Катлийн Удиуиз
Шана (6)

Глава шеста

От тук нататък Шана се стремеше да бъде далеч от хълмовете и платата в южната част на острова. Когато отиваше да язди Атила, тя предпазливо оставаше в близост до селото или до господарската къща. Но тъй като тя нито видя, нито чу нещо повече за Рурк, опасенията й постепенно се разсеяха.

Две седмици по-късно баща й я помоли да го придружи при огледа на плантациите от захарна тръстика.

— Ще кажем да ни приготвят малко храна в една кошница — каза Орлан Трейхърн. — Когато майка ти беше още жива, често ходехме заедно извън селото. Ти беше съвсем малка. Винаги дъвчеше захарна тръстика.

Той се закашля. Не се чувстваше добре, когато го налегнеха спомените.

— Хайде, момиче, че бързам, а и файтонът вече чака.

Шана се засмя на тази рязка промяна на темата. По пътя, в ландото, тя си мислеше за своя баща. Той беше станал по-дружелюбен, откакто тя си беше отново вкъщи. Или може би причината беше в нея? Тя вече почти не му противоречеше, когато той се заяждаше за дреболии, оставаше го да мърмори, докато му мине ядът, а след това с усмивка се изказваше за или против мнението му, разбира се, според случая; дори би могла да твърди, че той ценеше вижданията й и че понякога проявяваше повече разбиране спрямо нея, отколкото спрямо себе си.

На хълмовете беше по-хладно, духаше лек бриз. Шана търпеливо изчакваше, когато баща й спираше ландото тук или там, за да говори с надзирателите или да се запознае с някой спорен въпрос. От време на време правеха малка почивка и тя подготвяше храна, хапваха и след това продължаваха обиколката си. Стигнаха до една огромна ливада, в средата на която катъри теглеха някаква странна каруца. От двете й страни бяха разперени широки кърпи и отдалече тя приличаше на птица. Под кърпите близо до каруцата вървяха мъже, които с помощта на дълги пръчки правеха дупки в земята, слагаха в тях семена и при следващата стъпка зариваха дупките с босите си крака.

Заинтригуван, Трейхърн се поизправи от мястото си и през Шана погледна към странното приспособление. С нетърпение зачака надзирателя, който, вървейки направо през полето, идваше към него.

— Хей, сър! — извика надзирателят, когато най-после бе стигнал до ландото и бе започнал да отговаря на въпросите на Трейхърн. — Това наистина е хитро измислено! Теренът е разчистен за рекордно кратко време. Отрязахме само големите дървета, а всичко останало просто изгорихме. Той каза, че пепелта ще натори земята. А ето го и приспособлението, което виждате там. Значи по-рано имаше човек, който изнасяше чувал със семена и след един час се връщаше, за да вземе нов, да си почине малко и да пийне глътка вода. Сега е друго. Платната правят сянка на хората, семена и вода има в каруцата. И вижте сам, площта е почти изцяло засята. Изорана и засята за една седмица. Това добре ли е или не, господарю?

— Наистина — потвърди Трейхърн. Той замълча, докато наблюдаваше работниците.

Шана забеляза един мъж, който стоеше настрана и не се напрягаше така, както останалите. Гърбът му беше гол и макар че не беше обърнат към тях, в него имаше нещо познато.

— Казвате, че цялата идея принадлежи на онова момче там, на този Джон Рурк?

Като че ли с един удар на сърцето цялата кръв се качи в главата на Шана. Естествено това беше той! Тези отрязани панталони!

Когато Шана можеше отново да диша, тя крадешком погледна към него. Той вървеше през полето, проверяваше резултата от работата. Пот блестеше върху стегнатите мускули на гърба му, дългите му, обгорели от слънцето крака, бяха прави и силни. Тя почти почувства отново неговия смел удар между бедрата й. Тези мисли я накараха да се изчерви. Тя се наведе към баща си и го дръпна за ръкава.

— Татко — молеше тя. — Твърде дълго бях на слънце, боли ме главата. Нека да се прибираме.

— Още един момент, Шана. Трябва да говоря с оня мъж.

— Много съжалявам, татко, но ми е ужасно лошо, вие ми се свят. Моля ви, нека да тръгваме.

Трейхърн отправи загрижен поглед към дъщеря си, след това се съгласи.

— Е, добре. Мога да говоря и по-късно с него. Хайде да тръгваме.

Той даде заповед на черния кочияш, ландото зави и тръгна към къщи. Шана се облегна назад, въздъхна дълбоко и затвори очи, обхваната от чувство на облекчение. Но когато отново отвори очи, забеляза, че баща й я гледа с неопределена насмешка на лицето.

— Шана, да не би да сте бременна?

— Никога — избухна тя в смях. — Аз мисля, аз не вярвам. Аз мисля, че времето беше много кратко. Ние почти нямахме… — Тя млъкна внезапно.

— Вие мислите, вие не знаете точно — разфуча се Трейхърн. — Измина достатъчно дълго време. Трябва със сигурност да знаете тези неща.

— Аз… не мисля, татко — отвърна тя и прочете разочарование в очите му. — Съжалявам.

Тя се взираше в скръстените му ръце, а Трейхърн гледаше напред. Докато стигнат до къщи, той не пророни нито дума.

Берта ги чакаше на вратата. Тя изгледа въпросително Шана, но за този ден й бяха зададени достатъчно много въпроси. Тя безцеремонно мина покрай прислужницата, изкачи се по стълбата и отново се заключи в стаята си. Този път обаче беше запазила достатъчно присъствие на духа, за да може да подреди дрехите си, както беше привикнала, преди да се хвърли отново на леглото и да започне да се взира във върховете на дърветата през прозореца.

След известно време Берта почука на вратата, за да се осведоми относно вечерята, но Шана се извини с неразположение. Залезът вече се бе превърнал в тъмнина, когато Берта почука отново. Този път тя не се остави да я отпратят веднага, тъй като носеше табла, отрупана с подбрани лакомства и една чаша мляко.

— Това ще успокои стомаха ви. — Настояваше Берта. — Мога ли да ви донеса още нещо?

Шана я увери, че за всичко е виновно слънцето и Берта най-после я остави отново сама, като на излизане промърмори нещо за „това младо поколение, което никога не позволява да бъде поучавано“. Шана похапна малко от яденето, сръбна от студеното мляко, облече си късата нощница и се пъхна между копринените чаршафи. Едва беше задрямала, когато отново я връхлетяха спомените за длани, сграбчили гърдите й, за целувки, мачкащи устните й, за силни ръце, които я притискат към едно стегнато тяло, и отново този първи изгарящ удар и след това…

Изпита страх. Изведнъж Шана се стресна, после постепенно отново потъна във възглавниците, когато разбра, че е сама в стаята си. Познати сенки пробягваха по стените, но нищо не успя да прогони дълбоката болка в душата й. Тя придърпа възглавницата, гушна се в нея — и отново сетивата й изиграха лоша шега. Преди да заспи дълбоко, струваше й се, че отново чувства под пръстите си твърдите мускули на един мъжки гръб.

 

 

Утрото настъпи, без да й донесе някакъв отговор. Една възглавница беше нищо повече от една възглавница. Тя стана, изкъпа се, облече една рокля в бледи тюркоазни цветове и не издаде нито звук, когато Софи Хергъс пристягаше талията й. След това изпитателно се огледа в огледалото. Думите на Рурк се разхождаха нахално из главата й. Липсваше ли й женственост? И защо именно? В какво той намираше недостатъци? Във външния й вид? Във фигурата? В духовността й? Къде точно? За съжаление отговора го нямаше в огледалото. Шана слезе по стълбата, за да отиде при баща си и му направи компания при късната закуска, какъвто навик беше си създала след завръщането си у дома.

Още с настъпването на деня Орлан Трейхърн беше на крака, но изчакваше закуската, в случай че няма някакви наложителни ангажименти, докато дойде Шана, за да я сподели с него. Дори и тогава, когато си разменяха малко думи, това беше час, изпълнен с удоволствие. Но тази сутрин, докато слизаше по стълбите, Шана дочу гласове, идващи от трапезарията. Не беше необичайно господарят на острова да приема гости още рано сутринта, за да уговаря с тях някакви сделки, но въпреки това Шана беше обхваната от съмнения и затова предпазливо се приближи към вратата.

— Добро утро, Шана — изненада я гласът на Берта. — Колко е хубаво, че се чувствате по-добре!

И тогава като ехо прозвуча гласът на баща й през отворената врата:

— Ето я, идва! Моята дъщеря Шана!

Един стол изскърца и в следващия момент масивното тяло на Трейхърн изпълни рамката на вратата. Той подаде на Шана ръка и я въведе в хладното, проветрено помещение, чиито фино оплетени решетки на прозорците осигуряваха един постоянен полъх на вятъра и задържаха навън както слънцето, така и горещината.

— Съжалявам, детето ми, но трябваше спешно да говоря с човека — каза той, пристъпвайки прага на стаята.

Шана забави крачки изненадана, когато забеляза споменатия посетител. Ръката й трепна и се отскубна от тази на баща й, страните й пламнаха и устните й се разтвориха от ужас. Трейхърн се обърна, пое отново ръката й в своята и я погледна в лицето с вдигнато чело.

— Да, мое дете, това е един роб — зашепна той укорително, — естествено, че е под нашето достойнство да го каним на масата си. Но ако искате да бъдете господарката на тази къща, тогава имайте смелост и му кажете добре дошъл, така както аз казвам на гостите си, дошли на масата ми!

След това той добави по-високо, стискайки ръката й в своя юмрук и потупвайки я галено:

— Приближете се, Шана, и се запознайте с мистър Рурк, Джон Рурк, един мъж самоук, но много умен, който може добре да ни служи и чийто съвет аз много ценя.

Джон Рурк се надигна и очите му огледаха Шана навсякъде, когато Трейхърн се обърна, за да размени няколко думи с Берта. Руменината пак нахлу в бузите на Шана, като че ли тя отново изпита чувството, че стои гола пред него. Тя измърмори един нищо не казващ поздрав, при което собственият й поглед презрително се плъзна по късите му панталони, които, макар че бяха чисти, предизвикваха у нея чувство на раздразнение. Все пак тя с благодарност установи, че той си беше сложил риза. Тъй като в къщата на своя господар той си беше свалил сламената шапка, тя за първи път забеляза колко късо беше подстригана косата му. Само няколко завити къдрици обграждаха лицето му и подчертаваха във всеки случай тънките му, красиви черти. Подигравателно подсмихващата му се уста показваше зъбите, приказно бели на фона на почернялата му от слънцето кожа. При цялото си недоброжелателство Шана трябваше да признае, че ролята на роб никак не му приличаше. Напротив, той излъчваше естествена сила и мъжественост, които бяха почти опияняващи. Накратко, той беше по-красив, отколкото на своята — на нейната сватба.

— За мен е удоволствие, мадам — каза той топло.

Шана изскърца със зъби, смеейки се пресилено.

— Джон Рурк, казвате, е името ви? В Англия трябва да съм чувала за някакво семейство Рурк. Мръсна сбирщина, само това мога да кажа за тях. Убийци и главорези от всякакъв вид, нещастни жалки твари. Роднина ли сте им, сър?

Сладникавият тон на думите й не можеше да скрие преднамереното злепоставяне. Рурк я слушаше с тръпка на забавление върху устните, но Трейхърн се изкашля остро и хвърли заплашителен поглед към дъщеря си.

— Трябва да ми простите, мистър Рурк. Но не се случва много често като домакиня да посрещам роби.

— Шана — предупреди я тихо баща й малко ядосано.

Шана седна на стола си. Тя престана да гледа Рурк, който зае мястото си срещу нея, и насочи цялото си внимание към дребния, побелял негър, който прислужваше на масата. „Добро утро, скъпи Милън! Днес е един прекрасен ден, не намираш ли?“

— О, да, мадам — отвърна той радостно. — Светъл и блестящ като вас самата, мис Шана! А какво желаете днес за закуска? Запазил съм за вас една сочна диня.

— Чудесно — зарадва се Шана. — Вие сте едно истинско съкровище, Милън!

Когато Милън й донесе чаша чай и я поднесе на масата, Шана се осмели да хвърли един поглед към Рурк. Той й се усмихваше с тихо злорадство.

Шана отпиваше от чая си и слушаше мълчаливо как Рурк свободно и непринудено разговаря с Трейхърн на множество теми. Там, където беше необходимо, робът безпрепятствено оборваше своя господар, посягаше непрекъснато към перото, за да му изясни набързо нещо, което Трейхърн не разбираше с думи. В него нямаше нито следа от белезите на роба, той беше от главата до петите мъж, който се чувства равен на своя господар. Заедно с Трейхърн той се навеждаше над купчината чертежи и разясняваше подробно механичното действие на всеки детайл. Шана в никакъв случай не се отегчаваше, слушайки ги. Тя забеляза, че той беше интелигентен и с не по-малко остър ум от този на баща й. Как се ръководи една голяма ферма, за него в никакъв случай не беше нещо непознато. Напротив, в течение на разговора ставаше все по-ясно, че господарят на острова има какво да научи от своя роб.

— Мистър Рурк — намеси се Шана, когато Милън отново напълни чашите с чай, — каква беше професията ви, преди да станете роб? Може би надзирател? Вие сте от колониите, нали? Какво ви накара да дойдете в Англия?

— Конете — и някои други неща, мадам — каза той и й отправи широка усмивка. — Много се занимавах с коне.

Шана леко сбръчка чело, искайки да проумее смисъла на думите му.

— Тогава би трябвало вие да сте този, който излекува моя кон Атила. — „Нищо чудно, че жребчето ядеше от ръката му. Мизерникът бе спечелил сърцето на гордото животно.“ — Искате да кажете, че сте тренирали коне? За какво, сър? И за какво бяхте в Англия?

— В повечето случаи се занимавах с коне за яздене, мадам. — Той вдигна рамене. — А освен това има достатъчно хора, които искат да изпробват конете си при бягане. Аз дойдох в Шотландия, за да потърся коне за разплод.

— Да не би да искате да кажете с това, че вашият някогашен господар е разчитал на вас да намерите добър материал за разплод само от пръв поглед?

— Да, мадам, така е, защото знам абсолютно всичко за конете. — Златните петънца в очите му блестяха, когато я изгледа от горе до долу. Намекът му беше съвсем ясен. Той убягна само на Трейхърн, тъй като и той беше отправил поглед към Шана. Думите „материал за разплод“ го наведоха на друга мисъл.

— Аз изпратих дъщеря си с подобно поръчение в Англия — каза той, сърбайки чая си. — Но тя се завърна у дома като вдовица, с празна люлка. Не видях нито веднъж нейния млад съпруг и от това направо ми се пръска сърцето. Имаше толкова много кандидати, цял кош и бях любопитен да разбера най-после какъв е бил изборът й.

Шана се обърна към баща си, но очите й се спряха на Рурк и тя се засмя, криейки се зад чашата чай.

— Малко бих могла да ви кажа за него, татко. Но за това, че не можах да ви даря с потомство от него, са виновни капризите на съдбата. Би трябвало да знаете, мистър Рурк, че баща ми ме изпрати на това пътешествие, за да си избера съпруг, който да е достоен за него, за да му създаде наследници на династията. Но за съжаление не е било писано да стане така, колкото и да се стараех. Но няма да се поколебая да си потърся съпруг където и да е, но такъв, който умее по-добре да се държи на краката си, за да не го постигне същата съдба.

Шана повдигна веждите си колкото е възможно по-високо, за да подчертае последните си думи, и впи нахално очи в Рурк, при което той потръпна.

— Наистина, мадам Бошан — гласът на Рурк прозвуча загрижено и твърде сериозно, — мога само да ви съчувствам. Без съмнение един добър съпруг само би обогатил живота ви. И все пак намирам, че всичко онова, което човек нарича съвсем общо съдба, произхожда от действието на изцяло земни сили. Колко често една прищявка, едно внушение, едно отвратително желание може да провали и най-добрите планове. Вземете например само един-единствен случай. Макар че се намирах в ужасна беда, предварително беше определено да се появи оня човек, който да ми предложи сделка, която да съсипе най-изгодния ми случай. И колко трябваше да страдам от това. Но справедливостта, макар и да се забави, винаги възтържествува. Разбира се, и аз имам да изкупвам грехове и вашият баща не е единственият ми кредитор. Но имам и други дългове, които отдавна трябваше да ми бъдат изплатени, и тях аз очаквам с голяма радост.

Шана отгатна заплахата, която се криеше в тези думи, и отвърна с нескрито възмущение:

— Сър, намирам, че думата справедливост звучи зле във вашите уста, тъй като по всичко личи, че тя ви е споходила и сега вие се намирате точно там, където трябва да бъдете. Моят баща с охота възприема вашите съвети — аз от своя страна обаче намирам, че присъствието на един полугол дивак на масата, на която закусвам, е абсолютно отвратително.

При този изблик на гняв Трейхърн остави чашата и погледна изумен дъщеря си, при което усмивката на Рурк му убягна, усмивка, която издаваше недоверие към кротката му молба за разбиране, което пролича от следващите думи:

— Мадам, мога само да се надявам, че някога ще промените мнението си.

Шана не се реши да му отговори. Кипейки вътрешно и виждайки мрачни сенки пред зелените си очи, тя скочи и напусна стаята.

Рурк отдавна беше напуснал господарската къща, когато Шана реши да се появи отново пред баща си. Тя имаше основание да се страхува от бащиното си недоволство, тъй като досега господарят на острова не беше държал на никой роб така, както на този мъж от колониите.

Когато Шана, кръстосала ръце на гърба си и с усмивка на невинен ангел влезе в кантората на Трейхърн, Ралстон беше там. „Лордът“ и неговият търговски представител преглеждаха колона от гъсто изписани цифри.

— Смятате ли, че днес ще вали? — попита Шана и погледна през вратата на терасата към блестящото безоблачно небе.

Трейхърн измърмори някакъв отговор, но почти не обърна внимание на дъщеря си, погълнат изцяло от редиците числа. Дори и тогава, когато тя седна на стола до бюрото му, той не се обърна.

— Дали днес мисис Хоукинс е уловила омари. Бих могла да помоля Милън да донесе няколко за обяд, какво мислите вие, папа?

Трейхърн хвърли кос поглед към дъщеря си, с който само установи присъствието й. Но Шана не можеше да бъде отпратена така лесно. Тя се наведе напред и през ръката му погледна към цифрите, които той пресмяташе.

С глас на малко момиченце тя се осведоми:

— Преча ли, папа?

Трейхърн въздъхна, отмести стола си назад и я погледна.

— Докато не ми кажете защо сте дошли, няма да се споразумеем. Та, какво ви е на сърцето, дъще?

Шана оправи полата си и вдигна рамене.

— Ах, само заради този мъж Рурк, татко. — Неволно тя започна своето изказване. — Той наистина ли е от тези, които действат за благото на Лос Камелос? Не бихме ли могли да го освободим по някакъв начин? Да го разменим? Или някак да продадем дълговете му? Изобщо да направим нещо, за да го отведем от острова?

Шана замълча и погледна баща си. Трейхърн сви устни и се замисли. Преди да каже нещо, тя отново заприказва.

— Аз мисля, че за един роб мистър Рурк е твърде нахален и арогантен. Не действа ли така, сякаш ролята на господар му приляга много повече от тази на роб? А дрехите му?! Не са ли ужасни? Никога по-рано не съм виждала мъж да се разхожда по такъв начин, полугол, и да се държи толкова надменно. Изглежда, че той изобщо не се съобразява с това, което хората говорят за него. Чух слухове, според които младите момичета от селото направо са си изгубили ума по него. Може би още преди края на годината ще трябва да изхранвате цяла сюрия негови копелета.

— Охо! — изсумтя Трейхърн. — Тогава ще трябва да спасим дамите от нашия край на сполетялата ги беда и да кастрираме жребеца.

— За бога, татко! — Шана беше захапала стръвта като полуумряла от глад писия. — Това не! Той е мъж, а не животно! Това не трябва да правите в никакъв случай!

— Ах, разбирам! — Гласът на Трейхърн беше тих и замечтан. Той се залюля на стола, за да придаде по-голямо значение на думите си. — Мъж, а не животно! Колко е хубаво, че го признавате, скъпа Шана. Колко хубаво.

Шана потъна в креслото си с чувство на облекчение, докато не забеляза замъгления поглед в очите на баща си. А не беше ли гласът му така странно беззвучен — един сигурен признак за бавно надигащо се раздразнение при него? Тя се опита да си припомни думите, които беше казала — какво всъщност беше казала? Дъхът й спря, когато усети надигащата се буря. Тя подскочи, когато ръката му се стовари върху бюрото — перата в мастилницата затрепериха.

— За бога, дъще, радвам се, че го признавате! — Трейхърн се наведе напред, сграбчи облегалките на креслото така, като че ли искаше да го разчупи на парчета. — Аз притежавам удостоверенията за направените от него дългове и той ще ми служи като роб, докато те са валидни! За какво е виновен, мен не ме интересува. Но зная, че има умна глава и че разбира от насаждения повече от мен. Аз разбирам от пазари и от търговия, той обаче е наясно с хората и знае как може да извлече от тях най-доброто. За краткото време, през което е тук, той ми доказа своята стойност и аз уважавам в него човека и мъжа много повече, отколкото вие можете да си представите. Това не е животно, чиято воля трябва да бъде сломена, за да може да се използва за изпълнение на прости действия. Това е един мъж, който трябва да бъде поставен там, където може да покаже най-доброто. И аз ще се обзаложа с вас, нещо, което вие много обичате, че той ще си изкара стократно цената. Точно сега — той затършува из листата върху бюрото и й подхвърли една хартия, изпълнена с цифри и скици — той предлага строеж на голяма мелница за захарна тръстика и на спиртоварна, които, работейки заедно, ще увеличат десетократно производството както на захар, така и на ром. А освен това ще са ни нужни по-малко хора за работа на плантациите.

Орлан й подхвърли още един лист.

— След това предложи да направи бент на реката. Силата на събраната вода ще върти колелото на дъскорезницата, ще можем сами да си режем трупите, а това, което е в повече — ще продаваме. Дузини предложения са дошли от него, с които пестим и хора, и животни. О, да, дъще моя, аз го ценя твърде високо. Няма да допусна да го прокудят като животно, само защото не отговаря на вашите високи изисквания за изтънчено държание!

Шана чувстваше гордостта си така дълбоко наранена, че кожата я болеше като обсипана с рани. Тя стана и каза високомерно:

— След като не се интересувате от моите мисли и чувства, то тогава ще ви помоля да ми разрешите най-малкото да имам правото да не го приемам на масата си за закуска, където той ме оглежда и обижда.

Трейхърн изкрещя:

— Това там отзад — и той посочи с пръст малката трапезария — е моята маса и моят стол, както е мое и всичко останало, което се намира в къщата. Аз ви каня с удоволствие да споделите с мен моята закуска. Ако желаете да не бъдете смущавана, останете си в своите покои.

Зашеметена от този изблик на гняв, Шана реши още веднъж да си опита късмета.

— Татко, ако мама ви бе помолила да не водите вкъщи човек, когото тя не харесва или пък я отвращава, вие не бихте се противопоставили.

Този път Трейхърн наистина стана от креслото и застана пред дъщеря си. Позата и гласът му показваха, че е достигната границата на търпението му.

— Майка ти беше господарката на тази къща и на всичко останало, което аз притежавах. Никога, доколкото мога да си спомня, тя не е показвала вратата на някой от моите гости. Ако вие искате да действате тук като господарка, ще трябва да бъдете към всеки и към всички истинска домакиня. Винаги, когато този мъж Рурк е у дома, вие ще го посрещате така, както подобава на един гост в моята къща. Вие знаете, че дреболиите, блясъкът и финтифлюшките не значат нищо за мене. И честно казано, дойдох тук, за да избягам от тях. Честността, верността и добрата работа ценя много повече — а всичко това ми дава мистър Рурк. А искам и това да ви кажа, дъщеричке: той тайно ви плати това, което заслужавате. Но стига с този цирк. Трябва да приключа сметките на Ралстон.

Ядът му премина, гласът му звучеше умолително:

— Бъдете добра към един стар човек, детето ми, и ме оставете да си свърша работата.

— Както желаете, татко — каза Шана остро. — Аз казах това, което трябваше да кажа.

Трейхърн се успокои, седна отново, взе перото и се задълбочи пак в своите цифри. Но Шана не се канеше да си тръгва. Тук тя естествено не можеше да очаква вече никаква помощ, но стоеше, все още неизчерпала до край възможностите си. С внезапна решителност тя се изправи, сложи ръка върху рамото на баща си и изчака, докато той повдигна поглед към нея.

— Сега ще пояздя до селото, папа, за да уредя някои неща и да направя покупки. Не се притеснявайте, ако закъснея.

Тя го целуна бързо по челото и изчезна. Трейхърн поклати глава след нея.

— Така е, защото оставяме момичетата твърде дълго да ходят на училище — измърмори той и повдигна рамене.

 

 

Беше вече късно след обяд, когато Шана подкара своя жребец към къщата на Питни. Тя беше една селска къщичка, като тези, които се срещат в Западна Англия, и се намираше малко над селото. Зад къщата имаше и малък навес, под който Питни често оставяше своето дървено конче, направено от същите дървета, които капитаните на Трейхърн носеха от своите пътувания, за да правят от тях красиви мебели. Тук като дете Шана бе прекарвала много часове, наблюдавайки как грапавите дъски се превръщаха в здрави столове, маси и ракли под сръчните ръце на Питни. Дърворезби, направени собственоръчно от него, украсяваха повечето от стаите. Когато Шана влезе под навеса, Питни стоеше заровен в стърготини чак до глезените и тъкмо рендосваше внимателно една тънка дъсчица. Питни избърса с избелял син парцал потта от челото си.

— Добре дошла и дал бог добро, девойко! — извика той насреща й. — Толкова време мина, откакто за последен път се изкачихте на моя хълм. Но нека да седнем на терасата. В кладенеца се изстудява хубаво питие.

Той донесе кресло за Шана и се отправи към кладенеца, за да завърти ръчката.

— За мене само чаша вода — извика Шана. — Не искам да си развалям вкуса с вашето питие.

Кладенецът на Питни беше истинска забележителност. Преди години, когато се появиха първите къщи в Лос Камелос, Питни беше открил леденостуден извор и си беше построил къщата до него. Сега стената на кладенеца беше в единия край на терасата. Питни можеше удобно да седи в креслото и да вади вода от кладенеца. А това можеше да става дори и от прозореца на някои от стаите.

Шана предпазливо пиеше от чашата си, тъй като кладенчовата вода беше толкова студена, че дори предизвикваше болки в зъбите. Питни седна върху парапета, сръбна от пенливото питие в каната и търпеливо предостави думата на Шана. Къщата беше със западно изложение и за известно време погледите на двамата бяха привлечени от прелестните цветове на слънчевия залез, а под тях крайбрежното селце беше разпростряло покривите на своите къщи. Къщата на Питни беше истинска мъжка къща, изградено от грубо издялани здрави дървета, а вратите бяха по-големи, отколкото се правят обикновено — също като самия Питни. Доколкото Шана знаеше, само три жени бяха прекрачвали този праг: нейната майка, тя самата и една селска жена, която веднъж седмично почистваше къщата.

Най-после Шана насочи своите разбъркани мисли към това, което я беше подтикнало да дойде тук. Без заобикалки тя изля мъката си.

— Рурк Бошан е жив — и при това се намира на нашия остров! Той е роб на баща ми и сега се нарича Джон Рурк!

Питни кимна и постави внимателно каната до себе си на парапета.

— Зная — каза той. — Знаех също, че не са го обесили и че вместо него са погребали един безименен старец. Аз веднага бих ви казал, но точно тогава Ралстон беше при вас. А по-късно си казах, защо да ви тревожа преждевременно. Аз дори си казах, че той пътува с „Маргарита“ към Лос Камелос. Проследих Ралстон до затвора, тъй като ми беше известно, че той търси своите хора там, а не на борсата за длъжници, както винаги е твърдял. И това исках да ви кажа, но около вас винаги имаше много хора, чиито дълги езици веднага щяха да съобщят на баща ви. А с това сигурно щях да ви създам неприятности — на вас и на момчето. Вие не бихте го познали, когато го извлякоха от кораба, така унизително се отнасяха с него. Но всъщност, мое момиче — той беше този, който ви спаси от побоя онази вечер на пристанището. И за бога, не зная как този мъж, който е издържал на всичко това, не е получил травми или поне белези за остатъка от своя живот. А аз зная какво говоря. И мене са ме мачкали в такава мелница.

Питни не продума повече нито дума за своята по-ранна съдба, а и Шана не го попита нищо — ако е считал за нужно, той сам би й разказал. Но чувстваше, че около него нещата не са били много розови. Тя направи още един опит.

— Не искате ли да го отведете от острова заради мене? — попита тя мрачно и й се струваше, че предварително знае отговора. — Може би у дома му, в неговите колонии, или някъде другаде, където пожелае.

Питни дълго съзерцава брега, преди отново да обърне очи към Шана.

— Мадам Бошан! — Шана все още не разбираше какво накара Питни да се обърне към нея с новото й име. — Аз съм ви люлял на коленете си, тогава когато бяхте не по-висока от три парчета сирене, сложени едно върху друго. Гледах ви как се превръщате в красива млада жена. Имахте неприятности с баща си и аз невинаги бях на неговото мнение. Аз ви придружавах при вашите пътувания и го съветвах да внимава за вас и да ви върне отново вкъщи. Дали първото ми се е отдало, не мога да твърдя със сигурност — оставих ви да се подхлъзнете с този брак. Но все пак смятам, че с последното до известна степен успях. Единственото, което ме потиска, е това, че съм спомогнал да бъде опозорен един човек, и то без да съм имал за това особена причина.

— Без особена причина! — Самообвиненията на Питни изпълниха Шана с гняв. — Но мъжът беше обвинен в убийство и осъден да бъде обесен! Той беше убил по най-жесток начин една бременна жена! Да! — Тя посочи с ръка към селцето. — Неговата следваща жертва би могла да бъде там долу — а бих могла да бъда и аз самата!

— Момиче, не приемайте така надълбоко всичко, което е достигнало до ушите ви. Ако питате мене — този мъж изобщо не е способен да извърши такива ужасни неща. А както успях да разбера, и други хора са на същото мнение.

Шана не смееше да погледне Питни в очите.

— Значи не искате да ми помогнете? — каза тя и се изправи.

— Не, момиче — каза той грубо. — Аз вече достатъчно много злини съм причинил на този човек. Ако той не ми даде повод, аз няма да вдигна ръка срещу него.

— А аз какво да правя? — прошепна тя уплашено.

Питни помисли малко. Когато заговори, странна усмивка заблестя в очите му.

— Поговорете с него. Вие и в затвора говорихте с него. Ще ви кажа къде можете да го срещнете. Може би ще успеете да го придумате да се махне от тук. Аз ще му помогна, ако той поиска.

Шана беше забелязала нежните нотки в гласа му.

— Така! Значи на него бихте помогнали, а на мене не.

— Така е — кимна Питни. — При вас всичко е въпрос на прищявка. При него се касае за живота му.

 

 

Нощта падна и затъмни пътя на Шана през селото. Улиците бяха тихи и пусти след трудовия ден. Хората се бяха прибрали по къщите си. Пред бакалията, където вече не се виждаше никой, Шана завърза своя Атила и се отправи по пътя през тъмните улички, използвайки прикритието на тъмнината и сенките. Когато забеляза мястото, където живееше Рурк, тя забави ход. Къщата му не беше нищо повече от една дървена барака, облегната на задната стена на един склад. През безбройните процепи между дъските, както и през полуотворената врата, се прокрадваше слабото мъждукане на една свещ. Предпазливо Шана се промъкна по-близо и започна да наднича в колибата. Джон Рурк беше застанал пред малък леген и си миеше ръцете и раменете с една гъба. За момент Шана си помисли, че е гол. Но когато се премести към светлината, тя отново видя онези ужасни, отрязани до половината панталони. Шана пое въздух, събра кураж и почука на вратата. Вратата се отвори още малко и той застана пред нея.

— Шана! — извика той изненадан. Но скоро се окопити, засмя се, хвана я за ръката и я въведе под своя пробит покрив. — Моля за извинение, скъпа моя. Но не съм очаквал никакво посещение, а още по-малко на такава прекрасна дама.

Той нежно постави ръката си на кръста й. Объркана, Шана заоглежда тясното помещение. Вниманието, което той й оказваше така непринудено, й се стори непоносимо. Допирът на ръката му едва се усещаше, но тя се чувстваше така, като че ли се намира в клещите на стоманен капан. Появи се и първото съмнение, дали беше разумно да го потърси.

Нежното обоняние на Шана бе смутено от миризмата на домашен сапун и оцет, с които Рурк беше намазал отвсякъде дъските на своето жилище. Обзавеждането беше бедно, естествено, но чисто и поддържано. Върху обтегнатото с въжета легло имаше сламен дюшек, върху него беше постлан чист, макар и протъркан чаршаф. В другия ъгъл беше поставена грубо скована маса, върху нея лежаха купчина чертежи, мастилница и пера. Пред нея имаше стол, който явно някога е бил счупен, но после поправен и овързан с въжета. На полицата, закована на стената, бяха сложени няколко кутийки, в едната от тях имаше самун хляб, парче сирене, до него шише вино и сбирщина от какви ли не прибори, неподхождащи един на друг. Един килим, целият в кръпки и без ресни, трябваше да служи за одеяло.

Очите на Рурк проследиха погледа на Шана, плъзгащ се по леглото.

— Разбира се, това едва ли е най-подходящото място за срещи — засмя се той, — но по-добре не бих могъл да се обзаведа. И при това не ми струва нито едно пени, само трябва да го пазя от евентуални вандали. — Той се усмихна, обръщайки поглед към Шана. — Никога не бих си помислил, че толкова бързо ще се решите да изпълните договорните си задължения.

Шана потръпна, учудена от безочието на това изказване.

— Не съм дошла тук, за да прекарам нощта с вас.

— Тежко ми! — изплака той и погали един кичур, паднал върху бузата й. — Трябва ли да продължат мъките ми? Ах, скъпа Шана, не знаете ли, че дори и най-беглият поглед към вашето красиво лице подлудява сърцето ми!

Мрачно и дрезгаво звучеше гласът му в ушите й. Шана трябваше да впрегне всички резерви на своята воля, за да може да устои на опиянението, стопяващо нейната съпротива.

Пръстите на Рурк се плъзгаха между плешките й.

— Нима не знаете как след това ръцете ми копнееха да ви прегърнат. Да бъда близо до вас и да не ви докосвам, това е за мене като една мъчителна, дълга агония. Или може би вие сте една зла вещица, която иска да ме прати в ада, докато съм все още на земята. За мене вие сте всичко, което най-страстно желая и което не ми е позволено да притежавам. Бъдете милостива, Шана, бъдете жена, бъдете моя любима. — Той се наведе по-близо до нея. Устните му вече бяха опасно близо до нейните.

— Рурк! — каза тя остро и го отблъсна. — Дръжте се както трябва!

— Но нали това правя, сърце мое. Аз съм мъж, вие сте жена. Как бих могъл да се държа по друг начин?

— Не ме насилвайте. Бъдете поне веднъж джентълмен! — Тя постави камшика, с който яздеше конете, пред гърдите му.

— Джентълмен? Но как, съкровище мое? Аз съм само едно недодялано нищожество от колониите, при това неук, учен съм само на честност и на това, че когато човек сключи сделка с някого, трябва да изпълни задълженията си докрай. Но да бъдете тук сама с мене и аз да не протегна ръка към вас — това за мен е просто непоносимо.

— Вие трябва да се съгласите с мен. — Шана се отдалечи от него и той трябваше да я последва. — Трябва да ограничим срещите си. Престанете да се увъртате около баща ми, стойте настрана от къщата ни, така ще бъде и за двама ни по-лесно. Най-после бъдете поне за миг честен. Аз не дойдох тук, за да се пъхна в леглото ви, а за да призова вашата чест. И дръпнете най-после ръцете си от мен!

Рурк се облегна на стената близо до нея.

— Ах, скъпа Шана — каза той тъжно. — Трябва ли наистина да мисля, че вие не желаете да извършите сделката си докрай?

— Сделка! — Шана замахна с камшика към полуотворената врата. — Вие сте най-ужасният…

— Псст! — Той постави пръст върху устните си. — Ще събудите цялото село!

Той посегна зад себе си, взе шишето с вино и една чаша от етажерката и си наля от питието.

— Може би една малка глътчица ще успокои нервите ви. Да ви предложа ли глътка шери?

— Нервите ми? — изсъска тя. — Вашите нерви са тия, които трябва да бъдат успокоявани! — Тя пое чашата, която той й подаде, близна една капка и запуши нос. — Личи си, че живеете в недоимък, скъпи Рурк.

— Упреквате ли ме, мадам? — Той протегна ръка към къдриците й, но се спря, тъй като тя отново вдигна камшика. Той повдигна рамене. — Аз зная какви са ми потребностите и се старая да ги задоволявам.

— Скъпи Рурк — просъска Шана злобно през зъби, — ако реша да се отдам на някой мъж, то това ще бъде само след като съм дала брачен обет и при това с цялата любов, на която съм способна.

Рурк се засмя, сложи единия си крак на леглото и подпря ръка върху коляното си.

— Ако се касаеше само за брачния обет! Та ние сме вече готови…

— О, вие грубиянино… — Шана не знаеше какво да каже, възмутена от липсата на кавалерство у него. — Нима не притежавате дори и най-малкото чувство за достойнство, че искате да ме обвържете с тази долнопробна сделка?

— Чувство за достойнство? Това всъщност засяга единствено само мене. Но как стоят нещата при вас? Заради някаква си прищявка вие предлагате нещо и когато цената е платена, вие отхвърляте договора.

Сълзи от яд бликнаха от очите на Шана.

— Родена съм благородничка и съм отгледана с нежност, но трябваше да се подчинявам на чужда воля.

— Наистина! — засмя се той презрително. — Девойката Шана позорно предадена! Шана — тя най-после пораства!

Камшикът засвистя над него. Тя го шибаше по гърдите отново и отново, докато ръката й отмаля и камшикът изхвръкна от пръстите й. Ядът на Шана беше достигнал неизмерими размери. Ръката й удари Рурк по лицето, очите й излъчваха омраза. Но изведнъж ръката й попадна в желязна хватка и се намери извита на гърба й — гърдите на Шана трябваше да се притиснат към голите гърди на Рурк. Шана се опита да повдигне другата си ръка, за да го удари по лицето и да прогони от него хладнокръвната му усмивка, намираща се твърде близо до нея. Рурк я обхвана с ръка, беше й невъзможно да се помръдне. Така тя стоеше притисната до него, дъхът й свистеше между стиснатите зъби, гърдите й се надигаха срещу неговите.

— Стига вече, Шана, съкровище мое — заповяда остро той. — Вие успяхте да предпазите бузите си, преди да успея да ви зашлевя както по лявата, така и по дясната.

Хватката му се затегна още повече, тя загуби почва под краката си, издигната високо, тя увисна на него, опита се да си поеме дъх, но устата му се впи в нейната болезнено и възбуждащо. Шана се съпротивляваше безсилно, желанието отслаби волята й. Под бруталния натиск на неговите устни върху нейните, при ставащата все по-непоносима хватка на неговите ръце, тя започна постепенно да му отвръща и да става по-пламенна. Скоро ръцете му се отпуснаха, тя изведнъж се почувства освободена и насочи поглед към отворената врата. Само кехлибарените му очи все още не слизаха от тялото й.

— Въоръжете се с търпение, Шана. Няма да ми избягате с никакви момински хитрини. Ще ви имам когато и където поискам.

Тя изпита страх не от него, по-скоро от самата себе си, тъй като всички нейни думи, казани напук, имаха за цел да му докажат, че тя беше много повече жена, отколкото той предполагаше. Цялото й тяло се тресеше. Тя хапеше ръцете си, може би за да изпита нарочно болка. Залиташе по пътя и бягаше, бягаше, бягаше, докато най-сетне запъхтяна застана до Атила. Едва намери сили да се качи на седлото. Там, където брадичката на Рурк бе докосвала лицето й, кожата й гореше. Жално тя се взираше назад към тъмната улица. Дали той беше видял нещо? Дали беше забелязал внезапното желание в нейните очи.

Дълъг беше пътят до къщи.