Катлийн Удиуиз
Шана (17)

Глава седемнадесета

Безмилостното слънце обливаше стаята с болезнено ярка светлина. Пламтящият огън нахлуваше бавно в сетивата на Шана, тя се скри под възглавниците, за да потърси в топлите ръце на съня още малко забрава от света, който я очакваше със заплахи. Някаква нежна, здрава ръка я галеше по гърба. Сънена, тя се попремести по-близо до тази ръка, която умело изтриваше напрежението от мускулите й. Когато със своята ласка от раменете надолу тази ръка извика в нея някаква сладка тръпка, гърлото й се сви и от полуотворените й устни се откъсна въздишка, изпълнена с копнеж. В унеса на желанието Шана се отдаде изцяло на това блаженство. Гърбът й опря до твърди космати гърди. Главата й се плъзна до мускулесто рамо, страните й се докоснаха до гладка, топла кожа. В съзнанието й проблясваха неопределени въпроси. Досега в живота й само един мъж бе делил легло с нея. Ала никой, дори и Хергъс, не я бе галил така по гърба… Изгаряща от любопитство, тя отвори очи. Погледът й потъна в златистите очи на Рурк и всички стари спомени изникнаха отново.

— Ооо! — простена тя и се отпусна по корем, притегли възглавницата върху главата си и я притисна здраво към ушите си. Ала мекият глас, в който трепкаше весел смях, достигна до нея.

— Желая ви добро утро, мадам! Надявам се, че сънят ви се е отразил добре.

— Никога досега — извика тя — едно небе не се е превръщало така бързо в ад!…

— Не в ад, а в действителност, мадам! — поправи я Рурк подигравателно. — И то в мизерна действителност, признавам. Но изглежда, че и ние възприемаме местните привички. Слънцето отдавна вече се е вдигнало високо, наближава време за обяд. Боя се, че проспахме цялата утрин и колкото и да жадува моето клето, лишено от любов тяло да лежи в близост до вашето, ще трябва да ви помоля да станете, ако не искаме и остатъкът от деня да премине, без наше участие.

Шана дръпна възглавницата от главата си и с ужас видя, че лежи пред погледа му съвсем гола. Още по-унизително бе, че той се бе възползвал най-безсрамно от изтощението й, бе я съблякъл и занесъл в леглото. Задърпа отчаяно чаршафа, върху който лежеше. Но колкото и да се въртеше безпомощно, нищо не се получаваше. Рурк, легнал настрана и подпрял усмихнато глава на ръката си, бе затиснал под себе си по-голямата част от чаршафа. Той я обгърна с ръка и загали отново гърба й.

— Ами да, любима моя — замърка той. — Макар и сега да не е най-подходящия час, в който една съпруга може да предложи огъня на своята страст на потъналия си в хвърковати планове съпруг, аз просто нямам сили да ви отблъсна!…

Устата му се сведе към устните й, слабите му твърди гърди допряха до меката й гръд, краката им се сплетоха. Почувствала, че или трябва да се покрие някак, или да приеме да бъде изнасилена, Шана скочи от леглото. С наслада Рурк проследи красивите движения на бягащото й тяло.

Тя трескаво грабна първата попаднала й дреха. Коженият елек на Рурк можеше да предложи известна защита — все пак стигаше до коленете й, но не се закопчаваше нито над колана, нито надолу. Рурк се захили, като се наслаждаваше на сочните, закръглени форми, кипнали между кожените ревери. Той стана от леглото и тръгна, както си бе гол, към нея, посрещнат от недоверчивите й погледи. Но той само взе от стола старите си износени панталони.

— Дрехата, която облякохте, мадам, ме изпълва, честно казано, с възхищение. Не възразявам срещу това, да споделя с вас собствените си вещи. Но като имам предвид разбойниците, които ни заобикалят, бих препоръчал малко повечко сдържаност. В противен случай току-виж, преди да се усетите, някой рогат козел се хвърли на очарователния ви гръб!…

Погледът на Шана се плъзна многозначително надолу по тялото му.

— Да не говорим и за мен самия, мадам!

Шана невярваща извърна очи.

— Дали ще доживея някога деня, в който вие, сър, да не сте изложен на изкушението да се хвърлите на този толкова прехвален от вас гръб?!

— Поне не, преди да стана на осемдесет и шест, мадам! — я увери той закачливо. — Но докато сте близо до мен, и леденото море на Севера не би могло да охлади горещата ми кръв.

— Колко вярно — кимна тя. — И това ви се случва с всяка слугиня, която ви попадне пред очите!

Рурк се стегна и се изсмя презрително:

— С всяка? Господи, жено, та позволете ми все пак понякога да правя разлика при своя избор!

Тясната брадичка на Шана се вирна.

— По-рано трябваше да правите разлика! Сега е твърде късно. Между нас всичко е свършено!

— Скъпа Шана — въздъхна Рурк и седна да преглежда пистолетите си. — Обяснете ми какво е това разминаване във вашите думи. Толкова често ме уверявахте, че не съм ваш съпруг и че според всички закони се смятате за вдовица. Щом е така, какви права имате върху мен? Защо крещите до Бога, когато взема — ако действително бих го сторил — някоя друга? Не ми давате никакъв шанс да кажа нито дума в своя защита, а направо насъсквате кучетата си по мене. А по този начин всичко се обръща срещу хубавата ви главичка! Защото, ако вашият безумен гняв не бе ме захвърлил в морето, нямаше да ви се случи нищо от онова, което ви сполетя. В господарската къща щеше да има достатъчно мъже, които да защитят живота и свободата ви. Щяхте да разполагате и с други мъже, които да прогонят измамника. Е, сега какво ще кажете, сърце мое? Ваш съпруг ли съм? Или съм свободен? И ако съм наистина свободен, защо всеки път се нахвърляте върху ми като ревнива котка? Да не съм ви кученце, което влачиш за каишката след себе си и което застава на задни лапки, щом милостивата господарка пожелае?

Гневът на Шана поутихна. Тя се опитваше — явно не съвсем успешно — да замести гневния прилив с малко разум.

— Ако издигам някакви претенции, те не са заради отричането на брака. Те са за нещо друго, нещо, което всяка жена мрази от дън душа: да гледат на нея като на играчка, да я вземат едната нощ в леглото, да я обсипват с любов и обожание, а още на следващата нощ да трябва да чуе как друга жена получава съвсем същото. Как мога да лежа нежно любяща до вас, след като зная, че малко преди това сте държали в ръцете си друга жена, а не след много следващата пък ще заеме моето място? Това значи, че притежавам не мечтаното съкровище, а нещо евтино и долно!

— Добре е да чуя това! — възкликна Рурк, пресече припряно стаята надлъж и нашир и спря пред Шана. — За първи път казвате дума, за която да може да се хване човек. Съкровище, казвате. Наистина така става! Човек не може да държи на нещо, което е смятал за много ценно, а изведнъж се е оказало боклук. Точно така е, а сега го чух и от вашата уста. Съкровище… — той кимна. — Колко дълго трябваше да чакам, за да чуя от вас такава дума!

Той пристъпи към прозореца и се взря навън, потънал в тежки мисли.

Шана обаче смръщи недоволно чело. Искаше да засегне гордостта му, а сама му бе дала в ръцете оръжие, което щеше да използва в битките срещу нея.

Като се възползва от замислеността на Рурк, Шана отиде бавно до шкафа, свали от себе си кожения елек и откачи някаква черна рокля през провисналата на пантите врата. Трябваше да поогъне ръцете си — как ли действат на Рурк тези змийски движения, помисли тя — но успя да надене роклята на стройното си тяло. Но какво се впи болезнено в плътта й? Шана се огледа в огледалото. Беше облякла едно нищо! Бездънно дълбокото деколте зееше почти до пъпа й, а мрежата от шнурове на корема и на гърдите не смогваше да удържи пищната й плът. Дъхът й секна. Роклята сякаш бе направена не да защити, а да изложи добродетелта й на всички възможни опасности. Явно, че към роклята трябваше да има още нещо. Елече някакво? Или блуза? Тя продължаваше да се върти безпомощно пред огледалото, когато зърна в него Рурк. Той стоеше все още до прозореца, кръстосал ръце пред гърдите си, но погледът му сега вече не бе отправен навън към бреговете на острова.

— Трябва да намеря и другата част към тази рокля — каза Шана, извинявайки се.

Рурк пристъпи към нея и подложи проблема на детайлно изследване.

— На Харпиен ще му хареса и така, както си е — процеди той. — На Холандеца също.

— Рурк! — извика тя, повярвала най-сериозно, че той иска да я покаже пред пиратите в това одеяние. Но в този миг зърна смеха в очите му. И това, че го бе взела на сериозно, правеше нещата още по-лоши.

Тропайки с крак, тя развърза шнуровете — горната част на фриволното нищо падна надолу върху бедрата й. Запленен от неочаквано разкрилата се гледка, Рурк едва не се задави.

— Мадам — обяви той със захаросан глас, — и едно изнасилване има своето очарование, дори и да е едностранчиво. Но когато мъж като мен може да бъде тласнат от вас, и то в такава рокля, до ръба на бездната, то колко малко ще бъде нужно на пиратите, не смятате ли? Как ще ги обуздаете? Бих ви посъветвал, моля ви, да намерите рокля, която няма да тласне толкова бързо в изкушение нашите приятели, а пък ще пощади и мен от насилнически мисли.

Шана нацупено ровеше из моряшките сандъци и раклите, мяташе дреха след дреха, всичките неподходящи. Накрая очите й се спряха на нещо черно на дъното на една по-голяма ракла. Как тази пуританска рокля бе намерила пътя си до плячката на един пират, никой не можеше да обясни. Но Шана се почувства толкова щастлива, като че бе получила скъп подарък. Роклята беше от черен вълнен плат, изрязана високо по врата, с ръкави до китките. А в дългите поли бяха скътани грижливо съответната широка яка и маншетите, а така също и малко боне, тягостно като самата рокля. Един бърз поглед към Рурк увери Шана, че той е зает да точи на каиша си един тънък нож, за да се бръсне. Шана грабна находката си и приклекна зад едно огледало. Не бе намерила риза и не й оставаше нищо друго, освен да навлече роклята на голо. Още в първия миг мъчението започна. Роклята бе от груба вълна, която бодеше и хапеше. Тя с ужас помисли как ли ще издържи мъките на следващите часове.

Но сега беше най-важно да пречупи проклетото самодоволство и иронията на Рурк и да се отърве най-после от безсрамния поглед, който търсеше наслада във всеки квадратен сантиметър гола кожа, която тя покажеше. Ала и сега не можа да мине съвсем без помощта му. Шана тихо пристъпи зад него и го помоли да върже връзките.

Рурк остави бръснача, за да й помогне. По лицето му мина болезнена сянка.

— Откъде, за бога, изровихте този парцал?

С невинно изражение Шана запита:

— Сега достатъчно ли съм покрита?

Рурк само изсумтя и се залови отново за работата си. Настъпи мълчание и Шана имаше достатъчно време да си помисли за това, как понякога имуществото на един съпруг може да бъде много полезно. Сега в стаята се бе възцарил сякаш някакъв домашен уют.

— Успяхте ли да намерите някаква четка за косите си? — запита той зад гърба й.

Шана поклати глава, добре осъзнаваше състоянието на обърканите си къдрици. Почувства в косите си ръката му, която се опитваше да приглади поне някои кичури. Тя се дръпна. Безредието на нейната прочута пищна коса я потискаше. Тя сви влажните кичури в дебел кок горе на темето, отиде до леглото с балдахина и приседна на ръба.

Жегата бе станала още по-потискаща. Жуленето на вълната по нежната й кожа, докато връзваше косата си, бе явно предупреждение за мъките, които несъмнено я очакваха. Тя неволно поразкърши тялото си под грубата вълна и в същия миг се огледа дали Рурк е забелязал това.

Рурк бе погълнат от бръсненето. Очите й се спряха на стройния му извит гръб. Тя се обърна и погледът й съзря в огледалата отражението на двамата.

„Ето че се превърнах в пуританка“ — помисли тя с усмивка. Но не бе ли това далеч по-добра съдба от онази, която й готвеха разбойниците? Тя се опита да си представи какъв ли е животът на една жена, облечена като пуританка: парче орна земя, къщичка всред горите, Рурк зад плуга, тя — в напреднала бременност — върви след него и хвърля със силна ръка семената… Странно! Всъщност би трябвало да се надсмива над участта на пуританите, а изведнъж тази представа й се видя не толкова противна. Не беше ли невероятно? Но тя бързо се сети, че такъв един живот щеше да я накара бързо-бързо да закопнее за лукса на Лос Камелос.

Рурк бе избръснал брадата си и Шана го наблюдаваше как се подготвя за ролята си на пират. Червената копринена лента, с която снощи капитан Харпиен бе „оковал“ Шана като робиня, Рурк прехвърли през раменете и я кръстоса на гърдите си. Върза я на бедрото си като ешарп, на който можеше да окачи сабята си. От богатата колекция на Пелие той си избра няколко бляскави ордена, украси шапката си с пъстро перо, Шана простена, като й се представи така крещящо предрешен. Приличаше на същински пират, като на картинка!

— Ами, мадам, нали трябва да играя пират — обясни той. След това погледна към арсенала от оръжия, с които се бе накичил. — Липсва ли ми още нещо?

— Боя се, че не, господин пиратски капитан! — въздъхна тя. — Кълна се, че дори най-гордият петел не би могъл да ви бие по наперена шарения!

— Благодаря за хубавите думи! — ухили се той и зъбите му блеснаха. — Хайде да тръгваме да изпълняваме новите си задължения! — Той тръгна към вратата, постави ръка на резето й, а с другата махна властно към Шана. — Тръгвайте, мадам! И послушно, на крачка или две зад мен, както подобава на робиня!

И преди Шана да може да процеди някакъв отговор, той пресече — целият нахакано самочувствие — с люлееща се походка площадката, която водеше към стълбите и оттам към кръчмата. Шана се олюля на краката си и го последва със свито сърце, загубила под ужасната вълнена рокля всякакво желание да спори.

 

 

Пиратите, събрани в избата, бяха погълнати от любимото си занимание — да изпразват глътка след глътка, чаша след чаша бъчвите с кафява бира. За миг Рурк и Шана се превърнаха в обект на кипнало веселие. Но Рурк действително играеше ролята си с истинско въодушевление. С разперени ръце и щедри слова отговаряше на поздравите. Прозвънваше с медалите си и разказваше фантастични истории как ги бил спечелил. Направи такова грандиозно театро, че разбойниците се държаха за коремите от смях. Шана бе застанала в сянката и се измъчваше от долните подмятания на тази вулгарна сган. След като приключи с тази комедия, Рурк удари с юмрук по масата и изрева да донесат ядене. Дора, сивото мишле, дотърча уплашена. Рурк откъсна кълката на печената гъска, която му поднесоха, пресегна се за самун хляб и хвърли на Шана по късче. Със звънко пляскане по задника той я отпрати в ъгъла, където тя се сви, като правеше усилие да преглътне храната. Очите й презрително следяха перченето на Рурк, но той изобщо не й обръщаше внимание. Не сядаше, разхождаше се наперено край масата, поспираше тук-там да размени като на дуел по някоя и друга острота, а когато спираше, за да посегне към гъшето крилце или каната с бира, той стъпваше с крак на пейката. Така направи и сега, кимайки на хората да се съберат около него. Онова, което имаше да им каже, Шана не можа да долови, но сигурно беше нещо много гадно — взривът от смехове показваше, че е улучил вкусовете на тази сган. Доволен, Рурк се смееше заедно с тях, след това им махна с ръка за раздяла и закрачи към вратата. Пътем щракна с пръсти на Шана. Като истинска смирена робиня тя скочи и заситни след него.

Когато Рурк отвори врата на общата им квартира, се разкри невероятна гледка. Цялото помещение бе изчистено, като че ли някой го беше стъргал. Лъхна ги острата миризма на черен сапун. Мокрите петна по пода показваха, че водата не е пестена. Всички мебели блестяха от маслото, с което усърдният домашен дух ги бе излъскал. Нямаше и помен от лекьосаните дюшеци. Бели чаршафи, чисти и свежи, покриваха леглото. Откъм главата бяха натрупани големи меки възглавници и чисти горни чаршафи. Разчистен бе и арсеналът от дрехи, дори чебърът за къпане светеше в другия край на стаята като някаква скъпа вещ. На една масичка бяха натрупани още чаршафи и кърпи, на друга имаше какви ли не сапуни, ароматични масла и соли. Пак бе оставено и нощно гърне — то надничаше невинно бяло под умивалника, срамежливо и дискретно. На умивалника бе сложена кана с прясна вода, самият леген до нея бе се освободил като по чудо от цялата кора мръсотия.

Но целият този разкош, за който Шана не бе могла и да мечтае, не можеше да я накара да забрави мъченията, който й причиняваше през последните часове острата вълна на пуританската рокля. В момента за Шана нямаше нищо по-важно от това, час по-скоро да се освободи от тази ужасна дреха. Без да се интересува от жадните погледи на Рурк, тя смъкна този инструмент за мъчения от стройното си тяло, като не пропусна да тегли на роклята си един гневен ритник. Втурна се към умивалника, без дори да се сети за присъствието на Рурк, за да се наслади на практическите белези на една култура, която смяташе, че е загубила завинаги. Шана блажено затвори очи, за да усети още по-дълбоко освежителния допир на чистата вода и вълшебния аромат на сапуна. Когато най-после отвори очи отново, съзря в огледалото кехлибарените очи на Рурк, вперени в нея с възхищение и желание.

— Добре, нямам нищо против да въртите очи като сладострастно магаре — изсмя се подигравателно тя. — Но все пак, преди съвсем да разпашете безсрамните си разюздани желания, идете до кръчмата, там сигурно ви чака Кармелита, за да слуша просташките ви цинизми!

Рурк свали шапката са — както си беше с перото — и с ядна ръка я запрати към леглото с балдахина. Гласът му прозвуча остро и горчиво.

— Един господ знае какво трябва да ви се случи, за да секне тази ваша дарба да наранявате с думи сърцата на хората, а също и на човека, който рискува живота си заради вас!

Той смъкна ешарпа от рамото си, набоде с извитата си сабя черната вълнена рокля от пода и запита, спазвайки нейния саркастичен тон:

— Да окача ли навън любимата ви рокля да се проветри? Положително ще пожелаете да я облечете и утре…

— Чудесно, милорд — побърза да отвърне Шана, за да не му остане длъжна. — Закачете я навън през прозореца, както вече сторихте с останалите боклуци.

Той с готовност метна роклята. Когато тя изчезна от погледа му, под прозореца се чу врява. Рурк се наведе любопитно и видя банда улични хлапета, нито едно повече от шест годинки, които се бяха добрали до роклята и сега се караха кой пръв я е намерил. Като видяха Рурк, те моментално престанаха да я дърпат повече и уплашени, че той може да поиска съкровището обратно, се втурнаха презглава, прескочиха стената и се шмугнаха в храстите, без и при този отчаян бяг някой от тях да изтърве парцала, който бе откъснал. Рурк не вярваше на очите си — под прозореца, където през нощта бе изхвърлил цялото наследство от Пелие и се бе образувал огромен куп вехтории, сега зееше празнота. Дори проклетото нощно гърне бе изчезнало. Имаше само няколко счупени бутилки. Смаян, Рурк се дръпна навътре в стаята. Не бе и помислял някога, че в бедняшките хижи на пиратския остров дори такива жалки отпадъци можеха да представляват богатство. Той мълчаливо се изми. Едва когато погледна Шана и забеляза на нослето й едно смешно, предизвикателно сапунено мехурче, мислите му взеха друга посока. Той не можа да устои на изкушението да пукне мехурчето с пръсти, а тъй като другата му ръка беше тъкмо свободна, той обхвана с нея младата й сочна гръд. В миг усети остро пробождане в ребрата, преди да успее да си поеме дъх, лакътят на Шана вече нанасяше следващия удар.

— Прибирайте си лапите! — изхриптя Шана. — Не съм ви никаква играчка!

— И означава ли това, че имам вашето разрешение да потърся другаде онова, което не благоволявате да позволите?

— Нищо не позволявам — стрелна го тя кисело, като посегна към него и с лукава усмивчица нави около пръста си снопче от космите на гърдите му. — Най-много някой юмрук в корема, ако си позволите още веднъж да ме докоснете! Махайте се!

Тя рязко дръпна ръката си, без да изпуска космите. Клепачите му болезнено трепнаха. Но Шана не го удостои повече с поглед. Метна върху толкова жадуваното от него тяло някакъв чаршаф и скри под него съблазнителните плодове, от жажда за които чак устната му се пълнеше със слюнка.

Безмълвно Рурк избърса косата си и взе гребена, който бе намерил на умивалника. Беше майсторска изработка и Рурк го заобръща възхитен. В следващия миг гребенът бе дръпнат от ръката му. Сега Шана го превърташе с учудване между пръстите си. Целият й гняв бе изчезнал.

— Къде намерихте това? — попита тя изненадана.

— Там — посочи Рурк. — До четката.

С някакъв див възглас Шана се втурна нататък и притисна четката към гърдите си, сякаш бе паднало от небето съкровище.

— Ох! — въздъхна тя нежно. — Благодаря ви, Гетлие! Вие наистина знаете от какво има нужда една жена…

Рурк я гледаше недоумяващо, засегнат в собствената си гордост.

— Та това са все пак само четка и гребен!…

— Са-амо?! — поклати глава Шана. — Какво тъпо говедо сте! Да разбирахте от женското сърце само наполовина толкова, колкото го разбира този човек! Как щяха да ви се хвърлят тогава жените на врата!

В блаженство Шана се настани удобно в средата на леглото, подвила под себе си крака по турски, като постави нежно пред себе си скъпоценната четка и жадувания гребен — внимаваше, като че ли можеха да се разпаднат на парчета при най-малкото сътресение. За нея Рурк вече не съществуваше. Но докато свещено действаше при разресването на сплъстените си пищни коси, тя непрекъснато хвърляше усмихнати погледи към всички огледала.

 

 

Денят догаряше, сумракът нахлу в странноприемницата на пиратите. Кармелита и Дора започнаха да палят маслените лампи над дългата кръчмарска маса. И с всяка нова кана, която обикаляше между Харпиен и останалите предводители, разпаленото самохвалство ставаше все по-шумно. Рурк бе седнал настрани от компанията, в сянката. Оттам можеше да държи под око другите тъмни кътчета към стълбището, откъдето трябваше да се появи скоро Шана. Не бе могъл да издържи повече нейната прехласнатост, когато се занимаваше с четката, гребена и огледалата, без да не изпита отново изкушението, а то щеше да доведе отново само до разочарование.

Харпиен се отдели от другарите си и се отправи към Рурк.

— Вас чаках — заговори той с вече понатежал език. — Ще трябва да знаете, че аз поразмислих за тази жена…

Рурк повдигна въпросително едната си вежда. В мъждукащата светлина погледът му проблесна твърд като камък. Той измерваше с очи капитана без следа от любезност.

— Ами дали е вярна тая работа, момченце — поде Харпиен. — Един от робите на Трейхърн ми изпя, че тая дама отдавна вече не е никаква девица. Вдовица била…

Рурк сви рамене.

— Вдовица е от няколко месеца. Един човек на име Бошан й беше мъж.

— Оппа-а! — изкиска се Харпиен с блеснали очи. — Щом като е прясна вдовица, ще да е бая благодарна, да се намери як мъж за корема й!

Той се търкулна назад по гръб върху масата, и се разцвили към гредите на тавана. Другарите му любопитно протегнаха вратове към него. Жилите на Рурк се стегнаха. Ако Шана се превърнеше в тема на вечерта, това не би предвещавало нищо добро.

Един от пиратите, чието име бе Ноукс, седна върху масата, надвеси се над капитана, като че е намислил да му извести някакво тайно откритие. Ала избоботи тайната си толкова силно, че и Рурк да го чуе.

— Ами щом един мъж й прави кеф на жената — изля той, — не е ли логично, че дванадесет мъже ще й направят дванадесет кефа! Разбира се, ако го направят кефски, нали така? Ха-ха-ха! Ама за това, както си се познаваме, аз страх нямам! Та предлагам значи сега всички да се изредим — нали така си е справедливо, а не само един-единствен — и палецът му посочи Рурк — да запази за себе си лъвския пай. Всеки да си получи своето, това знам аз. А той своето си го получи, та получи и дела на горкия стар Роби отгоре!

Всеобщо кимване бе бързият отговор. Около масата се разля някакво мазно хилене. Харпиен хихикаше, надяваше се той да е първият.

— А къде е нашата госпожа? — заинтересува се той. — Обикновено тя все се държи за вашите пешове.

Рурк посочи с кана в ръка към стълбата.

— Горе. Но ви предупреждавам…

— Какво има да ни предупреждаваш, фукльо, като всички янки?! — настръхна мулатът, който заедно с черния ром бе поналял в себе си и по-голям кураж. Размахал юмруци, той се смъкна от масата. — Отивам да доведа аз мадам Бошан, та да може да се запознае със своите кавалери… — С несигурни стъпки той се насочи към стълбата. — И да не се тревожите, ако се позабавя малко нещо!…

Изстрелът, проехтял в кръчмата, заглуши за минути ушите на всички. Мулатът замръзна като солен стълб, докато мазилката на стената продължаваше да се сипе върху лицето му — куршумът бе улучил на педя от носа му. Той се развъртя като побеснял. Чак сега Рурк свали димящия си пистолет. Проклинайки, негърът извади абордажната си сабя и скочи върху Рурк. Но не успя да направи и крачка и се закова на място. Дулото на втория насочен към него пистолет изглеждаше двойно по-широко от дулото на първия.

А сега то се взираше кръвожадно в гърдите му. Пиянството му се изпари заедно с гнева му — той гледаше сега право в златните очи на смъртта, които блестяха като два твърдо шлифовани кехлибара над смъртоносното дуло. Бавно и много предпазливо той свали сабята и изкриви дебелите си устни в подличка усмивка.

— Ами аз… — засрича той — не исках да кажа точно това, капитане. Малка шега само, разбирате ли… между приятели… нали така?

Пистолетът се наведе. Рурк кимна.

— Извинението ви се приема.

От сянката на стълбището се отдели една фигура. Шана си бе избрала някаква огромна рокля, която би подхождала на жена с туловището на Кармелита. Роклята висеше от раменете й като чувал. Но тъй като предишната собственица — навярно истинска лоена топка — е била явно най-малкото с една глава по-ниска, роклята на Шана не стигаше и до глезените. Нещо святкаше между гънките — Рурк видя малък сребърен кинжал, който Шана стискаше в ръката си. Сигурно се бе поровила още в наследството на Пелие. Мизерно малък кинжал беше, наистина, но както познаваше Шана, Рурк знаеше, че тя бе готова да тръгне с него срещу целия свят.

Мулатът си потърси място далеч в долния край на масата и макар че Рурк бе пъхнал пистолета си обратно в колана на кръста си, черният внимаваше да не срещне погледа му.

— Направете ни компания, мадам Бошан, ако смея да помоля! — извика Рурк, като стана да я посрещне.

Шана скри кинжала между гънките на полата, преди да излезе на светлото. Застана до Рурк, който демонстративно напълни отново празния пистолет. Шана изглеждаше страшно бледа, мъничка и смирена.

— Тя принадлежи само на мене! — заяви високо Рурк, обърнал лице към вътрешността на кръчмата. Той постави ръката си, която държеше пистолета, върху рамото на Шана. Дори Шана потръпна, толкова твърдо прозвуча гласът му. В кръчмата цареше мъртва тишина.

— Всеки да получи своето, казахте. Хубаво, ама аз бих могъл да оспоря вашето право — посочи той с пистолета си мулата. — Или вашето — обърна се той към Хоукс, боцмана. — Та дори и вашето право — усмихна се той с ехидна любезност към Харпиен. — Струва ми се, че Майката е единственият тук, който не иска да оспорва моето право над вас, мадам Бошан!

Рурк прибра пистолета и изтегли кривата сабя. Той бавно описа дъга с върха на острието, така че всеки един да се почувства включен в разговора.

— Ако някой от вас иска да оспорва правото ми на каквото и да било, то нека го направи сега, та да се изясним тук на място веднъж завинаги!

Никой не издържа на погледа му. Някои поклатиха глава, ала никой не пое хвърлената ръкавица. Рурк остави сабята да се плъзне обратно в ножницата.

В избата тегнеше мълчание. Най-после Майката се надигна тежко от стола си и масата изпука, като се опря на плота й с тежките си лапи.

— Чуйте този човек, храбри приятели! — провикна се той с пискливия си тенор и плешивият му череп проблесна на няколко пъти, докато той оглеждаше пиратите един след друг. — Има нещо вярно в онова, което този човек казва. И ме е страх, че дори и да му светите маслото, няма да останат и половината от вас, та няма да стигнат хора дори и само за един от корабите. А в положението, в което сме сега, ни трябва всяка ръка, която може да върти оръжие. Неговата ръка също!

Харпиен бухна каната си с бира на масата.

— Кармелита! — викна той. — Дора! Носете най-после нещо за ядене! Коремът ми вие за храна и за една добра глътка!

Враждебното мълчание бе нарушено. Корсарите отново се обърнаха към чашите си. Рурк посочи с глава някаква пейка в тъмното зад неговия стол. С все още разтреперани колене Шана послушно отиде на пейката. Рурк седна до нея. Дори и в този момент й бе трудно да изрази думи на благодарност. Гледаше в друга посока.

Мъжете отново подхванаха долните си закачки, сякаш нищо не бе станало. Ала Рурк долавяше недоверчивите погледи, които го стрелкаха ту оттук, ту оттам.

„За Орлан Трейхърн — помисли той, — може би ще е най-добре да си прибере дъщерята час по-скоро.“ Даже Рурк не се осмеляваше да обуздава пиратите. У тези мъже смъртта не будеше страх, за тях тя бе по-скоро краят на един изгубил смисъл живот. Те се страхуваха само да не се влачат осакатени, защото и те, както вълците, трябваше да бъдат силни и здрави, за да оцелеят; ако осакатееха, щяха да могат да се добират само до оглозганите вече от глутницата кости…

Рурк демонстрираше спокойствие и самоувереност — опъна напред дългите си крака, подпрял лакът на ръба на масата. Само Шана разбираше, че дълбоко в него бе нащрек вечната бдителност на дивия звяр от джунглата.

„Господ да е на помощ на целия свят, ако този човек наистина стане някога пират — мислеше тя. — От него би се получил дяволски добър разбойник… Има дарбата да управлява хората… — Очите й се свиха в тесни цепнатини, когато видя Кармелита да се приближава до Рурк с чиния печено, — а също и жените…“

Прислужницата Дора гледаше да стои колкото се може по-надалече от мъжете. Застанала до огнището, тя пълнеше с месо чиниите, наливаше от бъчвите бира, вино и ром в чаши и кани, като ги нареждаше на малка маса пред себе си, а Кармелита ги разнасяше между хората — това тя правеше с огромно удоволствие.

Испанката сръчно балансираше на едната ръка таблата с ястията, а в другата държеше за дръжките по няколко чаши наведнъж; носеше се като в танц из залата, с примамливи полюшвания на бедрата. С весел кикот тя се измъкваше от грубите прегръдки, изтръгваше се от алчните ръце, протегнати към най-леснодостъпните части на тялото й. Нито пък позволяваше на всяко жадно око да потъва в дълбоката цепка между полюшващите се трепкащи гърди. В близост до Рурк обаче, тя все си намираше повечко работа — ту се навеждаше повече, когато долива чашите, за да му даде възможност да се наслади на тайните й чарове, ту притискаше дебелото си твърдо бедро о гърба му, ту плъзваше пред всички, разпасано и безсрамно — гърдите си по ръката му.

Шана кипеше най-вече защото Рурк явно не се възпротивяваше на докосванията на тази жена. Шана изпитваше бясно желание да тегли един ритник на този пищен задник. Когато Рурк се обърна към нея и й подаде своя поднос, не можа да не забележи как тя седи там, стиснала зъби и вирнала красивото си носле.

Изведнъж Майката тресна чаша на масата и огледа укоризнено насядалите мъже.

— В тая кръчма вони! Вони на богатство и високомерие! Вони на камшици, на кръв и на пот! Вони, казвам ви, на… — и Майката протегна ръка и посочи Шана — вони на Трейхърн!

Шана се разтрепери. Рурк остави чашата си.

— Седнете си спокойно, мистър Рурк! — проехтя смехът на Майката. — Никой не ви оспорва правото над вашето котенце. Много добре знаете, че аз поне не възразявам. Но ще поискам тя да ни послугува, както ние някога слугувахме на баща й — като роби!…

Одобрително мърморене се надигна от всички страни, а когато шумът замря, Кармелита също се обади, нагло ухилена:

— Ами да де! Нека дамичката поне веднъж да си заслужи хляба!

Майката кимна към Шана и изкомандва:

— Марш на работа, както прилича на послушна робиня!

Шана въпросително погледна Рурк. Той мълчаливо кимна. Тя се надигна объркана, без да знае какво се очаква от нея. Погледът й безпомощно се плъзгаше по захилените муцуни и най-после спря върху лицето на Майката. Великанът широко се ухили.

— Ако ви е угодно, мадам Бошан, една чашка вино би ме задоволила на първо време. — Каза го меко и много вежливо.

Кармелита, усмихвайки се самодоволно, бутна в ръката на Шана една гарафа. С треперещи пръсти тя напълни чашата на евнуха. Започнаха да й дават знак и други, протегнали чаши с тъпи усмивки. Шана смутено премина по цялата маса и наля на всички.

Харпиен се облегна на стола си, като опипваше с поглед меките закръглени форми под широката дреха. Шана бързо отметна една къдрица от лицето си. За сравнение Харпиен хвърли поглед към мощната снага на Кармелита. Сръбна от виното си и набута в устата си парче месо. Беше взел решение при кое от момичетата да утоли любовните си щения — стига вече с тази дебела повлекана!

Мулатът нямаше търпение. Щом Шана дойде по-близо, той сграбчи китката й и тя разля виното върху коляното му. Черният започна да я дърпа към себе си, но не забравяше все пак да хвърля коси погледи към Рурк. И се вкамени така, защото отново срещна пронизващата студенина в твърдите кехлибарени очи, която бе виждал вече над дулото на пистолета. С насилен измъчен смях той пусна Шана, която побърза да избяга от неговия обсег.

След като бе напълнила всички чаши, Рурк й даде знак. Шана бързо застана до него. Надвеси се да му налее вино и неволно гърдите й докоснаха леко рамото му, непокрито от кожения елек. Някакъв огън лумна и в двамата, очите им се срещнаха така внезапно, че кръвта изби по бузите на Шана. Поразена, тя се изправи и притисна объркана гарафата към гърдите си.

Харпиен бе наблюдавал внимателно всичко това. Той избухна в гръмък смях и хвана ръката на холандеца, който също се зарази от възторга на англичанина. Харпиен сочеше с пръст към Рурк и Шана, та и другите да не пропуснат нещо.

— Охо, мистър Рурк! Това женче добре сте го опитомили!

Рурк сложи ръка на бедрото на Шана, опипа с дръзка интимност задните й части, ухили се подигравателно на бандитите.

— Може и така да е, но й остава още много да учи. То е същото като да обяздваш буйно конче. Такова нещо не може да се остави само на един човек.

Той усети как Шана настръхна в ръката му. Можеше само да гадае колко ли е вбесена от думите му.

— Ай, ай! Така си е! — пролая капитанът. — Ама това моме трябва първо да се понаучи при Кармелита.

Кармелита също се приближи, разлюля кръшно бедра. Наведе се към Рурк, сякаш Шана изобщо я нямаше, и разроши с пръсти косата му.

— Чакай, малката! — изсмя се тя нахално в лицето на Шана. — Това момче явно ще има сили и за двете ни. Хубавите работи в живота трябва да се споделят с повече приятели, така казвам аз!

Очите на Шана се свиха, когато жената разкикотена се друсна на скута на Рурк. Рурк с мъка се задържа прав под тежкото й тяло, лицето му се изкриви в болезнена гримаса, когато испанката започна да обсипва лицето и гърдите му със звучни целувки. Тя се въртеше на скута му, шепнеше нещо в ухото му, пъхна ръката му между гърдите си и започна да търси със своята ръка доказателства за мъжката му сила.

Нещо в Шана се счупи — нещо съвсем сухо, като изсъхнал клон под тежък ботуш. С вик, който се извиси от изхриптяване до остър писък, тя ритна испанката така, че Кармелита се простря с целия си ръст на пода. Тя се надигна и остана седнала, напълно смаяна; не бе очаквала нападение от тая жена, която приличаше на дама. Пиратите зареваха от смях, пляскаха се по бедрата и раменете, а това означаваше, че Кармелита няма да може да преглътне безнаказано такава обида. В ръката й светна дълъг, тесен нож.

Рурк се надигна, изглежда, той трябваше да въведе ред. Зад гърба му се разби със звън някакво стъкло. Той се обърна към Шана и дори не се изненада, когато я видя да натиква кърпата за сервиране в строшеното гърло на гарафата, от което стърчаха назъбени стъкла. Той бутна назад стола си и се отдръпна, но не много надалече — Шана явно можеше сама да пази кожата си. Със свирепа решителност тя замахна с измайстореното от нея оръжие, истинска алебарда. Той не можа да не се възхити на дивата й красота, на блесналите на светлината кичури, разпилени в бесния й порив около сърдитото лице.

Кармелита отстъпи крачка назад, на лицето й бе изписана безпомощност. Дори и да успееше да нанесе на тази лейди удар с ножа, острите зъби на строшеното стъкло можеха да я бележат за цял живот. А в един свят, в който жената си изкарва прехраната от мъжете, тя не можеше да си позволи да загуби своите прелести. Тя съзря решимостта в погледа на Шана, огъня в зелените дълбини на очите й. Досега никой не я беше стреснал, ала за момента тя сметна, че ще е по-умно да се оттегли.

Кармелита остави ножа, Шана отпусна своята алебарда, Харпиен със смях протегна ръка да удари по дупето Шана в прилив на възхищение. Но едва не си глътна езика от изненада, когато тя го зашлеви по лицето. Рурк затаи дъх, очаквайки англичанинът да изпадне в бяс. Но той, след като преодоля слисването си, започна да се смее с все гърло.

— По дяволите, храбри приятелю! — изрева той. — Тая женска не е нито на йота по-малко гадна от стария Трейхърн!

Рурк плъзна погледа си по лицата на пиратите. В ничии очи вече нямаше и помен от предизвикателство. Най-после те, изглежда, бяха разбрали — един след друг — че с тези двамата, Рурк и Шана, няма да е лесно да се излезе наглава. Той им обърна гръб и макар че мускулите му бяха напрегнати до скъсване, остана уж безразличен. Никой не заби в гърба му стоманено острие. С едно движение на ръката той накара Шана да тръгне пред него, закрачи след нея спокойно и пое дъх отново, чак когато затвориха и подпряха с резето вратата на своята стая.

Рурк се облегна на дебелата врата, гърбът му постепенно се отпускаше. Мълчанието, което бе съпроводило оттеглянето им, не предвещаваше нищо добро. Никой от ония там долу, може би само с изключение на Майката, не би се отказал от желанието си да се изкара юнак и да забие ножа си между ребрата му. Той гледаше Шана, застанала в другия край на стаята до прозореца, вперила поглед в тъмнината. Навярно все още му бе сърдита заради Кармелита и не искаше да го погледне.

„Проклет да съм — помисли той, — ако почна да лазя в нозете й и да моля за прошка, и то за нещо, в което нямам вина…“

И все пак той копнееше за един поглед, пълен с разбиране, за устните й под своите устни, за блаженството да държи тялото й в ръцете си. Ала знаеше, че нищо не може да бъде направено, докато липсва взаимно доверие.

До леглото гореше свещ. „Гетлие“ — предположи Рурк. Завивката бе отгърната подканващо. Рурк обаче не можеше да си спомни да е видял дребния човек в кръчмата или по стълбището. Навярно се качва и си отива през задната стълба — прецени той.

Рурк се въртеше безцелно из стаята, свали оръжията и кожения елек. Никакъв поглед от Шана. Само многозначително мълчание. Той спря до чебъра за къпане, видя, че е напълнен, „Гетлие наистина знае какво би искала една жена“ — усмихна се той.

Рурк пристъпи зад жена си и нежно повдигна една къдрица от рамото й?

— Шана?

Тя рязко се обърна, очите зачервени, устата готова да наскърби.

— Шшт! — промълви той, преди тя да може да каже нещо, и постави пръст на устните й. Хвана я за ръка и я заведе до чебъра. Този край на стаята не бе осветен и тя не разбра намеренията му. Чак когато запали свещ, тя изненадано ахна, топлина заля сърцето му. Но Шана все още не искаше да сключва мир. Тя го отблъсна и набързо опъна преграда помежду им с един чаршаф, метнат върху две от стенните огледала. След малко Рурк чу да се плиска вода, последва продължителна въздишка, изпълнена с върховно блаженство. Усмивката не слизаше от устните му. Отиде до прозореца, подпря единия си крак на цокъла и се взря в нощта.

Едва след известно време Рурк се обърна и видя сянката на Шана върху чаршафа. Тя се изправи най-напред в чебъра, пресегна се към шкафа и силуетът й се очерта с всички подробности върху платното. Нежно желание лумна в кръвта му, вените му започнаха да пулсират. Той си припомни онази нощ, в която тя лежеше в прегръдките му с такава страст, каквото той никога не бе изпитвал преди. Обзе го мощен копнеж всичко да може отново да бъде така. Бавно, но с устремени крачки той отиде до платнената преграда и я дръпна встрани.

Шана подскочи. Но това не попречи на очите му да милват нежно онова, което се разкриваше пред тях. В светлината на свещта капчиците по пълната й гръд проблясваха, бистрата вода не прикриваше нищо и пламенното му желание растеше. Лицето на Шана, вдигнато към него, бе невероятно меко, ала в него все още не припламваше искрица страст.

Шана дръпна една кърпа върху гърдите си.

— Капитане, вие сте нахален. Не може ли поне веднъж да не ми пречите?

— Шана, любов моя, по-привлекателна сте, отколкото думи могат да го опишат. Ала твърде остро, а напоследък и твърде често усещам ужасните бодли на вашия гняв, насочени към мен. Справедливо ли е да ме третирате така, след като няма причина за това?

— Няма причина — присви очи възмутено Шана. — Показвате се с отрязани панталони и гол гръб из всички улици, а след това се прехвърляте през балкона ми и молите да ви приема като дългоочакван любовник. Да не съм глупачка? Да не съм малоумна? За ония — и тя посочи с палеца си към вратата — съм готова наистина да се правя на тъпа робиня. Ала не се заблуждавайте, черни ми капитане, в тази стая вие ще спите сам. Ако речете и тук непременно да се правите на неустрашим пират, ще трябва да си вземете със сила онова, което ви е нужно.

— Шана — поклати глава той, — защо ми причинявате всичко това? Аз…

— Бъдете любезен и дръпнете завесата, моля — го прекъсна тя. — И благоволете да ме оставите най-после за няколко минути на спокойствие.

Шана се облегна назад в чебъра, повдигна изваяния си крак и започна бавно да го мие. Рурк се бореше с желанието да запрати по нея пешкира и да сложи край на нейното равнодушие; страстта му го тласкаше да го стори, ала разумът му го въздържаше. На силата Шана щеше да отговори със сила и нямаше да се признае за победена, преди да се изчерпят всичките й котешки сили — а щеше ли да бъде тогава удоволствие да я притежава? Той вече бе разбрал колко прекрасна беше тя, когато действаше по своя воля. Такава именно искаше той да я има, такава и никаква друга.

Побеснял, той метна отново завесата между огледалата, изпъна се на леглото, поне да се порадва на играта на сенките. Измина доста време. Рурк се пъхна под завивката. Чакаше нетърпеливо, като си мислеше, че навярно Шана поне в леглото няма да може да игнорира неговото присъствие. Нали бе забелязал, че дюшеците все хлътваха в средата. Така, колкото и да се мъчеше, нямаше да може да лежи на разстояние от него. До леглото с балдахина достигаше съвсем слаба светлина. Той лежеше, изпълнен с очакване. Най-после Шана угаси свещта при чебъра и дръпна завесата.

Беше напълно облечена — и то как! Бе облякла черна пола с ярки цветя по нея, единия й край вдигнат и пъхнат в колана, като на Кармелита — отдолу се подаваха дръзко изящните й тънки крака. Някаква тънка блуза, прекалено широка, падаше чак до раменете и гърдите. Бе привързала златните си коси с пъстра панделка на конска опашка, искрящото злато на косата й се стелеше по гърба й. Но зелените като морето очи святкаха гневно, когато се опитваше да врътне приканващо бедрата си, отпуснала ръка върху тях.

— Това ли е облеклото, което се харесва на моя господар, пиратския капитан? Най-после нещо достатъчно вулгарно за вкуса ви!

Тя доближи до леглото, все още въртейки бедрата си като кораб в развълнувано море, гърдите й играеха, все по-дълбоко падаше блузата.

— Ще желае ли господин пиратският капитан една жарка приятелка за през нощта?

Тя застана до долната страна на леглото, примамливо омайващ бе погледът й, влажни и полуотворени устните й. Рурк усети, че и неговите устни се отвориха неволно и бързо ги стисна. След това изведнъж в очите на Шана светна гняв, с царствен жест тя разтвори един от моряшките сандъци, извади вълнено одеяло и го нави стегнато като дълъг суджук. Постави го грижливо в средата на леглото, за да се образуват две преградени половини. Подпряла отгоре ръце, тя се наведе най-безсрамно, широката й блуза зейна така, че Рурк можеше да види талията й. Двата зрели плода, за които той жадуваше, бяха пред погледа му и го подканваха да ги откъсне; очите му като омагьосани не можеха да се откъснат от там. Ала когато най-после вдигна очи, срещна жестока усмивка.

— Само че сега — поде тя прекъснатите си думи, — господин пиратският капитан ще трябва да си потърси друго легло и друго котенце!

Тя грубо му обърна гръб, свали полата и блузата, освободи косите си и легна по гръб отвъд поставената граница. Изтегли нагоре чаршафа, вперила поглед право пред себе си. Ала не можа да се измъкне толкова лесно от Рурк. Накъдето и да погледнеше — от цялата огледална галерия я посрещаше многократно повтаряща се полутъжната му полузакачлива усмивка. Като изохка, тя наплюнчи пръстите си и свещта угасна с пращене.

Проклинайки тихичко, Рурк разбуха с няколко удара възглавницата си и се превъртя настрани. Само грубата завивка се опря до гърба му като милувка.

— Ох! Постепенно започвам да разбирам — промърмори той под носа си, — вие сте просто побъркана!…