иначе времето до кръщавката ще е много по-малко от обичайното.

Шана широко разтвори уста и смъртният бяс, който бушуваше в сърцето й, взе застрашителни размери. По всяко друго време щеше да е ударила една плесница през лицето на този тип, но в момента тя се чувстваше безнадеждно изложена на произвола на неговите дяволии. Когато на всичкото отгоре от дълбокото гърло на Питни се дочу и доволно кискане, тя отправи на иначе толкова верния си придружител такъв яростен поглед, че той всъщност би трябвало да накара кръвта в жилите му да закипи. Но този път Питни бе прекалено зает с усилието си да се овладее отново.

Церемонията протече бързо и скромно. Не може да не се отбележи усърдието на пастор Джейкъбс, с което той се стараеше да превърне в законно право пред Бога и хората всеки грях, на който двойката би могла вече да се е поддала. Церемониалните въпроси бяха зададени и потвърдени, както си му е редът; дълбокият и плътен глас на Рурк звучеше уверено и без колебание, той обеща да обича и уважава жена си, докато смъртта ги раздели. Когато Шана повтори обета, почти я задуши мрачното предчувствие за бъдещо проклятие. С неохота очите й се отправиха към малкия златен пръстен, който лежеше върху библията, когато пасторът сега произнесе благословията си над него. Пред нея се появи образът на майка й и как покорно бе отдала живота си на баща й. Докато тази женитба бе един фарс; а беше и грях да се кълнеш в любов пред един осветен пред Бога олтар в любов, която изобщо не съществуваше. Беше лъжа и тя сега осъзна проклятието. Колкото и да се опитваше да се овладее, ръцете й трепереха, когато Рурк й сложи пръстена.

— Като божи служител и в името Божие — произнесе пасторът — ви обявявам за мъж и жена!

Престъплението бе извършено, надменната Шана бе омъжена. Някъде много отдалеч тя чу пастор Джейкъбс да дава съгласието си за брачната целувка. Но действителността безцеремонно я връхлетя, когато Рурк я пое в обятията си и я притегли към себе си и споменът за угризенията на съвестта, които само преди миг бе изпитала, се изгубиха в бруталната джунгла на необходимостта. Хладно тя отмести ръцете му от тялото си, надигна се на пръсти и целуна съпруга си сестрински по бузата.

Рурк направи крачка назад и набърчи чело. Той всъщност се бе надявал на една примамлива сладка усмивка върху обаятелното личице като малка съставна част от страстна добавка към утвърдителния отговор, очакваше повече от един повърхностен знак на бегло проявена благодарност. Той наистина отдавна бе решил за себе си, че съпругата му има още много да учи по отношение на любовта — оставаше му само да се надява, че часовете, които му бяха отредени, щяха да са достатъчни, за да счупи леда.

— Елате, деца мои! — настоя пастор Джейкъбс със съживена ведрост. — Трябва да се подпишат документите. Освен това се страхувам, че в скоро време пак ще се развихри буря. Чувате ли вече дъжда? — Шана хвърли поглед през прозореца, ново чувство на страх я обзе. Навън се събираха тъмни облаци, превръщаха вечерния сумрак почти в нощ. Още от ранно детство я измъчваше страхът от бури и дори сега, като жена, тя все още не можеше да се пребори с него. Далечен грохот накара душата й да се свие страхливо. Само да не се случеше най-лошото, преди всичко да приключи и да се подпечатат документите!

Отвърнала поглед от вече намокрените от първите дъждовни капки прозорци, Шана се приготви да последва пастора в сакристията, когато една силна ръка я хвана за рамото.

— Погледни ме в очите — прошепна Рурк.

Самоуверено, сякаш бе негова собственост, той прокара пръст по бузата й и златните светлини на очите му се потопиха, без да се съобразяват с опасността, в морскозелените дълбини на погледа й.

— Шана, любов моя, страшно много ще ме наскърбите, ако имате намерение да ме измамите за тази нощ.

Шана поклати глава и навири хубавия си нос.

— Много се съмнявам, че тези почтени хора тук са подготвени да приютят гости за през нощта. Страхувам се, мистър Бошан, че ще трябва да поохладите страстта си, докато не ни бъде отредено място, където няма да ни притесняват.

— А ще ни бъде ли отредено такова място? — настоя той. — Или ще пропилеете времето, докато не ми остане вече нищо?

— Да не би да очаквате, мистър Бошан, че нямам да правя нищо друго, освен да се катурна в първото срещнато легло с вас? — отвърна тя нахакано. — За вас може би лесните завоевания са нещо обикновено, но аз от моя страна намирам дори мисълта за това отвратителна.

— Може би е така, мадам, но сделката, която сключихме, предвиждаше цяла нощ в обятията ми.

— Безсрамен е начинът, по който използвате моето положение — сряза го тя. — Ако бяхте джентълмен…

Рурк тихо се засмя развеселен.

— А вие не използвахте ли моето? Кажете ми, любима моя, кой си разкри така гърдите, че да покори една загубена душа в затвора? Кажете ми, мадам, така ли беше или не? Та коя бе таз мома, която подцени похотливия мошеник, осъзнавайки прекалено добре как той чезне за женска ласка в мизерията на килията си? И ако й беше хрумнало, тя дори би притиснала до нежната си гръд това нещастно псе.

Шана подскочи като ужилена, за да го наругае в диво възмущение, но не успя да намери думи, които да подхождат за такава низост.

Рурк постави пръст под красивата й брадичка и нежно я повдигна, така че устата й се затвори.

— Искате да отречете? — присмя й се той.

Очите на Шана се стесниха като котешки зеници.

— Подъл просяк — изсъска тя. — Мястото ви е на бесилото, осквернител на жени.

— Струва ми се, че това вече е уредено.

Шана преглътна. Тя почти бе забравила, че е убиец. Сърцето й се блъскаше лудо в гърдите, когато се опита да се отскубне от него, но той я държеше здраво.

Тя се огледа страхливо за Питни, но той стоеше при слугите, потънал в разговор с тях, и тя можеше да привлече вниманието му, само ако направеше сцена.

— Беше глупост от моя страна — промълви тя, запъвайки се — да приемам тази сделка.

Лицето на Рурк бе непроницаемо, но в очите му проблесна нещо заплашително.

— Ах — засмя се той широко. — Сега, след като вече носите моето име, обявявате сделката за нищожна.

Рурк я пусна, вдигна ръка и повика пастора през празните редици от църковни пейки.

— Един момент, пасторе…

Пастор Джейкъбс, който пишеше на масата си брачното свидетелство, вдигна поглед. Сега и Питни се обърна.

— Ваше преподобие — започна Рурк, — както изглежда, моята съпруга би искала сега…

Шана пое бързо дъх и го прекъсна.

— Не си струва да го притесняваме, любими. Ела, нека обсъдим нещата отново.

Пасторът отново се наведе над свидетелствата, но Шана хвана Рурк за ръката и го притисна здраво към гърдите си.

— Вие сте мерзавец — каза тя нацупено.

Кехлибареният огън в очите му грееше по-светъл, почти я изгаряше с жарта си. Мускулите на ръката му се напрегнаха до гърдите й, той се наведе, за да я целуне по бузата. Тогава устните му доближиха устните й.

— Бъдете мила, Шана, сърце мое. Дните ми са преброени, а едва ли ще има хубави между тях. Нека си придадем поне вид на влюбени, дори и да е само заради добрата съпруга на пастора! Опитайте се да проявите малко топлота.

Шана трябваше да си наложи да не се откъсне от него, когато устните му опитаха да я целунат по устата. Но тялото й се сгърчи, като да си припомни мрачно проклятие.

— Трябва да се научиш просто да се отдаваш — предупреди я той.

Тя усети лекия му дъх на устните си.

Ръката му обви талията й. Тя се стегна, но той я притегли властно към себе си. Колебливо приемаше вниманието му, докато той я водеше към сакристията.

Пасторът обстоятелствено изготви свидетелствата и вписа данните в регистъра. Жена му излезе, за да донесе нещо за пиене, и докато те чакаха, Питни както винаги спря мрачния си поглед на мъжа от колониите, който според него се отдаваше на жена си с много повече усърдие, отколкото всъщност би подхождало на връзката им. Ръката, която дръзко бе положил около раменете й, едно бегло докосване на ханша й, едно само наглед случайно докосване по голата й ръка, дълги тесни пръсти, които внимателно и целенасочено я овладяваха. Питни много добре можеше да си представи капана, в който бе попаднала младата му господарка.

— Трябва да побързаме — изръмжа той, — надига се буря. Рискуваме да не можем да тръгнем оттук.

Рурк се вслуша във вятъра, който свиреше около зидовете на църквата. Дъждовни капки се блъскаха в прозорците и се стичаха надолу. Вече бяха запалили свещи, за да прогонят сивите сенки от помещението. Рурк пренебрежително погледна към Питни.

— Ще кажа на господарката ви.

— Махни си пръстите от нея, момко — каза Питни. — Тя не е за такива като теб.

Рурк внимателно претегли думите си.

— Вие сте верен слуга, Питни. Може би прекалено верен. Сега аз съм й мъж.

— Само на книга — отвърна великанът. — И така и ще си остане. Докато умрете.

— С риск да свършите с мен предварително?

— Предупредих ви, момко. Оставете я на мира. Тя е добро момиче и не е от тези, които се срещат в кръчмите, където мъжете търсят развлечения.

Рурк сключи ръце на гърба си и погледна Питни в очите.

— Тя е моя жена, независимо от това какво мислите вие — отвърна той напълно сериозно. — Не искам да споря на място като това, но ще ви дам един добър съвет. Ако имате намерение да спрете желанието ми да изразя на Шана моето внимание, то по-добре вадете пистолета си веднага и да свършваме с това. Аз вече нямам какво да губя, но за Шана си струва да премеря силите си с вас.

С тези думи той се извъртя на пета и закрачи към прозореца, втренчи се в шибаната от дъжда земя навън и остави Питни потънал в мисли.

И Шана наблюдаваше новия си съпруг. Той притежаваше онази тиха бдителност на котка или на вълк, изпълнена със сила, застрашаваща всеки момент да изригне, макар и да изглежда за момента укротена. Веднъж по време на пътешествията си тя бе видяла голяма черна пантера, сега той й напомняше за нея, когато се обърна и се насочи към нея с твърда, но елегантна походка, и дори и в притеснението си тя не можа да не погледне с възхита благородната фигура, която той показваше под изящните си дрехи.

Тя го бе описала на шивача като строен и мускулест с широки рамене, тесни хълбоци, тясна талия, без корем и видя със задоволство, че резултатът бе наистина съвършен. Да, действително, ако добрият шивач бе прекарал тегелите само малко по-навътре, дрехите му вече сигурно щяха да бъдат безсрамни. Но така те му стояха като втора кожа и…

Издъно ужасена, Шана осъзна къде бе попаднал погледът й. Тя повдигна очи — но само за да забележи, че Рурк я бе наблюдавал нежно, забавлявайки се, което правеше нещата още по-лоши. Той пристъпи до нея и й пошепна, така че само тя да може да го чуе:

— Любопитството на млада невеста, нали?

Слисването я накара да се изчерви, но когато се опита да се извърне, ръката му премина по талията й и тя леко се сгърчи, когато усети, че гръдта му се притиска до раменете й.

Дълбокият му глас я разтърси до мозъка на костите й.

— Изглежда, че в деня на сватбата ни доста ще се измокрим.

Но мислите на Шана, разбира се, не бяха заети с времето навън, а с бурята, която бушуваше в душата й. Нажежена до бяло, стрелата на съмнението се бе врязала в самоувереността й; изведнъж тя вече не бе съвсем сигурна дали е дорасла наистина за такъв мъж като Рурк Бошан.