Катлийн Удиуиз
Шана (3)

Глава трета

Свидетелствата бяха издадени, свидетелите бяха подписали, сега бе ред на Рурк. Шана затаи дъх: бе пропуснала да се увери своевременно дали Рурк може да напише името си.

Притеснението й се оказа напразно. Рурк се подписа бързо и ловко.

Когато и Шана прокара перото по пергамента, пред очите й попадна един ред: „… трябва да обичаш съпруга си, да го уважаваш и да му се подчиняваш“. Съвестта й изкрещя предупредително, но тя брутално я задуши.

Едва-що бе изписала последната буква от името си, когато проблесна една светкавица и потопи вътрешността на църквата в призрачна белота. Гърмът ядно се строполи надолу, заплаши да разбие прозорците, разтанцува керемидите по покрива.

Спомняйки си за лъжата, която току-що бе подписала, Шана се вторачи в пергамента, подскочи и изпусна перото, сякаш изведнъж я бе опарило. Бурята сега връхлиташе от всички страни, поривистите дъждовни ветрове се сгромолясваха върху църквата, а вятърът виеше като вещица през мрачното сиво на умиращия ден.

Пастор Джейкъбс притегли Шана настрани.

— Изглеждате угрижена и възбудена, дете мое. Съмненията си имат и добрата страна, но аз искам да ви кажа нещо, което да вземете с вас по пътя си. След всичко, което видях днес, аз твърдо съм убеден, че вие имате Божията благословия и вашето щастие ще е завинаги знак за Божията воля. Моите молитви ще ви съпътстват винаги, дъще моя, защото съпругът ви изглежда добър млад човек и без съмнение ще се отнася към вас добре.

Наистина думите на пастор Джейкъбс не бяха много подходящи да възвърнат на Шана душевния покой. Тя почти се страхуваше, че лицето й може да издаде колко е объркана душата й. Но за щастие той си тръгна, не забелязвайки сърцераздирателното й объркване, и се приготви да събере междувременно подпечатаните свидетелства, на които мастилото най-сетне бе изсъхнало. Той ги сгъна внимателно, завърза около тях една аленочервена панделка и ги предаде на Рурк.

— Последно, преди да си тръгнете. — Съпругата на пастора сияеше, носейки една табличка с добре напълнени чаши. — Глътка шери, което ще ви стопли по пътя.

Шана посегна към чашата като замаяна и я поднесе, треперейки, към устните си, но спря, щом Рурк я погледна и вдигна от своя страна чаша.

— За нашия брак, любов моя. Да е вечен и плодоносен!

Шана го погледна над ръба на чашата. Най-много мразеше в него това самодоволно, надуто изражение, което лицето му показваше твърде често. Как жадуваше да го постави най-сетне на мястото му!

До тях жената на пастора бъбреше със задоволство с Питни, възхищаваше се на брачната церемония, сякаш пастор Джейкъбс никога не бе извършвал по-красива; междувременно Питни гледаше мълчаливо зад главата на ниската жена към младата двойка. И предвид здраво стиснатите устни на Шана се питаше какво ли още щеше да се случи.

Рурк изпъна един пръст, повдигна леко чашата на Шана до устните й и изрече с много плам в очите:

— Пий, сърце мое, трябва да вървим.

Жената на пастора донесе палтата. Рурк помогна на жена си да облече подплатеното с кожи наметало, докато небрежно си наметна през рамо своето. После поведе Шана към вратата. Питни вече бе минал отпред. Казаха си последни думи за сбогом, пасторът отново им пожела щастие и ги благослови, после трябваше да се престрашат и да излязат в бурята.

Питни изтича напред, за да отвори вратата и да смъкне стъпалата на каретата. Слугите вече стояха на капрата, свити под плющящия дъжд. Питни махна на младата двойка, но когато Рурк и Шана излязоха на открито, силен порив на вятъра плисна студен дъжд в лицата им. Тя се вкопчи, затаила дъх, в Рурк, а той се опита да я предпази с наметката си. После я взе в силните си ръце и затича колкото сили имаше към каретата. Питни ловко хлопна вратата зад тях и се настани на седалката срещу им.

— В селото има кръчма — изпухтя той. — Там бихме могли да вечеряме.

— Да вечеряме? — попита Рурк.

— Естествено — кимна Питни. — Освен ако не искате да се върнете на празен стомах в затвора си.

Погледът на Рурк се отправи към Шана, която седеше съвсем мъничка и тиха в своя ъгъл. Каретата подскачаше по размитите следи на селския път. Светкавици проблясваха и гърмът отекваше от хълмовете при всеки грохот на мълниите. Шана ужасено придърпваше широките гънки на палтото си. Само Питни осъзнаваше притеснението й.

— Още тази нощ ли ще се върнете в Лондон? — Рурк се обърна с въпроса си към Питни.

В отговор получи изръмжаването му:

— Разбира се.

Рурк известно време претегляше отговора, а после попита:

— Защо не останете през нощта в тази кръчма? До Лондон има повече от три часа.

— Достатъчно за тази нощ — отвърна Шана остро.

— Както изглежда, откакто пастор Джейкъбс не бди над вас, сте си възвърнали доста от смелостта.

И действително Шана сега се отдаде на дълго потискания гняв:

— Дръжте си езика зад зъбите, надут пуяк такъв, защото иначе ще насъскам Питни срещу вас.

Питни обаче си нахлупи още по-ниско триъгълната шапка и се облегна назад, сякаш да подремне. Очевидно господарката му отново бе в състояние да вземе нещата в свои ръце.

Рурк хвърли бърз поглед към своя тромав спътник, после плъзна ръка към Шана. Тя се стъписа и се възпротиви, когато той се опита да хване ръцете й, лежащи в скута. Усмихвайки се, той издърпа насила едната й ръка на половината път до устните си.

— Вие сте красиво цвете, мадам, но този ви бодил хей там — той посочи с поглед към Питни — много ме притеснява. Да, мадам, вие действително сте нежна шипка, която ме примамва и чака да я откъсна, но ръката, която си позволява твърде безгрижно да посегне към вас, среща само множество остри бодли. — Той леко се засмя, това само увеличи антипатията у Шана, а после притисна устни към едно местенце, малко по-горе от тясната й момичешка талия. — Но всеки, който знае как да се грижи за градината, не бива да се страхува от убождане. Ръката му внимателно посяга към цвета и нежно пречупва стеблото, което го носи, и цветето завинаги е негово.

Шана отдръпна рязко ръката си. Без да разбира какво е намислил пак, тя отново отправи яда си към широката иронична усмивка, която той непрекъснато излагаше на показ, сякаш непрекъснато й се подиграва. Този човек не знаеше ли що е гняв? Да бе вдигнал поне веднъж ръка да я удари — тогава Питни най-сетне щеше да може да я освободи от този убиец, тогава щеше да му се наложи да прекара остатъка от пътя окован на капрата…

Рурк се бе навел над нея, за да наблюдава нагло лицето й. Изведнъж каретата подскочи и Рурк почти падна върху нея. Шана изпищя страхливо и повдигна ръка, за да отбие неговото нападение. Но Рурк се опря с едната си ръка на нейното бедро и дългите му пръсти я погалиха, дали нарочно или случайно, през копринената рокля на едно място, което досега нито един мъж не бе посмял да докосне.

— Махнете си ръцете! — изкрещя Шана, треперейки от възмущение, и с всички сили го блъсна в раменете. — Опипвайте си вашите курви в затвора, ако искате.

Питни бе втренчил поглед в нея, докато тя си оправяше отново полите.

— Къде е тая кръчма най-сетне? — попита тя злобно. — Ще стигна ли до нея, преди да ме измъчат тук до смърт?

— Успокойте се, момичето ми — изкикоти се Питни. — Ще стигнем там навреме.

Пътуването до кръчмата продължи само няколко минути, но на Шана й се стори цяла вечност. Дори под бдителния, макар и не толкова строг поглед на Питни, близостта — да, вече дори самото присъствие — на нейния съпруг й се струваше задушаващо. Наистина тя осъзна доста уплашено колко опасна бе измамната игра, която играеше.

Най-сетне каретата спря пред кръчмата. Времето се беше влошило. Табелата на кръчмата диво се люлееше от вятъра, дърветата се огъваха. Слугите, напълно изложени на дъжда на капрата, бързо се скриха в кръчмата и оставиха Питни да се погрижи за техния затворник.

При слизането Рурк добре си загърна врата с наметката, нахлупи ниско шапката си. Когато Шана се появи на вратата, той я вдигна на ръце и я понесе сигурно — макар тя възмутено да протестираше срещу това нахалство — между локвите към къщата.

— Много си позволявате, сър — сряза го тя и същевременно здраво стисна ръце около врата му, когато той се престори, че ще я изпусне. Питни, както винаги, бе плътно зад тях и спираше с великанското си тяло силния вятър, докато накрая достигнаха до входа. Неясната светлина на един фенер, който висеше пред портата, освети дивата погнуса по лицето на Шана.

— Никога в живота си не съм била така изтезавана — беснееше тя. — Пуснете ме най-после!

Рурк послушно издърпа едната си ръка изпод коленете й, така че тя успя да стъпи на крака, но с другата продължаваше да я притиска към гърдите си. Тя ядно се отдръпна от него и видя с ужас, че част от корсажа й се е закачила в неговото копче.

— Вижте какво направихте! — проплака тя.

Не бе възможно да направи нито крачка назад! Той стоеше пред нея с разтворени крака, тя бе завързана за него — и трябваше да стои между краката му или роклята й щеше да се разкъса. Усещаше яките му бедра плътно до своите, чувстваше се унизена и компрометирана. А това, че той продължаваше да я прегръща с едната си ръка, че лицето му се навеждаше надолу към нейното, че топлият му дъх я галеше по бузата — всичко това не й помагаше да се овладее. Трескаво се опитваше да освободи роклята си от проклетото му копче, но треперещите й ръце само още повече объркваха нещата. Тя отчаяно въздъхна. Рурк отстрани пръстите й.

— Оставете ме аз да свърша това — засмя се той.

Като че нещо задуши гърлото й, а бузите й пламнаха, когато пръстите му се докоснаха до нейните гърди и уж невинно се отъркваха в зърната им, все използвайки претекста, че освобождава копчето от неговите окови. Това не можеше да се изтърпи ни секунда повече.

— Дръвник такъв загубен, престанете! — разкрещя се тя и движена от ядно нетърпение, грубо го отблъсна.

Рурк се олюля назад, роклята й се скъса и Шана извика ужасено. Дантелата и част от копринената подплата беше поддала, парченце дантела все още висеше по копчето на Рурк. Шана вбесено бе втренчила поглед към гърдите си, сега само тънката батиста на ризата прикриваше незадоволително гръдта й. Кръглите й гърди дръзко напираха през фината, прозрачна тъкан, а меките кръгли зърна сякаш жадуваха да излязат навън. На светлината от фенера, която проблясваше златиста по сатенената кожа, това за Рурк бе изключително възбуждаща гледка, тъй като неговият строг живот в килията не му предлагаше много по-развлекателни неща от неговите фантазии. Устата му изведнъж пресъхна, дъхът му спря в гърлото, той се бе вторачил жадно в сочните зрели гърди пред себе си и бе необходимо огромно усилие на волята, за да забрани на ръцете си да ги докоснат.

— Изкуфял глупак! — беснееше Шана.

Викът й привлече Питни, който още не разбираше какво става.

— Не! — задъхваше се Шана и се обърна с гръб към него, придържайки разкъсания корсаж.

Питни се отдръпна няколко крачки назад, за да спести на господарката си неприятното чувство. Шана пъхна разкъсаното парче в ризата, което естествено я придърпа надолу и сега гърдите й бяха още повече изложени на показ, отколкото при първото разкъсване. Но това за Рурк бе ново мъчение и той почти се задушаваше от тази гледка. Неговите погледи я пърлеха по голата кожа, той жадно всмукваше вида на нейните бухнали заоблености, сякаш се страхуваше, че може всеки миг да ги изгуби от поглед. Зяпали я бяха вече много мъже, но Шана досега никога не бе имала чувството, че буквално я поглъщат с поглед. Страстно желание гореше в златните очи на Рурк, секваше й дъхът и тя успя само — но не така злобно — да промърмори:

— Ако имахте поне малко чувство за благоприличие, щяхте да се обърнете!

— Шана, скъпа — произнесе той със строг тон, — няма да живея още дълго. Сериозно ли искате да ми забраните да погледам тази красота?

Странно, лошото й настроение изведнъж изчезна. Тя тайно го погледна отстрани. Неговият дързък поглед разбуждаше дълбоко в нея чувства, които тя в никакъв случай не смяташе за неприятни. Въпреки това тя сега се скри плътно зад палтото си.

Настъпи миг мълчание. Рурк се бореше с чувствата си, а накрая попита:

— Може би бихте предпочели да се върнете обратно в каретата?

— Този ден не ми донесе много утешителни неща, телесно или духовно, а позорът ограбва и последните ми вътрешни резерви — отвърна Шана с внезапен порив на откровение. — Защо тогава да не се насладя на последната частица гордост, която още ми е останала?

В очите на Рурк проблясваше дяволито веселие.

— Бъдете милостива с мен, Шана. Вие сте светлината и любовта на моя живот.

Шана повдигна красивата си брадичка.

— Ха! Вие сте чудовище и един дявол знае колко светлини и любови сте имали вече, защото аз сигурно не съм първата и единствената.

Рурк галантно й задържа вратата, за да мине.

— Първото не бих искал да отричам, защото още не ви познавах тогава. Но вие със сигурност сте моята единствена любов и ще останете единствената ми любов, докато съм жив. — Погледът му бе съвсем сериозен. — Никога не бих изисквал от съпругата си повече, отколкото самият аз бих могъл да й дам. Уверявам ви, мадам, че няма да измине нито ден, без в мислите си да съм с вас.

Разкъсвана между нежната топлота в погледа му и прямите му думи, Шана не намери какво да отговори. Той бе така различен от всички останали мъже, които познаваше. Никога не губеше доброто си разположение на духа, когато тя се опитваше да го нарани, дори да го засегне. Напротив, отговаряше й с комплимент. Къде ли беше границата на неговото търпение?

В кръчмата изчака търпеливо, докато той свали прогизналото си палто и шапката си — за един миг тя отново изигра ролята на покорната съпруга. С леко положена ръка на талията й той я отведе до една маса, която Питни бе избрал — в един тъмен ъгъл, без възможности за бягство.

Хедли и Крадок вече бяха седнали на голямата маса в центъра на кръчмата, но иначе тя беше празна: явно бурята бе принудила постоянната клиентела да си остане вкъщи. В камината весело пукаше огън, хвърляше сенки чак до тавана и даряваше на мокрите до кости гости топлина. Питни седна на голямата маса в средата при двамата слуги на голяма чаша кафява бира, не без да хвърли на Рурк още един предупредителен поглед.

Рурк, безкрайно облекчен, че може да седи сам в ъгъла с младата си невеста, зачака вечерята в спокойно разположение на духа. Сочно печено, хляб, зеленчуци и тежко вино бяха сервирани на младата двойка. Междувременно Шана установи, че апетитът й далеч не бе така голям, както бе заявила. Рурк стоеше прекалено близо до нея. Никога не бе срещала мъж, който да е така настойчив и целенасочен като този, който твърдеше неотклонно, че бил неин. Дори и сега, когато той се облегна назад в стола си, за да я съзерцава по-добре, тя без усилие разгада мислите му. За да избегне въпросите му, тя му зададе свои.

— Момичето, в чието убийство сте обвинен, кое беше? Ваша любима ли?

Рурк повдигна вежди.

— Шана, мила моя, това ли трябва да е тема на нашата сватбена вечеря?

— Любопитна съм — настоя тя. — Не искате ли да ми кажете? Защо извършихте това? Изневеряваше ли ви? Ревност ли ви подтикна към това убийство?

Рурк облегна ръце на масата, поклати глава и горко се изсмя.

— Ревност? Към една камериерка, с която едва ли съм разменил и дума? Ах, скъпа Шана, дори не знам как се казва и тя без съмнение е имала преди мен много други мъже. Аз просто си седях в кръчмата на онази странноприемница, в която тя работеше, а тя заряза някакъв друг мъж, за да седне на моята маса. И ме покани в стаята си…

— Просто така? Искам да кажа, нямаше ли между вас нищо друго? Никога ли преди не я бяхте виждали?

Рурк бе втренчил поглед в чашата си и бавно накланяше виното насам-натам.

— Тя видя парите в кесията ми, когато платих за вечерята си. Това бе достатъчно, за да се сприятели с мен.

Горчивият тон на гласа му би могъл да издаде на Шана много, ако тя само би могла да го разбере.

— И вие съжалявате, че сте я убили, нали? — продължи тя да дълбае.

— Да съм я убил? — Той се изсмя. — Та аз дори не съм сигурен, че съм лежал в едно легло с нея, още по-малко, някога да съм я докосвал с ръка, независимо по какъв начин. Тя взе кесията ми и всичко друго, не ми остана нищо друго, освен панталоните ми, за да посрещна войниците, които сутринта ме измъкнаха от леглото. Тогава ме обвиниха, че съм я убил, защото била носила в утробата си моето дете, но Бог знае, че това не е истина. Невъзможно е дори и само заради това, че бях в Шотландия и пристигнах едва този следобед, уморен от пътя, и наех една стая в същата тази странноприемница. А тази курва никога не съм виждал. Но бях закаран на съд, лорд Хари, както се нарича, ми даде само миг, за да се защитя. След това ме обвини в лъжа и ме хвърли в затвора, докато решал моя случай. Убийство, реши той, защото не съм искал да се оженя за тази жена. Нима наистина човек може да си помисли, че това е възможно, като вземе предвид всички копелета по света? Като че ли за мен не би било играчка да избягам от Англия? Или дори още по-лесно, да избягам от стаята й, преди кръчмарят да влезе сутринта? Но като последния дръвник, хванат от гората, аз съм бил спал в нейните чаршафи, докато настъпи денят. Кълна се в Бога, че не съм я убил! Знам, че не съм бил аз.

Той ядно лисна виното в устата си и бутна чинията настрана.

— Но как така не си спомняте какво се случи? — попита Шана тихо.

Рурк се облегна в стола си назад и вдигна рамене.

— Ах, колко пъти съм мислил за това и въпреки всичко още не съм наясно със себе си.

Всички виновни твърдят, че са невинни, помисли си Шана презрително. Той вероятно не казваше истината. Само един луд би могъл да забрави, че я е убил. А тя не вярваше Рурк Бошан да е луд. Междувременно й се стори по-разумно да смени темата, защото все пак осъзна как го потискаше това. Той отново й напълни чашата с мадейра и една глътчица отпусна малко напрежението в нея, тя счете, че в общи линии би могла да се поздрави с протичането на деня. Досега всичко бе протекло така, както го беше обмислила в плана си. Почувства се почти ведра.

— А ти, любима Шана — попита той.

— Ах — засмя се тя нервно, — какво по-точно ви интересува?

— Например защо си мислехте, че трябва да се омъжите непременно за мен, когато можехте да имате всеки мъж, когото пожелаете.

— Но не съм пожелала никого. А баща ми е див като бик. Той дори майка не би попитал дали й е приятен като мъж.

Тя се изкикоти, когато Рурк й отправи един скептичен поглед, а после се изсмя нагло, сякаш е разбрал.

— О, не, не е това, което си помислихте. Не, той просто съобщил на майка без заобикалки, че ще се ожени за нея или — ако тя се противи — набързо ще я отвлече. Аз съм се родила след достатъчно дълъг период от време след сватбата.

— А майка ви какво мислеше за това?

— Ах, тя бе убедена, че слънцето се върти заради Орлан Трейхърн. Тя го обичаше от все сърце. Но той въпреки това си остана цял живот същия. Дядо ми е обесен като уличен разбойник.

— Тогава поне имаме нещо общо — забеляза Рурк сухо. Настъпи миг мълчание. После той каза, сякаш между другото: — Имате ли намерение да спазите вашата част от сделката?

Изненадана от неочаквания въпрос, Шана търсеше какво да отговори.

— Аз… — започна тя — аз…

Рурк сложи ръка на облегалката на стола й, наведе се към нея, нежно я целуна по ухото и прошепна:

— Не бихте ли могла, за тази само нощ да се престорите, че ме харесвате?

От топлия му дъх тя настръхна и слаба възбуда я загъделичка по гърдите. Това е от виното, помисли тя, защото сетивата й се олюляваха, опиянени от страст.

— Толкова ли е трудно да си представите, че сме току-що бракосъчетани любовници? — подмамваше я Рурк, а дъхът му галеше врата й, ръката му се отпусна около раменете й, а устата й прие влажните му, полуотворени устни. Тя се бореше, опитваше се да избяга. Толкова много вино ли беше изпила, че сега бе така замаяна? Какво ставаше всъщност с нея? Тя не бе нито пияница, нито момиче с леко поведение — тя бе, Бог да й е на помощ, девственица!

Той притисна устни към прелъстителното ъгълче на устата й.

— Ще съм много нежен и внимателен — прошепна й той, сякаш можеше да чете мислите й. — Позволи ми да те имам, Шана, и да те любя, Шана, така те желая. Разреши ми да те докосвам… да те взема…

— Мистър Бошан — задъхваше се тя и се откъсна от целувката му, — със сигурност не възнамерявам да ви се отдам тук, в тази кръчма, за общо удоволствие. Пуснете ме, иначе ще изкрещя! — Тя скочи и заповяда, викайки, към другите: — Време е да тръгваме!

В следващия миг тя вече беше на вратата.

Рурк посегна към наметалото и шапката си и когато застана зад Шана, по стъпките му вече вървяха Питни и двамата слуги. Без да обръща внимание на локвите и на проливния дъжд, Шана се втурна към каретата. Рурк се опита да я последва, но бе задържан, защото Питни бе започнал спор с кръчмаря, а искаше и Рурк да е до него. Накрая Питни хвърли на кръчмаря добре натъпкана кесия и пусна Рурк към каретата.

Измокрена до кости, треперейки от студ и от надигналите се в нея чувства, Шана се бе свила на меката седалка. Но все пак й се бе удало да получи искра от кремъка с треперещите си пръсти и да запали фенера в каретата.

Рурк се качи, Питни вдигна стъпалото и се опита да влезе, но Рурк му препречи входа.

— Нямате ли никакво съчувствие, човече? Едва от няколко часа съм женен и още преди края на седмицата ще бъда обесен — пътувайте със слугите!

Преди Питни да успее да протестира, Рурк му затръшна вратата под носа.

Е, Питни не беше човекът, който се подчинява на един дързък денди, който страстно си пада по господарката му! Още по-малко сега! Той разтвори вратата с такава ярост, че тя изскърца по пантите. Шана скочи.

От своя страна и Рурк не се оставяше така лесно, той отново препречи с ръка входа. Ръката на Питни посегна да измъкне жениха от каретата — и в този миг Шана изпищя. Това естествено не бе от страх за нейния съпруг, по-скоро неприятно й бе присъствието на кръчмаря и жена му, които зяпаха към тях!

— Остави, Питни, качи се на капрата! — заповяда тя тихо, но настойчиво. Питни хвърли един поглед през рамо и разбра причината за притеснението й. Той се отдръпна и си оправи жилетката.

Рурк се засмя жизнерадостно.

— Така е добре, момко. Но сега не зяпайте повече. Побързайте, да можем най-сетне да отпътуваме.

Питни внезапно повдигна силната си брадичка, студеният дъжд се стичаше по лицето му, но това малко го засягаше. Сивият му проницателен поглед измерваше Рурк.

— Ако имате дебелоочието да й причините болка…

— Недейте така, човече — засмя се Рурк, — да не съм глупак? Привързан съм към малкото време, което ми остава още. Имате думата ми, че ще се отнасям към момичето с обожание и респект.

Погледът на Питни още повече помръкна. Стори му се, че думите на Рурк допускат твърде много тълкувания. Но Шана се страхуваше от сцена толкова близо до църквата, която би могла да стигне до ушите на Ралстон.

— Тръгнете най-сетне, Питни — предупреди го тя. — Иначе бихте могли още сега да провалите плана ми.

Питни най-накрая отстъпи. Той каза последно на Шана, макар без съмнение думите му да бяха отправени към Рурк:

— Ще залостя вратата, така няма никакъв шанс да избяга.

— Побързайте тогава — предупреди го Шана пак, — и внимавайте кръчмарят и жена му да не забележат нещо.

Най-сетне каретата затрополи по калните пътища към Лондон. Дъждът чукаше монотонно по тавана, заглушаваше всеки друг шум, а фенерите бяха само мътни блуждаещи огньове в абаносовия мрак, през който препускаше каретата. Макар и луксозната вътрешност да предлагаше топлина и уют, Шана не се чувстваше добре. Бягството й към каретата беше суетна лудория, обувките й бяха мокри, чорапите влажни до под коленете, мокрите поли лепнеха студени по глезените й. Не й помагаше много това, че се бе завила плътно в палтото си, то бе влажно и зъбите й зиморничаво тракаха.

— Но ти трепериш, сърце мое! — забеляза Рурк, хвана ръката й и се доближи до нея.

— Непрекъснато ли трябва да откривате очевидното! — отвърна тя кисело и се сви още по-навътре в ъгъла. И после: — Краката ми са така студени.

— Тогава нека ги стопля, любима!

В думите имаше сянка от присмех, но преди тя да може да се противопостави, той вдигна краката й в скута си. Побутна назад мокрите поли и свали подгизналите обувки. Лек вик се изплъзна от устата й, когато ръцете му посегнаха към коленете й и ловко смъкнаха надолу жартиерите и чорапите. После той хвърли мокрите вещи на пода, пъхна краката й под дрехите си, привлече палтото върху скута си и краката й, така че те почиваха добре покрити и на топло. С едната ръка той държеше стъпалата й, а с другата масажираше нежните пръсти под палтото.

Нежната интимна загриженост, която й оказа Рурк, неочаквано отведе Шана по една още не вървяна пътека. Но и никога преди не бе била сама заключена с някой мъж сред четири стени. На много лордове и джентълмени с име и положение тя наистина бе била внимателна и желана домакиня, но винаги с подобаващ ескорт. Но наистина досега не бе срещала и авантюрист от колониите. И сега изведнъж всичко бе така различно: мъжът, с когото се намираше в интимно усамотение, дори можеше да предяви претенцията, че й е съпруг — макар и това положение да бе твърде скорошно. Както и да е, прекалено бе силно изкушението да изпробва какви чудеса могат да предизвикат женските й прелести. Дори и само върху един примитивен прериен дървеняк, който — и за това не биваше да се страхува от опасност в бъдеще — скоро щеше да поеме пътя към бесилото.

Ръцете все още бродеха съзнателно, безцелно между коленете и глезените й и я стопляха. Устните й се изкривиха в усмивка, а тя почти незабележимо се движеше насам-натам по тапицерията. Палтото й бе отворено до ханша — което тя сякаш не забелязваше — и тя скръсти ръце под гърдите си, с което притисна гърдите си нагоре, докато те едва ли не се освободиха от разкъсаната тънка риза. Тя видя как очите му се плъзнаха по тялото й, усети как плътта му се втвърдява под нейните бедра, как туптенето в неговите бедра под краката й видимо се усили. Но гласът му наистина не издаваше, че нещо го душеше в гърлото.

— Сега по-топло ли ви е, мадам?

— О, да, разбира се — въздъхна Шана, притвори очи, отпускайки глава назад, което — както тя правилно предположи — разкри пред погледа му нежната елегантна извивка на шията й. Всеки миг той щеше да й каже колко много я желае, щеше да се опита да си изпроси от нея брачното право и тя щеше да го води за носа, докато дойде моментът за раздяла. Наистина красива игра. През ресните на почти затворените си очи тя го наблюдаваше напрегнато.

Но той само пъхна ръка в джоба на палтото си и извади свидетелствата, завързани с алената панделка.

— Брачните документи — каза той. — Ще са ви от полза. Как иначе ще докажете, че носите моето име?

Шана се изправи някак разочарована — и се опита да ги вземе. Но той не й ги даде.

— Но, мадам — засмя се той, — още не сте ги заплатили.

Шана бе вперила ужасен поглед в него. Щеше ли той да ги разкъса, ако не му се отдадеше? Да разпръсне парченцата по разкаляните пътища?

— Рурк? — попита тя слисано и дръпна краката си от скута му. — Наистина ли бихте…?

— Мадам, сключихме една сделка — напомни й той най-безсрамно, а очите му обладаваха тялото й. Тя вече се подготви за най-страшното.

— Никога не би ми хрумнало да подложа на съмнение вашите откровени намерения или пък честната ви дума. — Той плесна документите по коляното си, сякаш трябваше да премисли нещо. — Една целувка — обяви той най-накрая, — изпълнената с обич целувка, която влюбената съпруга дарява на мъжа, с когото се е бракосъчетала току-що. Това прекалено висока цена ли е, мадам?

Малко облекчена, тя отново се овладя, повдигна палтото си, за да се прикрие от бродещия му по нея поглед, и бе само леко кисела, защото коленете й отново и отново се изплъзваха към бедрата му.

— Е, добре — изрече тя с неохота. — Щом настоявате. Прекалено съм слаба, за да ви изтръгна документите. — Тя леко се приведе напред. — На ваше разположение съм, сър. Готова съм.

Тя затвори очи и зачака, той се засмя — и тя отново отвори очи. Той не се бе помръднал. Напротив.

Небрежно отхвърли палтото си, разкопча си жилетката и се облегна удобно назад.

— Мадам — усмихна й се той, укорявайки я, — ние току-що се разбрахме, че вие ще ме целунете — а не обратното. Имате ли нужда от помощ или от съвет?

Шана бе бясна. Да не би да я мислеше за някоя прислужница? Е, добре, тя ще го целуне така, че да си спомня тази целувка до гроба!

Тя се изправи на колене, облегна се с ръка на рамото му — погледът му отново пробягна по нея, там, където тя бе заложила капан за него. Той щеше да се гърчи под нея в безкрайна неудовлетвореност! Пръстите й леко погалиха тила му, когато тя се доближи. Но той внезапно вдигна поглед и я погледна предупредително.

— Постарайте се да го направите наистина добре. Сигурно ви липсва опит, но имайте предвид, че когато съпругата целува своя мъж — тя трябва да стопи с жар неговата гордост, а това не може да стори една срамежлива братска целувчица.

За един миг й се щеше да забие нокти в хилещото се лице, но вместо това тя само изсъска:

— Да не би да мислите, че никога не съм целувала мъж?

Шана се наведе още по-напред, гърдите й се притиснаха в неговите, тя събра цялата си фантазия на помощ, наведе полуотворени устни и ги прокара бавно и горещо по неговата уста. Тя широко отвори очи, когато устата на Рурк се отвори под нейната, вкопчи се в устните й и езикът му проникна в нея. Ръцете му обгърнаха тялото й и почти я задушиха в прегръдката си. Светът на Шана се олюля и когато той бавно се извърна — с глава на раменете му — тя се озова наполовина под неговия скут. Настойчива, искаща, безогледна бе устата му ограбваща дъха й, както и самообладанието й. Завладяна, Шана се остави да я понесе дивият бяг на сетивата. Тя усещаше под тънката си риза топлината на неговите твърди мускули, как гръдта му се напряга под допира от нейните гърди и как под разтуптяното й лудо сърце бие неговото.

Лицето на Рурк бавно се отдръпна назад. Треперейки с цялото си тяло, Шана се помъчи да се овладее и въздъхна. Тя се опита да се освободи от неговата хватка и седна на скута му.

— Сделката сега приключена ли е, милорд? — попита тя с несигурен глас.

Рурк й подаде безмълвно свидетелствата, тя ги постави на сигурно място в маншона си. Сега с удоволствие би слязла бързо от скута му, но ръката около ханша й я държеше здраво и тъй като и обръчите на кринолина й пречеха, тя не би могла да се отскубне напълно от неговата хватка. Погледът й потърси златната жар на очите му.

— Изпълних ли моята част от сделката? — попита тя още веднъж.

— Що се отнася до предаването на тези документи — да. Но сега бих искал да поговорим за главната ни сделка, за пакта, който сключихме в моята килия.

Шана се изправи в ръцете му — но те я държаха здраво обгърната, притиснаха я към сърцето му и той дрезгаво прошепна на ухото й:

— Не можете ли да си представите какво е да си затворен в малка мрачна килия, да преброиш хиляди пъти камъните, докато научиш наизуст дължината, височината на всеки; дните, които са отминали да виждаш само като изчегъртани в стената чертички и да знаеш, че следващият ден няма да е нищо повече от една чертичка, че всеки миг те отнася все по-близо до бесилото, до тази примка, която ще се стегне около врата ти, и ти се питаш безпомощно всеки ден, дали болката ще е ужасна, или ще премине бързо — да, Шана, можете ли да почувствате какво е това? И тогава изведнъж като светкавица в този тесен, мрачен свят навлиза красота като вашата и носи мечтата за една надежда. Да, Шана, великолепна моя съпруго, още в килията си жадувах за вас — и сега ви се кълна: още преди тази врата да се отвори отново, вие ще сте станали напълно моя!

И Рурк вече бе пъхнал ръка под полите й, пареше я високо горе между бедрата. С вик тя впи ноктите си в неговата ръка — но пръстите на другата му ръка вече освобождаваха връзките на гърба на роклята й.

— Рурк! — извиваше се тя и избута ръката му настрани.

Като по чудо броят на ръцете му сякаш се умножи, тя ги усещаше сега навсякъде по тялото си. И както се извиваше и бореше, роклята й се бе изхлузила под нея и сега лежеше с оголен задник на неговите хълбоци, а през коприната на неговата одежда слабините му напираха към нея. В същото време ръцете му се освободиха окончателно от нейната защитна хватка, плъзнаха се по ханша й и го притиснаха здраво към него.

— Сър, вие не сте джентълмен! — задъхваше се тя възмутено.

— Та как можете да очаквате, че ще срещнете джентълмен в затвора!

— Вие сте мошеник! — проплака тя и отново започна да се бори с ръцете му.

Рурк се засмя тихо и горещият му дъх погали шията й.

— Аз съм просто един съпруг и съм изпълнен от горещото желание да изпълня съпружеските си задължения.

Тя се опита да достигне до прозореца, да го отвори и да изкрещи, но напразно. Сега ръката му лежеше на покритата й гръд: ръката й като сокол литна през въздуха и в пълния си полет беше спряна току пред неговото ухилено лице. Бе я хванал здраво, но внимаваше да не й причини болка и без особено усилие постави двете й ръце зад гърба. Шана си пое въздух, за да превърне бясното си възмущение във вик, но устата му вече се притискаше към нейната. Сетивата й се извиваха по една все по-бързо извиваща се спирала, главата й още се противеше да потъне напълно в омаята на неговата целувка.

— Рурк! Почакайте! — простена тя тихо, когато устните му най-сетне я оставиха. Пръстите му сега развързваха връзките на ризата й, освобождаваха гърдите й.

— Не, Шана — сега ще ми се отдадеш, сърцето ми! — промълви той с тих глас в горещото й ухо. Лицето му се наведе и устата му прокара палеща следа по нейните гърди, разпали вътрешността й.

— О, Рурк! — стенеше тя шепнешком. — О, не… моля. — Не можеше да си поеме по-дълбоко дъх. — О, Рурк… о… престанете!

Горещината я завладяваше, кожата й сякаш гореше отвътре. Ръцете й сега бяха свободни, но вече не можеха да правят нещо друго, освен да притискат главата му още по-силно към гърдите си. Той се помръдна, горещ, похотлив и твърд между бедрата й. Опита още един кратък бунт на размиващата се благопристойност, за последен път да се спаси от члена му, който търсеше, но и познаваше пътя към нея.

— О, любима, любима! — проникна още веднъж дрезгавият му глас в нея, ръката му хвана нейната и я поведе към него, а слабите му пръсти се обвиха около нея. — Аз съм мъж. От плът и кръв. Не съм чудовище, Шана.

Устата му бе отново върху устните й, езикът му бе настоятелен, докато нейният не го посрещна, отначало колебливо, после радостно, после най-сетне и със страст. Рурк притискаше Шана в кадифената тапицерия. Наистина разумът й още се бунтуваше, но страстта й шепнеше насърчително: остави го да стигне докрай… остави го…

И той влезе в нея, отначало с остра болка, която я прониза, изтръгна от устните й вик, последван от топлина дълбоко в нея, която я разтърси, тя трепереше от сладострастие, изплака. Той започна да се движи, целуваше я, галеше я, любеше я…

Изведнъж, от външния свят до тях проникна тътнещият глас на Питни, конете намалиха ход, каретата заподскача по-бавно. Проклинайки, Рурк вдигна глава, каретата вече почти спираше. Викът на Питни срещна ответ от друг един глас, това бе третият слуга, който бе останал назад със затворническата карета.

— По дяволите — простена Рурк в болезнено отчаяние. — Проклета да си и ти, коварна кучко! — извика той, грубо се откъсна от нея и я бутна настрана. — Знаех си, че няма да изпълниш сделката!

Със страхотна бързина Рурк си навлече дрехите, а когато й захвърли в лицето яда си с разяждащите думи, лицето му се разтегна в дива презрителна гримаса. В мътната светлина на фенера погледът му попадна на разголените й гърди, върху бедрата, които потреперваха голи в сумрака.

— Закрийте се най-сетне! — извика той язвително. — Или искате сега да предоставите мястото ми на слугите?

На Шана й остана време точно колкото да се обвие плътно в палтото си, когато вратата вече се отваряше и огромният пистолет на Питни се насочи в безмилостна заплаха към сърцето на Рурк.

— Излизай!

Всичко в Рурк се бунтуваше. Беше блъскан и стъпкван, бит и дразнен, възбуден и после в най-върховния момент унизително измамен. Дрезгав вик се изтръгна от гърдите му и преди някой да може да усети, той изби с крак пистолета на Питни и с пълна сила се блъсна в гърдите му. Ударът на сблъсъка отпрати и двамата в калта, слугите извикаха.

— Хванете мошеника! Хикс ще ви откъсне главите!

Нервите на Шана се сгърчиха конвулсивно, когато се нахвърлиха върху му. Пазачите бяха едри, широкоплещи и мускулести, Хикс ги бе избрал заради физиката им, за да могат да го върнат в затвора, всеки от тях бе по-едър от Рурк, а най-едър от всички бе Питни. Но Рурк, без съмнение трениран в хиляди сбивания, се оказа много по-маневрен. Биеше се като луд.

Мина известно време, докато му надвият, но дори и тогава той едва ли бе по-изранен от своите пазачи. Двама го държаха на колене в калта, докато третият побърза да му сложи веригите.

Питни седеше до тях и се опитваше да си махне калта от палтото, масажираше си раменете, сякаш го боляха силно. Поглеждайки нагоре, той се спря, като видя лицето на Шана в светлината на фенера, и проследявайки погледа му, и пазачите прекъснаха работата си. Третият слуга пристъпи, за да се извини най-покорно.

— Извинете ме за закъснението, мадам, колата ми затъна в калта, иначе, както бе уговорено, щях да ви посрещна по-рано.

Рурк бавно повдигна лице и се вгледа в очите на Шана. Лицето му бе подуто, от ъгълчето на устата му капеше кръв. Нещо стисна Шана за гърлото, отстъпвайки назад в сянката, тя смъкна качулката си, не смееше вече да го гледа в лицето.

— И ако някога милостта господня падне върху ми — проскърца от необуздан гняв гласът му, достигна до нея, — ще се постарая да си изпълните задълженията по сделка!

Една месеста ръка му затвори устата. Шана трепна, когато чу тъпия удар, и когато посмя да погледне отново, Рурк висеше в ръцете на слугите. Те сега окончателно го оковаха и го хвърлиха в другата карета. Резето хлопна след него, на малкия прозорец с решетки се показа още веднъж едно кърваво лице.

Шана се отпусна на кадифената седалка и се опита с треперещи пръсти да оправи дрехите си. Ако не вземеше предвид това, че се наложи да жертва девствеността си, планът бе изпълнен точно по нейното желание. Но въпреки това тя не изпитваше никакво чувство на задоволство. Една потискаща празнота бе легнала над всичко, измамата тегнеше като тежък товар на душата й. Младата й плът изгаряше от копнеж, който не бе познавала досега, но за който нямаше никаква утеха. Под широкото й палто раменете й бяха болезнено празни.

Вратата бавно се затвори. Когато Питни се изкачи на капрата, каретата леко се разтресе. Конете потеглиха и когато колата забърза в мрака, разпръсквайки на всички страни фонтани кал, откъм затворническата карета още веднъж се дочу яден стон в нощта. Изведнъж на Шана й се стори, че Рурк може би наистина е луд.

Потресена, Шана затвори очи, притисна ушите си с ръце. Но ужасяващата картина на неговото окървавено лице бе дамгосана в съзнанието й.